Поредица на „Преса“ - Великите любови на ХХ век
Адриана
Будевска играе полугола след смъртта
на съпруга си
Легендата
на Народния театър няма друга любов
освен Христо Ганчев
Магдалена
Гигова
Годината
е 1921. Цяла София жужи заради премиерета
на „Далила” от Владимир Мусаков в
Народния театър. Само дето клюкарите
обсъждат не пиесата и дори не великолепното
изпълнение на Адриана Будевска, а нейния
силно разголен костюм. Примадоната на
бъгарския театър е първата в историята,
която дръзва да се съблече на сцената.
Разбира се, голотата е елегантно
загатната. Будевска зашеметява като
Далила в прозрачен костюм, обсипан с
бели и черни перли и аквамарини. Бижутата
й са повече от царствени, но всички
погледи и театрални бинокли са вперени
в тоалета от две части. Раменете на
Адриана са едва покрити с криле от
продълговати перли, а по бюстието
театралната шивалня е работила дълги
месеци. Гърдите
са скрити
зад
прозрачна коприна, обшита със скъпоценни
камъни. Пъпът е покрит само от перли, а
от талията надолу се спуска ефирна
тъкан.
Костюмът е предизвикателство към
въображението. След премиерата публиката
е във възторг. Аплодисментите не стихват
15 минути, сцената е обсипана с цветя.
Авторът
на пиесата Мусаков пише, че зрителите
са
очаровани
и
от външността на известната актриса.
Будевска
изглежда като
20-годишна девойка,
а всъщност е на 43 и е родила три деца. Дълбоко пазената тайна на актрисата на Народния театър е, че тя игре Далила в тежка депресия. Изгубила е любимия си съпруг – актьорът Христо Ганчев. През 1912 г. той е мобилизиран и заминава на фронта в Балканската война Умира от тиф във Фенер, Източна Тракия. Потресаващ е факта, че докато в София се разпространява трагичната новина за смъртта му, Адриана получава първото писмо до нея от фронта и щастлива търчи при приятелката си Мара Белчева да й го прочете. Поетесата е ужасена, че трябва тя да съобщи на Будевска за кончината на мъжа й.
В съпруга си Христо Ганчев, който е любовта на живота й, звездата на Народния театър се влюбва веднага след завръщането си от Русия през 1903 г. В Москва тя учи актьорско майсторство със стипендия от Министерството на просвещението. Лично Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват искрящата дарба на 17-годишната по онова време Адриана. Актьорът Иван Попов запознава Будевска и Ганчев. Двамата имат много общо - Христо също се е изучил в Русия, в Имперското театрално училище в Санкт Петербург, бори се за по-добри условия на работа в българския театър. След месеци на бурни страсти, любовни писма и въздишки, двамата сключват брак, който околните наричат „идеален”. Адриана е изключително грижовна съпруга и майка на две момчета и едно момиче. Бракът им е символ на уникално разбирателство между двама творци. По цял ден са заедно и не си омръзват. У дома си подават репликите за новите роли. Христо е нейният най-строг критик. Например, я кара да повтаря с дни фразата: "Обичам те!", докато открие най-вярната интонация. Ганчев е не само актьор, ами и синдикалист. Колегите му от Народни театър Вера Игнатиева и Гено Киров пишат, че заради смелостта си да защитава правата на актьорите го наричат „човекът на протеста”.
Зад сцената ври и кипи от интриги. Злобата е насочена към най-добрата - Адриана Будевска. Лекарката по уши, нос, гърло, която се грижи за гласовете на артистите д-р Дора Бенева-Начева си спомня в книгата си „Срещи с възвишеното” (изд. 1971) какво й е споделила актрисата: „По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависят нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи…”.
Любовта към мъжа й я спасява от зловонната атмосфера в театъра, в който тя изиграва над 100 изключителни роли.
Всеотдайната съпруга не забелязва обожателите, които я затрупват с любовни писма и цветя. Понеже представленията свършват доста след вечерния час, на учениците било забранено да ходят на театър и учителите давали дежурства и проверявали възрастта на влизащите в Народния театър. Момчетата се дегизирали с дрехи, шапки и очила от родителите си, за да изглеждат по-възрастни. Само и само да гледат любимата си актриса.
Една година след сватбата си с Христо Адриана Будевска играе Маргарита Готие в „Дамата с камелиите”, с която Народният театър гостува в Битоля. Публиката не сдържа сълзите си. След спектакъла на сцената излиза младеж и прегръща нозете на актрисата. Заклева я да му каже дали има враг. Той обещава да го издири, където е по земното кълбо и да го заколи. Адриана е трогната и ужасена. Тя милва майчински жертвоготовния младеж: "Мили момко, ще ме направиш безкрайно по-щастлива, ако вместо да убиваш, извършиш едно добро дело. Пиши ми в София, като го сториш, и аз няма да те забравя никога!". Актрисата му дава чантичката си за спомен, а младежът я следва из Битоля като кученце. Будевска разказва на мъжа си трогателната история, но тя се оказва, че има продължение. Както свидетелства Владимир Мусаков, вече в София, в кулоарите на Народния театър млад и много блед мъж хваща актрисата за рамото. В ръката си държи изключително красив малък пистолет. На дръжката му е инкрустирана буквата "А". Охраната на театъра се хвърля да я спасявана, но Будевска ги спира. По-късно обяснява, че това е момъкът от Битоля, дошъл да й подари за спомен пистолета.
Когато Христо Ганчев загива на фронта, Адриана търси упование в грижите за едномесечната им дъщеричка Галя. Малко след това, обаче бебето умира и единственият отдушник за скръбта й е работата. Будевска пише в дневника си: "Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, на сцената трябва да се претворявам в кокетки, или роли, които не отговарят на душевното ми състояние - Далила, Галатея, баронесата от "Адам, Ева и змията" и др". Как тази актриса, връхлетяна от загубата на голямата си любов и детенцето си успява да очарова публиката всяка вечер, да бъде убедително забавна или раздиращо трагична, вероятно най-голямата тайна на нейния талант.
Макар и обвита в скръб Будевска запазва красотата и фигурата си. Тя е изключително въздействаща и привлича мъжките погледи. Всички ухажвания обаче, отминава с хладна учтивост. Хубостта й идва по майчина линия от баба й, полугъркинята Янула, а финото бяло лице и стройната снага, са от бащината й баба Буда – серт жена дала името на рода й.
След смъртта на дъщеричката Галя, утеха за Адриана са двете й момчета Гани, студент по химия в Торино и Вили. И двамата имат леви убеждения. По-големият участва в демонстрации в Италия и загива в престрелка с полицията. Срещу по-малкия а Вили, в се води съдебен проце за противодържавна дейност. Той успява да избяга в Буенос Айрес, където става пилот. Нещастията продължават да се сипят върху главата й. През 1926 г., когато е на 48 години и е в апогея на таланта си, ръководството на Народния театър я пенсионира, поради... „старост“. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Заедно с Будевска от театъра е натирен и друг колос на сцената Васил Кирков. Адриана е жеското огорчена. За четвърт век в театъра тя е изиграла над 100 роли от дебюта си през 1886 г. - "Нора" на Ибсен, Рада от "Под игото", лейди Макбет... Зрителите я боготворят. Наричат я кралицата на трагедиите. Театралните клюкари празпространяват слуха, че примадоната е уволнена, понеже била ексцентрична. За пример давали разголеното й облекло в „Далила“. Единственият й син е в Аржентина, колегите я избягват, край нея са само децата на брат й. Тя често бяга извън града, плаче с часове и прегръща земята. В този тежък момент Адриана е съвсем сама. „Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликва покрусена Будевска. През 1937 г. Отлита Вили в Буенос Айрес, за да бъде сред внуците си. На кораба в Хамбург тя носи платнена торбичка със семена от латинки от бащиния й двор в Добрич, за да ги засее в Аржентина, където остава 11 години. Години по-късно внучитне й ще донесат от Буенос Айрес от латинките, които е отглеждала. И друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала на всеки 1 март през годините на изгнанието си.
Будевска се завръща в България триумфално, когато е на 70 г. Неин горещ почитател е Георги Димитров, който кани българската Сара Бернар, както я наричат, да се върне в родината, за тържествено честване. На 22 юни 1948 г. в Народния театър Адриана получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”
Сравняват я със Сара Бернар
Фамилията
на Адриана Будевска е... женска. Прабаба
й Буда била толкова властна, че наричали
децата й „будевите“. Актрисата се
ражда в Добрич на 13 декември 1878 г. в
семейството на
„буйния като кон и силен като Крали
Марко” тревненец Кънчо Будевски
Необичайната
й съдба я орисва още от съвсем малка –
тя оцелява от дезинтерията, която отнася
двете й по-големи сестри. Оцеляването
й било възприето като чудо. Малката
Адриана била любимка на големия си брат
Ганчо и живеела с неговото семейство.
Снаха й става причина 17-годишната
абитуриентка да замине да учи аоктьорско
майсторство в москва. Жената на брат й
случайно разбрала от актьора Иван Попов,
че са отпуснати стипендии. Той я подготвя
за явяването пред комисията, в която са
Иван Вазов, Иван Мърквичка и проф. Иван
Шишманов,
проф Иван Шишманов и Иван Мърквичка.
Дядо Вазов веднага оценява дарбата и
хубостта й. Адриана учи четири години
в школата на Малий театър при прочутия
педагог Александър Ленски. Там тя има
късмета да се запознае лично с Чехов.
През
целия си живот Будевска твори в традицията
на руския реалистичен театър, на
Станиславски и Немирович-Данченко. Тя
получава покана да остане в Русия, но
предпочита да се върне в България.
Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” от Александър Островски. лед няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона.
Изумителна е работоспособността й и раздаването на сцената! Тя владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – Будевска играе Костанда от „Свекърва“ и Офелия от „Хамлет“, изпълнява роли в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар и италианката Елеонора Дузе. Сред големите й постижения са Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила от „В полите на Витоша”. Тя е първата в България и незабравима изпълнителка на нора от „Куклен дом“ на Ибсен. Нейните съвременници определят тази роля като връх в блестящата й кариера.
Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” от Александър Островски. лед няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона.
Изумителна е работоспособността й и раздаването на сцената! Тя владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – Будевска играе Костанда от „Свекърва“ и Офелия от „Хамлет“, изпълнява роли в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар и италианката Елеонора Дузе. Сред големите й постижения са Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила от „В полите на Витоша”. Тя е първата в България и незабравима изпълнителка на нора от „Куклен дом“ на Ибсен. Нейните съвременници определят тази роля като връх в блестящата й кариера.