Шампионката по стрелба Мария Гроздева и съпругът й Валери Григоров:

Шампионката по стрелба Мария Гроздева и съпругът й Валери Григоров:

Делим победи и загуби, обичаме се

Магдалена ГИГОВА

Мария Гроздева е двукратна олимпийска шампионка на стрелба с пистолет и деветкратна европейска. От 2010 г. тя е носителка на орден „Стара планина“ I степен „за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“. На стрелбището работи със съпруга си Валери Григоров, който е обявен за треньор на годината през 2004 г. Двамата имат три деца. Те с радост приеха да подкрепят кампанията на Avon „Говори открито срещу домашното насилие“, на която вестник „Преса“ е медиен партньор.

- Мария, искало ли ви се е някога да стреляте по Валери?

Мария: (Смее се.) Много пъти! А сега сериозно: всяко семейство си има своите проблеми и изпускане на нерви. Точно за стрелба не съм си помисляла. Важното е заедно да решаваме проблемите и да знаем, че сме заедно, защото се обичаме и защото имаме прекрасно семейство. Напрежение и насилие нямат място в един дом.

• Валери, кога пък от ваша страна ви се е искало да я напляскате?

Валери: (И той се смее.) Всекидневно ми се случва, но съм противник на насилието. Как така ще ударя жена си! Ние имаме много близки и топли отношения.

• Какво, според вас двамата, отключва семейната агресия?

Валери: Когато човек се събира с някого, понякога не си дава сметка дали могат да живеят заедно. Има хора, които заживяват с партньора си по-лекомислено, без да си дадат реална сметка за човека отсреща.

Мария: Патриархалното мислене е много силно в България. В един момент, когато мъжът най-после се ожени и има деца, започва да има желание да притежава жената. Иска да я „върже”. Приема я за негова собственост, като че ли е предмет, част от дома, без нейна идентичност. Така той губи уважението към нея. А когато започнеш да се държиш към жената без уважение, когато спреш да я възприемаш и да й показваш, че тя е принцеса, тя престане да се чувства красива и желана, тогава започват истинските проблеми.

Двете страни имат съвсем противоположни представи за мястото си в семейството. Всичко започва от това чувство за собственост, от патриархалността и от изгубеното уважение.

• На какво се дължи хармонията между вас? Изглеждате като скачени съдове.

Мария: Заедно сме и вкъщи, и в спорта. Делим победи и загуби. Обичаме се.

• Заедно сте у дома, на стрелбището, на състезания. Нима не изпитвате желание за собствено ъгълче, дори само някъде в душата?

Валери: Не.

Мария: О, да. Имаме си ъгълчета.

• Валери, как утешавате Мария след неуспешно състезание? Или по-скоро вие имате нужда от утешаване?

Валери: След неуспешно състезание и двамата имаме нужда от подкрепа. И аз, и тя. По-добре е да оставаме силни и заедно. Най-лесно е да търсим вина един в друг, но ние не го правим. Обичта и семейството ни правят силни. Емоционалните изблици и агресията само рушат.

• Обикновено Мария печели, когато е бременна - не е ли време за още едно дете и още един олимпийски медал?

И двамата: Ха-ха-ха! Време ни е!

• Някое от децата ви има ли талант за стрелба и поначало как се разпознава подобна дарба?

Мария: Валери прилича на мен и би трябвало да има моя ген. На него обаче стрелбата не му допада. Харесва други спортове. В момента е вратар - тренира футбол. Маги е по-спокойна и бихме могли да пробваме стрелба с нея, още е мъничка и като порасне, ще видим.

• Яд ли ви е на т.нар. спортни деятели - чиновниците, в големия спорт?

Мария: Това, което ме разочарова, е липсата на приоритети и една посока за развитие. За 30 години стрелба съм видяла много хора, които минават през администрацията в спорта.

И какво се получава - идва някой, който за 4 години се прави на началник, опитва се да те потиска, не постига нищо за спорта, после си отива, а ние оставаме. Имало е и добри и можещи хора, но и много, които нищо не правят.

Валери: Манталитетът на чиновниците е да използват максимално властта, която е съсредоточена в ръцете им. А те не са извоювали нищо и не знаят какво е да се бориш. Просто използват моментната власт.

• Съжалявате ли за влизането на Мария в „Биг брадър“?

Мария: Борихме се да печелим пари за различните каузи. Голяма радост за нас беше, че 2,5-3 милиона лева се събраха в предаването. Много от хората, които гласуваха и дариха голяма част от сумата, го направиха чрез гласове за мен. По време на предаването нямах състезания и ми беше приятно да съм там. Сега се виждаме, чуваме се с някои от шоуто. Често хората ме свързват с предаването. Дори вчера една жена ме срещна и каза, че искала да спечеля аз, защото е пускала SMS-и за мен.

• Децата ви как реагират на ваш успех в състезания, а на неуспех?

Мария: Радват се. Съжаляват ако не донесем медал. Като са по-големи, повече разбират, но преди - не. Когато бяха малки и им се обаждахме по телефона от състезание, най-напред ни питаха какво сме им купили. Сега минават 2-3 въпроса, преди да попитат какво ще им донесем. Първо се интересуват от състезанието. Миналата година по време на олимпиадата Маги очакваше медали. Те искат победи. Но това не става лесно и децата трябва да знаят, че нещата се случват с много усилия и труд, освен с талант.

• В едно интервю Валери-младши ви издава: „Карат се, когато мама купува глупости.“ Какви са тези „глупости“ и коя е най-голямата, която сте купили, Мария, та да вбесите Валери?

Мария: Най-често „глупостите“ са типично женските неща - гримове и парцалки. Когато ходим в моловете, момчетата се изнервят и отнасям малко критики, но жените имаме нужда и от тези глезотийки.

• Синът на Валери, Христо, признава, че още когато сте били просто в една компания и не ви е хрумвало, че ще се влюбите, той, макар и 9-годишен, е имал „химия“ с Мария. Тази химия ли помогна да се сплотите като семейство?

Мария: Много е важно в един такъв момент да има одобрение от детето. Наистина се получи нещо много хубаво, защото Христо, още деветгодишен, ме хвана за ръчичка и беше настроен за обич и семейно щастие. Не беше враждебен, а това е много важно, детето е много важно. Ако не се беше получило с него, не знам какво щеше да стане.

• Мария, вие съветвате младите да не наблягат на спорта, ами да учат, защото в него няма хляб. В какъв момент сте направили това „пораженческо“ изказване и продължавате ли да държите на него?

Мария: Не съветвам младите да не спортуват, защото спортът, разбира се, е изключително важен. Аз съветвам да не се отдават изцяло на него, тъй като, ако в един момент не се получи, те остават без професия, на улицата. Затова най-важно е да се образоват, да наблегнат на обучението, но и едновременно с това да спортуват.

Валери: Едно време нямаше значение дали сме учили и дали сме с висше образование - всички си намираха работа. Докато това сега е немислимо, хората не си намират лесно работа, затова младите не трябва да си губят времето с глупости.

• Имате ли си талисмани за състезание или някакъв ритуал преди излизане на стрелбището?

Мария: Не, нямам ритуал. Единствено с Валери си провеждаме предварителната подготовка, но не е нищо специално. Суеверието не е хубаво нещо в стрелбата, тъй като трябва да се концентрираме само върху нея, а не да си мислим непрекъснато какво ни помага, кое ни пречи, кой ни гледа с лоши очи и т.н.

- Мария, казвате, че си представяте мъжа като супермен, като закрилник. Имало ли е момент, в който суперменът се е „изложил“ и не е отговорил на очакванията?

Мария: (Смее се.) Суперменът си го представям по-як, мускулест, а моят мъж си има коремче. Но ако погледнем като душевност, Валери е много грижовен съпруг и баща, изключително отдаден на семейството си - винаги е около мен и децата и се опитва да ни закриля. Нямам никакви оплаквания.

• И двамата подкрепяте каузата на „Ейвън“ срещу домашното насилие. Когато срещате такива жени, как подхождате към тях? Давате ли им съвети?

Валери: Има нужда да се говори за домашното насилие. То е проблем, с който се сблъсква всяка 4-та жена в България. Повечето от тях крият - изпитват срам и вина. А жертвите трябва и могат да сложат край. Жената веднага трябва да потърси помощ за себе си и за детето, да се опита завинаги да се раздели с насилника.

Мария: Трябва да се обърне към полицията, както и към специалисти, психолози. Трябва да се свържат с Алианс за защита срещу домашното насилие, които помагат на жертвите и всяка жена може да отиде там.

• Вие, Мария, бихте ли вдигнали пушка срещу насилник - със сигурност ще го улучите. Това в кръга на шегата. Как възпитавате дъщеря си Магдалена, та когато порасне да не попадне в лапите на подобен човек?

Мария: Това, което винаги казвам е, че за мен не е важно дали ще са отличници и дали ще са номер едно в спорта, не съм свръхамбициозна за тях. Това, на което ги уча, е добротата, отношението към хората, да бъдат състрадателни. За мен това е най-важното!

Виждам в децата си, че съм го постигнала. Няма как Маги да попадне в лапите на подобен човек, защото тя има други ценности и няма да търпи дори една секунда ако някой я обижда или третира зле по какъвто и да е начин.

• Имате ли универсален съвет, който давате на всяко от децата си?

Мария: За мен е важно те да са добри, човечни хора. Забелязвам, че понякога губят интерес от някои неща, защото не ги усвояват веднага. Казват „не мога“ и се отказват. Аз не приемам бързото им отказване. Уча ги да бъдат по-настоятелни, да искат да опитват и да се борят. Затова им казвам „Не се отказвайте веднага. Опитайте и бъдете по-настоятелни.“

• Хубавото на вашия спорт е, че при него не може да се каже, че има пределна възраст, но представяте ли си живота извън състезанията?

Мария: Пътищата са много. Не мога да гадая - мога да стана треньор в България или в чужбина, мога да се занимавам и с нещо друго. Моят живот извън състезанията все още не е толкова близо.