„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Най-скъпият хотел в Европа през лятото приема „простосмъртни“

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Магдалена ГИГОВА

Никога не сте чували за „Бадрут'с Палас“? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. А златната книга на ВИП гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, „Бийтълс“, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

150-годишният хотел не се рекламира. Защото няма нужда. Той съществува в екземпляр единствен и неповторим. Антиките в стаите и по коридорите са истински. От личната колекция на стария Бадрут, основателя. В хотела луксът е доведен до ненатрапчиво съвършенство. Щатни флористи всеки ден подреждат свежи цветя в стаите, като няма два еднакви букета. Сапуните и шампоаните се правят по уникална рецепта с билки от Алпите.
Хотелът има два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - „Ролс-Ройс Фантом“ в еднакъв тъмносин цвят.

Единият е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Той докарва гостите от гарата или летището за частните им самолети. По този маршрут изминава не повече от 5000 км годишно. И пие бензин като ламя. Новият „Ролс“ е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка (3640 лева). В едната посока. Максимум трима пасажери. Това е „Бадрут'с Палас“! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват до буква световните светски хроники. И милионерите, дето отсядат там. Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите - необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем резервиран е за месеци напред въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 39 500 лева. Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. И собствениците на хотела преценяват по препоръките, които сте им изпратили, дали да ви подслонят. Случвало се е да откажат дори на семейство Бекъм, защото преследващите ги папараци ще нарушат спокойствието на останалите гости.

 

Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно - от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към „Стаята на господарите“ има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв. м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото „Бадрут'с Палас“ е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от 159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството, създало световната слава на хотела, и са по 317 и 315 кв. м. Последни писъци на техниката мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи... Всяка подробност е изпипана до „облечените“ във везани калъфки термофори, на които е избродирано „Ако няма кой да те стопли, гушни мен“.

От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито, населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки дълголетници. Ветеранът е „Арманяк“ от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със „Сикстинската Богородица“ в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер“ в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.

 

В Сен Мориц има 322 слънчеви дни годишно
Не е достатъчно да имаш репутация на най-милионерския ски курорт и логото ти да е „Върхът на света“. Магията трябва да се поддържа. Това е веруюто на Сен Мориц. Там през зимата има повече знаменитости на квадратен сантиметър отвсякъде другаде, но се опитват да „вдигнат нивото и на лятото“. За практичния швейцарец всеки ден трябва да е жълтица. И е!
Гербът на Сен Мориц ненапразно е слънце. То грее тук 322 дни годишно. Но за да напълнят хотелите и през лятото, цените на нощувките не са шокиращи както около Коледа. Дори най-изисканият и легендарен хотел „Бадрут'с Палас“ предлага преспиване срещу 280 франка на нощ (около 440 лева). За сравнение - двойна стая през декември е точно 10 пъти по-скъпа.

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 6 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб, безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

„Ако гост поиска нещо за ядене или пиене, а вие не разполагате, как реагирате?“ е нормален въпрос. „При нас няма „няма“. Хотелът има 7 ресторанта, кухнята ни е огромна, снабдена с всичко. Да не говорим за избата с напитки. Ледът не се прави със специална минерална вода, защото алпийската е уникално вкусна и чиста, но изследваме състава й всеки ден. Имаме база данни с предпочитанията на всеки, който поне веднъж е отсядал при нас. Тя, разбира се, е дълбоко засекретена. Но знаем кой харесва сирене и кой плодове, кой иска да му готвим според Кабала и кой яде кашер“, отговаря пиарката на хотела. Държат базата данни в компютър, който не е свързан с мрежа, за да не го хакнат недоброжелатели. 
 

Учтивият плаща по-малко
Основателят на хотела Йоханес Бадрут през септември 1854 г. довежда четирима британски летовници. Те се завръщат през зимата, после за Коледа и Великден, и се ражда легендата Сен Мориц. През 20-те години на миналия век в хотела не е имало фиксирани цени. Потомък на първия Бадрут стоял на бара и наблюдавал гостите. Които се смеели и забавлявали, отнасяли се учтиво с персонала и били мили, плащали символични цени. Намусените и груби посетители били одрусвани яко. „Защото хотелът е сцена и всички гости са актьори. Трябва да поощряваме добрите“, казвал собственикът. Както е видно от ценоразписа, гъвкавостта важи до днес. А ширналият се върху 23 хил. кв. м супер изискан хотел с дълга история продължава да е символ на най-висша класа.

Едно от най-интересните места за хапване в хотела е „Чеза Велия“ - старинна хижа, кацнала на хълма над основната сграда. Там са три от 7-те ресторанта, два бара плюс оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време. Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески. В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи. Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти (разбирайте най-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула „Бадрут“, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата, където бижутата трупат нули към цената си по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП притежатели. 
А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът Чичо Скрудж (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

В леглото на Дордж Клуни

Да, аз наистина спах в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас“ ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от „Спешно отделение“, предпочитал да отсяда в „моята“ стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат... Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.