Синди Крофърд иска от Ричард Гиър по 2 млн. долара за всяка година с него, Клаудия Шифър играе годеница на гея Дейвид Копърфийлд срещу 4 млн., а Наоми Кембъл взима по 100 000 на нощ

Супермоделите от 90-те се връщат триумфално на подиума

Манекенките с чар на полски мишки тип "Кейт Мос" не успяват да продават и модните къщи призовават ветеранките

Точно прези 30 години, през май 1986-а, на поредната Седмица на модата в Ню Йорк Синди Крофърд предизвика такъв фурор, че на мига я провъзгласиха за "първи супермодел на световния подиум".

След първата се появи втора, трета... В началото на 90-те години на ХХ век списанията се оказаха пълни с двадесетина красавици с ужасни характери, но в замяна на това с бедра от сливиците. Дори и днес представителки на онова поколение  като Синди Крофърд, Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл продължават да блестят по подиумите.

От демонстраторка до модел

Появата на думата "модел", заменило термините "модистка" или "манекенка" дължим на дъщерята на прочутия руски писател Александър Куприн - Ксения. През 20-те години на ХХ век тя покорява Западна Европа в качеството си на демонстраторка на дрехи в модната къща на Пол Поаре. За безупречния си външен вид и изискани маниери, парижани започват да я наричат "модел". В интерес на истината, с края на 70-те години и залязването на Туиги, популярността на манекенките се свежда до нула. Моделиерите започват да предпочитат да работят със "закачалки".  Така наричали момичетата почти лишени от вторични полови белези, чиито единствени достойнства са параметрите - ръст от 175 см нагоре, тегло не повече от 50 кг, крака не по-къси от 110 см. По онова време се е смятало, че колкото по-грозновати са манекенките, толкова по-комфортно се чувстват клиентките.

Тази дяволска бенка

За щастие, през втората половина на 80-те години благосъстоянието на Запада стремително расте.  Хората са готови да платят луди пари, за да са облечени по последна мода. На моделиерите се наложило да се откажат от така удобните им "закачалки" в полза на красиви момичета, възбуждащи мъжкото въображение от страниците на списанията и телевизионните реклами.  Тъкмо за господата, като главни осигурители на семейния бюджет и спонроси на женските капризи, била създадена и висшата мода със запомнящи се от пръв поглед красавици.

Пътят към славата на секс-богиня, всяка от тях изминава различно. Синди Крофърд съдбата измъква от университета, където американката е пълна отличничка. Тя се готвела да работи като нефтохимически технолог на сонда в Аляска. Германката Клаудия Шифър скаут на модна агенция забелязва в нощен клуб, канадката Линда Еванджелиста е харесана на конкурс по танци, на Хелена Кристенсен хвърлят око на рок-концерт.

С "разработката" на суперкрасавиците се заема мосна агенция "Елит". Без интернет, с помощта само на пресата, телевизията и певеца Джордж Майкъл, заснел шест супермодела в легендарния си клип Freedom, от "Елит" бързо успяват да превърнат подопечните си момичета в богини на красотата.

Макар че нито една от тях не е съвършена. Освен интелекта Синди Крофърд има и бенка над устната, която от древни времена при повечето народи се смята за дяволски знак. Само че от "Елит" не карат американката да си изгори бенката, ами я превръщат в нейна запазена марка. И попадат в десятката! Така започва "Златният век на супермоделите", който продължава почти до началото на следващия век и превръща героините си в невероятно богати бизнес дами.

Алчност и мъже

Колкото повече им плащат, толкова повече искат. Линда Еванджелиста нашумя не само с фотосесиите и дефилетата си, а с фразата "Не ставам от леглото за по-малко от 10 000 долара". Милионните хонорари вече са недостатъчни, богините започват да дават телата си "под аренда" на разни знаменитости.  Първа по този път тръгва Синди Крофърд. Омъжвайки се за холивудската звезда Ричард Гиър, тя го заставя да й плаща то 2 млн. долара годишно за тази чест.

Клаудия Шифър стига дори по-далеч. Тя сключва договор с откровения гей, фокусника Дейвид Копърфийлд, за да изпълнява ролята на негова годеница срещу 4 млн. долара. А Наоми Кембъл дори не си прави труда да зацикля само с един "спонсор", определяйки си тарифа от 100 000 долара за една нощ с нея.

С времето повечето супермодели осъзнават, че колкото и пари да заработят, по-важно нещо от семейството и майчинството няма. Във връзка с новата мода, Синди се развежда с Гиър и се жени за собственика на верига клубове и ресторанти Радни Гербер.

Примерът й последва Клаудия Шифър, ставайки жена на неизвестния по онова време режисьор Матю Вон.  В тон с колежките си постъпва и Кристи Търлингтън, сключвайки брак с не особено известния актьор Едуард Бърнс. И всички дружно започват да забременяват и да раждат.

В резултат до този момент са останали едва две "неустроени" бивши богини. Линда Еванджелиста, която роди от френски милиардер, упорито отказващ да признае детето. И Наоми Кембъл - Черният лебед шест години се опитваше да закове руския милиардер Доронин с брак, но напусто.

Реванш на полските мишки

Моделиерите не можеха да не се възползват от обстоятелствата, за да се избавят от скъпоструващите примадони. Те започнаха да ги заменят с кльощави девици с вечно злобни и изпити лица. Най-известна от тях стана Кейт Мос Вече 15 години тя и подобните й същества с чара на полски мишки се опитват да заменят бившите богини и не успяват.

Губещи огромни пари, модните къщи се принудиха да потропат на вратите на "пенсионерките", прегънати в угоднически поклон. Красавиците, които по време на семейните си идилии успяха да запазят божествените си фигури, с голямо удоволствие и явно злорадство се завърнаха на подиума. Отново во главе със Синди, която току-що отпразнува своята 50-годишнина.
А после върви вярвай на приказката, че не можеш два пъти да влезеш в една и съща река.

Силвена Роу, водеща на шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви

Силвена Роу, водеща на шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви

Може да съм жена, но като готвач имам топки

Магдалена ГИГОВА

Силвена Роу е родена в Пловдив. Баща й Йохан Лаутлиев е журналист, говори шест езика и притежава колекция от картини. Майка й Кунка е реставратор и една от най-красивите жени под тепетата. Силвена израства в бохемска и артистична атмосфера. На 18 г. на Пловдивския панаир се влюбва в Малкълм Роу и последва сърцето си към Англия. Имат двама сина - Илан на 25 г. и Александър на 20. Големият работи в организацията „Спасете децата“, а малкият  е студент в „Сейнт Андрюс“, шотландския университет, където се залюбват Уилям и Кейт.

„Аз не пия и съпругът ми много ме водеше по ресторанти, за да опитвам различни кухни. Така престанах само да свивам сарми и да пълня чушки, въпреки че обожавам българската кухня, и се заинтригувах от френски, италиански и индийски ястия“, казва Силвена. Звездният й миг е през 2007 г., когато приятелка я записва за кулинарно състезание, на което се надготвя с 1900 претенденти. До финала достигат едва шестима. Българката печели, защото не си оставя суфлето в калта - на всяка нападка, че трябва да си стои у дома до печката, тя отговаря с остър език и чувство за хумор. Г-жа Роу е в Светата троица на кулинарните гуру в Англия заедно с Гордън Рамзи и Джейми Оливър. Четири години води рубрика за рецепти във в. „Гардиън“, участва в безброй телевизионни предавания, върти собствен ресторант в аристократичния лондонски квартал „Мейфеър“. В момента снима активно шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви, и прескача до Дубай, където с роднина на шейха е захванала проект за верига от 20 ресторанта „Арабеск бай Силвена“ в Обединените емирства.

 

-        Силвена, как една дама пробива в мъжкия свят на кулинарията, където битува убеждението, че жената готви всекидневно, а мъжът прави изкуство в кухнята?

-        Много е трудно. Професията на готвача е трудоемка, трябва да си силен физически. В моя случай това не важи. Аз съм доста по-висока от повечето мъже (над 180 см - б.а.), пък и съм яка българка. Но ако стане главен готвач, жената трябва да се откаже от семейството. Ресторантът е като дете, изисква постоянно внимание. В него не се работи от 9 до 17 ч., часовете са несоциални, свършваш през нощта. Но аз съм много силна, напориста. Ние, българите, имаме амбицията да постигнем нещо, темпераментът помага в професията на готвача.

       В България готвачът го имат за слуга. В началото майка ми изпадаше в ужас и ме молеше да не казвам на никого в България, че съм готвачка. Срамуваше се. А по света е човек на изкуството. Но нещата се променят. При снимките за шоуто „Щипка сол“ се срещам със страстни млади колеги, с въображение, с познания, с желание да постигнат висини в готвенето. Моето предимство е, че съм израснала като кулинарка в чужбина и познавам различни видове кухни.

       Когато отворих ресторанта си работех между 90 и 100 часа седмично. Слава Богу, децата ми бяха по-големи.

-        Значи, ако една жена иска да стане голяма готвачка, трябва да се откаже от семейството?

-        Не, но трябва да се държи като мъж и в същото време да е женствена. За себе си казвам, че съм единствената жена готвачка с топки. Така се казва на английски. На български е мъжко момиче. Някои ме намират за агресивна, но аз съм си изработила броня. Моите български колеги обаче казват, че съм много щедра, защото споделям с тях опита си. Балкански манталитет е готвачите да не споделят. А аз съм в България с идеята да споделя знанията и уменията си, да въодушевя и заразя другите с успеха си.

-        Какво ще представлява „Щипка сол“?

-        „Щипка сол“ е по вносен лиценз, популярно е в Австралия и Америка. Това не е готварско шоу, в което аз съм на тезгяха и говоря на хората как си режа лука. С това предаване предизвиквам цялата нация - „Който мисли, че е добър готвач да дойде да ми се опълчи“. Пенка от Перник приема предизвикателството. Аз готвя в студиото, ние пращаме камера в нейната кухня. Двете готвим ролца с краставичка, да речем, по едно и също време, и двете ни виждат на екрана. На трети екран е друг човек, от Търговище, Пазарджик или Благоевград, който споделя нашата страст към готвенето. В същото време ще имаме връзки и по скайпа с много хора. Шоуто е интерактивно! Плюс публика в студиото, възбудена от това, което правим, и гост, българска знаменитост, и жури. Ние готвим, журито опитва, говорим си с цяла България. „Щипка сол“ ще бъде голям купон!

-        Е, със сигурност най-често вие ще печелите.

-        Но това не е състезание, а споделяне. Все едно отивате на дискотека, където всички танцуват. В шоуто сме на едно парти, където всички готвим и опитваме.

-        Обаче вашата печка определено ще се различава от котлона на човека от Каспичан.

-        Печката няма значение. Неотдавна завърших по Би Би Си 2 „Кънтри шоу кук оф“. С един прочут готвач на Великобритания обикаляхме страната с едно ретро ситроенче с кухничка в каросерията. Ходехме по най-големите панаири в дълбоката провинция, където хората говорят с такъв акцент, че не бихте разпознали, че е английски. Срещахме се с фермерски жени, с членове на организацията „Женски институт“, които само готвят или пекат. Специализирали са се в шоколадов, чийзов или лимонов кейк. Те си готвят у дома, а ние в ситроенчето, и камерата ни следи. Избраните съдии опитват „на сляпо“. Сума ти купи донесох от това състезание. Четири жени ме гонеха да ме питат какво съм сложила в своя чийзкейк, след като те 15 г. пекат само това и печелят награди. А в провинцията, където няма кино, театър и култура, това състезание е гвоздеят на годината. Това беше 101-вото издание на надпреварата.

    Същата работа и в „Щипка сол“. Аз правя масленки, да речем. Жената от Петрич казва „Аз съм правила масленки, майка ми, баба ми - също. Ще те спукам с моите масленки!“ И ще ме спукат. Аз не съм в България да спечеля, а да вдъхновявам. Да кажа, че от готварството могат да се правят и пари, че това е всеотдайна професия, която изпълва живота ти с радост, щастие и най-вкусни неща.

-        Да, ама вас ви показват по телевизията.

-        Стигнах дотам, защото аз нямам филтър в главата, карам го по български - каквото ми е на акъла, това ми е на устата. И англичаните си мрат от кеф. Не че не мисля какво казвам, не съм идиот, но не лъжа. Нямам съмнение, че някой ще каже: „Ква пък е тая, дошла от Англия?!“. „Тая“ е една българка, работила ден и нощ, за да постигне нещо, и никога не се е предавала. Затова искам да отворя школа по готварство в България, да допринеса с каквото мога. Не мога да си позволя да съм през цялото време в родината си, но ще обучавам, ще възпитавам навици. Направо съм възхитена от някои млади български готвачи - имат навици, култура, познания, умения. Тези хора трябва да се култивират. Засега сами се катерят нагоре, но трябва някой да ги подпомага.

-        Някои ще кажат, че е лесно да си топ готвач в Англия, където кухнята се изчерпва с овчарски пай, пудинг от трохи, говеждо и риба с картофи...

-        Аааа, така си мислят! Английската кухня е много космополитна. Риба с картофи не е по българския вкус, но като омъжена за англичанин, аз ги правя страхотно. Когато сготвих фиш енд чипс в „Щипка сол“, целият екип от 30-40 човека полудя! В кулинарно отношение Лондон е на върха, почти настига Ню Йорк по невероятната си световна храна. Все едно с в галерия, където има изкуство от цял свят, ти го гледаш и то те вдъхновява да постигнеш същото.

-        Синовете ви какво ядат? Сигурно им е омръзнало от гозби с трюфели и искат чийзбургер?

-        Моят чийзбургер е феноменален. Рядко ядем трюфели. Всяка неделя правя традиционно английско печено, но и много хубави пълнени чушки, мусака, лозови сармички, пържени тиквички с подлучен сос. Децата ми са израснали със супа топчета. Когато ме няма, си готвят сами.

-        Наричат ви „готвачката на звездите“. Как се справяте с диетите им? Вашата кухня се основава на пресни продукти, но знаменитостите са на веганска или на макробиотична диета.

-        Много е трудно. В последните години се специализирах в безглутенови десерти. Те са феноменални, никой не може да ги приготви - те са без брашно, а понякога и без захар. Правя и много сурови неща - паста и лазаня, например. Така не убиваме минералите и витамините. Не употребявам олио и масло, зехтин много рядко.

     Що се отнася до звездите, повечето си идват с маниерите и изискванията. Преди три-четири месеца дойде една звезда с огромен антураж в моя ресторант „Куинс“ (от quince - дюля). Поиска риба. Поднесох му. „Не такава риба, той яде само бяла храна.“ А рибата беше бяла, но с бежов оттенък. А той искал лабораторно бяло. Хлябът трябваше да е с бяла кора. Има много странни хора. Това дори не е здравословно.

Готвила съм за екипите на Мадона и Шер. Шер си поръчваше агнешко „със синя кръв“ от фермата на принц Чарлз. Мадона пък искаше нещо невиждано за кетъринга и измислих едни странни бургери. Стела Маккартни ми поръча за бейби шауъра (детско парти преди раждането на бебето - б.а.) на Кейт Мос сладкиш с малини. За Клаудия Шифър мога да кажа, че когато яде, си хапва нормално, но ако реши да пази диета, кара само на консоме (бульони). Тя е много близка с Мадона и ме препоръча. Мила Йовович с мъжа си, режисьора на 3D филми Пол Андерсън, бяха в ресторанта ми. Орландо Блум - също. Готвила съм за принцеса Майкъл Кент, за Тина Търнър, Валентино, за популярната група „Уан дайрекшън“, по която момичетата са полудели. За политици, за президента на Турция, когато беше в Лондон. Готвила съм за семейството на шейха на Дубай. А това са хора с много разглезено небце. Харесаха ме и с един от шейховете ще правим верига от ресторанти в Дубай.

Известните хора ядат като нас, даже по-малко от нас. За мен е важно да имат отношение към храната. Ние в България сме късметлии, защото за нас храненето е ритуал. Обичаме да седнем, да се съберем, да се видим с приятели и да е по-длъжко...

-        Измисляте ли нови рецепти или творчески пресъздавате съществуващи?

- И двете. Аз нямам никакви други заложби. Не умея да смятам, да рисувам, да пея. Готварството ми е страстта. Никой не може да ме пипне по знания, опит и  преживявания. Концентрирала съм се в едно нещо и съм перфектна. Непрекъснато се уча. Извън снимките, обикалям цяла София да търся готварски книги. Баща ми, светла му памет, беше половин турчин. Той имаше невероятен вкус за готвене. Майка ми хранеше семейството, но когато той влезеше в кухнята, това беше празник - с вятър, с финес. Много обичам турската, и балканската кухня изобщо.

Знаете ли обаче, че българинът не ползва много от подправките, които изобилстват у нас? В шоуто ще го образовам. Работя с индрише, а младите да не знаят какво е това. Показвам бабини подправки, които сме забравили. Понеже готвя без запръжки, чрез билките придавам специален аромат. Подправките повдигат на друго ниво вкуса. Малцина знаят, че в България се отглеждат трюфели. Готвих с тях и за тази цена са наистина добри.

-        Оспорвате максимата, че полезната храна е безвкусна.

-        Няма такова нещо. Моята храна е много полезна и много вкусна.

-        Правите ризото с див ориз, експериментирате с черно жито. Чували ли сте за старобългарската пшеница лимец?

Никога не бях яла хляб от лимец, но днес опитах. Много е странно, здравословно и интересно. Съставките в България са невероятни. Тук не мога да си отям на дини, домати биволско сърце и патладжани. Знаете ли, че и в Турция доматите вече нямат този ароматен вкус? Днес си купих на улицата белени пресни орехи. Вървях, ядях и се върнах в детството си в Пловдив. Аз и кренвирши обичам, те са част от моето детство и хич не ме интересува какво слагат вътре.       Винаги съм била вдъхновена от храната, обичам да ям!

 

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Най-скъпият хотел в Европа през лятото приема „простосмъртни“

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Магдалена ГИГОВА

Никога не сте чували за „Бадрут'с Палас“? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. А златната книга на ВИП гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, „Бийтълс“, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

150-годишният хотел не се рекламира. Защото няма нужда. Той съществува в екземпляр единствен и неповторим. Антиките в стаите и по коридорите са истински. От личната колекция на стария Бадрут, основателя. В хотела луксът е доведен до ненатрапчиво съвършенство. Щатни флористи всеки ден подреждат свежи цветя в стаите, като няма два еднакви букета. Сапуните и шампоаните се правят по уникална рецепта с билки от Алпите.
Хотелът има два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - „Ролс-Ройс Фантом“ в еднакъв тъмносин цвят.

Единият е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Той докарва гостите от гарата или летището за частните им самолети. По този маршрут изминава не повече от 5000 км годишно. И пие бензин като ламя. Новият „Ролс“ е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка (3640 лева). В едната посока. Максимум трима пасажери. Това е „Бадрут'с Палас“! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват до буква световните светски хроники. И милионерите, дето отсядат там. Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите - необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем резервиран е за месеци напред въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 39 500 лева. Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. И собствениците на хотела преценяват по препоръките, които сте им изпратили, дали да ви подслонят. Случвало се е да откажат дори на семейство Бекъм, защото преследващите ги папараци ще нарушат спокойствието на останалите гости.

 

Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно - от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към „Стаята на господарите“ има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв. м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото „Бадрут'с Палас“ е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от 159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството, създало световната слава на хотела, и са по 317 и 315 кв. м. Последни писъци на техниката мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи... Всяка подробност е изпипана до „облечените“ във везани калъфки термофори, на които е избродирано „Ако няма кой да те стопли, гушни мен“.

От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито, населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки дълголетници. Ветеранът е „Арманяк“ от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със „Сикстинската Богородица“ в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер“ в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.

 

В Сен Мориц има 322 слънчеви дни годишно
Не е достатъчно да имаш репутация на най-милионерския ски курорт и логото ти да е „Върхът на света“. Магията трябва да се поддържа. Това е веруюто на Сен Мориц. Там през зимата има повече знаменитости на квадратен сантиметър отвсякъде другаде, но се опитват да „вдигнат нивото и на лятото“. За практичния швейцарец всеки ден трябва да е жълтица. И е!
Гербът на Сен Мориц ненапразно е слънце. То грее тук 322 дни годишно. Но за да напълнят хотелите и през лятото, цените на нощувките не са шокиращи както около Коледа. Дори най-изисканият и легендарен хотел „Бадрут'с Палас“ предлага преспиване срещу 280 франка на нощ (около 440 лева). За сравнение - двойна стая през декември е точно 10 пъти по-скъпа.

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 6 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб, безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

„Ако гост поиска нещо за ядене или пиене, а вие не разполагате, как реагирате?“ е нормален въпрос. „При нас няма „няма“. Хотелът има 7 ресторанта, кухнята ни е огромна, снабдена с всичко. Да не говорим за избата с напитки. Ледът не се прави със специална минерална вода, защото алпийската е уникално вкусна и чиста, но изследваме състава й всеки ден. Имаме база данни с предпочитанията на всеки, който поне веднъж е отсядал при нас. Тя, разбира се, е дълбоко засекретена. Но знаем кой харесва сирене и кой плодове, кой иска да му готвим според Кабала и кой яде кашер“, отговаря пиарката на хотела. Държат базата данни в компютър, който не е свързан с мрежа, за да не го хакнат недоброжелатели. 
 

Учтивият плаща по-малко
Основателят на хотела Йоханес Бадрут през септември 1854 г. довежда четирима британски летовници. Те се завръщат през зимата, после за Коледа и Великден, и се ражда легендата Сен Мориц. През 20-те години на миналия век в хотела не е имало фиксирани цени. Потомък на първия Бадрут стоял на бара и наблюдавал гостите. Които се смеели и забавлявали, отнасяли се учтиво с персонала и били мили, плащали символични цени. Намусените и груби посетители били одрусвани яко. „Защото хотелът е сцена и всички гости са актьори. Трябва да поощряваме добрите“, казвал собственикът. Както е видно от ценоразписа, гъвкавостта важи до днес. А ширналият се върху 23 хил. кв. м супер изискан хотел с дълга история продължава да е символ на най-висша класа.

Едно от най-интересните места за хапване в хотела е „Чеза Велия“ - старинна хижа, кацнала на хълма над основната сграда. Там са три от 7-те ресторанта, два бара плюс оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време. Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески. В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи. Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти (разбирайте най-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула „Бадрут“, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата, където бижутата трупат нули към цената си по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП притежатели. 
А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът Чичо Скрудж (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

В леглото на Дордж Клуни

Да, аз наистина спах в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас“ ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от „Спешно отделение“, предпочитал да отсяда в „моята“ стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат... Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.