Смутита за подмладяване, против рак и болни бъбреци

От Филипините - лесни за приготвяне и много вкусни

Курортното еко селище Nurture wellness village в Тагайтай близо до Манила е изборът на пътешествениците за 2015 година в Trip advisor.  Престоят там минава под мотото „По-здрави, по-щастливи, по-добре”.  Разположено в тропическа гора,  от двата бряга на ромонящ поток, мястото просто излъчва и внушава тотален покой. 

Макар да изглежда като обител на разкъртващ покой, посетителите никога не скучаят. И то не само,заради разтапящия престой в СПА-центъра.  Свободното време се запълва от йога или тай-чи,  характерният за Филипините хилот масаж с нагорещени бананови листа, съчетаване на етерични масла за него по своя собствена кройка и уроци по… смутита.  Чевръста филипинка разполага блендера си на ниска катедра и джурка полезни комбинации – против рак, за младост и хубост, за здрави бъбреци…

За здрави бъбреци

Продукти:  Половин лимон и 5 връзки магданоз

Приготовление: Разбъркайте лимона и магданоза в блендер, добавете половин чаша вода и 3-4 кубчета лед. Разбийте за още 2 минути в блендера.

За съставките: Магданозът има диуретично действие, редуцира натрупването на вода в организма и подпомага изхвърлянето й.  С антисептичните си качества почиства бъбреците, предотвратява образуването на камъни в тях, запазва ги здрави и  елиминира токсините и вредните вещества.

Лимонът съдържа нарингин. Той  регулира вредния протеин който може да образува кисти в бъбреците. Същевременно е добър източник на калций, калий, лимонена киселина,  фосфор и магнезий. Контролира процесите в жлъчката

За здрав черен дроб

Продукти: Половин лимон,  50 грама ябълка, 50 грама моркови, 1-2 листа кейл (при липсата му - и друг вид зеле)

Приготовление:  Разбъркайте лимона, ябълката, морковите, кейла в блендера.  Добавете половин чаша вода и 3-4 кубчета лед и пуснете блендера отново.

За съставките: Ябълковата киселина  държи в добра здравна кондиция черния дроб. Фотохимичното й въздействие редуцират проявите на астма, кардио-васкуларни болести и рак. А пектинът намалява холестерола.

Морковът съдържа бета-каротин и антиоксиданти, елиминиращи деструктивното действие на  свободните радикали, които  атакуват здравите клетки.  Подобрява имунната система.

Кейлът е растение от рода на зелето. Има зелен цвят и много приятен вкус. Наричат го „суперхрана“ или „новото говеждо месо“ и то неслучайно съдържа повече желязо от месото. Кейл има много малко калории, нула мазнини, много фибри, витамини А, С, D и К.

Този вид зеле е мощен антиоксидант и чудесна противовъзпалителна храна. Една чаша съдържа 10% нужните омега-3 мастни киселини, които помагат срещу артрит, астма и автоимунни заболявания. Също така укрепва сърдечно-съдовата система и води до по-ниски нива на холестерола. Освен това съдържа повече калций от млякото.

Против рак и остаряване

Продукти: 100 грама ананас, 1 портокал, 50 грама моркови, 50 грама краставици, 2-3 листа кейл

Приготовление: Разбъркайте в блендера ананаса, портокала, морковите, краставиците и кейла. Добавете половин чаша вода и 3-4 кубчета лед и разбъркайте отново.

За съставките: Портокалът е антиоксидант, богат на витамин С и на калий, отлично средство против рак.

Краставицата е богата на фитонутриенти  (субстанция, която се намира в някои растения и е полезна за човешкото здраве като помага превантивно срещу редица болести). Именно те имат противораково, противовъзпалително  действие  и са антиоксиданти.

Ананасът и отличен източник на Витамин С, фибри, калий и на ензима бромелаин. Има противовъзпалителен ефект, предпазва от рак и се бори с туморните клетки. Намалява вредното влияние на лъчетерапията.

Морковът съдържа бета-каротин и антиоксиданти, елиминиращи деструктивното действие на  свободните радикали, които  атакуват здравите клетки.  Подобрява имунната система.

Кейлът е растение от рода на зелето. Има зелен цвят и много приятен вкус. Наричат го „суперхрана“ или „новото говеждо “ и то неслучайно съдържа повече желязо от месото. Кейл има много малко калории, нула мазнини, много фибри, витамини А, С, D и К.

Този вид зеле е мощен антиоксидант и чудесна противовъзпалителна храна. Една чаша съдържа 10% нужните омега-3 мастни киселини, които помагат срещу артрит, астма и автоимунни заболявания. Също така укрепва сърдечно-съдовата система и води до по-ниски нива на холестерола. Освен това съдържа повече калций от млякото.

За здраво сърце

Продукти: 100 грама ананас, 50 грама ябълка, 50 грама банан, 1-2 стръка босилек, 1-2 листа кейл

Приготовление: Разбъркайте продуктите в блендера, добавете половин чаша вода и 3-4 бучки лед и разбъркайте отново за около 2 минути.

За съставките: Босилекът съдържа Омега 3 мастни киселини, богат е на бета-каротин, който предпазва свободните радикали от йодизирания холестерол в кръвта. Магнезият пък подобрява кръвообращението и успокоява кръвоносните съдове.

Бананът е богат на калий, подпомага добрия сън и регулира кръвното налягане.

    

  

В Покана за пътуване – ловци на глави и племена с най-чистата ДНК във Филипините, Матанзас - Кубинската Атина и пещерата Беламар

Филипинците много приличат на българите! Това мое твърдение може да ви се стори прекалено екстравагантно за държава отдалечена на 13 000 километра. Но ето изводите, до които стигнах след пребиваването си в Манила и околностите:

-         Филипинците са убедени, че жените им са най-красивите в света.

-         Всеки втори необразован бедняк мечтае да работи в чужбина, да спечели пари и да си купи къща. А докато е там праща на родата.

-         Почти всеки завършил университет филипинец крои планове да замине в странство, та трудът му да бъде оценен подобаващо и да се развива професионално.

-         И там любимият зеленчук е месото. Дори в лепкавата жега нагъват печени прасенца, шкембета, уши и дори пилешки червца, та ушите им плюшят.

-         И те си имат „освободител”, когото силно любят и мразят. Американците навремето са ги отървали от зверствата на японските завоеватели, но и до днес използват този факт, за да се месят във вътрешната политика.

-         Филипинците масово закъсняват за срещи, ругаят градския транспорт и твърдят, че автоджигитите са купили шофьорските си книжки на безценица.

-         Минималната работна заплата е 300 долара, кило ориз е близо долар и всички се чудят как тези хора успяват да си плащат сметките и да оцеляват.

-         Познато, а?

-         Наталия Бояджиева, обаче, не е минала като мен с бръснещ полет през островната държава, ами е живяла две години там и дори е написала книгата „Лицата на Филипините”. Разказът на журналистката от Варна започва с аета, племето с най-чистата ДНК на планетата, за да завърши с разходка из  кратера на неугаснал вулкан и с дивите племена, които и до днес носят на кръста си изсушени човешки глави.

-         Ако очаквате от фотоизложбата „Една градска история – Кавала” пейзажи от крайбрежието на Егейско море, разочарованието ви е гарантирано. Кая Христова показва на 5 юли в минималистичното пространство на галерия „Сабай” 11 неочаквани ракурси към гръцкото градче. Кая е графичен дизайнер по професия, рисува, проектира сайтове, а фотоапаратът се е превърнал в продължение на ръката й. „Обичам да заснемам детайли, фасади на стари сгради, емблематични, с история за моя роден град – София, както и навсякъде другаде, където пътувам”, казва г-ца Христова. И обяснява как представя крайбрежната Кавала, без да покаже дори парченце море.

Творческият тандем, написал книгата „50 места от българската история отвъд България” – Светослав Марков и Теодор Борисов, е разделен само временно по чисто летни причини. Този път родолюбивият разказ на Тео е за Охрид.

Каквото и да сте чували за Куба или пък знаете от личен опит – забравете го!  И Старата Хавана, и пурите, и дайкирито са си същите, но кубинците се нагаждат стремглаво към новите времена. И все повече заприличват на българите от 1988 г. -  озарени от дребната частна инициатива на техния си Указ 56.

Но не това ме порази в Кубинската Атина –   Матанзас. Наричат го така, защото от векове там се раждат поети и мислители. За да приключим набързо с цифрите, ще спомена, че градът има 150 хиляди жители, като всеки областен център в Куба разполага с университет, отдалечен е на около 90 км от Хавана и на 65 от Варадеро.
Другите имена селището са Градът на мостовете (цели 17) или Кубинската Венеция. Мястото е основано през 1693 г. като Сан Карлос и Сан Северино де Матанзас.
Културното значение на града се дължи на богатата му и своеобразна архитектура - колониални сгради, канали и мостове, и на специалното му място в кубинската литература. Първите печатници от 1813 г. привличат насам поети и драматурзи, двигатели на културния живот. В Матанзас е творил националният поет Хосе Мария Ередия, имало няколко театъра. На сцената на най-прочутия от тях «Театро Сауто» са играли Сара Бернар и балерината Ана Павлова.
Смята се, че тук се е родил стилът дансон, а оркестрите били царе и на автентичната румба. Тя сякаш не спира да звучи в хотел «Веласко». Времето е спряло както часовника на рецепцията. Той показва края на 19-и век, когато богатите търговци на захарна тръстика са построили това елегантно и луксозно място за собствена разтуха. Мраморното фоайе, резбованият дървен бар с огромно огледало, в което се отразяват пъстроцветните бутилки, дървените ламперии и рецепцията с месингов звънец, който сякаш всеки момент ще бъде натиснат от пиколо в червена униформа с кръгла шапка...

Другата забележителност пещерата Беламар (или Бейамар, в зависимост от произношението) се намира на около 2 км от Матанзас и е открита случайно на 17 април 1861 г. от… китаеца Хусто Уонг, когато господарят му го изпратил да търси изгубена овца. (Тук му е мястото да вметна, че в средата на 19-и век плантаторите си внесли около 1 млн. китайци, които да заменят чернокожите роби. Затова Хавана си има исторически Чайна таун.)

Тунелите на Беламар с невероятни сталактити и сталагмити са дълги около 5 км. За туристите са обезопасени само 300 метра. Честно казано, на мен ми се видяха доста повече, ама така пише в туристическия справочник.

 Слава Богу, че не съм суеверна като овчарите, намерили входа на пещерата. Те били толкова поразени от суровата й каменна красота, че решили: вътре върлуват зли духове, подтиквани от дявола, и повече от 100 години влизали само „улави” учени и авантюристи.

Чак през 1989 г. обаче била проучена мрежа от над 7 км подземни проходи. Всъщност пещерите са три с 24 разклонения и обща дължина 5000 метра. Нивата им са девет, като най-старото е датирано отпреди 300 000 години.

Сталактитовите и сталагмитови кристали се образували в продължение на 40 хиляди години. И представяте ли си - вторият управител на пещерата, назначен по партийна линия, наредил да отсекат сталактита „Дяволското гърло”, защото според него плашел хората.

По-възрастните още помнят хилядолетното образувание с розови кристали. Наистина приличало на гигантски мъжец (така се нарича висящият конусовиден завършек на задното небце). И някакъв партиен неграмотник го съсякъл с брадва! После го уволнили, но сталактитите не могат да се залепват. А като се има предвид, че тези образувания нарастват с 1 см на 80 години, онзи е направо престъпник.

Спирам пред „Плащът на Колумб”. Макар да „падат” от височина 12 метра, гънките на скалите наистина напомнят стелещ се брокат. С величествеността си ме поразява „Готическата зала”. Тя е пещера в пещерата - дълга е 25 м, а широка 80. Следват „Морковената градина” с „посадените” от великата ръка на природата каменни „зеленчуци”,  „Кулата на 12-те апостоли”…
Питам екскурзовода: „Абе толкова време обхождаме различни места, как така само 300 метра са открити за туристи?” Оказва се, че това е по права линия, иначе маршрутът е 1500 метра, заради извивките. По трасето се минава през шест зали и 17 галерии с причудливи скали, фонтани, ручейчета, ниши, сталактити и сталагмити от калцит и арагонит.

На страницата на „Покана за пътуване”  във Фейсбук продължават https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

За Premium Lifestyle

Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на отявления зоофил, но има срещи, които остават гравирани в сърцето.  Слонското СПА, когато симпатичният гигант гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се крепях на гърба му. Приветливият гепард, чиито приятно грапав език се разхождаше то китката до рамото ми. Да,  наистина са точно като за The Feel Good Issue,  обаче  къде-къде по-незабравими са  сбъднатите ми  мечти! Тъкмо за тях ще ви разкажа…

Винаги съм искала да усетя какви  са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато  смешно се щурат с походка на почерпени диригенти  с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на  Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.

След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В „Оушън парк”, разбира се! Претупах набързо „Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гуман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите. Не можех да си представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява. Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.

Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител.  Наоколо лъчезарните животинки  стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната  порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили. Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с повечето птици, около 100 на квадратен инч.  Погалвам за последно любимците си,  избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.

Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин” ще ме разбере.

В "Долфин дискавъри" на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи. Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ми. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...

Тревогата как ще се увековеча когато палувам с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от „придворен” оператор и фотограф ми стана ясно защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук.

В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия  разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа. Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете,  плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.

Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за "много важна прожекция". Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер”, надпис "в главната роля Мадона". И всеки има своите три минути слава в обятията й.

Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите.   Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук…  Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.

Кокетен параклис се гуши в туфа от бугенвилии. Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват шалове-батик с миди и раковини и копия ... от картини на Йеронимус Бош. В ъгъла подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка. Свещеникът прилича повече на морски капитан в бялата си униформа, обкичена с акселбанти и златни ширити. Не знам доколко е валиден бракът сключен там, но младоженците са се взели съвсем насериозно - бяла рокля, воал, пухкави шаферки със сатенени рокли. Странно, но докато пият виното си на плажа съвсем не изглеждат нелепо. И получават поздравления от десетки непознати по бански с мазни от слънцезащитно масло ръце.

Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.

Да, знам, че всеки къта в сърцето си  свои Feel Good мечти. Постигнах част от своите. Желая го и на вас. И после да разказвате!