Водещите на „Преди
обед“ по Би Ти ви Деси Стоянова и Сашо
Кадиев пред , вестник „Преса“:
Сработихме се на втората
година
Магдалена ГИГОВА
- Колко време ви беше необходимо да се сработите?
Сашо: Година и малко. Сега сме трети сезон. Трябваше ни сезон и половина.
- Какво ви скърцаше най-много?
Сашо: Скърцаше ни това, че просто двамата мислим и работим по различен начин. Тъй като тя е професионалист журналист, аз не съм и оттук идва голямото разминаване.
Деси: Мисля, че просто се опознахме, напаснахме се. Както във всички отношения. Трябва известно време, за да опознаеш другия и да намерите къде е пресечната ви точка.
Сашо: Една американска компания ни направи психологически профили на характерите. Оказа се, че аз съм много комуникативен човек и бързо влизам в лични контакти с хората. И в този смисъл на мен ми е по-лесно аз да се опознавам с партньорите си - и професионалните, и интимните. Деси се оказа, че е моя противоположност. Тя е по-резервирана, мнителна към хората.
Деси: Не пише, че съм мнителна!
Сашо: Пише, пише! И че се съмняваш във всеки човек.
Деси: Съмнявам се във всичко.
Сашо: Значи си мнителна. В този смисъл на мен ми беше по-лесно. А Деси се примири, защото видя, че нямам намерение да правя кариера като телевизионен водещ и че каквото правя, това ще си остане. И започна да се усмихва на всичко.
Деси: Не става въпрос за примирение, а за напасване и за приемане. Освен това и двамата сме извървели някакъв път от момента, в който сме започнали.
- Очевидно различността е някаква добра формула?
Деси: Да, така се оказа.
Сашо: Имаме над 350 ефира заедно. 250 от тях са по два часа. Можеш да си представиш колко часове сме натрупали в живи предавания. Ако бях се записал на чужди езици, на яздене и скокове с парашут, отдавна да съм ги покрил тия пусти часове.
- А ти, Деси?
Деси: Чувствам се добре на мястото си, което е прекрасно.
- Сашо, теб не те ли притеснява осведомеността на Деси в политиката? Тя от години е политически журналист, а ти си театрал?
Сашо: Нашето предаване
не е политическо, и слава Богу. Защото
аз нямаше да съм тук, ако беше политическо.
Това щеше да е пълен абсурд. Разбира се,
имаме и такива теми, но това е съвсем
отделна писта, в която Деси се движи.
- И ти мълчиш?Сашо: Разбира се. Все едно тя да дойде в театъра и да ми дава наставления. Всеки да си знае мястото. Проблемът ми на мен е, че аз не съм любопитен човек, а в журналистиката трябва да се интересуваш от всичко. Любопитен съм, но не задълбавам в детайлите, пък за журналистиката си трябва. Това понякога ме притеснява, но аз не съм журналист и няма да ставам.
Деси: Ти на много неща си се научил, както и аз. Това е нормален и естествен процес в работата.
Сашо: Занаятът на водещия вече ми е абсолютно ясен. Където и да ме сложат, знам кои камери ме снимат, а в началото се чудех накъде да гледам.
Деси, кои от Сашовите прояви на артистичност са те вбесявали най-много?
- Деси: Особено в началото имахме доста такива ситуации.
- На екрана или на сцената нещата са неуправляеми, ако има дете или куче. Коя е била най-неконтролируемата ситуация в студиото?
Деси: Имаше една много смешна ситуация, когато Катя Близнакова ни беше на гости с нейния мопс Грей. Идеята беше тя да ни покаже как той пее. За съжаление преди ефир пя чудесно, но в студиото се смути и не обели нито нота.
- Но май направи купчинка на пода?
Деси: Не на пода, а в скута на майка си.
Сашо: Той като се изака в нея, тя го държи и никой не знае. Чак когато свърши интервюто, тя като го вдигна кучето, акото си падна на земята.
Сашо: Другият неконтролируем момент беше, когато Мишо Шамара изтрещя и започна да хвърля... Иначе не сме имали такива ситуации, в които да се смутим или да не можем да контролираме.
Деси: Имахме смешно изпълнение и с пуйката Лукреция, която Сашо помилва по повод Деня на благодарността. Тя се разпя на стола на Сашо, а също така остави следи от своето присъствие....
Сашо: Но аз я помилвах, защото все пак съм добър човек.
- Деси, ти първоначално си отказала да бъдеш водеща. Какъв беше аргументът ти?
Деси: Аз много пъти съм казвала, че никога не съм имала самоцелна идея, стремеж, копнеж да ме показват по телевизията. Аз бях редактор в предаването и се чувствах добре в тази си роля. Наистина казах „не“, впоследствие размислих, видяхме се със Сашо и всичко много бързо тръгна.
- Сашо е актьор и син на Катето Евро. Той от ранна възраст знае меда и жилото на популярността. Как е при теб, Деси?
Деси: Усещам я по някакъв начин. Най-хубавото е, че хората са като че ли една идея по-приветливи, по-мили и по-любезни с теб, когато те разпознаят. Което е чудесно.
- И ти дават по-хубаво месо?
Деси: Не пазарувам в месарницата... (Смее се.) Не мога да преценя.
Сашо: На мен ми дават.
Деси: Но установих, че ми продават по-скъпо мандарините на пазара. Защото явно се предполага, че....
Сашо: ...че сме пълни с пари, което не е вярно.
Деси: Един път ходих до пазара и като се прибрах, си дадох сметка, че всъщност съм оставила доста сериозна сума за дреболии, които не може да струват толкова.
Сашо: Сложили са ти цени като за водеща .Хората си мислят, че като ни дават по телевизията, разполагаме с кой знае какви ресурси. И вместо да ни правят отстъпки, ни взимат повече пари. Аз не разбирам каква е логиката тук!
- Е, не се оплаквай, Сашо! Ти споделяш с медиите всяка твоя житейска ситуация.
Сашо: Това е по-добро, защото споделяш житейската си ситуация такава, каквато е. Аз не съм извършил нищо лошо, така че мога да си обясня всичко.
- Деси, кой те докарва повече до бяс - Сашо или 5-годишните ти близнаци?
Деси: Вече определено за Сашо нямаме този казус. Изпусна момента. В началото имахме разминавания. Но това вече сме го надраснали. Много гладко и приятно работим заедно.
Сашо: Просто райско е положението, защото аз също заобичах предаването. В началото заради тези разминавания ми беше малко некомфортно. Но сега, особено в този трети сезон, идвам с най-голямо удоволствие.
Деси: Аз съм от хората, които лесно се ядосват и са склонни да се тръшкат за много неща, вкл. да хиперболизират разни ситуации или неполучили се по най-добрия начин неща. Така че лесно се паля. Хубавото е, че и бързо след това потушавам пожара. А в отношенията с децата си много внимавам и се старая да не си изпускам нервите. А те че са способни да те изненадат винаги с нещо и да те поставят в неочаквана ситуация, е факт.
- Абе, Сашо, ти кога репетираш в театъра? Трябва да си на специален режим.
Сашо: Да, благодарение на толерантността на Малък градски театър „Зад канала“. Директорката направи специален режим за мен. Ясно е, че някои колеги се нервират жестоко, понеже те започват в 9,30, а аз идвам в 12,30 на репетиция. Имаше конфликти, напрежение. Когато си вършиш работата обаче, не могат да те махнат, няма за какво. Затова още ме търпят.
След репортерстването в новините на Би Ти Ви „Преди обед“ за теб, Деси, сигурно е като санаториум?
-
Деси: Като репортер в новините наистина не знаеш кога ще се прибереш. „Преди обед“ зключително много ми импонира на житейската ситуация.
- - Хубавото е, че си омъжена за журналист и те разбира. но децата питат защо гледат мама на екрана, а не вкъщи.
Сашо: Слава богу ние имаме добър редакторски екип, находчиви са и не е необходимо ние, водещите, да си смучем теми от пръстите.
- Сашо, баба ти беше много известна гледачка на кафе.
Сашо: Баба Данче, да. Тя по-скоро гледаше на всичко и особено като те види.
- Какво е предсказала за теб на майка ти?
Сашо: Когато ме видяла за първи път в родилното, е казала: „Това дете след години ще седи и много хора ще го гледат в устата какво говори“. До ден днешен ме срещат хора, които казват: „Баба ти каквото ми е предрекла преди 30 г., всичко се е случило“. На мен интуицията ми е силна, но нямам пророческа дарба.
А ти, Деси, когато сте канили гледачки в студиото, не си ли искала лична прогноза?
Деси: Аз не съм от хората, които се интересуват от тези неща, нито следвам съвети, дадени под такава форма.
- Вие понякога разменяте малко мечешки шеги. Обиждате ли с?
Деси: Вече не. На мен в началото ми беше наистина трудно да свикна с чувството за хумор на Сашо. Имало е ситуации, в които и други хора не са го разбирали. Аз обаче го иронизирам или не му обръщам внимание.
Сашо: Да, иронизира ме, но не ме захапва рефлективно, по-скоро ме игнорира.
- Сашо е компютърен маниак, а ти, Деси?
Деси: Аз не. Използвам техниката, за да работя.
Сашо: Аз ползвам техниката за всичко - за работа, за забавление, за начин на живот. Тя ми дава това, което ме кефи. Светът пред мен в таблета. Много обичам електронни игри.
Деси: Сашо беше много смешен, като разправяше със светнал поглед как си е взел „Плейстейшън 4“.
Сашо: Това е технология от най-високо равнище! 8 г. се е подготвяла тази технология в „Сони“. Техните инженери, адски интелигентни копелета, са мислили 8 г. как да стане и накрая се е получил продукт, който върши страхотни неща. Медията, музиката, филмите, игрите, интернетът - всичко ти е в една такава кутийка. Включваш го в телевизора и пред тебе е светът.
- А на теб, Деси, от какво ти блясва поглед?
Деси: От доста по-прозаични неща. Чувствах се изключително добре в тези безпрецедентно много за човек, работещ в телевизията, почивни дни по Коледа и по Нова година, защото успях да прекарам доста време с децата. Влизаш в съвсем друг ритъм и обръщаш внимание на неща, за които иначе нямаш време. Това е приятна хармония.
- Сашо, явно приятелката ти Таня е държелива, защото от театър, телевизия и плейстейшън едва ли ти остава много време за нея?
Сашо: Държелива е, вече трета година. Аз знам, че мъжете работят много и че жените им трябва да се съобразяват. Мъжът работи, за да създава уюта в дома, да печели пари, за да може децата му да са образовани.
- Ама ти си много патриархално настроен.
Сашо: Аз така съм отгледан и вярвам, че светът е устроен така.
Деси: И си вярваш като истински балкански субект.
Сашо: Това не е балкански, това е световен субект! Патриархалният модел е отпреди десетки хиляди години. Мъжете създават външния свят, а жените - вътрешния.
Деси: Аз пък смятам, че всеки трябва да има възможност да създава в еднаква степен и външния, и вътрешния свят. Колкото и да е скучно, формулата е в баланса. Прекаленото залитане в едната или в другата посока носи повече щети, отколкото ползи. Въпросът е и семейството да се чувства комфортно, давайки ти подкрепата си.
Сашо: Когато работя по 16 часа, как да си видя гаджето, майка си, да не говорим за приятелите. Всички ми се сърдят: „Голяма звезда стана, вече не ни се обаждаш“. Кога да се видим, като ставам в 7,30 ч. сутринта и се прибирам след 9,30 вечерта и нямам време да се видя дори със себе си.
- Деси, говориш за баланс. Той няма ли да се наруши, ако слезеш от екран?
Деси: Е, всяка промяна е свързана със стрес и известен дискомфорт. Ама това не е нещо, от което бих тръгнала да се плаша. Всичко идва и в един момент си отива. Животът се развива, нещата се променят. И пак казвам - воденето никога не ми е било самоцел. Прекрасно е човек да се чувства добре и в работата си, и вкъщи. В момента съм много окей в собствената си кожа, във всичките си роли и това ме прави щастлива. Гледам да съм тук и сега, а не да мисля за какво ще стане утре.
- А на теб, Сашо, екранът ще ти липсва ли?
Сашо: Ще ми липсва много, защото човек се привързва. Аз давам вид малко, че не се ангажирам с нещата около мен. Това съм си го възпитал, за да не стават големи разочарования и разминаванията, ако изгубя нещо. Когато се случи, е кофти, но няма как. Би ми било мъчно, защото свикнах с екипа.
Деси: Но най-хубавото е, че на нас не ни предстои край, а чудесно продължение.
- Питам хипотетично, за да ви настроя философски за един хубав край на интервюто.
Сашо: Опитът, който се дава на човек, е най-ценното, той остава за него. Като актьор имам голям късмет, че попаднах в нещо тотално различно, но същевременно обогатяващо моята професия. Всички срещи в „Преди обед“, работата пред камера са неща, които моите колеги нямат и най-вероятно никога няма да имат. Това е подарък от съдбата, голямо нещо, което се случва веднъж, най-много два пъти в живота. И се пада на малцина. За мен едно от най-ценните неща е да посрещаш новите опити, да ги преживяваш. Аз съм на 30 години, мои връстници умират всеки ден. А ако умреш утре, без да си получил нищо от живота?! И защо? Понеже си го пропуснал, казвайки „А, не. Това не е за мен!“. Кое не е за теб? Всичко е за човека.
