Евтим Милошев за „Дървото на живота“:
Историческият сериал е висш пилотаж

Магдалена ГИГОВА

• Сериалът „Дървото на живота“ сякаш е възрождендко дело - Владимир Зарев, авторът на „Битието“, романа, върху който се гради сценария ви е дал пълна свобода, Фандъкова ви предоставила експонати от Музия на София, хората не ви искат неаем за терените за снимки... на какво се дължи това?
• Усещам доброто отношение. То ми дава кураж и ме ласкае. Всички хора и институции виждат у нас пламенен ентузсиазъм и потдаденост, които ги порвокират да ни подкрепят безвъзмездно и безрезервно. Първият исторически сериал от 20 г. насам наистина създава една ангажираност, защото има елемент на кауза. Във филмопроизводството навсякъде по света историческият сериал е висш пилотаж, защото да създадеш реалност, различна от съвремието буди интерес. По-трудно и сложно е, но се приема добре от аудиторията.
• „На всеки километър“ за времето си и до ден днешен от кинематографична гледна точка е страхотно произведение. И въпреки че е идеологически натоварен, не изглежда вехт и като кино е перфектен. „Пътят към София“ беше великолепен с любовната си линия и държеше българите пред екрана. „Капита Петко войвода“ – класика!
• На малкия пазар, какъвто е България от маркетингова гледна точка съм достигнал до едно просто правило – трябва да си първи, защото за втори няма място. И винаги трябва да го направиш добре. Сериали с криминален сюжет вече има няколко. „Под прикритие“ е отличен проект. Не виждам защо трябва да правим поредния. Исторически сюжет досега няма. Затова се насочихме натам, въпреки че се оказа по-трудно и от най-смелите ни предположения. Моят приятел, съдружник и главен сценарист Иван Спасов е историк по образование и това повлия също на решението ни.
• Историческият сериал не е възстановка и за да бъде този продукт и маркетингов, направихме една семейна сага. Историята на рода Вълчеви, която започва от Освобождението от турско робство и стига до днес. 134 години.
• Нещо като българската сага за Форсайтови.
• Да, ако търсим еквивалент. Тръгваме от миналато и вървим към бъдещето ,за да знаем ние българите, когато говорим, че сме дребнави, завистливи и единаци, че сме такива защото така ни се е случил живота. Затова слогънът на сериала е „тяхната история, нашата история“. Всеки може да се обърне надзад към миналато си и да разбере, че днес е такъв, благодарение на вековната родова памет. Когато видиш как са постъпвали и живяли прабаба ти и прадядо ти, тогава ще си кажеш „да, имам такива комплекси, или имам такива разбирания за живота, защото аз съм от това семейство, нося тази кръв“.
• - Ти спомена няколко сериала от времето на социализма, но те са правени с много пари, с държавна подкрепа. Не се ли притесняваш от сравнението?
• Така е, но не се притеснявам. Когато един продукт е добър, никой не го сравнява. Сравненията идват ако той не е добър. Тогава започваш да се вглеждаш в детайлите: тази шапка не е от епохата, актрисата не играе добре, по онова време не е имало павета по улиците. Когато съдържанието е силон, зрителят е готов всичко да прости, защото съпреживява представеното на екрана.
• Затова колкото и добри очаквания да имам, колкото и труд да сме хвърлили и да продължаваме да се трудим денонощно, докато зрителят не го види, нищо не можем да говорим.
• Но хората ще си кажат – сценографъте италианец, главният оператор е италианец, къде му е българското на този сериал?
• Италианците просто са много добри. Най-ценното нещо е опитът. Нито можеш да го купиш, нито да го продадеш, каквато и теоретична подготовка да имаш, опитът е безценен. А италианците имат 100 г. кино, което ги прави изключително добри. За оператора е важно как ще изгради визията. Където и да го прави то е специфично като занимание. Визията изгражда сюжета. Що се отнася до италианците, които правиха декора – да, по-различно е. Понеже взехме решение, че не искаме семейство Вълчеви да бъдат шаблона за българина в минало време – цървули, калпак, пояс...
• Значи Вълчеви са алафранга?
• Да, те са богато семейство и живеят в голяма къща, по европейски маниер. Стилистиката е такава. „Дървото на живота“ е една приказка за нас, българите. Ако това ,че връщаме зрителят в тази епоха, го накара да прочете нещо допълнително ,да влезе в гугъл, да провокира интереса му към родовите му корени, това за нас е свръхзадача. Искаме да създадем една готина реалност. И използваме тази голяма метафора, която е град Видин. Днес той е най—бедният град в обединена Европа. Колко тъжно звучи. А в края на 19-ти век Видин е бил вратата към Европа. Всичко, окето е идвало от западната цивилизация е влизало през Видин. До ден днешен там е вторият по големина православен храм в България след „Александър Невски“ - „Свети Димитър“. А сега това е забележително беден и опърпан град!
• Тази метафора ни хареса много. Историята ни започва там. Виждаме костюмите, хората, които живеят по достоен начин. За да провокираме усещането на българите за национално самочувствие не трябва да се връщаме в овчарниците.
• Гледам как се палиш и искаш да напишеш приказка с филм. По ТВ7 тече друга любовна приказка, любима на домакините - „Великолепният век“. С достоверност на детайла ли ще привлечеш аудиторията на своя страна?
• Ние не се борим за публика, защото не сме конкуренти. „Великолепният век“ е феномен, който турското сериалопроизводство е създало. Дали е рейтингов рекордьор или историческа недомислица, няма значение. Но той е най-гледаният чуждестранен сериал за 2012 г. в Русия! А двете страни имат изключително драматични сблъсъци. Хората просто гледат една любовна история, но тя си има подсъзнателни послания за величието на империята. Дори в заглавието има идеология. Но товма са маркетингови инструменти и ключове.
• „Дървото на живота“. Обаче има и филм с Джесика Частейн със същото име
• Заглавието си излезе само. Седяхме на масата и мислехме как да го кръстим. Дори нямам претенции за авторство, защото „Дървото на живота“ е най-логичното заглавие. Това е родословното дърво. Обективизиране на семейната сага, на родовата история. Клоните на дървото са поколенията. Това сме гонили като послание и внушение. Свръхзадачата ни е да провокираме българина да се заинтересува от собствения си родословно дърво.
• А каква е свръхзадачата в областта на рейтинга и продължителността. 12 серии първи сезон. Колко сезона предвиждаш?
• Ако зрителите го гледат ще дойдем от началото на миналия век, до съвремието и да продължим в бъдещето.защото материалът е много. За 134 години история в три Българии (царска, социалистическа и демократична). За толкова кратко време толкова много история. Едно и също място, едно и също семейство – тотална смяна на палачинкат, тотално обръщане на времето, на ценностите, на обстоятелствата, което води до страхотни драматургични обрати в личните истории на хората. Противопоставянето на баща и син, на братя, как времето слага своето отражение върху личните истории. Та ние също го преживяхме на 10 ноември. Колко семейства се разведоха, колко деца се отрекоха от бащите си.
• А като върнеш историята назад тя е още по-крайна, още по-драматична, още по-брутална. Ние асоциираме Царска Блъгария със силата на кръвта. По време на Балканската война водещото, голямата ценност е бил националния идеал. България да се обедини, да влезе в етническите си граници. Героите в сериала говорят за съединение, независимост и обединение. Тогава националният идеал е бил водещ. По време на комунизма водещата е идеологията. Нищо нямаше значение освен комунистическия интернационал. Нямаше значение кой си, колко акъл имаш, колко пари имаш, а какво е мястото ти в партийната йерархия. Това решаваше дали да имаш жилище и какво да е то, дали да караш кола, къде да учиш. Всички материални неща бяха с ред и някой администратор решаваше „отпускането им“, както с бананите, които се продаваха само на нова година. За да стигнем до наши дни, когато силата е на парите. Толкова е материализирано всичко, че няма значение какъв си, колко ти е акъла, какво работиш. Парите движат всичко, вкл. И политическите процеси. А наврмето Бисмарк е нарекъл българите прусаците на Балканите, защото сме били една от най-бързо развиващите се икономики на Европа с невероятен ръст.
• Изпъкват различните ценности. По време на социализма дори да имаш пълна стая с пари, не можеш да ги порахрчиш. Защото в кореком се пазаруваше в бонове и те питаха откъде ги имаш. А днес никой не те пита откъде са ти парите.
• С тези думи просто ми кацна на следващия въпрос. Явно висшето ти образование по геодезия те е научило как се напипва златна жила, защото не само си шеф на сдружението на телевизионните продуценти, ами си един от най-успелите в бранша.
• На чужд гръб и 100 тояги са малко. Аз просто имам големият късмет и голямото удоволствие да правя това, което обичам. Никога не съм вършил нещо, само защото ще ми донесе пари, слава, власт. Аз работя с удоволствие, всеки Божи ден, без събота и неделя. Не се оплаквам, не ми тежи, аз живея с това. И това, че е свързано с успехи или средства, е постфактум. Нямам претенциите да съм богаташ, имам претенциите, че изпитвам удоволстиве от живота, който живея.
• За мен е безценен проекта „Дървото на живота“ с целия актьорски състав. Няма такава звездна селекция!Аз и моите колеги положихме огромни усилия за да ни повярват тези хора с биография, с име, с авторитет, с качества, с възможности. Да повярват на нас, на историята и на продукта. Да работя с тези хора е безценно удоволствие. Голям късметлия съм, но да не провокирам съдбата.
• Няма богатство, съизмеримо с миговете, които съм изживял с „Комиците“ - актьорите, сценаристите, продукционния екип. Това е моят живот, защото това е всекидневно общуване, което ме обогатява ментално и емоционално. Това няма цена! Ваденето на злато от мина ми звучи като самотен процес. Аз може да не вадя злато, но общувам всеки ден и изпълвам дните си с мисъл и съдържание.
• Спомена „Комиците“ и се сетих, че за един сезон са се родили 6 бебета в шоуто.
• Повече са - осем. Онзи ден изписаха близнаците на Мария Спасова – момче и момиче, така че са десет. Вече се уговаряме да инвестираме в детска ясла.
• Какво се чака от“Дървото на живота“, където съставът е по-голям?
• С екипа на „Комиците“ наистина сме едно семейство. В „Дървото на живота“ сега се събрахме – има време.
• Има ли някаква магия в „Ку-ку“? От всички, които, започнаха в студенсткото преване няма човек без собствена кариера и светлина.
• Магията на времето. Да бъдеш на точното място, в точното време. Тогава се смени системата, ценностите, пазара. Ние застанахме на един чист пазар и започнахме да се изграждаме в неконкурентна среда. Затова аз, студент от ВИАС, започнах да се занимавам с телевизия. Сега е по-трудно да влезеш в изградена сситема. Тогава системата се зараждаше, животът предстоеше пред нас и стъпихме на нов пазар, с нови очаквания и перспективи. Който както е могъл така се е оправил.
• - Български исторически сериал е висока летва. А по-нататък?
• Никой не е правил опит в последните 20 г., защото е много трудно и ако се окаже, че зрителят не го харесва и само в нашите глави сме направили нещо добро, нещата бързо ще залязат и целият ентусиазъм и енергия ще се стоварят обратно върху главите ни. Би било голям шок, ако не успеем да хванем зрителя, ако не му дедам това, което иска да види, което очаква да види и това което ще му хване сърцето. Защото ние работим на пазара на емоции. Единственото, което има значение, това е зрителят!