Скалният комплекс Вардзия в Грузия

Българската журналистическа група - в грузинската телевизия. Прочухме се :))

В Покана за пътуване на 11 юли по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: пилотът Марио Бакалов, който приземи най-големият самолет в света на летище София

 Владина Цекова:  грузинска сватба в Батуми - традиционни танци и четиридневен пир

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, стотици тостове и икебана от чинии

Марио Бакалов

Преди време Марио Бакалов предизвика всенароден възторг, приземявайки в София най-големия самолет в света Airbus A-380.  Пилотът е роден в Германия, но е израснал у нас и има неразривна връзка с България. Още повече, че неотдавна се ожени за българка.

Другите деца мечтаят да бъдат боклукчии и пожарникари, Марио от шестгодишен иска да бъде само едно – летец.

Марио Бакалов със съпругата си

„Тогава за първи път летях със самолет. По онова време вратите на пилотските кабини оставаха отворени и аз бях като омагьосан от таблото с копчетата и униформите. Казах си „Това е за мен“ и от тогава съм заразен неспасяемо с вируса на авиацията“, ми каза Бакалов, който се оказа и неспасяем пътешественик. Запитах го прибавя ли тръпка към окриването на непознати страни към тръпката от летенето.

Марио Бакалов

Пилотът признава, че само един от сто кандидати става летец. Изисква се не само добра физическа подготовка, а и знания по математика, физика и медицина. Но също така и нестихващо любопитство към света, както и към опитването на нови ястия и усещания. Зато разказът му е като околосвтско пътешествие с кулинарен привкус.

От него научаваме, че самолетната храна умишлено е овкусена повече, защото във въздуха рецепторите се притъпяват. Затова е по-мазна и с повече подправки. Повечето пилоти си носят гозби от къщи, но Марио предпочита табличките от стюардесите.

Марио Бакалов в пилотската кабина

Бакалов, с когото разговаряме за пътешествията му по света има проста наглед рецепта за щастие: От високо някои проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат далеч не толкова съществени. На мен лично времето прекарано горе ми действа много добре, защото ми разрешава да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, спокоен и в крайна сметка по-щастлив.

Вдъхновяващ събеседник е пилотът Марио Бакалов, с когото се запознах на TEDx Vitosha. Той казва още: Предимството да пътуваш по света и да се запознаваш с всякакви хора и култури е, че се отваряш към непознатото, вдигаш поглед нависоко, не се фиксираш в грешките, получаваш свободата да мечтаеш и възможността отсяваш важното от неважното.

Безкрайно благодарна съм на грузинската посланичка Тамара Лилуашвили, че ме покани да чествам националния й празник с нейни сънародници в Бачковския манастир. Обителта бе избрана неслучайно – основана е от грузинеца Григорий Бакуриани през 1083 година. На тържеството успях да съпреживея прочутите тостове и да науча, че при тях се изправят с чаша в ръка само мъжете.

• 

• 

Грузинският национален празник в Бачковския манастир с Н.Пр. посланик Тамара Лилуашвили и дядо Сионий

Но това само раздразни апетита ми за още подробности. Затова щом разбрах, че Владина Цекова е присъствала на четиридневна грузинска сватба, тутакси я разпитах.

• 

• 

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии

От нея научих, че на празничната трапеза ястията се трупат едно върху друго в сложна хранителна икебана.  А самата Владина е пътешественик по природа, авантюрист по дух и сценарист и главен редактор на предаването за човешките ценности и добродетели Пътеки по БНТ.

• 

• 

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии

• 

• 

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии

Тя  ни пренася с разказа си в Батуми, където сватбата започнала „скромно“ в ресторант  с танци за около 80 човека в навечерието на венчавката. За да се развихри в следващите три дни с 250 присъстващи в специална зала.

• 

• 

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии

Владина Цекова също така е известен модел от златните времена на Лада и ЦНСМ, а по-късно продуцент на телевизионни предавания. Тя е изключително сладкодумен гид в безкрайните ритуали на класическата грузинска сватба, при която нито една от чиниите на масата не се отсервира до края на празненството. Изобщо,  два дни не раздигали масите, отрупани с невъобразими деликатеси.

• 

• 

На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии

• 

• 

Не си мислете, че Владина Цекова ходи само по грзински сватби. Тя е не само пътешественик, ами и поклонник. Три пъти е изминала пеша Пътят на Камино. Факт, достоен за уважени е и възхита.

Любопитното е, че преди да продължи разказа си за венчавката в Батуми, тя ми довери, че ще ходи на сватба и в Кайро. Но преди това разказа как се „откупува“ грузинска невеста.

При  това сочно и цветисто описание на грузинската венчавка и на кинетичната скулптура Али и Нино от световноизвестния творец Тамара Квеситадзе в Батуми, направо си  заплювам Владина Цекова за женитбен репортер от сватбата в Египет, на която ще присъства съвсем скоро.

Dromomania Сезон 1 Епизод 7: Грузия - новата звезда на туристическия неб...

Кураторът Стефан Стоянов посрещна посланичката на Грузия в „Графикарт“

 Дипломати гледат графики на Зураб Церетели в София

Кураторът Стефан Стоянов посрещна посланичката на Грузия в „Графикарт“

Кураторът Стефан Стоянов посрещна посланичката на Грузия в „Графикарт“

Изложбата на световноизвестния художник Зураб Церетели продължава да бъде в топ 3 на културния афиш в София.

Графиките, монотипите и пластиките, представяни в столичната галерия „Графикарт“ от международния експерт Стефан Стоянов – куратор на Церетели за Европа и САЩ, ще могат да бъдат разглеждани още няколко седмици.

Специална визита при закрити врати беше организирана за посланика на Грузия у нас – Нейно превъзходителство Тамара  Лилуашвили, която се оказа отдавнашен почитател на своя сънародник.

„Дамата, която има диплома от Щатите, преди да влезе в дипломацията е получила предложение да работи за Сотбис“, коментира Стефан Стоянов.

Той споделя и интересни факти от общуването си със Зураб Церетели.

„Когато имах честта да му гостувам в Москва, той ме изтощи със сякаш неизчерпаемата си енергия, въпреки сериозната възрастова разлика между нас. Графикът му започва в 6 и 30 и приключва в 22 и 30.

Рисува между деловите срещи в оглавяваната от него Руска академия на изкуствата. Два пъти в седмицата води безплатни курсове за талантливи деца и младежи“, разказва Стефан Стоянов за 86-годишния маестро.

Сред най-големите му колекционери са Робърт де Ниро и Жерар Депардийо.

Още през 60-те години на миналия век Пабло Пикасо споделя за грузинеца: „Виждам в Зураб Церетели велик живописец – той прекрасно чувства цвета, обобщава формата“.

А Давид Сикейрос твърди: „Той е влязъл в необятните простори на изкуството на бъдещето, съчетаващо скулптурата с живописта“.

Церетели има изключително място в световното арт пространство с огромния си брой монументални творби в Русия, САЩ, Европа, Южна Америка, Азия.

Негова е статуята на Петър I в Санкт Петербург, „Доброто побеждава злото“ – пред сградата на ООН в Ню Йорк, 175-тонната „Сълза на скръбта“ в Байрон, САЩ, в памет на загиналите при атентати на 11 септември, паметникът на Гогол в Рим и стотици други.

Зураб Церетели е наследник на грузинския княз Алексей Церетели, който през 1876-а и 1877-а ръководи консулствата на императора в Одрин и Пловдив.

След Берлинския конгрес влиза в международната комисия, съставила устава на Източна Румелия. Паметник на княз Алексей Церетели има в Батак, на него е кръстено и пловдивското село Церетелево.

Следващите изложби на Зураб Церетели, по които в момента работи Стефан Стоянов, ще бъдат в един от най-елитните музеи на Париж и в Националната галерия на Пекин.  

Посланикът на Грузия: Чакаме ви със страхотни черноморски и ски курорти, храна и вино

В Покана за пътуване на 19 май: Откъде идва името Пампорово, еко къщи от кирпич за милионери на Мъртво море, шунка в асфалт по швейцарски

 
 
 
 

За българите Грузия звучи приятелски и близка по дух, но я да се замислим какво всъщност знаем за тази страна на източния бряг на Черно море! За мнозина това е държавата на безкрайните тостове и хубавото вино, сервирано в рог. Така не можеш да го оставиш на масата, преди да си го пресушил до капка. Доста от нас свързват Грузия с напетите левенти, които танцуват на палци. Запленените от историята помнят, че там е родното място на Сталин, а киноманите цитират „Не тъгувай“ и „Покаяние“. 

Но каквато и асоциация да предизвиква Грузия, тя рядко е свързана с туристическа дестинация. И грешим. Според британско издание близо 8 милиона души са я посетили през миналата година. Разговорът ми с посланика на Грузия Тамара Лилуашвили в нейната резиденция започна с най-наболелия въпрос – липсата на директни полети  от и до България.  

„Основната причина бе визовият режим между Грузия и европейските страни, но сега той отпадна и много грузинци пътуват зад граница. Също така има голям брой общи проекти между Грузия и Европа и се динамизира потока от пасажери. Надявам се това да бъде индикация за авиокомпаниите, че е необходимо да има директна линия и до България. Интересна опция е полет Кутаиси-Букурещ-София“, заяви  Нейно превъзходителство Тамара Лилуашвили. 

Тя  възприема като лично предизвикателство малкия брой туристи от България и е амбицирана това да се промени. За целта вече е организирала посещение на български журналисти в Грузия, предвиден е десант на туроператори от Тбилиси у нас. През есента винопроизводители от двете страни ще се срещнат в лозарските региони, за да научат тънкостите на грузинската специфична технология. Освен традиционният от 10 години насам гастрол на ансамбъл „Сухишвили“, ще се радваме на уникалния марионетен театър „Габриадзе“, известната джаз певица Мая Бараташвили ще пристигне в България за празненствата по отбелязването на Деня на независимостта на Грузия…

Споделих с посланик Лилуашвили, че уж знаем за високите над 5000 метра кавказки планини в родината й, но някак си не ги свързваме със ски писти и се учудваме, че имат страхотни зимни курорти. „Грузия има уникален климат. През студените месеци е великолепна дестинация за зимни спортове в Кавказките планини и е много популярна сред почитателите на екстремното каране.  Но и черноморските ни курорти са отлични през лятото. 

Държавата е западно ориентирана и модерна на границата между Изтока и Запада и е интересно да се види необичания синтез между източната и западната култура. Мисля, че Грузия е взела най-доброто и от двете   и просто има нужда да се популяризира като туристическа посока. Да, миналата година имахме над 7 млн. посетители, а през тази те със сигурност ще нараснат. Хората от по-младите поколения обезателно ще харесат Грузия.  Особено в столицата Тбилиси нощният живот е много пъстър и интересен с автентични ресторанти, с места, където се прави типичният грузински хляб, вече има и специални хотели, където се предлага. 

Ще бъде любопитно за гостите да се потопят в културата, да преживеят красотите на страната. В Грузия наистина има какво да се види!“, завърши Тамара Лилуишвили, която е убедена, че нейните сънародници пък много ще харесат България.

Вероятно любопитните родолюбци очакват с нетърпение рубриката „Тайната България“. В нея ви разказваме неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Неведнъж журналисти, членове на българската секция на световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват тези митове.

Може и да сте се замисляли откъде идва името на Пампорово, но едва ли някога сте свързвали планинския ни курорт с кораб. Разказва Милена Димитрова, която е научила историята от потомък на „кръстника“ – журналиста от Смолян Георги Пампоров,  праправнук на легендарния търговец Райчо Хаджибелев. Според нея планинският курорт е можело да се казва Божидарица, Бунева или Орфеева планина, но е претърпял и още превъплъщения.

Как е изглеждала централната банка на Римската империя? Не е необходимо голямо въображение, за да си я представите. Достатъчно е да погледнете Мъртво море. На римските войници са плащали със…сол, а то е най-голямата солница в света.  Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало посетиха по-непознатата северна част на единственият водоем под морското равнище: 

„Всеки знае, че в Мъртво море се влиза само с чехли или гуменки. Солните кристали от дъното, се врязват във всяко непокрито стъпало. Сега част от тези соли са на сушата. Водата се е отдръпнала, заради хищното използване на водите на Йордан – единствената река, която го зарежда. Средата й, която на това място прилича на вада, има опънато въже и няколко шамандури. Това е държавната граница между Израел и Йордания. Там могат да си подадат ръце поклонниците, дошли да се потопят в реката на най-автентичното място - третото по святост след Божи гроб и Витлеем.

Недалеч от православния манастир, на самия морски бряг, е курортното селище Бианкини, едно от вълшебните места на Мъртво море. Наименованието му идва от италиански евреин-военачалник. Във ваканционното селище в екологични къщи от кирпич и камъни летуват супер богати хора от цял свят. За тях това е съприкосновение с природата. За средната класа има луксозни бунгала. Младежите, които обикалят пустинята с раници на гръб предпочитат къмпинг за палатки, или туристическа спалня. 

Тук смятат, че са открили отново растението, от което се е правило маслото, с което Клеопатра поддържала външността си. Тя далеч не била красавица, но с интелигентността си въздействала неустоимо върху мъжете. Растението сега се отглежда отново, но е изчезнала рецептата на маслото. Археолозите се надяват да я възстановят чрез бъдещите си находки“, разказват кореспондентките на националното радио в Израел Феня и Искра Декало.

Изненадата в рубриката „Пътеводител на гастономическия стопаджия“ е шунка, печена в асфалт! Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция. Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс, Швейцария.  Само един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа атракция, макар тунелите за времето от началото на 18-и век до 1986 г., когато мината е закрита, да се гънат на повече от 100 км под земята. С продукцията на „Ла Преста” са застлани улиците в центъра на Париж в ерата на  прочутия архитект Осман, оформил облика на днешния център. С безценния швейцарски асфалт е покрит и мостът „Голдън гейт” при създаването си. 

След като почувства странната тръпка на броденето из галериите и се запознае с трудното добиване на ценната настилка, посетителят сяда да се подкрепи с „минния” специалитет - шунка, печена в асфалт, и сладоледена нуга с абсент.