Владина Цекова: Сардинският език няма нищо общо с италианския
В Покана за пътуване на 22 октомври 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Между мегалитните кули – нураги пасат овце. В подножието на Тибет лекуват и изпращат послания с вибрации. Гробницата на иранския поет Фирдоуси, автор на поемата „Шахнаме“
Гробницата на иранския поет Фирдоуси, автор на поемата „Шахнаме“
Ако ме накарат с една дума да определя що за човек е Владина Цекова, ще кажа – сърцат. Редакторът на телевизионни предавания тутакси нахлузва гумените ботуши пет минути след бедствието и хуква да помага на пострадалите. Със същия ентусиазъм подхожда към всяко кътче, което посещава като турист.
Днес ще ни разведе из непознатата Сардиния. Онази далеч от плажовете и лятната суматоха. Островът, който италианците наричат Сарденя.
Островът от 1948 година има специален статут на автономен район. След Сицилия това е второто по големина парче суша в Средиземно море. Владина обаче е майсторка в намирането на интересни хора и любезно си е издействала гостуване при местен художник, който превръща лютите чушки, плодовете и зеленчуците в изкуство.
Владина Цекова: Сардинският език няма нищо общо с италианския. Нураги
Тя ни повежда към вътрешността на острова, където пасат овце, отглеждат маслини и правят сирене пекорино. И говорят на сочния и необичаен сардински език.
Сигурно сте се учудили на словосъчетанието „сардински език“. Да, но според научни източници той не е диалект, а ранен и изолиран клон на романските езици. Речникът му е богат на конкретни понятия и технически термини, свързани с живота на фермерите и овчарите. Липсват абстрактни изрази и фрази извън агропасторалната сфера. Ако случайно се появят, те са неологизми, произлизащи от италианския.
Владина разказва и за мегалитните кули нураги, които в Сардиния са близо 8 хиляди.
Люти чушки като произведение на изкуството
Преди време бизнесменът Красимир Симеонов, който изповядва будизма, ни отведе до два манастира в подножието на Тибет в Китай. Аз обаче не спряха да го питам за барабаните с вибрации, тибетските купи и златната статуя на Буда.
Красимир Симеонов толкова дълбоко се е потопил в китайската култура, религия и вярвания, че е замислил да открие в българска болница отделение по китайска традиционна медицина с „внос“ на лекари от университета в Дзянси.
Красимир Симеонов толкова дълбоко се е потопил в китайската култура, религия и вярвания, че е замислил да открие в българска болница отделение по китайска традиционна медицина с „внос“ на лекари от университета в Дзянси
Мавзолеят на най-именития ирански поет, чиито псевдоним Фирдоуси означава „райски“, е издигнат в центъра на типична персийска градина чахарбаг.
Постройката е съградена от бял мрамор с колони и релефи със сцени от най-прочутото му произведение, поемата „Шахнаме“, в превод „Книга на царете“.
Родителката на младия писател Иво Христов – Майка на годината за втори път
Призът е за Ева Гугова, дарила сърцето на чедото си, за да спаси друго дете. За Милена Димитрова и сина й, писателя Иво Христов
Соня Момчилова бе обявена за Майка на годината за благородните си инициативи, посветени на децата, за които не обявява публично. Десетата церемония по награждаването с престижния приз бе проведена в столичната галерия Нирвана, известна като един от най-стойностните центрове за изкуство у нас.
Председателят на СЕМ, която от години се е посветила на каузи, свързани със здравето, образованието и просперитета на деца в нужда, получи наградата от Жана Иванова, собственик на издателска къща „Жануа-98“.
„Това не е просто награда, това е своеобразно признание, което носи особения вирус на синдрома „Предай нататък“, на това да ни подсеща, че няма по-голям дефицит от този на човешкост и човечност в наши дни. Много ви благодаря, че сте такъв висок и светъл пример“, сподели Соня Момчилова, обръщайки се към жените със страхотен заряд от доброта, присъстващи на церемонията.
Наградена бе и Ева Гугова, борбена майка от Добрич, която в най-трудния момент от живота си е събрала сили да направи нещо за болно дете и да спаси живота му – дарила е сърцето на собственото си чедо. Статуетката ще й бъде предадена от известния наш художник Румен Статков, сред чиито картини в галерия Нирвана бе проведена церемонията.
„Нямам думи, с които да опиша подвига на тази майка“, каза Румен, който бе трогнат до сълзи, както и всички присъстващи на церемонията, която прославя и почита доброто в най-чистата му форма.
„Майка на годината“ стана и Владина Цекова, посветила живота си на телевизията и на благородни инициативи. Тя получи приза от пътуващият писател и известен журналист Магдалена Гигова, която връчва престижната статуетка „Майка на годината“ за десети път.
„Владина, ако трябва да я определим с една дума, то е сърцата, защото във всяка кауза се хвърля с цялото си сърце. От 20 години всяка година облича абитуриенти, 15 минути след наводненията тя вече пътуваше към Карловско с гумени ботуши. Тя никога не изтъква доброто, което прави, и успява да увлече и други със своя пример и да ги зарази с добро. Благодарим, Владина, че те има“, каза Магдалена Гигова.
„Най-важното нещо в моя живот е да науча всички заедно да служим на хората, които имат нужда. Да служим означава да правиш нещо, без да очакваш да ти благодарят, да ти кажат „Браво“ и да ти платят.“ Владина, която пристигна на церемонията след кацане от Париж, завърши с цитат от най-големия български дарител – проф. Минко Балкански „Научете се да бъдете алтруисти, помагайте. Бъдете добри, не се правете на добри.“
Майка на годината стана и Гергана Янкулова, която заедно със съпруга си се грижи за деца, изоставени от родителите си. Наградата на Гергана, посветила живота си на приемната грижа, бе връчена от Дина Христова.
„Гери се е грижила за 11 бебета, от 10 години не е спала. Със съпруга си имат собствено дете, но решават да дадат дом на още едно дете. Така в тяхното семейство се появява Тони. След това решават, че трябва да имат и момиченце и така пристига Мая, която е в дома им като приемно детенце, но след три отказа да бъде осиновена, вече е част от семейството на Гери.
Да не мислите, че са спрели дотук? Последното бебенце, за което се грижат, вече е официално тяхно дете. Това са моите герои“, сподели развълнувано Дина Христова. „Малките деца имат нужда от обич, което променя целия им живот. Това създава личности. Мечтата ми е в България да няма деца за осиновяване“, сподели Гергана.
„Тази година правим 21 години брак и съм благодарен, защото тя ме научи да бъда мъж“, каза съпругът й, който е бивш военен. – Знам винаги, че някой ми пази гърба и това е тя“.
„Защо не казахте, че толкова много ще се плаче тази вечер?“, емоционално се включи Владина Цекова. Развълнувани бяха всички, включително и водещият на церемонията – младият художник Александър.
Дина Христова представи и другата наградена Майка на годината – Гинка Илиева, също посветила живота си на приемната грижа. Тя е променила живота на бебе, наядено от плъхове, на малки деца, затворени с години в кошарка от родителите си, които само им подхвърляли храна. Гинка е приемен родител и програмен мениджър на Националната асоциация за приемна грижа.
Тя е истинско вдъхновение и пример за това, че когато има желание, има и начин да тръгнеш по пътя на успеха. На 47 години завършва средно образование. На 52 г. – висше. Преминава през обучение за социален педагог. Изкарала е почти всички курсове за травмата при децата. Седем години се грижи за три приемни деца едновременно.
Милена Димитрова – майка на известния български писател Иво Христов, получи за втори път наградата „Майка на годината“. Милена, вдъхновена не само от собственото си сърце, но и от добрите идеи и инициативи на сина си, не спира постоянно да прави съвместно с него добрини за хора в нужда. Неотдавна тя превърна в звукови файлове две от книгите на Иво Христов, за да може незрящите му почитатели, които искат да се докоснат до творчеството му, да се насладят на таланта му. Наградата на Милена бе връчена от генерал Красимир Занев.
„Аз съм със сина си, защото тази награда е не само моя, тя е и на двамата. Мъдрото ми дете ме научи да съм тази, каквато ме познават хората. Аз се казвам Милена, но истинското ми име е майка. Героят е пред мен – той ме научи да бъда добра, съпричастна, той е моята пътеводна светлина, вяра, сила и надежда. Прави добро, мисли добро, бъди добро, то ще ти се върне, когато най-не очакваш.
Хората са казали, че красотата ще спаси света. Аз бих казала, че доброто ще спаси света. Наградата е на моя син“, сподели Милена, която покани всички на двойния празник на писателя на 16 юли – рожден ден и премиера на 11-тата му книга. Тя подари направени от нея прекрасни гривни от естествени камъни на наградените майки.
Те получиха още страхотни подаръци – разкошно вино от Шато Авли, ваучери от Соул терейн, книги за душата от издателска къща „Жануа-98“, синьо пенливо вино Euphoria.
„Майка на годината“ е запазена марка на Нина Норд, която организира церемонията по награждаването на борбените майки-героини, избрани от инициативен комитет с участието на жени от различни сфери на културата, изкуството и бизнеса.
Владина Цекова:грузинска сватба в Батуми - традиционни танци и четиридневен пир
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, стотици тостове и икебана от чинии
Марио Бакалов
Преди време Марио Бакалов предизвика всенароден възторг, приземявайки в София най-големия самолет в света Airbus A-380. Пилотът е роден в Германия, но е израснал у нас и има неразривна връзка с България. Още повече, че неотдавна се ожени за българка.
Другите деца мечтаят да бъдат боклукчии и пожарникари, Марио от шестгодишен иска да бъде само едно – летец.
Марио Бакалов със съпругата си
„Тогава за първи път летях със самолет. По онова време вратите на пилотските кабини оставаха отворени и аз бях като омагьосан от таблото с копчетата и униформите. Казах си „Това е за мен“ и от тогава съм заразен неспасяемо с вируса на авиацията“, ми каза Бакалов, който се оказа и неспасяем пътешественик. Запитах го прибавя ли тръпка към окриването на непознати страни към тръпката от летенето.
Марио Бакалов
Пилотът признава, че само един от сто кандидати става летец. Изисква се не само добра физическа подготовка, а и знания по математика, физика и медицина. Но също така и нестихващо любопитство към света, както и към опитването на нови ястия и усещания. Зато разказът му е като околосвтско пътешествие с кулинарен привкус.
От него научаваме, че самолетната храна умишлено е овкусена повече, защото във въздуха рецепторите се притъпяват. Затова е по-мазна и с повече подправки. Повечето пилоти си носят гозби от къщи, но Марио предпочита табличките от стюардесите.
Марио Бакалов в пилотската кабина
Бакалов, с когото разговаряме за пътешествията му по света има проста наглед рецепта за щастие: От високо някои проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат далеч не толкова съществени. На мен лично времето прекарано горе ми действа много добре, защото ми разрешава да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, спокоен и в крайна сметка по-щастлив.
Вдъхновяващ събеседник е пилотът Марио Бакалов, с когото се запознах на TEDx Vitosha. Той казва още: Предимството да пътуваш по света и да се запознаваш с всякакви хора и култури е, че се отваряш към непознатото, вдигаш поглед нависоко, не се фиксираш в грешките, получаваш свободата да мечтаеш и възможността отсяваш важното от неважното.
Безкрайно благодарна съм на грузинската посланичка Тамара Лилуашвили, че ме покани да чествам националния й празник с нейни сънародници в Бачковския манастир. Обителта бе избрана неслучайно – основана е от грузинеца Григорий Бакуриани през 1083 година. На тържеството успях да съпреживея прочутите тостове и да науча, че при тях се изправят с чаша в ръка само мъжете.
Грузинският национален празник в Бачковския манастир с Н.Пр. посланик Тамара Лилуашвили и дядо Сионий
Но това само раздразни апетита ми за още подробности. Затова щом разбрах, че Владина Цекова е присъствала на четиридневна грузинска сватба, тутакси я разпитах.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
От нея научих, че на празничната трапеза ястията се трупат едно върху друго в сложна хранителна икебана. А самата Владина е пътешественик по природа, авантюрист по дух и сценарист и главен редактор на предаването за човешките ценности и добродетели Пътеки по БНТ.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Тя ни пренася с разказа си в Батуми, където сватбата започнала „скромно“ в ресторант с танци за около 80 човека в навечерието на венчавката. За да се развихри в следващите три дни с 250 присъстващи в специална зала.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Владина Цекова също така е известен модел от златните времена на Лада и ЦНСМ, а по-късно продуцент на телевизионни предавания. Тя е изключително сладкодумен гид в безкрайните ритуали на класическата грузинска сватба, при която нито една от чиниите на масата не се отсервира до края на празненството. Изобщо, два дни не раздигали масите, отрупани с невъобразими деликатеси.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Не си мислете, че Владина Цекова ходи само по грзински сватби. Тя е не само пътешественик, ами и поклонник. Три пъти е изминала пеша Пътят на Камино. Факт, достоен за уважени е и възхита.
Любопитното е, че преди да продължи разказа си за венчавката в Батуми, тя ми довери, че ще ходи на сватба и в Кайро. Но преди това разказа как се „откупува“ грузинска невеста.
При това сочно и цветисто описание на грузинската венчавка и на кинетичната скулптура Али и Нино от световноизвестния творец Тамара Квеситадзе в Батуми, направо си заплювам Владина Цекова за женитбен репортер от сватбата в Египет, на която ще присъства съвсем скоро.
