В Покана за пътуване на 13 април 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Магдалена Гигова за Тайланд. Петя Илиева за мароканските влакове
Никога не съм си представяла, че ще правя хартия от слонски екскременти и ще готвя за слонове в Тайланд!
Повече за незабравимото приключение – четете тук
Кореспондентът на Покана за пътуване в Испания Бойка Велинова този път ще ни отведе чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия.
Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие.
Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания.
Първо ще ни отведе в Антигуа, но не островът, който е част от държавицата Антигуа и Барбуда, а старата столица на Гватемала.
Държавата, известна като туристическа дестинация главно заради древните градове на маите, се гордее много и с колониалния град Антигуа. Той е основан през 1543 г. и е изпълнявал функциите на столица на Испания на териториите на цяла Централна Америка.
В миналото е бил известен като Сантяго де лос Кабайерос и в продължение на двеста години е бил сред най-значимите колониални градове на испанската корона.
Архитектурата му и днес привлича хиляди туристи от цял свят и въпреки че вече не е главен град на Гватемала, той се радва на нестихващ интерес.
Заради бароковите му постройки, величествената катедрала и многобройните му църкви, както и заради голямата значимост, която е имал в миналото, Антигуа е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Как празнуват Великден там научаваме от Бойка, която от години живее със съпруга си в Испания.
Дамата е журналист, пътуващ писател и кулинарен блогър. Тя разказва за гватемалските килими от цветя.
Сложните фигури, с християнски и фолклорни мотиви, се създават с помощта на дървени шаблони и малки сита. Килимите се украсяват и с цветя – ефирни бугенвилии, хризантеми, с уханни карамфили и рози. Слага се и местния палмов плод корозо, различни зеленчуци, борови иглички и стъклени мъниста.
Веднъж направени цветните килими се поливат постоянно с вода, за да не бъдат отнесени от вятъра.
Алфомбрите съществуват едва няколко часа, тъй като по тях преминават многолюдните великденски шествия. С цветните килими местните жители показват силата на вярата си, благодарят на Бога и измолват благоволение за бъдещите си начинания.
С Бойка Велинова, член на АБУЖЕТ, българската секция на световната федерация на пътуващите писатели, бродим из Южна Америка по Великден. Спряхме за малко в старата столица на Гватемала – Антигуа.
Вече сме в Бразилия, в града, където Исус Христос прегръща света – Рио де Жанейро.
Сао Себастиао, за която ни разказва Бойка, е официалната катедрала на града и носи името на неговия покровител Свети Себастиан. Построена е през 60-те и 70-те години на XX век и заменя старата катедрала, която вече не отговаряла на нуждите на нарастващото население.
Най-забележителната й черта е нейната необичайна архитектура – тя има форма на конус, вдъхновена от древните пирамиди на маите.
Висока е 75 метра и има диаметър от 106 метра, което ѝ придава внушителен вид. Вътрешността на храма е също толкова впечатляваща – четири огромни витража, високи по 64 метра, оцветяват интериора в живописни нюанси, създавайки магическа атмосфера.
Катедралата може да побере до 20 000 души, което я прави една от най-големите църковни сгради в Бразилия. Освен че е религиозен център, тя е и културна забележителност, която привлича хиляди туристи всяка година.
Архитект е Оскар Нимайер, създател на течението брутализъм, както и на прочутия самбадром, където се провежда карнавала в Рио.
Бойка Велинова отново е на път със съпруга си Стоян на лов за нови спомени и впечатления.
В миналото издание на Покана за пътуване художничката Петя Илиева сподели впечатленията си от най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, но в главата ми тихо проскърцваше споменаването, че от Рабат до Казабланка е дошла с влак.
Честно казано, в съзнанието ми веднага изникна картина как по покривите на вагоните в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби, багаж и деца от един прозорец към друг като в индийски филм.
Ако не можете да си припомните коя е Петя Илиева, сетете се за спирките на софийския градски транспорт с изгледи от разични държави, част от авторския й проект Изкуство за дипломация.
Художничката отговаря на въпроса ми екзотични ли са мароканските влакове или имам превратна представа за транспорта в тази част на света.
