Потайностите на "Лозенец" - величави истории с щипка пикантност

Как „третата извънградска зона”, известна като Курубаглар - сухите лозя, където селяните оставяли каруците си, когато отивали в столицата на пазар, се превръща в квартал на интелектуалци и хора на изкуството.

Знаете ли ,че Яворов е посещавал любимата си Дора Габе, когато е живеела под наем в мансардна стаичка над ресторант „Под липите”? А тя до края на живота си твърди, че "Две хубави очи" е посветено на нея.

Ами че Парашкев Хаджиев е свил гнездо на улица „Малуша” със седмата си жена – неговата голяма любов Людмила Хаджиева.

Подозирате ли, че в червената тухлена къща на Сирак Скитник на ул. „Борова гора” е замислено създаването на Българското национално радио?

Представяли ли сте си, че Кръстьо Сарафов е приютил първата си съпруга в дома, където е бил щастлив с четвъртата? А къщата му се намира на улица „Елин Пелин”, а не на кръстената на големия актьор пресечка.

Е, Магдалена Гигова, автор на книгата „Шепот от стари дантели” за големите любови на великите българи, знае още много интригуващи истории и няма търпение да ги сподели. Символичната домакиня на вечерта отправя предизвикателство към своите гости - тя ще облече тоалет в стил Бел епок и се надява някой от тях да изрови от бабината ракла аксесоар, с който заедно да върнат доброто старо време.

Долен Лозенец, по-известен през 20-те години на ХХ век като Журналистическия квартал, е живото издание на „Кой кой е” в българското изкуство и литература до 9 септември 1944 година, че и след това.

Елате в Къщата на София на 9 август от 19 часа. Сладкодумната Магдалена Гигова ще ви разказва истории за любимия ни квартал и неговите известни обитатели. И вие можете да вземете думата, щом чашата вино, която ще ви предложим, ви развърже езика.

Осмислете лятото с любопитството си - заповядайте на ул. Миджур” № 12 на 9 август от 19 часа.

Няма по-подходящо място за сочни мемоари от Къщата на София – последния пристан на голямата актриса Адриана Будевска, след завръщането й от изгнание в Буенос Айрес.

Под дъхавата смокиня и едрите звезди на терасата с блещукането на свещите и отблясъка на виното – грехота е да пропуснете!

Вход: 15 лева, включващ чаша вино

С предварително записване на arthousesofia@gmail.com или в лично съобщение във фейсбук  https://www.facebook.com/events/420736298436350/

Поредица на „Преса“ - Великите любови на ХХ век

Адриана Будевска играе полугола след смъртта на съпруга си

 

Легендата на Народния театър няма друга любов освен Христо Ганчев

Магдалена Гигова

Годината е 1921. Цяла София жужи заради премиерета на „Далила” от Владимир Мусаков в Народния театър. Само дето клюкарите обсъждат не пиесата и дори не великолепното изпълнение на Адриана Будевска, а нейния силно разголен костюм. Примадоната на бъгарския театър е първата в историята, която дръзва да се съблече на сцената. Разбира се, голотата е елегантно загатната. Будевска зашеметява като Далила в прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. Бижутата й са повече от царствени, но всички погледи и театрални бинокли са вперени в тоалета от две части. Раменете на Адриана са едва покрити с криле от продълговати перли, а по бюстието театралната шивалня е работила дълги месеци. Гърдите са скрити зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан. Костюмът е предизвикателство към въображението. След премиерата публиката е във възторг. Аплодисментите не стихват 15 минути, сцената е обсипана с цветя. Авторът на пиесата Мусаков пише, че зрителите са очаровани и от външността на известната актриса. Будевска изглежда като 20-годишна девойка, а всъщност е на 43 и е родила три деца.
Дълбоко пазената тайна на актрисата на Народния театър е, че тя игре Далила в тежка депресия. Изгубила е любимия си съпруг – актьорът Христо Ганчев. През 1912 г. той е мобилизиран и заминава на фронта в Балканската война Умира от тиф във Фенер, Източна Тракия. Потресаващ е факта, че докато в София се разпространява трагичната новина за смъртта му, Адриана получава първото писмо до нея от фронта и щастлива търчи при приятелката си Мара Белчева да й го прочете. Поетесата е ужасена, че трябва тя да съобщи на Будевска за кончината на мъжа й.
В съпруга си Христо Ганчев, който е любовта на живота й, звездата на Народния театър се влюбва веднага след завръщането си от Русия през 1903 г. В Москва тя учи актьорско майсторство със стипендия от Министерството на просвещението. Лично Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват искрящата дарба на 17-годишната по онова време Адриана. Актьорът Иван Попов запознава Будевска и Ганчев. Двамата имат много общо - Христо също се е изучил в Русия, в Имперското театрално училище в Санкт Петербург, бори се за по-добри условия на работа в българския театър. След месеци на бурни страсти, любовни писма и въздишки, двамата сключват брак, който околните наричат „идеален”. Адриана е изключително грижовна съпруга и майка на две момчета и едно момиче. Бракът им е символ на уникално разбирателство между двама творци. По цял ден са заедно и не си омръзват. У дома си подават репликите за новите роли. Христо е нейният най-строг критик. Например, я кара да повтаря с дни фразата: "Обичам те!", докато открие най-вярната интонация. Ганчев е не само актьор, ами и синдикалист. Колегите му от Народни театър Вера Игнатиева и Гено Киров пишат, че заради смелостта си да защитава правата на актьорите го наричат „човекът на протеста”.
Зад сцената ври и кипи от интриги. Злобата е насочена към най-добрата - Адриана Будевска. Лекарката по уши, нос, гърло, която се грижи за гласовете на артистите д-р Дора Бенева-Начева си спомня в книгата си „Срещи с възвишеното” (изд. 1971) какво й е споделила актрисата: „По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависят нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи…”.
Любовта към мъжа й я спасява от зловонната атмосфера в театъра, в който тя изиграва над 100 изключителни роли.

Всеотдайната съпруга не забелязва обожателите, които я затрупват с любовни писма и цветя. Понеже представленията свършват доста след вечерния час, на учениците било забранено да ходят на театър и учителите давали дежурства и проверявали възрастта на влизащите в Народния театър. Момчетата се дегизирали с дрехи, шапки и очила от родителите си, за да изглеждат по-възрастни. Само и само да гледат любимата си актриса.
Една година след сватбата си с Христо Адриана Будевска играе Маргарита Готие в „Дамата с камелиите”, с която Народният театър гостува в Битоля. Публиката не сдържа сълзите си. След спектакъла на сцената излиза младеж и прегръща нозете на актрисата. Заклева я да му каже дали има враг. Той обещава да го издири, където е по земното кълбо и да го заколи. Адриана е трогната и ужасена. Тя милва майчински жертвоготовния младеж: "Мили момко, ще ме направиш безкрайно по-щастлива, ако вместо да убиваш, извършиш едно добро дело. Пиши ми в София, като го сториш, и аз няма да те забравя никога!". Актрисата му дава чантичката си за спомен, а младежът я следва из Битоля като кученце. Будевска разказва на мъжа си трогателната история, но тя се оказва, че има продължение. Както свидетелства Владимир Мусаков, вече в София, в кулоарите на Народния театър млад и много блед мъж хваща актрисата за рамото. В ръката си държи изключително красив малък пистолет. На дръжката му е инкрустирана буквата "А". Охраната на театъра се хвърля да я спасявана, но Будевска ги спира. По-късно обяснява, че това е момъкът от Битоля, дошъл да й подари за спомен пистолета.
Когато Христо Ганчев загива на фронта, Адриана търси упование в грижите за едномесечната им дъщеричка Галя. Малко след това, обаче бебето умира и единственият отдушник за скръбта й е работата. Будевска пише в дневника си: "Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, на сцената трябва да се претворявам в кокетки, или роли, които не отговарят на душевното ми състояние -­ Далила, Галатея, баронесата от "Адам, Ева и змията" и др". Как тази актриса, връхлетяна от загубата на голямата си любов и детенцето си успява да очарова публиката всяка вечер, да бъде убедително забавна или раздиращо трагична, вероятно най-голямата тайна на нейния талант.
Макар и обвита в скръб Будевска запазва красотата и фигурата си. Тя е изключително въздействаща и привлича мъжките погледи. Всички ухажвания обаче, отминава с хладна учтивост. Хубостта й идва по майчина линия от баба й, полугъркинята Янула, а финото бяло лице и стройната снага, са от бащината й баба Буда – серт жена дала името на рода й.
След смъртта на дъщеричката Галя, утеха за Адриана са двете й момчета Гани, студент по химия в Торино и Вили. И двамата имат леви убеждения. По-големият участва в демонстрации в Италия и загива в престрелка с полицията. Срещу по-малкия а ­ Вили, в се води съдебен проце за противодържавна дейност. Той успява да избяга в Буенос Айрес, където става пилот. Нещастията продължават да се сипят върху главата й. През 1926 г., когато е на 48 години и е в апогея на таланта си, ръководството на Народния театър я пенсионира, поради... „старост“. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Заедно с Будевска от театъра е натирен и друг колос на сцената ­ Васил Кирков. Адриана е жеското огорчена. За четвърт век в театъра тя е изиграла над 100 роли от дебюта си през 1886 г. - "Нора" на Ибсен, Рада от "Под игото", лейди Макбет... Зрителите я боготворят. Наричат я кралицата на трагедиите. Театралните клюкари празпространяват слуха, че примадоната е уволнена, понеже била ексцентрична. За пример давали разголеното й облекло в „Далила“. Единственият й син е в Аржентина, колегите я избягват, край нея са само децата на брат й. Тя често бяга извън града, плаче с часове и прегръща земята. В този тежък момент Адриана е съвсем сама. „Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликва покрусена Будевска. През 1937 г. Отлита Вили в Буенос Айрес, за да бъде сред внуците си. На кораба в Хамбург тя носи платнена торбичка със семена от латинки от бащиния й двор в Добрич, за да ги засее в Аржентина, където остава 11 години. Години по-късно внучитне й ще донесат от Буенос Айрес от латинките, които е отглеждала. И друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала на всеки 1 март през годините на изгнанието си.
Будевска се завръща в България триумфално, когато е на 70 г. Неин горещ почитател е Георги Димитров, който кани българската Сара Бернар, както я наричат, да се върне в родината, за тържествено честване. На 22 юни 1948 г. в Народния театър Адриана получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”
Сравняват я със Сара Бернар

Фамилията на Адриана Будевска е... женска. Прабаба й Буда била толкова властна, че наричали децата й „будевите“. Актрисата се ражда в Добрич на 13 декември 1878 г. в семейството на „буйния като кон и силен като Крали Марко” тревненец Кънчо Будевски Необичайната й съдба я орисва още от съвсем малка – тя оцелява от дезинтерията, която отнася двете й по-големи сестри. Оцеляването й било възприето като чудо. Малката Адриана била любимка на големия си брат Ганчо и живеела с неговото семейство. Снаха й става причина 17-годишната абитуриентка да замине да учи аоктьорско майсторство в москва. Жената на брат й случайно разбрала от актьора Иван Попов, че са отпуснати стипендии. Той я подготвя за явяването пред комисията, в която са Иван Вазов, Иван Мърквичка и проф. Иван Шишманов, проф Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Дядо Вазов веднага оценява дарбата и хубостта й. Адриана учи четири години в школата на Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски. Там тя има късмета да се запознае лично с Чехов. През целия си живот Будевска твори в традицията на руския реалистичен театър, на Станиславски и Немирович-Данченко. Тя получава покана да остане в Русия, но предпочита да се върне в България.
Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” от Александър Островски. лед няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона.
Изумителна е работоспособността й и раздаването на сцената! Тя владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – Будевска играе Костанда от „Свекърва“ и Офелия от „Хамлет“, изпълнява роли в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар и италианката Елеонора Дузе. Сред големите й постижения са Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила от „В полите на Витоша”. Тя е първата в България и незабравима изпълнителка на нора от „Куклен дом“ на Ибсен. Нейните съвременници определят тази роля като връх в блестящата й кариера.