За десети път раздадоха наградите Майка на годината

Родителката на младия писател Иво Христов – Майка на годината за втори път

Призът е за Ева Гугова, дарила сърцето на чедото си, за да спаси друго дете. За Милена Димитрова и сина й, писателя Иво Христов

Соня Момчилова бе обявена за Майка на годината за благородните си инициативи, посветени на децата, за които не обявява публично. Десетата церемония по награждаването с престижния приз бе проведена в столичната галерия Нирвана, известна като един от най-стойностните центрове за изкуство у нас.

Председателят на СЕМ, която от години се е посветила на каузи, свързани със здравето, образованието и просперитета на деца в нужда, получи наградата от Жана Иванова, собственик на издателска къща „Жануа-98“.

„Това не е просто награда, това е своеобразно признание, което носи особения вирус на синдрома „Предай нататък“, на това да ни подсеща, че няма по-голям дефицит от този на човешкост и човечност в наши дни. Много ви благодаря, че сте такъв висок и светъл пример“, сподели Соня Момчилова, обръщайки се към жените със страхотен заряд от доброта, присъстващи на церемонията.

Наградена бе и Ева Гугова, борбена майка от Добрич, която в най-трудния момент от живота си е събрала сили да направи нещо за болно дете и да спаси живота му – дарила е сърцето на собственото си чедо. Статуетката ще й бъде предадена от известния наш художник Румен Статков, сред чиито картини в галерия Нирвана бе проведена церемонията.

„Нямам думи, с които да опиша подвига на тази майка“, каза Румен, който бе трогнат до сълзи, както и всички присъстващи на церемонията, която прославя и почита доброто в най-чистата му форма.

„Майка на годината“ стана и Владина Цекова, посветила живота си на телевизията и на благородни инициативи. Тя получи приза от пътуващият писател и известен журналист Магдалена Гигова, която връчва престижната статуетка „Майка на годината“ за десети път.

„Владина, ако трябва да я определим с една дума, то е сърцата, защото във всяка кауза се хвърля с цялото си сърце. От 20 години всяка година облича абитуриенти, 15 минути след наводненията тя вече пътуваше към Карловско с гумени ботуши. Тя никога не изтъква доброто, което прави, и успява да увлече и други със своя пример и да ги зарази с добро. Благодарим, Владина, че те има“, каза Магдалена Гигова.

„Най-важното нещо в моя живот е да науча всички заедно да служим на хората, които имат нужда. Да служим означава да правиш нещо, без да очакваш да ти благодарят, да ти кажат „Браво“ и да ти платят.“ Владина, която пристигна на церемонията след кацане от Париж, завърши с цитат от най-големия български дарител – проф. Минко Балкански „Научете се да бъдете алтруисти, помагайте. Бъдете добри, не се правете на добри.“

Майка на годината стана и Гергана Янкулова, която заедно със съпруга си се грижи за деца, изоставени от родителите си. Наградата на Гергана, посветила живота си на приемната грижа, бе връчена от Дина Христова.

„Гери се е грижила за 11 бебета, от 10 години не е спала. Със съпруга си имат собствено дете, но решават да дадат дом на още едно дете. Така в тяхното семейство се появява Тони. След това решават, че трябва да имат и момиченце и така пристига Мая, която е в дома им като приемно детенце, но след три отказа да бъде осиновена, вече е част от семейството на Гери.

Да не мислите, че са спрели дотук? Последното бебенце, за което се грижат, вече е официално тяхно дете. Това са моите герои“, сподели развълнувано Дина Христова. „Малките деца имат нужда от обич, което променя целия им живот. Това създава личности. Мечтата ми е в България да няма деца за осиновяване“, сподели Гергана.

„Тази година правим 21 години брак и съм благодарен, защото тя ме научи да бъда мъж“, каза съпругът й, който е бивш военен. – Знам винаги, че някой ми пази гърба и това е тя“.

„Защо не казахте, че толкова много ще се плаче тази вечер?“, емоционално се включи Владина Цекова. Развълнувани бяха всички, включително и водещият на церемонията – младият художник Александър.

Дина Христова представи и другата наградена Майка на годината – Гинка Илиева, също посветила живота си на приемната грижа. Тя е променила живота на бебе, наядено от плъхове, на малки деца, затворени с години в кошарка от родителите си, които само им подхвърляли храна. Гинка е приемен родител и програмен мениджър на Националната асоциация за приемна грижа.

Тя е истинско вдъхновение и пример за това, че когато има желание, има и начин да тръгнеш по пътя на успеха. На 47 години завършва средно образование. На 52 г. – висше. Преминава през обучение за социален педагог. Изкарала е почти всички курсове за травмата при децата. Седем години се грижи за три приемни деца едновременно.

Милена Димитрова – майка на известния български писател Иво Христов, получи за втори път наградата „Майка на годината“. Милена, вдъхновена не само от собственото си сърце, но и от добрите идеи и инициативи на сина си, не спира постоянно да прави съвместно с него добрини за хора в нужда. Неотдавна тя превърна в звукови файлове две от книгите на Иво Христов, за да може незрящите му почитатели, които искат да се докоснат до творчеството му, да се насладят на таланта му. Наградата на Милена бе връчена от генерал Красимир Занев.

„Аз съм със сина си, защото тази награда е не само моя, тя е и на двамата. Мъдрото ми дете ме научи да съм тази, каквато ме познават хората. Аз се казвам Милена, но истинското ми име е майка. Героят е пред мен – той ме научи да бъда добра, съпричастна, той е моята пътеводна светлина, вяра, сила и надежда. Прави добро, мисли добро, бъди добро, то ще ти се върне, когато най-не очакваш.

Хората са казали, че красотата ще спаси света. Аз бих казала, че доброто ще спаси света. Наградата е на моя син“, сподели Милена, която покани всички на двойния празник на писателя на 16 юли – рожден ден и премиера на 11-тата му книга. Тя подари направени от нея прекрасни гривни от естествени камъни на наградените майки.

Те получиха още страхотни подаръци – разкошно вино от Шато Авли, ваучери от Соул терейн,  книги за душата от издателска къща „Жануа-98“, синьо пенливо вино Euphoria.

„Майка на годината“ е запазена марка на Нина Норд, която организира церемонията по награждаването на борбените майки-героини, избрани от инициативен комитет с участието на жени от различни сфери на културата, изкуството и бизнеса.

В Покана за пътуване: Горчиво, лютиво и правдиво за Гватемала със Соня Момчилова. С дете на Благоевград Блус&Джаз

Принцеса-палеонтолог показва динозавърски запъртък в Гуджарат

Казват, че Гватемала на езика нахуат означава „място с много дървета”. В Централно американската държава, където живеят най-голям брой преки потомци на маите,  има повече от 30 действащи вулкана. Като добавим факта, че от Втората световна война чак до 1996 година страната е била във вихъра на  системни размирици, започваме да се чудим с кой акъл пиарът Соня Момчилова е тръгнала натам.  И дали трите исторически паметника, включени в списъка на ЮНЕСКО са достатъчен аргумент да си причини подобно приключение.

 

Би Би Си неотдавна съобщи за голямо археологическо откритие там. Лазерна технология със сензори е помогнала за разкриването на повече от 60 000 къщи, дворци, пътища и укрепителни съоръжения на древните маи. Според National Geographic това доказва, че в Централна Америка е имало развита цивилизация, която не е отстъпвала на Древна Гърция или Китай.

Онези, които слушат системно Покана за пътуване, със сигурност помнят гастрола на редактора Ани Маринова за джаз-феста в Сараево. Тогава се зарекохме да разказваме за музикалния и фестивален туризъм на Балканите. Този път е ред на музикалния редактор Албена Велева да изпъкне като ерудит с репортаж от Международния фестивал Благоевград блус и джаз, където освен стиловете от заглавието звучаха още камерна опера и балкански  ритми. 

Тя успя да направи интервю с Васко Кръпката, но и разказа от личен опит колко е хубаво да заведеш детето си на събитие с интелигентна атмосфера и качествена музика.

При броденето си по света човек вижда не само необичайни неща, ами среща и забележителни хора. Като например принцесата-палеонтолог, с която се запознах в индийския щат Гуджарат. 

Аалая Султана Баби Баласинор е малката стопанка на 125-годишната къща. Когато човек  я види, изпънала до пръсване дънките,  с каубойска шапка на главата, заровила в пръстта на динозавърския парк ръце, никога няма да предположи, че има благороднически произход. Аалая е решена да превърне 7-те различни вида вкаменелости на древни влечуги, открити в земите на баща й, в палеонтологичен атракцион. Засега най-голямата забележителност е огромна морена, през която минава гръбнакът на динозавър.  Но принцесата е поръчала праисторически фигури в естествен размер, поканила е 50 палеонтолози от цял свят да се произнесат за откритията и се надява да организира пикници под сянката на възродените вкаменелости. 

В хола на двореца „Баласинор” всеки може да пипне и претегли  в ръка част от пищял на тиранозавър рекс или да счука подправки с яйце от динозавър. Нищо чудно! Аалая така го намерила – една бабка от селото млатела масалата си със запъртък на 67 млн. години.  Докато щерката създава парка си, майка й вече е кулинарна звезда в Индия.  Непрекъснато гостува в различни шоу-програми или изготвя менютата за ВИП-гощавки. Дори я поканили да организира сватбата на „Мис Свят” Айшвария Рай.

Титлата на Аалая е „набаб сиди”, което ще рече щерка на местния мюсюлмански владетел. Преди няколко години тя е избрана да участва в британското риалити Secret Princes, „принцеса под прикритие”. Взимат три синьокръвни наследнички от различни краища на света, изпращат ги в къща в Есекс, където ги оставят да се оправят сами, без прислуга и цяла Англия им гледа сеира по телевизора.  Аалая се справила без проблем, защото в Баласинор помага в домакинството от тийнейджърка.

В замисления от нея „джурасик парк” най-зашеметяващата вкаменелост е на близо 70 млн. години. Динозавърка, захапала змия, в мига, когато атакува яйцата й. За жалост, там видях копието.   Целият каменен блок – 3,5 метра дълъг, е отнесен в музея в Бомбай, след като е проучен в университета в Бостън. Аалая обаче всеки ден е в динозавърския парк и със сигурност ще открие още нещо интересно за немногобройните засега посетители. И принцесите трябва да си плащат сметките.

Със Стивън Ачикор до Нигерия и Бенин, със Соня Момчилова до Мексико 

В Покана за пътуване Карина Караньотова разказва какво е да изкачиш Мусала с дете на 3 години с Карина Караньотова, Магдалена Титова разкрива, че швейцарците празнуват, защото ще работят повече

С изпълнението на „Облаче ле бяло” Стивън Ачикор от Нигерия разтупка сърцата на зрителите на Х-фактор. Той пее в госпъл хор и свири на барабани, обаче завършва информатика и започва работа в нефтена компания. В България идва, за да следва бизнес администрация, но запомнящото му се представяне в музикалното риалити довежда до  договор с голяма компания и записа на дуета „Да избягаме” с Невена Пейкова (също участник в X – Factor),  който е в топ 5 за най-слушаните български песни през 2016 г.

Стивън е номиниран е за най-добър R&B певец за 2016 и 2017 от българските 359 Хип Хоп награди.  През 2018 година певецът записва и продуцира песента "Да обичам", която изпява на български език. С нея се надява да направи впечатление на журито на БГ мюзик фестивал след броени дни. Разговарях с Ачикор за родната му Нигерия и за Бенин, където е преминало детството му. Все страни,  които имат меко казано противоречива репутация у нас. Според събеседника ми – крайно безопасни, невероятно красиви, сд гостоприемно и добронамерено население. И с много забележителности, които непременно трябва да се видят.

Коя е най-добрата възраст да запознаеш детето си с планината? Ако се вярва на Карина Караньотова – колкото по-рано, толкова по-добре.  Синът й Иво е на три и вече е изкачил връх Мусала. А майка му получи доста упреци в социалните мрежи, когато стана ясно, че е тръгнала да се разхожда с едномесечния Иво в цедилката и се… изгубила в планината.  Карина, обаче е убедена, че така се отглежда свободно и щастливо дете – в пряк и непрекъснат контакт с природата.

Преди повече от два месеца в Покана за пътуване със Соня Момчилова съпреживяхме магичното й пътешествие до Гватемала и още тогава си „заплюхме” продължението на историята на мексиканска земя.  Тя започва с номадстване от хотел на хотел, за да завърши с приказното градче на полуостров Юкатан Плая дел Кармен, плуване в пещерите сенотес и магични приключения Чеченица.

 Швейцарците сигурно единствени в света тържествено честват датата, от която започват да работят още повече – с парад за празника Зекселойтен в Цюрих.

Преди векове, когато в страната на часовниците те са били недостъпна рядкост, цюрихчани гласели живота си по най-големия циферблат в Европа (9,7 м в диаметър) на кулата в черквата „Свети Петър“. И понеже през лятото светлината позволявала да работят до 6 ч., изпращали зимата с клада на снежен човек.

За местните по-дългият работен ден значи повече пот, но и повече пари. Т.е. на празника Зекселойтен в Цюрих от XIV век насам славят замогването с труд. Името на историческия празник идва от „зекс“, което на немски означава „шест“ (вместо до 5 ще работят до 6 ч.), и „лойтен“ – „звънене“.

Камбаните започват да бият точно в 6 ч. вечерта на празничния ден в Цюрих. От столетия участието в парада е висша чест, за която гилдиите на занаятите (тук те са повече от касти) се готвят цяла година. Традицията в процесията да не участват жени се спазва въпреки протестите. Дамите едва си издействали преди 14 години отделно шествие преди официалното. А той е шеметно пъстър – над 10 000 юнаци от гилдиите в исторически костюми върху платформи като винарни, кораби, лебеди, стъкларни…

Повече от 600 коня, 30 оркестъра, 70 карети… С право цюрихчани се гордеят с най-внушителната процесия в Европа!

Първо минават децата. Поканени са всички етноси с националните си носии. Чак тогава гостът осъзнава че 60 на сто от населението на големия швейцарски град… не е швейцарско. Местните се гордеят с толерантността си, но се бунтуват единствено срещу мюсюлманските общности, които не искат да приемат порядките и законите на страната, която ги е приела, и повечето жени така и не научават нито един от трите официални езика. Впрочем те са доста повече – освен френски, немски и италиански разговор водят още на романски и енгадински – единият с повечко италиански, а другият смес от сенморицки диалект, италиански и хърватски.

Малчугани от всякакви „бои“ и националности дефилират, покачени върху платформи. Въпрос на чест е костюмът ти за шествието да се е предавал в семейството ти по наследство от поне 300 години. Или поне да е шит по поръчка. Платформите също са забележителни – цели градини и къщи, воденици с течащи потоци, крепости, арки от живи цветя. В зависимост от това коя гилдия представляват. Обществото на кожарите например има камила в герба си и взема под наем жив екземпляр от зоопарка специално за парада. Железарите преди година-две успели да спазарят истински слон от пътуващ цирк.

Деца варят супа върху платформа лодка. Легендата разказва, че преди векове между Цюрих и Страсбург имало договор за помощ при война. „По вода ще пристигнем толкова бързо, че супата, започнала да къкри в Цюрих, ще е още топла“, заклели се швейцарците.

Точно в 6 ч. вечерта на площада пред операта пламва кладата с Бьоги – чучелото на снежния човек, направено от памук и кожа. И започват залаганията за колко минути огънят ще близне и ще гръмне снаряда в шапката му. Поверието е – колкото по-кратки пламъци, толкова по-дълго лято. Около кладата обикалят табуни коне със самозвани хусари върху тях, димът потъва в облаци прах, шапката на чучелото Бьоги пламва, залп и… лятото вече е между нас. В небето се рее цепелин с надписа на побратимения град от друг кантон, поканен на веселбата, буретата с бира се отпушват, а позналият брои печалбата си.

Декоративният снежен човек се поставя на кладата предния ден – в неделя. Веселбите обаче започват още в петък вечерта и продължават през уикенда, а всички са празнично облечени. Гости от съседния кантон изнасят представления, звучи народна музика, редуват се духови оркестри, щандовете на панаира работят до късно.

Традицията за изгарянето на Бьоги се корени в древността, когато чучелото е било страшна маска, носена начело на шествието. После децата от квартал „Крац“ изгаряли собствените си снежни човеци, натъпквайки ги с фойерверки. В средата на XIX век признали традицията за официална и по време на парада на гилдиите пренасяли Бьоги през целия град до мястото на изгарянето му. В началото на ХХ век чучелото станало неразделна част от ритуала.

Бьоги е висок 3,4 м, тежи 80 кг, ръцете му са дълги по 1,9 м, а диаметърът на главата му е 1,8 м. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да побере фойерверките, които ознаменуват окончателното изгаряне на фигурата. Причината за взрива е желанието на хората колкото е възможно по-гръмогласно да изпратят студената зима и да посрещнат горещото лято.

Понякога Бьоги бърка, но кой ти помни! Най-често пламъците стигат до главата му за 14 минути. Това поне показва статистиката за последните 10 години.

Да, наистина Цюрих е градът с „най-добро качество на живота“ в света (разбирай най-скъп). Да, само тук по празници даряват полицаите с китки. И – о, да – водата от чешмата е сладка като оная, софийската, в миналото. Но най-поразителното е, че 2 часа след стохилядната вакханалия центърът е изблизан от несметните бутилки и хартии.

За един час около света – това е тайното име на Покана за пътуване.  За да продължите пътешествието – следвайте ни във Фейсбук, където Голяма лятна игра продължава https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/