Гери от „Ергенът“ на луксозна ваканция в Рим

Гери от „Ергенът“ на луксозна ваканция в Рим

Изпълнителката на „Ти не си за мен“ се завърна от шикозна ваканция във вечния град.

Гери от „Ергенът“ на луксозна ваканция в Рим

Летни страсти завладяха сексапилната брюнетка, която вече заля мрежата с горещи кадри от ваканцията си в Рим. На снимките Гери е запечатала преживяванията си в шикозния Палацо Манфреди Хотел, който е предпочитана дестинация за звезди и инфлуенсъри от цял свят.

Петзвездното бижу е разположено в резиденция от 17-ти век, само на един хвърлей от Колизеума. Точно пред вратата е Лудус Магнус, гимназията, където гладиаторите тренират, преди да се изправят срещу своите яростни противници на арената.

Гери от „Ергенът“ на луксозна ваканция в Рим

Освен на пълен релакс, Гери се е отдала и на шопинг, запълвайки гардероба си с кокетни летни рокли, които ще разходи до следващата екзотична дестинация.

Гери от „Ергенът“ на луксозна ваканция в Рим

Антонина Стоянова и фондация "Ценности" представиха изложбата "България през стъклото на времето" в Рим

Музео ди Рома на Трастевере. От ляво надясно: Биляна Генова, директор на дирекция „Култура“ на Столична община, която произнесе реч на италиански, Борислава Чакринова от Българския културен институт в Рим, Н.Пр. посланик Тодор Стоянов, Антонина Стоянова, Серджо Гуарино, координатор за модерно и съвременно изкуство в общината на Рим.

Изложбата на фондация „Ценности“ представи изискано съчетание на история и високи технологии в Музео ди Рома

Антонина Стоянова и Христо Стоичков на изложбата „България през стъклото на времето“.

Слава Богу, че Христо Стоичков бе почетен гост на изложбата „България през стъклото на времето“ в Музео ди Рома в италианската столица, та успя да разгледа експозицията на спокойствие, преди да нахлуят гостите. След това Камата бе атакуван, ухажван и молен за автограф. Той с блага усмивка удовлетвори желанията на почитателите си и потъна в дълъг разговор с бившата първа дама Антонина Стоянова, която му разказа подробности за проекта на фондацията си – „Ценности“.

А той наистина заслужава интереса на италианските медии и ценители! Защото изложбата „България през стъклото на времето“ разказва история, която обхваща три века и няколко поколения от старозагорския род Близнакови.  През 19-и век Марко Близнаков е изпратен от княз Фердинанд да специализира пристанищно дело в Триест. Там той среща любовта в лицето на състоятелната Петронила Венециани, която последва мъжа си в България, докато участва в създаването на Бургаското пристанище.

Стоичков пред Музео ди Рома

Завръщайки се в Триест, Марко става почетен консул на България в Италия и поръчва уникални стъклени плаки (дядото на диапозитива), с които да изнася сказки за красотите на родината си. Синът му Никола, наследява родолюбието, почетното консулство и плаките като семейно съкровище. Дъщеря му Надежда Близнаков решава да подари реликвите на прародината си и избира фондацията на Антонина Стоянова – „Ценности“.

Самата Надежда Близнаков Де Микели Витури в момента е на 95, но бистрият й ум изумява с цитирането на дати, факти и няколко български думи в документалния филм „Съкровище в сърцето“ на Ирина Дилкова и Милена Кънева, който се прожектира в специално декориран със старинни килими и столове салон. Идеята е да  пренесе зрителите във „Венециани“, където известният италиански писател Итало Звево (баджанак на Близнаков) кани своя приятел Джеймс Джойс да поживее за вдъхновение. Като благодарност за гостоприемството, той преподава английски на дъщерите на Марко.

Омагьосан от красивата история, Музеят на Рим, който принадлежи на общината, предоставя на фондация „Ценности“ безплатно три зали за цял месец (от 12 декември до 12 януари). Проекта подкрепят и от Столична община в София и посетителите могат да видят архивни снимки от българската столица, съчетани със съвременни кадри на фотографа Евгени Димитров.

Но център на изложбата са уникалните стъклени плаки, чиито оригинали са поставени в специално проектирани от Георги Христов и художествено осветени постаменти. Кураторите Ирина Дилкова и Милена Кънева преосмислят българския изложбен проект в мултимедийно измерение. Новият прочит ще изненада италианската публика с виртуална реалност, QR кодове и триизмерни проекции. Старите стъклени плаки оживяват в модерна технологична форма в контраст с битовите им сюжети. И така увеличават и без това силното им емоционално въздействие. Румен Димитранов (aрт директор на изложбата и каталога към нея), и Георги Христов са автори на визията и на интерактивното пресъздаване. Чрез него Розовата долина оживява, по небето над София се стелят облаци, а момите белят платно до ромоняща река.

За да добави още подправки към любопитството на публиката, етнологът Анелия Милушева е предоставила 200-годишна носия от личната си колекция, сребърни пафти и гривни. Тя е и автор на обяснителните текстове към плаките и в каталога.

На тържественото откриване, над което се стелеше упойващ аромат на рози,  присъства извънредния и пълномощен посланик Тодор Стоянов, тъй като изложбата е под патронажа на Посолството на България в Италия  в сътрудничество с Българския културен институт в Рим като част от Комуникационната стратегия на Република България за ЕС за 2019 г.

 От София бе пристигнала специално Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ в Столична община, която не само произнесе речта си на италиански, ами  цитира и патриарха Вазов, написал възторжени стихове за страната на Данте и Петрарка. В словото си Антонина Стоянова подчерта отличните връзки между България и Италия в миналото и днес.  Серджо Гуарино, координатор на модерното и съвременно изкуство в Общината на Рим, каза добри думи за съчетанието между старинно и високотехнологично в експозицията.

Христо Стоичков гледа България през стъклото на времето в Рим

Изложбата бе открита с изпълнение на народна песен от младата оперна певица Елеонора Илиева, под акомпанимента на роял на Илия Лазаров.

Присъстващите българи отбелязаха, че за разлика от натрапчивия патриотизъм в други проекти, „България през стъклото на времето“ е елегантен, изискан и с интелигентни внушения. Те разгледаха с интерес и копията от дипломатически грами, съобщения на БТА, Ройтерс и други световни агенции от 20-те и 30-те години на ХХ век, с които са били завити стъклените плаки.  Специално за случая, закачени на дървени поставки за вестници, характерни за кафенетата от онова време.

Представителите на италианските медии се надпреварваха да интервюират Антонина Стоянова и Христо Стоичков.  Присъстваха  и членове на Клуба на международните журналисти в Рим.

След като разгледаха изложбата и си купиха каталози, отпечатани със съдействието на арх. Стефан Добрев, всички опитаха червените и бели вина на „Орбелус“ – истинска кантата за небцето, чукнаха се с коктейли с „Аперол“ и покрай другите хапки, пробваха и локум с аромат на рози.

Сред гостите бяха забелязани италианският режисьор и писател Алберто Симоне и съпругата му Роберта (дъщеря на легендарния актьор Нино Манфреди), българката с най-висока титла за красота Мисис Глоуб д-р Румяна Маринова и бившият областен управител на Пловдив Венцислав Каймаканов, две от дъщерите  и синът на Надежда Близнаков де Микели Витури, много българи, живеещи в Рим.

Христо Стоичков, очарован от изложбата, покани Антонина Стоянова да я представи и в Барселона.

Деси Тенекеджиева – с млад актьор на червения килим на кинофестивала в Рим

 

Деси Тенекеджиева блесна на червения килим на кинофестивала в Рим с млад актьор

Фондация „Стоян Камбарев“ изпрати таланта Димитър Николов на елитния кино форум

Деси Тенекеджиева блесна на червения килим на кинофестивала в Рим

Деси Тенекеджиева и младият актьор от Народния Театър Димитър Николов приковаха погледите на международните медии на червения килим на откриването на Филмовия Фестивал в Рим.

Двамата бяха официални гости на един от най-бляскавите кино форуми в света и имаха възможността да се срещнат с колегите си Едуард Нортън, Джон Траволта, Бил Мъри, Виола Дейвис, Етан Коен, Мария Грация Кучинота, които също бяха част от елитното събитие.

Димитър Николов с Мария Грация Кучинота

Родните актьори дадоха множество интервюта на италиански и английски език, гледаха поредица от интересни филми.

Те обмениха ценни контакти с продуценти и режисьори, сред които и носителя на Златна Палма в Кан от миналата година Хироказу Коре-Еда.

Димитър с носителя на Златна Палма в Кан от миналата година Хироказу Коре-Еда

Деси Тенекеджиева е повече от добре позната в Италия, заради сериозната си международна кариера, включваща

повече от 35  филма, сред които няколко много стойностни италиански ленти.

Деси Тенекеджиева

Деси имаше удоволствието да представи в Рим “Занаятът на оръжията” на Ерманно Олми, който бе част от специална селекция, отдаваща почит на легендарните италиански режисьори Фелини, Олми, Пазолини, Висконти.

В лентата родната звезда изпълнява главната женска роля и влиза в образа на Мария Медичи.

Филмът е един от най-награждаваните в историята на италианското кино, като печели цели девет награди “Давид на Донатело”, става Европейски филм на годината както и получава номинация за “Златна палма” през 2001 г.

Към този момент Деси Тенекеджиева и Христо Живков, който играе централната роля, са единствените български актьори, представили страната ни на кинофестивала в Кан с филм от официалната селекция.

Деси Тенекеджиева с Йордан Камджалов, Освалдо де Сантис – дългогодишен Президент на Twenty Century Fox Италия и на международния филмов консултант Ива Иванова

Впечатляващите рокли за червения килим на кинофестивала в Рим на Деси Тенекеджиева са дело на британския моден бранд Kolchagov&Barba, в който дизайнер е българинът Светослав Колчагов.

Той е работил дълги години за Вивиан Уестууд.

Деси представя висшата мода на елитния бранд на официалните събития, балове и фестивали, на които присъства, откакто живее в Лондон.

Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com

На официалното откриване на един от най-престижните кино форуми в света,  който продължава до 27-ми октомври, Деси Тенекеджиева бе в компанията на младия си колега Димитър Николов.

Гостуването му в Рим бе по покана на Освалдо де Сантис – дългогодишен Президент на Twenty Century Fox Италия и на международния филмов консултант Ива Иванова.

И бе една от специалните награди, които Димитър получи лично от тях през април, на Церемонията, печелейки голямата Награда за Полет в Изкуството на Фондация “Стоян Камбарев”.

Това беше и първо посещение на талантливия актьор в италианската столица, което направи престоят му още по-вълнуващ и незабравим и за пореден път доказа, че Фондацията, носеща името култовия режисьор Стоян Камбарев сбъдва мечти!

Видео репортаж от Червения килим на откриването https://www.ilmessaggero.it/video/spettacoli/i_look_da_red_carpet_festa_cinema_di_roma-4803969.html?fbclid=IwAR1hUasuZ3IUeBPLwxc_FKZ00a_D7ACSz9gGHJr5ilPTiozgOLSoYSqncYM

Кратко филмче за Димитър Николов https://www.youtube.com/watch?v=gvuleBCnIYU&t=4s

10 години Награда за Полет в изкуството- Официална Церемонияhttps://www.youtube.com/watch?v=rzHzjn6AWrA&t=4939s

В Покана за пътуване: Лозенец е обрасъл с градски легенди

С Деляна Маринова-Джуджи до Италия и Южна Африка, арх. Веселин Веселинов за свещения за индийците Маяпур,  парапсихологът Ивайло Илиев за чудесата на Свети Георги

Пътуването се измерва по-добре в приятели, отколкото в километри. Всеки пътешественик би се подписал под тези думи на Великото Кенгуру, легендарният австралийски футболист Тим Кейхил.

Ако имате телевизор и го пускате от време на време, познавате първата ми гостенка. Деляна Маринова, по-известна като Джуджи. На сърцето й трайно са легнали две държави Южна Африка и Италия. Убеждението на моята гостенка е, че до Кейптаун не си струва да отскочиш за по-малко от две седмици, но винаги можеш да си откраднеш няколко дни на Ботуша. И тя непрекъснато го прави. И открива неподозирани съкровища.

С широка душа и още по-широка усмивка Деляна Маринова-Джуджи ни разказва за новите си открития в уж познатата Италия.

Открита, забавна,  ведра Деляна Маринова признава, че е пристрастена към красотите на Южна Африка и зеленината около Кейптаун. Освен това, тя също като мен обича животните и винаги е готова на… среща със симпатичен пингвин край нос Добра надежда.

От любов към Кейптаун Деляна Маринова Джуджи е обзавела дома си с африкански мебели и всеки ден чрез любимото си кресло се пренася натам.

Неведнъж журналисти, членове на българската секция на ФИЖЕТ – световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Днес е мой ред. Аз няма да ви водя вдън гори тилилейски, а ще раздипля факти и митове за… софийския квартал Лозенец. 

Наричат Лозенец Софийският Монмартр. И до днес малките улички в долната му част са своеобразна енциклопедия „Кой кой е” в българската литература, журналистика и изкуство от началото до средата на ХХ век. Самоназначавам се за ваш пътеводител из обраслия с градски легенди квартал.

„Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите в турските, арабските и персийските земи", пише още през 17 век османският пътешественик Евлия Челеби, посветил на България значителна част от третата книга на своя 10-томен "Пътепис". Не е ясно дали името на хълма означава "лозя в гората" или "сухите лозя".

Всъщност, сегашният престижен квартал в началото на ХХ век се е водел „трета извънградска зона” и все още е носел турското си название Курубаглар. Никой не го е кръщавал официално. Просто хората превели името в разговорен вариант. И както по хълмовете, залесени навремето с всякакви саморасляци нямало грозде за цяр, така и емблемата на Долен Лозенец – Римската стена, изобщо не е римска.  Проучванията показват, че тя е османски религиозен паметник от XVI век. И понеже за почти всяко нещо у нас има няколко мнения, едни изследователи твърдят, че  т.нар. Римска стена е част от "намазгяф" - мястото, където ходжата четял молитва преди тръгване на хаджилък. Наредените край зида големи камъни служели на бъдещите хаджии да се метнат по-лесно на конете си. Други учени се кълнат, че тук преди освобождението от турско робство имало мюсюлмански гробища и стената е паметник на някой богаташ.

Малцина дори сред „кореняците“ лозенчани знаят, че в квартала им е открит ширнал се върху 3000 кв.м. раннохристиянски храмов комплекс с базилика от IV-VI в. и античен мавзолей.  За жалост, по-голямата част от руините на светилището през 90-те години на XX в. са бетонирани  под основите на жилищен блок. Оцеляла гробница с три солидни каменни саркофага, която е разкопана и проучвана от прочути  български учени като проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и сина му проф. Велизар Велков.

В Лозенец се гуши и още една скрита пред очите на всички тайна забележителност, чието официално име е парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков”. 300-годишните дървета са късче зелено спокойствие, заобиколено от детска градина, училище и жилищни блокове. Навремето изселник турчин завещал гората на Петко Рачов Славейков, Тогава тя е около 10 дка, засадена с вишни, дюли, диви сливи, череши и дъбове, а в средата – с голям, клонест орех.  

Между вековните дървета с изворче край тях събратята по перо на възрожденския поет и общественик разхлаждали яростните книжовни спорове помежду си. Там се разхождал Иван Вазов, бродели Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов, Яворов и д-р Кръстев, Пенчо Славейков и музата му, поетесата Мара Белчева. Благодарение на задружния отпор на съкварталците в момента, макар и опърпана, Славейковата гора е около 8 декара бял дроб сред градската гмеж.

Изначалният замисъл е районът да бъде предпазен от прекомерно застрояване. Парцел се давал с изрична уговорка: до 5 години собственикът да вдигне поне 25 процента от сградата, а до 10 г. да я е изградил изцяло, но общата й площ да не надвишава 250 кв.м. В периода 1920-1938 г.  се появяват кокетни сгради с красиви градини, проектирани от известни архитекти като Георги Овчаров и Йордан Миланов, Иван Васильов и Димитър Цолов. Всеки се стремял да изпъкне почеркът му, да не повтаря вече правеното.

На ул. „Мосул” (сега арх. Миланов) била оранжерията на придворния градинар Антон Краус, който по комшийски консултирал съкварталците как да оформят градините си. А те били наистина важни – социалният живот от ранна пролет до късна есен се въртял на двора.
Вечер пък жените прекрасно знаели къде да търсят окъснелите си съпрузи – в ресторант „Под липите”.  

Там от обяд засядали писателите Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник, Елисавета Багряна и често нахвърляли произведенията си между две кани вино. По пантофи притичвал актьорът Кръстьо Сарафов, чиито дом бил на отсрещния ъгъл. Нерядко след лов наминавал и цар Борис III, близък приятел на Елин Пелин. Майсторът на късия разказ настоявал наоколо да бъдат засадени липи, а една вечер, омаян от упойващия им аромат, станал кръстник на ресторанта.

Елиза, италианската съпруга на историка на българската журналистика Георги Николов създала в Лозенец първия приют за кучета и котки. 

В Покана за пътуване парапсихологът и специалист по езотерика Ивайло Илиев разкрива секретите на параклиса „Свети Георги” в Кремиковския манастир и за какви болежки е лековита енергийната мощ на Троянската обител. Най-вече за борът отпред, който помага на бездетни жени да заченат. Разбира се, най-важна е вярата, а ритуалът ако не помогне, няма да навреди – дамата трябва да спи няколко нощи върху нечетен брой житни зрънца, да се помоли на Богородица Троеручица в църквата, а после да хвърли житото в основата на дървото като ясно си представи как ще изглежда бъдещото й бебче. 

Маяпур, островът на духовната любов, Джаганат Пури, едно от четирите сакрални места за индуистите, Вриндавана – където на всеки 10 човека се пада по един храм, Ришикеш… От пътешествието по свещените за индийците места на Веселин Веселинов на българите познато звучи само Джайпур. Архитектът на пасивни къщи е запленен от индийската философия и религия дотолкова, че се върна по същите места и прави благотворителни фотоизложби за закупуване на храна за  учениците в местно училище.  

В  Покана за пътуване пътешествието към в свещените за индийците места е от първо лице. На архитект Веселин Веселинов, който продължава разказа си за Маяпур и светецът с непроизносимо от мен име на санскрит. Е, няма как! Не успяхме да обиколим всички свещени за индийците места. При този речовит събеседник пътешествието трябва да продължи – следващия път към Джанагат Пури. 

А на 7 май от 19 часа ще можете да посетите изложбата и благотворителната лекция на Веселин в Къщата на София на Миджур 12.