В Покана за пътуване на 30 април от 17 часа по програма Христо Ботев: Мариела Нейкова за екстремното си пътешествие в Непал, Тибет и Китай. Картини, вино и зехтин от „вкусната“ Италия. Мумия на 600 години в Перу.
В Покана за пътуване продължавам разказите си от Перу. В музея на втория по големина град Арекипа сърцето ви се разкъсва пред почти съвършено запазената мумия на принесено в жертва младо момиче. Наричат я свойски „Хуанита“, но никой не знае истинското й име.
Просто на 8 септември 1995 година антрополозите Йохан Райнхард и Мигел Сапате се натъкват на замръзнало девиче тяло, увито като вързоп. И понеже на испански Йохан е Хуан, необичайната находка взима името на откривателя си.
След тази любопитна от научна гледна точка, но по човешки тъжна история ще говорим за храна и вино с хора, които разбират и от двете. Те бяха основните фигури на майсторските класове на тема вино, зехтин и бира в София - Фабиана Ботан преподавател и мастер сомелиер във Италианската Фондация на Сомелиерите и Карло Ди Принчипе, предприемач, организатор на събитието под егидата на 100% italiano. Разговарях с тях за най-пивките и вкусни места в Италия.
Във Военния клуб, където се срещнахме с Фабиана и Карло бяха показани платна на 22 съвременни италиански художници. Компания им правеха картините на българския творец Николай Янакиев, нарисувани… с вино. Куратор на изложбата бе експертът по изобразително изкуство Фабио Д’Акиле.
Той разкри пред Покана за пътуване детайли за Латина, един от най-младите градове в Италия, където е бил инициатор за интересен „разпръснат“ музей.
Фабио Д’Акиле
Мариела Нейкова е „генетично увредена“ с любов към върховете – баща й е алпинист и планински водач. Затова стане ли дума за зъбери, катерене и какъвто и да е обект над 4000 метра, бройте и нея. Преди време тя ни отведе до пустинята Атакама и Торес дел Пайне в Южна Америка. Днес посоката е Тибет, където е стигнала до 5300 метра височина.
Мариела още докато беше в Ласа пусна във Фейсбук снимки с огромни кучета от породата Тибетски мастиф. Отявлен любител на животните като мен няма как да не я попита за тях.
Тя признава: Когато пътува, човек принадлежи единствено и само на пътя, той няма националност, няма професия, няма социален статус. Има само дух, сърце и дай боже, сетива за това, което го обгражда. Благословен е този, който има очи да вижда невидимото, да чувства неуловимото да приема това около него с чист ум, душа и сърце, без да съди, без да има претенции. Мисля, че всеки от нас би се подписал под думите й.
Няма коментари:
Публикуване на коментар