Актьорът Антон Радичев от „Етажна собственост”

Само внуците не ми викат „Джамбазов”

 

-        Вие така се срастнахте в съзнанието на  телевизионните зрители като Джамбазов от „Етажна собственост”, че сега се чудя с г-н Радичев ли да се обръщам към вас или с г-н Джамбазов?

- Джамбазов. Така ми подвикват и по улиците. Питат ме как е в Камбоджа. Други ми казват „Баща ми е бил в Камбоджа”. Забавно ми е, приятно ми е, че хората ме идентифицират с моя герой и че употрубяват лафовете му.  С частния театър на Искра Радева „Искри сезони”, където играя в пет пиеси главните роли  много пътуваме из цяла България. Навсякъде  се закачат с мен с Джамбазов и с Камбоджа.

-        90% от хората живеят в панелки и проблемите, които представяме на екрана са им близки. Интересното е, че голяма част от зрителите не виждат в него себе си, а комшиите. А те са същите! Прави ми силно впечатление, че много българи гледат нашия сериал и това е много радостно. Защото за мен е удоволствие, когато доставям удоволствие на хората. Затова искам да дам всичко от себе си и да продължавам да ги радвам. Аз съм доста наблюдателен човек, взирам се в хората, като пътувам из Блъгароия навсякъде сядам с тях на една маса.

-        Значи някой може да се разпознае?

-        Когато е за добро с хубави приказки и сладки лафове всеки може да се познае

-        Да не си изкарате боя някъде?

-        Ааа, не! Хората са с много голяма сипматия към мен. Аз наблюдавам живота около себе си. В главата си имам разни чекмедженца, в които слагам характерни типажи - жест, образ, мимика, които в момента не ми трябват. Но когато ми стане нужно, изваждам точното чекмедженце и наблюдаваното от живота го вкарвам в ролата си. И се оказва, че моят човек затова е истински. Авторите също взимат нещата от живота.

-        Сценаристите на „Идалго продакшънс” не ви ли се сърдят, когато импровизирате?

Аз не импровизирам толкова много. Понякога само сменям или допълвам някоя думичка, която в процеса на снимане се оказва по-пасваща. Импровизациите са едно от най-трудните неща в нашата професия и ако някой си позволи да импровизира, то задължително трябва да бъде в стила на героя и на цялата драматургия. Аз много харесвам сценаристите на „Етажна собственост”, хуморът  им ми допада. Главният сценарист на сериала Иван Ангелов има страхотни идеи. От доста време работим заедно и сме си паснали идеално. Виждаме се, говорим си по телефона, взаимно си помагаме. Ако на мен ми хрумне нещо, веднага му го споделям. Веднъж дори се оказа, че сме се сетили за едно и също почти едновременно. Най-много се смея сега, четейки сценариите за третия сезон. Всичките, които съм чел, са страшно добри.  Не искам да издавам сюжета, но особено сценарият на четвърти епизод ми достави голямо удоволствие. Страшно се развълнувах от историята там. Аз съм човек с богата фантазия и си представям всичко картинно, когато чета. Даже ми тръгнаха сълзи в дадени моменти...

-        Скъса ви се сърцето.

Ох, моят лаф от „Клуб НЛО”. Любомир Пеевски -  сценаристът на „Клуб НЛО” - измисли по онова време тази култова реплика за героя ми. Като актьор все попадам на запомнящи се реплики и преди в годините и сега. Затова страшно се радвам, че работя точно със сценаристите на  „Етажна собственост”.  Много хубав екип сме и си помагаме взаимно. Когато ми дойде някаква идея я споделям за общо добро. И наистина от този четвърти епизод много се развълнувах и с голямо удоволствие снимах всичко. Всъщност моят герой – военният Еделвайс Джамбазов не е само с лафовете, Камбоджа и „строй се, преброй се”. Той има ранима душа, много чувствителна натура, преживял е доста. И може би със свойте приказки и с чувството си за хумор иска да прикрие тази чувствителност. Да не би да излезе пред хората мекушав. И въпреки това не може да се устиска. Ще издам, че по-нататък в сериала пристига синът ми, който иска да се жени. Търси благословията ми и се случват едни много смешни и много идиотски неща, много истински, от които аз страшно се развълнувах.

-        Знам че нямате право да издавате сюжета, но и в новия луксозен комоплекс ли ще им организирате евакуации и военни игри?

-        В новия комплекс Джамбазов е верен на себе си и пак се опитва да вземе командването, да наложи авторитета си. В епизода, който видяхте тази седмица, той беше инициаторът за свикване на събрание и за избор на стария-нов домоуправител Величко. Военният вече става охрана на целия комплекс и е много доволен и важен. Това ще създаде невероятно комични ситуации. Другата седмица ще видите и първото голямо разследване на Джамбазов в комплекса, което се превръща във фарс. Освен това цялата компания от „Надежда” се опитва да забогатее като зариби нелегално басейна на комплекса с норвежка сьомга. Много е смешно!

-        Разговаряме в Народния театър. Вие работите тук от 38 г. Това не е трудов стаж, това е диагноза!

-        На 19 август започнах 39-ата си година в Нардния театър. Взеха ме направо от ВИТИЗ. Моят професор Филип Филипов ме покани в „Деца на слънцето” от Горки за ролята, която играх в изпитния си спектакъл. Когато получих писмото от Народния театър не повярвах. Реших, че някой е намерил бланка и си прави майтап с мен. И две седмици не отидох. А когато все пак реших да отида и да попитам, ме изпратиха веднага да си вадя медицинско за назначаване на работа. В пиесата главната роля играехме двамата с Любомир Кабакчиев. Едната вечер аз, другата – той.  Така започна моят творчески път в Народния театър. Преди бях в младежката гримьорна...

-        Нима има младежка и старешка?

-        Е, не чак старешка, а за актьори с по-голяма практика. Тук на стената пише, кои са били в тази гримьорна: Константин Кисимов, Никола Балабанов, Марин Тошев, Любомир Кабакчиев. А сега и Тонката Радичев, който си е момче от маалата. Ние бяхме последната къща,  от нас започваха Манастирските ливади. Взеха ни къщата и двора през 1979 г. Построиха поликлиника, дадоха ни панелка. Направете сметка колко години и аз живея в „Етажна собственост”.

-        В театъра сте играли всякакви роли, но народът си ви знае от телевизиякат като „комедиен актьор”. Не е ли подтискащо понякога да очакват от вас да сте непрекъснато забавен?

-        Ами – да! „Кажи някоя смешка, пусни някой майтап”.  Като всеки нормален човек и аз си имам настроения и проблеми и не мога да бъда, както хората си мислят, непрекъснато душата на компанията. Не съм играл в киното само характерни и комедийни роли. Във филма на Едуард Захариев „Елегия”, пък и не само там, ролята ми беше много сериозна. В този филм играх с Катето Паскалева, Ицко Финци и с Марияна Димитрова, която се самоуби в Америка.

-        Доста снимах преди 1989 г. Аз съм актьор, която може да играе и драматични роли, и характерно-комедийни. А те са най-трудни.

-        Знаете ли, че като напише човек в гугъл Антон Радичев излизат най-много линкове към песента ви „Ваш’та мама”? На кого сега ви се иска да кажете „Ваш’та мама”?

-        Не искам да се занимавам с политика и политици, но от текста става ясно. Доста от нещата, които ме вълнуват и ме притесняват не са по отношение на сегашните  управляващи, а на техните опоненти. Защото търсят под вола теле и ги измислят такива... Защо сд„а ни магистрали?! Че това е едно от основните неща, за да се разивавт икономиката и туризма,  българинът да пътува нормално. Хиляди неща ме дразнят, но не исксам да мисля и говоря за политика

-  Казват за вас, че сте Радичков актьор?

- Играл съм в три от пиесите на Йордан Радичков в Народния театър. „Суматоха”,  „Януари”... За „Опит за летене” ми дадоха първата национална награда за актьорско майсторство на фестивала на българската драма  и театър. 

- Четох някъде, че Радичков ви е черпел след репетициите, защото той дори не е написал нещата така, както сте ги изиграли.

 - Понякога, когато съм импровизирал нещо в неговия стил, той ми казваше „Тони, след репетицията – горе в ресторанта, да се черпим”. По това си личат големите творци – те се вдъхновяват от всичко и от всеки. От различната гледна точка им хрумва нещо съвсем ново, с което дообогатяват образите, правят взаимоотношенията между тях по-цветни и въобще цялата постановка по-въздействаща. Те не са фиксирани детайлно върху собствените си думи и запетаи.

- На улицата може да ви викат „Джамбазов”, но приятелите от години ви казват Баба Тонка или другарката Обретенова.

- Този пеиод попремина. Стари приятели пак ми го казват с хубаво чувство. А другарката Обретенова след 1989 г. стана госпожа.

- В този сериал май правите всичко - помагате на сценаристите, играете, че и пеете соло в песента „Панелизация”. Не се ли притеснявате малко от присъствието на Милица Гладнишка, която е професионална джаз певица?

- Ааааа, Милица е много готина. Ние сме приятелчета и добре се разбираме. Страшно ми хареса песента, много бързо я записахме.

- Защо не направиете с Милица дует?

 - Ние си гледаме ролите, а ако случайно продуцентът на „Етажна собственост” Краси Ванков реши да пеем заедно, защо – не.

 - Внуците ви как се отнасят към Еделвайс  Джамбазов?

- Следят го непрекъснато. Чакат с нетърпение да дойде четвъртък 21 часа и сядат пред телевизора. Понеже те живеят в Бояна, ако имам половин час между снимките, отивам да ги видя, както съм си с костюма от сериала, за да не се преобличам като се върна. Катерят се по мен, закачат се. Е, дядо Тони си ми викат, още не са започнали да ми казват Джамбазов.

Когато бях на морето това лято, бях при едни прятели върли привърженици на сериала, следят всичко, запомнят и ми казват разни лафове, които аз съм забравил. Защото аз снимам нещо, изтривам го и започвам отново да снимам. Ако го трупам в себе си, трябва да се пръсна.

Сега мисля да говоря с Ванката, главиният сценарист да вкарат в устата на моя герой пословици и поговорки ни в клин, ни в ръкав. За всяко него Джамбазов да има виц или пословица. Измислил съм си един лаф, комбинация от много български  поговорки: Болен гьол, здрав гроб, който нож вади, сам пада в нея и копае всяка жаба за свой крак от кол и въже.  

-        Имате ли някакъв ритуал в сериала?

-        Имаме закон: като започне новия сезон първата серия я гледаме заедно в заведение някъде на голям екран, събираме се да си кажем приказката да изпием по едно питие. Но този път вечерта имах представление, докато се преоблека, запаля колата и... епизодът беше свършил.

Радост и любим ангажимент е за мен „Етажна собственост”. И страшно много ми липсваше през лятото. Все едно някакъв много скъп човек е изчезнал изведнъж. И с такава радост и  удоволствие се върнах за снимките 3 дни по-рано от Созопол. Много ми липсваха и колегите от сериала. Въпреки, че са по-млади от мен, ние се чувстваме и се държим като набори – много ни е забавно. Не ми беше мъчно нито морето, нито почивката като знаех, че третият сезон на „Етажна собственост” ме чака!

-