Показват се публикациите с етикет Петя Илиева. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Петя Илиева. Показване на всички публикации

събота, 17 август 2024 г.

Верона или Париж кой е градът на любовта?

 Верона напира да измести Париж като град на любовта

Верона напира да измести Париж като град на любовта

В Покана за пътуване на 18.08.2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес

Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес

Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта.  Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат.

Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да усетят нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.

Верона напира да измести Париж като град на любовта
Верона напира да измести Париж като град на любовта

Целият свят знае любовната история за двете млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.

А след излизането на филма „Ромео и Жулиета“ на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г., интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията й приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.

Гроздове влюбени обсаждат балкона  и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона.

Верона напира да измести Париж като град на любовта
Верона напира да измести Париж като град на любовта

Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път.

Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната й гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът й е значително по-бляскав от останалата част на тялото.

Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири. В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.

Хора от цял свят се редят пред гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се, заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода.

Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите „поклонения“. Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир.  Разбира се, никой не може да се закълне, чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.

 Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за намиране – намира се на централния площад Пиаца Бра.

Арена ди Верона
Арена ди Верона

Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най—добре съхранените структури от този вид, но е все още е действащ и е световно известно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли).

Имах късмета да чуя Анна Нетребко и Юсюф Ейвазов в „Тоска“ неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората седнали в заведенията наоколо не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.

Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона.  Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.

Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно – за циркови представления.  В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.

Най-зрелищните интерпретации на „Ромео и Жулиета“ могат да се видят тук. Уверявам ви, че и „Тоска“ бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор.

 Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината „Джусти“, създадена през 1580 година. Тя и до днес  е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други – копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината.

Верона напира да измести Париж като град на любовта. Градината Джусти
Верона напира да измести Париж като град на любовта. Градината ДЖусти

Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.

Фонтани с делфини или от червен мрамор, бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества.

Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда – ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот.

Лабиринтът
Лабиринтът

Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта.

В края сме на сериала, в който се превърна петседмичното пътуване на художничката Петя Илиева из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно стигнахме  до Игуасу – водопадите, поделени между три държави Бразилия, Аржентина и Парагвай. Разказът й започва от град Фос до Игуасу.

Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Спираме на най-широкия булевард в света, който се намира в Буенос Айресн.   Аз обаче ще се вклиня с обяснението откъде идва името на Аржентина – от названието на среброто като химичен елемент. На  латински: „argentum“. Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис.

Но разказът на Петя започва от един от най-бедните, но пъстри квартали в Буенос Айрес – Ла Бока. Художничката успя да намери не само потомци на българи в Аржентина, ами да открие и близост в историческите артефакти.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Стадион Бонбониерата - на Бока хуниорс
Стадион Бонбониерата – на Бока хуниорс

Петя Илиева, създател на платформата Изкуство за дипломация,  най-много е харесала аристократичния квартал Реколетта в Буенос Айрес. Също като мен. Запитах я какво още е видяла, защото със сигурност съм пропуснала нещо.

Всеки сериал, дори и най-дългият има край. С художничката Петя Илиева преминахме в три поредни издания на Покана за пътуване през Куба, Бразилия и Аржентина, т.е. за по-малко от три часа съпреживяваме, онова което тя е видяла за пет седмици.

събота, 3 август 2024 г.

Художничката Петя Илиева: В Куба бях в имението, където е израснал Фидел Кастро

 

Художничката Петя Илиева - в имението на Филип Кастро в Куба

Художничката Петя Илиева – в имението на Филип Кастро в Куба

В Покана за пътуване на 4 август 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Разходка из Хавана, Камагуей, Олгин, Сиенфуегос и Сантяго де Куба. Полет с балон над 2230 пагоди в Баган, Мианмар

Полет с балон над 2230 оцелели пагоди над Баган в Мианмар
Полет с балон над 2230 оцелели пагоди над Баган в Мианмар

Художничката Петя Илиева неколкократно е гостувала в Покана за пътуване, защото е по-лесно да кажем в кои държави не са били показвани  платната й, отколкото обратното.  

Мимоходом ще спомена, че пъстрите й картини са оживили с цветовете и етно мотиви си и ледовете на Антарктида, а президентът на Франция Еманюел Макрон притежава нейна творба.



Разходка с Петя Илиева из Хавана, Камагуей, Олгин, Сиенфуегос и Сантяго де Куба

Петя получава докторска степен с дисертацията „Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация“ и започва с размах проекта „Изкуство за дипломация“ (Art4Diplomacy), в който се включват и дипломатическите мисии в България. Чрез него запознава чужденците с българската култура, а българите – с красотата на чуждата. 

Със същата благородна цел тя броди пет седмици из Латинска Америка и по-специално в Куба (за втори път) и за първи в Бразилия и Аржентина.

Петя толкова сочно и картинно ми разказа за Куба, докато пиехме кафе в парка, че направо не ми даде сърце да я прекъсвам. При посещението си в Хавана д-р Илиева, която за втори път представя свои творби на Острова на свободата, е имала късмета да посети и Музея на шоколада, където е опитала толкова много видове, че направо се побояла да не хване диабет.

Бих я разпитала подробно за любимата си “сладка дрога”, но предпочетох да ми разкаже повече за Сантяго де Куба, защото съвсем наблизо в град Олгин е имението, в което е израснал Фидел Кастро.



Хотел Перник, зала Преслав, бар Варна… а за капак улицата отпред  се казвала Георги Димитров. При предишното си гостуване в Куба художничката Петя Илиева превърна свои картини в подложки за хранене в единствения български ресторант в Хавана.

Но този път не е пропуснала да хапне в друго прочуто заведение – там, където са подготвили кетъринга за гостуването на папата.

С художничката, която с изложбата си “Цветовете на България” обиколи за пет седмици три държави в Латинска Америка, очевидно ще правим сериал. Защото няма как да не сподели със слушателите на Покана за пътуване приключенията си в Бразилия и Аржентина, след като толкова интересно разказва за Куба.

 За старата столица на Мианмар – Баган, четете тук

понеделник, 19 февруари 2024 г.

Цвят и енергия на Петя Илиева обагриха парламента


Витошки минзухари цъфнаха в парламента
Витошки минзухари цъфнаха в парламента

„Витошки минзухари“ е една от картините, които художничката Петя Илиева подреди в Мраморното фоайе на Народното събрание. Изложбата „Цвят и енергия“ е събрала  36 творби и е организирана по инициатива на заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова. Част от живописните платна се представят пред публика за пръв път.

„Всяка една от картините има своя отпечатък и може би е създадена по повод щастлива емоция“, отбеляза заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова. По думите й именно красивите чувства могат да бъдат терапия както за този, който ги пресъздава в картина, така и за онези, които ги съзерцават.

Авторът на изложбата Петя Илиева изрази надеждата, че творбите й носят едно по-ведро настроение. Днес, на границата между зимата и пролетта, хората имат нужда от енергията, които дават цветовете, добави тя.

Петя Илиева е позната с интерпретациите си на български народни мотиви и шевици. Почти няма спирка в София, която да не е декорирана с емблематични фотоси от различни държави в рамките на проекта й „Art4diplomacy“. Отново тя превърна софийски трамваи и тролейбуси в произведение на изкуството с международен характер.

Петя Илиева е показвала картините си по целия свят, затова и дипломатическият корпус почете откриването на изложбата й, заедно с депутати и общественици.

Витошки минзухари цъфнаха в парламента
Витошки минзухари цъфнаха в парламента

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...