Художничката Петя Илиева: В Куба бях в имението, където е израснал Фидел Кастро

 

Художничката Петя Илиева – в имението на Филип Кастро в Куба

В Покана за пътуване на 4 август 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Разходка из Хавана, Камагуей, Олгин, Сиенфуегос и Сантяго де Куба. Полет с балон над 2230 пагоди в Баган, Мианмар

Полет с балон над 2230 оцелели пагоди над Баган в Мианмар

Художничката Петя Илиева неколкократно е гостувала в Покана за пътуване, защото е по-лесно да кажем в кои държави не са били показвани  платната й, отколкото обратното.  

Мимоходом ще спомена, че пъстрите й картини са оживили с цветовете и етно мотиви си и ледовете на Антарктида, а президентът на Франция Еманюел Макрон притежава нейна творба.

Разходка с Петя Илиева из Хавана, Камагуей, Олгин, Сиенфуегос и Сантяго де Куба

Петя получава докторска степен с дисертацията „Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация“ и започва с размах проекта „Изкуство за дипломация“ (Art4Diplomacy), в който се включват и дипломатическите мисии в България. Чрез него запознава чужденците с българската култура, а българите – с красотата на чуждата. 

Със същата благородна цел тя броди пет седмици из Латинска Америка и по-специално в Куба (за втори път) и за първи в Бразилия и Аржентина.

• 

• 

Хавана

• 

• 

Хавана

Петя толкова сочно и картинно ми разказа за Куба, докато пиехме кафе в парка, че направо не ми даде сърце да я прекъсвам. При посещението си в Хавана д-р Илиева, която за втори път представя свои творби на Острова на свободата, е имала късмета да посети и Музея на шоколада, където е опитала толкова много видове, че направо се побояла да не хване диабет.

Бих я разпитала подробно за любимата си “сладка дрога”, но предпочетох да ми разкаже повече за Сантяго де Куба, защото съвсем наблизо в град Олгин е имението, в което е израснал Фидел Кастро.

• 

• 

Имението на Фидел Кастро в Олгин

Хотел Перник, зала Преслав, бар Варна… а за капак улицата отпред  се казвала Георги Димитров. При предишното си гостуване в Куба художничката Петя Илиева превърна свои картини в подложки за хранене в единствения български ресторант в Хавана.

Но този път не е пропуснала да хапне в друго прочуто заведение – там, където са подготвили кетъринга за гостуването на папата.

• 

• 

Сантгяго де Куба

• 

• 

Сантяго де Куба

• 

• 

Сиенфуегос

• 

• 

Камагуей

С художничката, която с изложбата си “Цветовете на България” обиколи за пет седмици три държави в Латинска Америка, очевидно ще правим сериал. Защото няма как да не сподели със слушателите на Покана за пътуване приключенията си в Бразилия и Аржентина, след като толкова интересно разказва за Куба.

• 

• 

Хавана

 За старата столица на Мианмар – Баган, четете тук

Полет с балон над 2230 оцелели пагоди над Баган в Мианмар

Куба е несравнима по дух, твърди Катя Ковачева

 

Н.Пр. Доника Ходжа: В Албания можете да си изкарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка

В Покана за пътуване на 18 юли 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа Н.Пр. Доника Ходжа твърди „В Албания можете да си изкарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка“

Куба е достойнство, одухотвореност и мъдрост в съчетание с лежерна нега и слънчева усмивка, убедена е Катя Ковачева

За Нейно превъзходителство Доника Ходжа България е първата страна на посланически пост в 23-годишната й кариера за албанското МВнР.  Тя е доктор по история на международните отношения, преподавала е бизнес английски, учила е в Италия, откъдето е и нейният съпруг.  А семейният преводач от български е 8-годишната й дъщеря, която говори без акцент.

Н.Пр. Доника Ходжа: В Албания можете да си изкарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка

Енергичната дама раздвижи отношенията между двете държави и откакто е посланик за страната й се говори много повече и все с добро чувство.  Може би по тези причини доста българи избират Албанската Ривиера за своята отпуска. Разговарях с г-жа Доника Ходжа в албанското посолство.

Н.Пр. Доника Ходжа: В Албания можете да си изкарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка

От разказа на Нейно превъзходителство Доника Ходжа, посланика на Албания, става ясно, че в родината й можете да прекарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка. Разпитах я и как човек може да стигне от нашата до нейната страна, ако реши да не лети със самолет.

Албанската кухня е близка до средиземноморската

Като прибавим към всички природни, исторически и кулинарни чудеса, които изброи посланика на Албания и факта, че  при влизане в страната не изискват PCR тест, човек започва сериозно да се замисли дали да не приеме съвсем насериозно съвета на г-жа Доника Ходжа да прекара отпуската си в родината й.

Дурас

Малцина знаят, че българският княз Кирил, брат на цар Борис Трети през 1916 година едва не става крал на Албания.

Има данни, че лично Яне Сандански води преговорите. Князът още като съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител – професор по латински, който е албанец по народност, но политическите обстоятелства осуетяват коронацията. Така че двата народа са си близки не само по географска, ами и по историческа линия. А в последно време и по туристическа, както личи от разговора ми с посланика на Албания Доника Ходжа.

Джирокастра

Интервю с албанската посланичка Доника Ходжа на английски можете да прочетете тук

Казват, че Куба е Магия, омая, ритъм, сърце, поезия, усмивка, приятелство, нега… Мнозина са ходили до Острова на свободата. Но само да минеш набързо през Старата и Новата Хавана, да топнеш крак в тюркоазените води на Варадеро и да оплакнеш поглед в колониалната пъстрота на град Тринидад е  като да пиеш дайкири в любимия бар на Хемингуей  – Ла Флоридита, без да докосваш с устни чашата.

В Куба трябва да си живял, за да разказваш за местната душевност с такъв аргументиран възторг като бизнесдамата Катя Ковачева, чието детство е минало там.

Бизнесдамата Катя Ковачева

От баща си проф. Стоян Цоков моята събеседничка е научила най-важния житейски урок – да бъде свободен дух, да е убедена, че няма непостижими неща и да умее да превръща в реалност и немислимото. А фактът, че благодарение на него е прекарала цялото си детство и юношество в Куба добавя още безценни щрихи към казаното от нея за островната държава.

Куба е достойнство, одухотвореност и мъдрост в съчетание с лежерна нега и слънчева усмивка, убедена е Катя Ковачева

Когато бизнесдамата разказва възторгът й се лее като водопад, в който проблясват камъчетата на реализма за трудния живот на кубинците. От думите й разбираме, че те са несъкрушим народ, съхранил своето достойнство, одухотвореност и мъдрост в съчетание с лежерна нега и слънчева усмивка.

Куба е достойнство, одухотвореност и мъдрост в съчетание с лежерна нега и слънчева усмивка, убедена е Катя Ковачева

За много от нас Островът на свободата е екзотика, карибски чар и жизнерадостна фиеста. За Катя Ковачева е втора родина и училище по отношение към живота, което тя пази в сърцето си.   Това е Куба – един рубин, пет ивици небе и една звезда, се казва в стих, посветен на карибския остров.

• 

• 

А Катя добавя – Куба е несравнима по дух!

В Покана за пътуване – ловци на глави и племена с най-чистата ДНК във Филипините, Матанзас - Кубинската Атина и пещерата Беламар

Филипинците много приличат на българите! Това мое твърдение може да ви се стори прекалено екстравагантно за държава отдалечена на 13 000 километра. Но ето изводите, до които стигнах след пребиваването си в Манила и околностите:

-         Филипинците са убедени, че жените им са най-красивите в света.

-         Всеки втори необразован бедняк мечтае да работи в чужбина, да спечели пари и да си купи къща. А докато е там праща на родата.

-         Почти всеки завършил университет филипинец крои планове да замине в странство, та трудът му да бъде оценен подобаващо и да се развива професионално.

-         И там любимият зеленчук е месото. Дори в лепкавата жега нагъват печени прасенца, шкембета, уши и дори пилешки червца, та ушите им плюшят.

-         И те си имат „освободител”, когото силно любят и мразят. Американците навремето са ги отървали от зверствата на японските завоеватели, но и до днес използват този факт, за да се месят във вътрешната политика.

-         Филипинците масово закъсняват за срещи, ругаят градския транспорт и твърдят, че автоджигитите са купили шофьорските си книжки на безценица.

-         Минималната работна заплата е 300 долара, кило ориз е близо долар и всички се чудят как тези хора успяват да си плащат сметките и да оцеляват.

-         Познато, а?

-         Наталия Бояджиева, обаче, не е минала като мен с бръснещ полет през островната държава, ами е живяла две години там и дори е написала книгата „Лицата на Филипините”. Разказът на журналистката от Варна започва с аета, племето с най-чистата ДНК на планетата, за да завърши с разходка из  кратера на неугаснал вулкан и с дивите племена, които и до днес носят на кръста си изсушени човешки глави.

-         Ако очаквате от фотоизложбата „Една градска история – Кавала” пейзажи от крайбрежието на Егейско море, разочарованието ви е гарантирано. Кая Христова показва на 5 юли в минималистичното пространство на галерия „Сабай” 11 неочаквани ракурси към гръцкото градче. Кая е графичен дизайнер по професия, рисува, проектира сайтове, а фотоапаратът се е превърнал в продължение на ръката й. „Обичам да заснемам детайли, фасади на стари сгради, емблематични, с история за моя роден град – София, както и навсякъде другаде, където пътувам”, казва г-ца Христова. И обяснява как представя крайбрежната Кавала, без да покаже дори парченце море.

Творческият тандем, написал книгата „50 места от българската история отвъд България” – Светослав Марков и Теодор Борисов, е разделен само временно по чисто летни причини. Този път родолюбивият разказ на Тео е за Охрид.

Каквото и да сте чували за Куба или пък знаете от личен опит – забравете го!  И Старата Хавана, и пурите, и дайкирито са си същите, но кубинците се нагаждат стремглаво към новите времена. И все повече заприличват на българите от 1988 г. -  озарени от дребната частна инициатива на техния си Указ 56.

Но не това ме порази в Кубинската Атина –   Матанзас. Наричат го така, защото от векове там се раждат поети и мислители. За да приключим набързо с цифрите, ще спомена, че градът има 150 хиляди жители, като всеки областен център в Куба разполага с университет, отдалечен е на около 90 км от Хавана и на 65 от Варадеро.
Другите имена селището са Градът на мостовете (цели 17) или Кубинската Венеция. Мястото е основано през 1693 г. като Сан Карлос и Сан Северино де Матанзас.
Културното значение на града се дължи на богатата му и своеобразна архитектура - колониални сгради, канали и мостове, и на специалното му място в кубинската литература. Първите печатници от 1813 г. привличат насам поети и драматурзи, двигатели на културния живот. В Матанзас е творил националният поет Хосе Мария Ередия, имало няколко театъра. На сцената на най-прочутия от тях «Театро Сауто» са играли Сара Бернар и балерината Ана Павлова.
Смята се, че тук се е родил стилът дансон, а оркестрите били царе и на автентичната румба. Тя сякаш не спира да звучи в хотел «Веласко». Времето е спряло както часовника на рецепцията. Той показва края на 19-и век, когато богатите търговци на захарна тръстика са построили това елегантно и луксозно място за собствена разтуха. Мраморното фоайе, резбованият дървен бар с огромно огледало, в което се отразяват пъстроцветните бутилки, дървените ламперии и рецепцията с месингов звънец, който сякаш всеки момент ще бъде натиснат от пиколо в червена униформа с кръгла шапка...

Другата забележителност пещерата Беламар (или Бейамар, в зависимост от произношението) се намира на около 2 км от Матанзас и е открита случайно на 17 април 1861 г. от… китаеца Хусто Уонг, когато господарят му го изпратил да търси изгубена овца. (Тук му е мястото да вметна, че в средата на 19-и век плантаторите си внесли около 1 млн. китайци, които да заменят чернокожите роби. Затова Хавана си има исторически Чайна таун.)

Тунелите на Беламар с невероятни сталактити и сталагмити са дълги около 5 км. За туристите са обезопасени само 300 метра. Честно казано, на мен ми се видяха доста повече, ама така пише в туристическия справочник.

 Слава Богу, че не съм суеверна като овчарите, намерили входа на пещерата. Те били толкова поразени от суровата й каменна красота, че решили: вътре върлуват зли духове, подтиквани от дявола, и повече от 100 години влизали само „улави” учени и авантюристи.

Чак през 1989 г. обаче била проучена мрежа от над 7 км подземни проходи. Всъщност пещерите са три с 24 разклонения и обща дължина 5000 метра. Нивата им са девет, като най-старото е датирано отпреди 300 000 години.

Сталактитовите и сталагмитови кристали се образували в продължение на 40 хиляди години. И представяте ли си - вторият управител на пещерата, назначен по партийна линия, наредил да отсекат сталактита „Дяволското гърло”, защото според него плашел хората.

По-възрастните още помнят хилядолетното образувание с розови кристали. Наистина приличало на гигантски мъжец (така се нарича висящият конусовиден завършек на задното небце). И някакъв партиен неграмотник го съсякъл с брадва! После го уволнили, но сталактитите не могат да се залепват. А като се има предвид, че тези образувания нарастват с 1 см на 80 години, онзи е направо престъпник.

Спирам пред „Плащът на Колумб”. Макар да „падат” от височина 12 метра, гънките на скалите наистина напомнят стелещ се брокат. С величествеността си ме поразява „Готическата зала”. Тя е пещера в пещерата - дълга е 25 м, а широка 80. Следват „Морковената градина” с „посадените” от великата ръка на природата каменни „зеленчуци”,  „Кулата на 12-те апостоли”…
Питам екскурзовода: „Абе толкова време обхождаме различни места, как така само 300 метра са открити за туристи?” Оказва се, че това е по права линия, иначе маршрутът е 1500 метра, заради извивките. По трасето се минава през шест зали и 17 галерии с причудливи скали, фонтани, ручейчета, ниши, сталактити и сталагмити от калцит и арагонит.

На страницата на „Покана за пътуване”  във Фейсбук продължават https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks