Джина Брук, личната гримьорка на Мадона пред "Преса"

Дейвид Бекъм лично носи кафе на екипа си

Магдалена ГИГОВА

Близо 10 години Джина Брук е личен гримьор на Мадона. Тя се грижи за макиажа на звездата преди всеки концерт, клип или фотосесия. Джина придружаваше певицата и при турнето й в София м.г. Специално за Мадона Брук изработва ръчно изкуствени мигли с диаманти накрая, които отразяват светлините на прожекторите.

Освен с Кралицата на попа майсторката на макиажа работи с Ан Хатауей, Гуен Стефани, Лейди Гага, Наоми Кембъл, Кати Пери, Джъстин Тимбърлейк. Тя е гримирала семейство Бекъм за фотосесия, участвала е в създаването на някои от най-добрите реклами на „Долче и Габана“, „Ланвен“ и „Джорджо Армани“. А преобразяването на Мадона за клипа Hung Up й носи престижна награда за най-добър гримьор. Тя е и най-наеманият мейкъп артист за вечерта на оскарите.

 

-         Г-жо Брук, какво ви помогна да се откроите след хилядите гримьори в този труден бизнес и даде тласък на кариерата ви?

-         Моля, казвайте ми Джина! Г-жа Брук е майка ми. За да успееш в този бизнес, не е необходимо само да си талантлив и подготвен, а да имаш късмет. Когато видиш възможност, да я сграбчиш. Разбира се, важно е да приемаш всякаква работа, стига тя да ти дава шанса да работиш с известен фотограф, гримьор или стилист. Аз започнах като асистенка. По този начин получих възможност да работя с Мадона.

-         Какви специални умения са нужни, за да стане човек личен гримьор на Мадона?

-         Не е необходимо само да си наистина добър в работата си. Трябва да знаеш, че хора от такъв калибър искат да уважаваш личното им пространство. За последните 10 години, през които работя за нея, аз не съм й поискала автограф за приятел, билети за концерт или някаква услуга. Аз просто си свършвам качествено работата. Ако на нея й се говори - аз говоря, ако иска да пише съобщения на блекбърито си, да си почива, да върши нещо свое - просто я оставям на мира.

-         Естествено, ние обсъждаме бъдещи проекти, идеи, концепции, желанието й за грим в момента, но никога не досаждам и не нарушавам спокойствието й. Това е правилният начин.

-         Как я наричате - Мадона, Луиза?

-         Казвам й просто Ем. В продължение на отговора на предишния ви въпрос, преди да дойда в България, имах майсторски клас по грим в Ню Йорк. Един от моите студенти ми каза, че е започнал работа при голяма звезда, но не са продължили договора и ме попита защо. Аз се поинтересувах как се е държал със знаменитостта. „Ами бях много развълнуван от възможността да работя с него и му го казах. Споделих какъв голям почитател съм му и той е мой идол от най-ранната ми детска възраст. Ръцете ми трепереха от вълнение. Изпусках всички четки.“ Никога не казвай на звездата колко е велик, защото чува това през цялото време. А той иска да се отнасяш към него като към нормален човек, а не като фен към идол. Показвай уважението си чрез своята работа. Ти си нает да свършиш нещо, а не да изразяваш възторга и чувствата си.

-         Вие сте известна с това, че сте пристрастили Мадона към терапията интрасютикъл, която насища кожата с кислород. Тя как реагира, когато първоначално я запознахте с идеята?

-         Беше скептична. Но тя е много умна и доста разбира от технологии. Зададе ми доста въпроси, на които отговорих. Когато предлагаш нещо ново, човекът отсреща трябва да ти има доверие, за да го опита. Тя изслуша обяснението ми, че процедурата вкарва чрез кислород под високо налягане 95% чиста хиалуронова киселина в дълбоките слоеве на кожата на лицето. Мадона е голяма почитателка на чистите природни съставки. И когато разбра, че серумът съдържа естествени антиоксиданти - алое вера, зелен чай, екстракт от джинджифил, жълт лапад, екстракт от кора от мандарина, екстракт от маслини, от бамя, от африканска брезова кора и богат витаминен комплекс - реши да опита.

-         И реши да си купи машината, за да й е винаги под ръка?

-         Когато тръгна на световно турне. Тя осъзна, че ще й бъде необходима. В самолетите кожата на лицето се изсушава, а Мадона лети всеки ден, прожекторите я пекат всяка вечер, стрес, на стадионите хората пушат. Кожата страда от всички тези фактори. Затова тя използва машината преди всяко шоу. Носихме я и в София с нас.

-         Мадона е перфекционист. Тя внимава какво яде, спортува всеки ден, поддържа тялото си. Но това не й пречи да е много забавна личност. Когато е в настроение, пуска шеги, разказва вицове.

-         Разкажете за диамантените мигли, които направихте за Мадона.

-         Много се гордея с това! Аз създадох концепцията за тях, бях наета като артистичен директор в „Л'Ореал“ да давам иновативни идеи и концепции. Много марки започнаха да ги произвеждат, но аз ги лансирах на американския пазар. По онова време Мадона промотираше албума си Confessions on a Dance Floor и й беше необходимо диско внушение върху аудиторията. Чрез миглите, обточени с диаманти, тя постигна връщането в 80-те, което търсеше за клипа  си Hung Up. „Л'Ореал“ направи от тези мигли лимитирана серия. Продаваха се по 10 000 долара чифта, най-скъпите мигли в света.

-         Вие сте за втори път в София, вече трябва да имате впечатления от българките и начина им на гримиране.

-         Не мога да се изкажа генерално за начина им на гримиране, защото всяка жена си има свой начин - една повече, друга по-малко. Нито да кажа, че жените в България харесват естествения грим или се мажат като луди. Българските жени са много красиви и не им е нужен много грим. Но ако се харесват пърстроцветни и това прави животът им по-хубав, защо не. Не се бойте да експериментирате, поемайте рискове. Дори да не ви отива, няма да съжалявате, че не сте опитали.

-         Вие българките сте щастливки. Имате уникална костна структура. Винаги казвам, че скулите са закачалка за лицето. Тъкмо тези кости на българките са разположени високо на лицето и ви карат да изглеждате млади. С възрастта кожата се отпуска, но високите скули я държат високо и в това е целият трик.

-         Знаете, че журналистите се интересуват от клюки за знаменитости.

-         Давайте, питайте!

-         Да започнем с Наоми Кембъл и слуховете за отвратителния й нрав.

-         Няма такова нещо. Тя наистина е очарователна личност. Заклевам се! Две години непрекъснато работих с нея и никога не съм я чувала и виждала да обижда или да наранява някого. Никога не се е отнасяла с мен без уважение или грубо.

- Гримирали сте Лейди Гага. Тя сякаши се стреми да й нарисувате ново лице, нова личност.

- Лейди Гага изразява своята индивидуалност чрез грима. Гримът е това, което си слагаш, за да постигнеш това, с което се идентифицираш. Ако Лейди Гага си сложи обикновен дискретен грим, някой ще й обърне ли внимание? Може би, не. А тя иска да види реакциите на хората, да шокира, да предизвиква, да прави впечатление. Затова се облича в рокли от сурово месо или поставя на лицето си странни метални маски. И върши работа!

- Какво ще кажете за Ан Хатауей? Тя изглежда сякаш няма никаква нужда от грим.

- Така е! Тя е очарователна личност и една от моите най-любими клиентки. Освен това Ан има прекрасна кожа, чисто красиво лице, пухкави устни...

- Ами Опра Уинфри?

- Тя използва моите мигли, но никога не съм я гримирала. Дори не съм я виждала на живо. Но много я харесвам и смятам, че върши много добри дела за света.

- Работили сте със семейство Бекъм. Отстрани те изглеждат като маркетингов продукт. Имали сте възможност да ги наблюдавате, да следите езика на тялото. Как се отнасят един към друг?

- Не съм ги наблюдавала достатъчно дълго, за да имам мнение по въпроса. С Виктория съм работила само веднъж, но Дейвид е мой основен клиент. Мога да ви кажа, че той е един от най-любезните и внимателни хора, които познавам. И много леко се работи с него. Той се ръкува лично с всеки от екипа, включително с момчето, което носи кафе. Знае името на всеки, не игнорира никого. Понякога дори самият той ни носи кафе. Малко от знаменитостите са толкова открити и естествени.

- Вие сте един от най-предпочитаните гримьори за вечерта на оскарите. Какво искат от вас звездите - да им нарисувате ново лице, да изглеждат по-млади?

- Не може да се каже еднозначно. Всеки има различни изисквания - да бъдат естествени или екстравагантни. При грима голяма значение има осветлението. Трябва да внимавам дамите да не изглеждат прекалено бледи и измити или прекомерно ярки. Те желаят да изглеждат недокоснати от времето, елегантни, запомнящи се, да бъдат забелязани.

- Какво мислите за стремежа към вечна младост?

- Намирам го за доста тъжен. Особено когато жените прекаляват с пластичната хирургия. Тогава престават да бъдат себе си, преследвайки младостта. И не е красиво, защото е изгубен психологическият баланс. Всяко прекомерно нещо е гротескно - огромните гърди или гигантските подпухнали устни. А най-тъжно, според мен, е желанието да станеш копие на някого и затова да търпиш болезнените операции.

Не съм против пластичната хирургия. Щом жената така ще добие самочувствие, окей. Но не бива да се прекалява. 

Затова харесвам процедурата интрасютикълс, за която говорихме преди малко. Тя поддържа кожата свежа без никаква хирургическа намеса. 

-         Вашето изкуство е красиво, но временно. Не ви ли се е искало понякога да сте художник, а не гримьор, за да остава нещо веществено след вас?

-         Но аз бях художник, майка ми - също! Никога не съм учила за гримьор. Следвах дизайн и модна фотография в Института по технология на модата (The Fashion Institute of Technology, TIF) в Ню Йорк. Един от моделите, които трябваше да снимам за учебна фотосесия, ме помоли да го гримирам. Снимките се появиха на страниците на списанията. Един фотограф ми се обади и ми каза: „Искам да те наема да гримираш за една кампания.“ Това промени съдбата ми.

-         Но нямам намерение да оставам гримьор завинаги. Работя с различни марки, създадох ново червило, което се прие много добре. Харесва ми да се захвана с напълно непозната марка и да я лансирам на пазара. Това ми доставя голямо удоволствие.

-         Какво ще е следващото стъпало, което искате да изкачите?

-         Имам много идеи. В момента пиша книга с хубави истории, снимки, съвети. Ще запазя всичките си сочни клюки за моята книга.

-         Благодаря, че споделихте няколко!

-         Имам още много! Това няма да са клюки, които ще унизят някого, а пикантни истории, които са ми се случвали по време на работа.

-         Нещо като „Сексът и градът“ без секс?

-         Точно!

Президентът на Шри Ланка подарява слонове

Магдалена ГИГОВА

 

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави, като им подарява... слонове. А от развъдника в градчето Пиннавала не може да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон обаче, трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец. Емисари на националния парк пристигат в „незнаен ден, в незнаен час“ и разучават  как живее симпатичният гигант. При сянка от съмнение го връщат обратно в Пиннавала.

„В момента резервата обитават 79 животни - 48 женски и 31 мъжки - каза пред „Преса“ пиар мениджърът Чандрика Приадахаршан и поясни: - Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета бебета. Първите питомци са пет. Оттогава върху 25-те му акра площ сме отгледали 69 малки. Някои остават при нас, други продаваме на зоопаркове и на храмове, трети разменяме срещу други животни. Ветеранът ни се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има своя съдба. А ние я разказваме на учениците, които се включват в т.нар. уелнес програма. Около 60 доброволци от целия свят използват отпуските си да популяризират сред децата любовта към животните и необходимостта да се запази видовото разнообразие в природата.“

В Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus. Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние. Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят  инфра- и ултразвуци, неразличими от човека,  изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Зрението им е доста лошо. Бивните растат през целия им живот. Общият брой на костите в слонското тяло е 282. Средното тегло на азиатския подвид е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. Колкото и невероятно да звучи, но тези животни понякога имат нужда от педикюр - при 5 нокътя на предните крака и по 4 на задните. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй“ с около 4 км/ч.

 

Цялата тази информация  идва при посетителя в шриланкийския резерват неусетно, докато се разхожда между групи от жизнерадостни гиганти. А те са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки, с труд придържани от  гостите, докато служители в резервата им правят снимки. Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника. И тази гледка не е за изпускане - многотонното стадо минава в тръст покрай хотели,  магазини и „семинари“, където бели серсеми се учат да правят ръчно хартия от слонско ако. Логично - то си е 100% целулоза.

 

Където и да са животните, не остават без надзор. „Местните хора знаят, че те са агресивни и опасни, обаче европейци и американци смятат всеки от тях за брат на приятелски настроения Джъмбо и може да пострадат. Пазачите разпознават настроенията им и знаят докъде да допускат посетителите“, обясни  г-жа Приадахаршан. 

„Десертът“ на обиколката из резервата е клетката на бебетата - неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан тийнейджър „коса“ и неравноделни движения.

 

Шри Ланка (по-известна в миналото като остров Цейлон) обаче не се гордее само с чая и слоновете си. Страната е рай за почитателите на сауната - през цялата година температурата е 30-32 градуса при лепнеща влага. Хилядата километра копринени плажове с кокосови палми, коралови рифове и пъстроцветни риби са достъпни както от петзвездните хотели, така и от евтините, но чисти стаи. А тези, които предпочитат да съчетаят почивката с поемането на разни дози култура, природа и история, ще се наслаждават на величествените фортове, останали от португалци, на изящните колониални сгради от британци и холандци и на теравада-будистките храмове, в които с оцветени дървени фигури се разказват поучителни притчи.

В храма Дилада Милагава се съхранява свещеният зъб на Буда. От 311 година, когато чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, той става символ на суверенитета на малкото княжество Канди.  През 1590 г. португалците завоюват югозападното крайбрежие на остров Цейлон, сингалските племена „хващат гората“  и създават наново независимата си държавица високо в планината. Тя устоява на завоевателите чак до 1815 г., когато пада под атаките на британците. Днес Канди е вторият по големина град след столицата Коломбо с над 100 000 жители. Основна забележителност в центъра му е изкуственото езеро, създадено от последния крал Шри Викрем Раджасингх. На островче в центъра му се намира летният дворец, в който самодържецът приютявал харема си.

Посетители и поклонници се стичат към храма със свещения зъб, който ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и всеки може отдалече да съзерцава светините. С тях е свързан фестивалът „Есала Перахера“, една от най-атрактивните процесии в Азия. Всяка година преди пълнолунието през август реликвите се изнасят. В шествието, което преминава по улиците на града, пристъпват десетки слонове с ярки наметки и лампички, хиляди танцьори и акробати. В храма обаче има и светини, достъпни за малцина избрани - древни ръкописи, миниатюрен Буда, изсечен от цял къс изумруд, статуи от планински кристал и нефрит...

В другия край на остров Шри Ланка е националният парк Яла. Тук властва леопардът. Местните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове - лъвовете и тигрите, те са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от леопарди в света. Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 големи котки. Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори. Към обяд слънцето така сърдито пече,  дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им „се скарат“ с тръбни звуци. Освен това по полянките кротко пасат петнисти елени, пауни царствено отпускат опашките си от високите клони, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, мечки, сухоземни костенурки, сиви лангури - маймуни Хануман с черни изразителни муцунки, обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците. Те са над 140 вида.  Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели и искрящо пъстрите рибарчета. Тук все още личат белезите на цунамито, влязло на 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизма и се спасили с бяг навътре в сушата.

Във всеки себеуважаващ се магазин за сувенири в Шри Ланка ще намерите фигурки на странни щъркоподобни същества с въдици. Седящите рибари са символ на Цейлон, защото не се срещат никъде по света. Незнайно как те се закрепват върху забити в пясъка на Индийския океан пръчки и кацнали там хвърлят въдиците си, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне. Или да закачат на кукичката си някой турист, който да брои долар-два за снимка.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо. Ако много ви се ще мечтата ви да се сбъдне, идете в Мириса. Оттам всяка сутрин тръгват десетки корабчета с ловци на щастие, спомени и емоции. Очакванията китовете да се държат като забавни делфини не се сбъдват. Водните бозайници са невъзмутими и отказват да правят лупинги пред фотоапаратите. По-точно - не им пука. Пускат по някой фонтан, показват лъскав гръб, плясват с опашка и с две загребвания изчезват към хоризонта. И само по големината на перката (и сведенията на екипажа) разбираш дали китът е бил син или „прост“. А ако си сколасал да щракнеш екземпляр с правилния цвят, може да си пожелаеш отново да се върнеш в Шри Ланка, защото това не е само страната на най-хубавия чай и на сапфирите. Има още много за гледане! 

 

 

Рафи:

Ще бъда девствен до 50

Магдалена ГИГОВА

 

-       Рафи, за промото на шоуто „Като две капки вода”, което започва на 13 март се превъплъщаваш в Лейди Гага, а харесваш ли я?

-       Започнах да я харесвам, след като отидох на концерта й. За първи път виждах такава сцена, построена само за един човек. Но като Лейди Гага ме гримираха за рекламата на шоуто. Беше голамо приключение, макар и малко досадно, защото отне 2,5 часа. После пък ми взеха гипсова отливка на лицето, за да мога да се превъплъщавам в останалите 12 роли, които ми предстои да играя.

-       Ти и в живота си човек с много превъплъщения – завършил си търговската гимназия, занимаваш се с фотография и с бойни изкуства, пееш, свириш на барабани, продавал си зеленчук на пазара, бил си озвучител…

-       Хората си мислят, че да работиш на пазара е (имитира продавач) „Хайде на картофите, доматите, най-добрата цена е само тук, сами при нас”, но не е така.  Има паузи, когато хората са на работа и никой не купува. И ти седиш, четеш книги, слушаш музика. Аз надувах главите на останалите, защото си тропах разни неща на щанда. Интересното при всяка работа е че си има плюсове и минуси и от тях трябва да се вземе най-доброто и да се черпи опит.

-       В шоубизнеса колкото и да си добър трябва да умееш и да се продадеш. Какво те научи продаването на картофи?

-       Научи ме не толкова да продавам, колкото да преценявам хората, с които водя търговията. Като мина един месец още като дойдеше на щанда разбирах дали ще си купи или не.  Само по погледа и по въпроса „Ама сега, тези домати хубави ли са?”. В живота е същото -  всичко е съпоставимо с нещо друго. Примерно сега, когато уговарям някакво участие, щом започнат да ме питат „Ама ти какви песни пееш всъщност? Тези парчета можеш ли ги?”, си казвам „Да, ясно”…

По фотографията съм запален от доста малък, защото и родителите ми са фотографи. Това е страст, хоби. Сега съм се записал на интензивен курс. В Бургас даже снимах за местни медии.  През обектива виждаш нещата от друг ъгъл. През визьора и грозното, и хубавото сякаш изпъкват повече. Това много помага. Понякога си представям нещата фотографски. Примерно, ако се опитвам да си представя как ще изглеждам на сцената, се виждам сякаш ще се снимам.

Бойните изкуства пък помагат винаги. Не се знае кой ще ми изскочи, какво ще се случи.

-       Да изясним, ти се занимаваш с вин-чун, бойно изкуство, където  биеш  дървени фигури?

-       Дървеният манекен, това е най-трудната част от тренировките, за нея се изискват доста умения и чувствителност. Във вин-чун се използва главно чувствителността на ръцете и усещането на противника. Примерно, ако той ме удря, аз не бива да се дърпам, нито да  му спирам удара. Трябва да го избегна така, че той да продължи и аз да „му вляза”.

-       Започвам да тренирам по-интензивно. В Х-фактор бях в перфектна форма, тогава се занимавах редовно. После поспрях, защото излязоха доста ангажименти. Целта ми е да си върна предишната фигура, да си правя с лекота шпагати, да скачам както си искам. От вин-чун се научих да правя шпагат.

-       Как използва наученото от картофите  и доматите да прецениш хората, при които ходи в Лондон да запишеш първото си парче?  Саймън Коуел, създателят на Х-фактор, минава за страшилище в шоубизнеса?

-       Ами той си е страшен по принцип. Този човек е бачкал много години в този бизнес и си е хиена. В Х-фактор той е жури, не бива да изглежда мекушав. Но си е съвсем нормален човек, който знае как се прави бизнес и в момента е номер едно.

-       Ами продуцентът на Ейми Уайнхаус Трой Милър. Победата в Х-фактор ти даде възможност да работиш с него. Как се работи с „хитмейкър”?

-       В България има много добри продуценти и тонрежисьори, но  там видях професионализъм от различно измерение. Трой Милър е отличен музикант, свири на много инструменти, като основният му е барабани.  Композитор е, много отдаден на работата. И когато нещо трябва да се свърши, то се прави без спирка. Неотдавна му чуститих раждането на четвъртото му дете.

-       Докато бях Лондон, два дни не излязох от студиото. При положение, че  отидох с готова песен, готова музика. Просто трябваше да я запишем.  Два дни е много време за запис, но после имаше резултат.

 

-       Той не беше ли шокиран, че ти не познаваш нотите и пееш по слух?

-       Не беше шокиран. Ако ми каже вдигни половин или един тон, това мога да го направя. Това е слухарска работа, те са свикнали да работят със слухари. 20-30 % от музикантите са виртуози, пък не знаят една нота. Сега съм се взел в ръце и мисля да  науча нотите. Едно е да говориш, а друго – да можеш да четеш. -

 - Не е ли малко екстремна идеята ти да пееш по фолк-клубовете? Превземаш крепостта отвътре?

-       Направихме една инвазия, да.

-       Не си ли изяде боя? Хората очакват да щракат с пръсти, а ти им пееш фънк?

-       Аааа, псувни имаше доста. В среда, която не е твойта, това е  нормално. Ако Галена влезе в хип-хоп клуб ще бъде същото.

-       Е, успя ли да ги превъзпиташ?

-       Няма как да се превъзпита публиката. И това е хубаво. Трябва да си има за всеки жанр слушатели. Не може да искаме всички да ни харесват. А това, което правим във фолк-клубовете е социален експеримент. Напоследък българската музика прогресира. Попфолкът преминава в поп. Галена излезе на наградите на „Пайнер” с рапъра 100 кила, Анелия пя на хип-хоп наградите с Алекс Пи.  Някои ще кажат „Ууууу, чалгар е станал този”. Не е така! Това че си изпял дует с някой от друг стил, но си запазил своя, е ценно дори. Така можеш да накараш някой, който е слушал само чалга, да се заслуша и в теб. Това е още един таргет. Защо да не го обхванем?!

-       И все пак танцуваха ли на твоята музика във фолк-клуба?

-       Първите два пъти само ме освиркваха, но на третия бях изумен. Рядко съм имал такива участия, при които целият клуб да пее, да танцува, да крещи и да иска още. (усмихва се хитро) Може би са се раздавали като за последно, защото беше на 21.12. – Армагедон парти, чакаха края на света и се забавляваха като за последно.

 

-       Ти сега да не вземеш да се надуеш и да започнеш да се звездееш – 10 жени са ти предложили брак във фейсбук…

-       Човек са надува, само ако си е бил такъв и преди. Като го връхлети славата, направо ще се пръсне. Мен приятелите ме държат на земята.

-       Как накара Мария Гроздева, Данчо Йовчев и Станка Златева да участват в първия ти клип „4321”?

-       Докато записвахме в Англия, видяхме олимпийските гръгове в Темза на огромна конструкция. Това даже го има и в клипа. Хрумна ни да се обадим на Стефка Костадинова. Ивет Лалова и златните момичета не можаха да се включат, защото бяха в подготовка.   Данчо Йовчев е уникален! Той тъкмо се беше контузил, а трябваше да се хване за халките. И го направи дори няколко пъти, за да стане добър кадър. В клипа го повдигам да се хване. Много благодаря на всички за страхотния жест.

-       Ти трябва и на бургазлии да благодариш че те направиха „Бург на годината”. Но как си обясняваш, че във Варна има протести, а за Бургас нищо не се чува?

-       В Бургас има протести за цените на тока. Всички сме против тях. А които искат да протестират политически – отидоха в София.  За липсата на протести в Бургас причината е кметът. От управлението на държавата можем да се оплачем, но на града – не. Вече 6 г. откакто кмет е Димитър Николов сме град №1 в България. Улиците са реновирани, има нови сгради, културните обекти са реставрирани и осветени, Морската ни градина е уникална, разрушиха всички колиби по плажа и оставиха само 2-3 култови кръчми.  Най-големият музикален фестивал в България „Спирит ъф Бургас” се провежда вече 5 г… Можем само да се гордеем с хубавия си град и да искаме да прогресира. Затова протестите в Бургас са конкретни.

-       Ти включваш ли се?

-       Не, не се включвам. Моят протест бих го изразил с музика. Моята работа не е политиката, аз съм певец. Когато човек пее може да каже много неща и те да стигнат до повече хора. Интернет толкова добре засилва музикалните ни произведения. Една песен пусната днес, след 2 седмици има над  1 млн. гледания.

-       Но те носят само популярност и нито лев за теб и продуцентите ти.

-       В България пари от музика не се вадят. Приходи има само от участия. Ако някой си мисли, че може да забогатее от издадени парчета, жестоко се лъже. Ние го правим за удоволствие и за да имаме участия. А няма по-голямо удоволствие от това да забавляваш хората на живо. Там тръпката е друга.

-       В Лондон ти записа едно парче. А следващото?

-       Ангажиментът на „Вирджиния рекърдс” към мен е за няколко песни. Скоро ще излезе квартет -  Део, Лео, Рафи и Играта. В парчето пеем за купони и веселби, защото и четиримата сме невероятно усмихнати и щури.  През април смятам да изкарам самостоятелна песен, която е почти готово.

-       Какво стана с идеята ти да следваш икономика в Лондон?

-       Разгледах университета в Гринуич, това е моето място. Подал съм документи и през септември заминавам. Междувременно ще пускам песни, ще пестя от участия, за да си платя таксата. Сигурно в Англия ще се хвана на работа. Музикалната си кариера няма да прекъсвам. Участията може да спрат, но няма да спра да вадя песни.

-       Ти познаваш ли арменец, който да не може да пее?

-       Да, брат ми! Той е човекът с финансите. Борави добре със сметките и парите, учи последна година.

-       Ходил ли си в Армeния при корените?

-       Когато свърши „Като две капки вода” ще отида поне за 2 седмици.  Има вариант за клубни участия в Ереван, искам да направя парче за тамошния пазар на арменски. Когато спечелих Х-фактор по всички телевизии там съобщили, че „наше момче” е победителят.

-       Поддържаш ли връзка с ментора си Васко Василев?

-       Разбира се. Той е концерт-майстор на Кралската опера. Когато бях в Лондон се видяхме, беше много готино, бяхме на китайски ресторант с него и с Памела. Тя пък си беше контузила ръката…Чуваме се, когато имам готови песни му ги пускам. Понякога е много критичен, което е хубаво. Аз не искам да ме хвали.

-       Как върви любовният живот?

-       Любовта малко не върви сега. Много съм зает. Постоянно си пиша с почитателки в интернет. И не си права. Повече от 10 ми предложиха брак. Фейсбук е голяма магия! Който си мисли, че е губене на време, значи „копае” във Фермата. Иначе е невероятен начин за контакт с хората.

-       Поправи ли „онази” несправедливост -  преди 2 г. каза, че си девствен.

-       Е, това го бяха пуснали малко като уловка. Но ако искаш пиши, че все още съм девствен. Всички момичета ще искат да са първи! Може да поддържаме легендата докато стана на 50!  Пък и няма лоша реклама. Никога не се тревожа какво пишат за мен. „Рафи съди МВР, Енрике Иглесиас съди Рафи, Рафи се друса”… Аз се кефя и се смея. Само баба ми в Пловдив се коси. Тя чете всичко. В магазина я питали като е арменка дали познава Рафи. „Ма как бе, то ми е внуче”. Вече я знаят „бабата на Рафи” и й дават по-хубаво месо.

Сандъкова и клюмналото глухарче в „Етажна собственост-4”

Сандъкова и клюмналото глухарче

Яна Огнянова е играла д-р Ливайн и Татяна Дончева, влиза в „Етажна собственост-4”

 Магдалена ГИГОВА

 Тя е имитирала Баба Яга, Татяна Дончева, Робърт де Ниро и доктор Ливайн като финалистка в „Народен артист” на Слави Трифонов. Дублирала е гласа на Дженифър Лопес като Тигрицата в „Нова ледена епоха”. Тя пее рок по клубовете и играе импровизационен театър. В живота името й е Яна Огнянова. На екрана обаче, тя е Йорданка Сандъкова – амбициозната и зла жена на кмета на кв. „Надежда”.

„Снимала съм се във всички сериали, без „Стъклен дом”, но явно се издигам. В „Етажна собственост”,  чиито нов сезон започна на 7 март,  ролята ми е най-голяма. Героинята ми Йорданка Сандъкова е малка, злобна жена. Казвам го с цялата си симпатия към образа. Тя се взима насериозно и си представя, че е от „голямото добрутро”, разказа пред „Преса” Яна и разкри още: „Йорданка върти цялото кметство, изцяло командва мъжа си. Тя пие уиски и гледа футбол, а мъжът й гледа турски сериали, ако тя му разреши.  Но въпреки техните неуспехи в леглото, тя си го обича. Над спалнята им е закачена картина на клюмнало глухарче. След поредното фиаско, мъжът й иска да я подменят с по-изправено глухарче. Саднъкова обеща да я смени и сложи още по-увиснало глухарче.

Героинята ми е юристка от неназован провинциален университет и има нотариална кантора в блока. Тя тормози всички съседи с претенциите си, но няма да издавам повече, за да им е интересно на зрителите”.

Екранният съпруг на Яна е актьорът от Народния театър Георги Спасов, който доби известност и с „Шменти капели”. Най-любопитното е, че двамата са озвучавали поредицата „Шантави рисунки”, без да са се срещали. „Двамата много си пасваме иработим в страхотен синхрон. Понякога ни става толкова смешно, че спираме снимките. Имахме една обща сцена с масов бой в блока. Понеже героинята ми е доста надута сблъсъкът с Маца, която е „от простолюдието”, е страхотен. Нямахме микрофони,  Милена Маркова започна да ми вика „гулю-гулю-гулю”. Трябва да съм изключително сериозна и злобна в този момент, а аз се търкалях по земята от смях.

Питат ме „Вие като снимате сцени в леглото с Георги Спасов не ви ли става хубаво?”. Много е нестандартно! Или аз съм легнала и върху мен е операторът с камерата и тя се движи. Или камерата е легнала на леглото и Жоро е върху нея. Ние дори не сме заедно в леглото.

Как после всичко под завивките да не завършва с неуспех за кмета на „Надежда”. Моята героиня го утешава „Не бой се, Коте, от твоята болест никой не е умрял, ама и никой не се е родил”, смее се Яна.

Тя е много щастлива, че сценаристите на сериала реагират моментално на случващото се в държавата. В сюжета има и референдуми, и избори, и протести. „Е, името ми Йорданка Сандъкова само звучи като това на столичната кметица, иначе няма нищо общо с нея като характер и по никакъв начин не бих я свързала с нея. Познавам много жени-оси като моята героиня. У нея има скрита изненада. Тя е префинена, но студено-мачкаща. Но когато нещо не я устройва или когато гледа футбол, тя става съвсем друг човек. А и понеже е доста недоловна в личен план, физическото й недоволство от увисналото глухарче се отразява на психиката й”.

Яна е омъжена не само в сериала, а и в живота. Но там няма никакви оплаквания. „От 3 години съм омъжена за един много симпатичен оператор, който прилича на Хавиер Бардем. Запознахме се в „работния процес”. Имаме син Марио – много артистичен, пее, танцува, имитира хората. 

Завършила съм актьорско майсторство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов.

Извън „Етажна собственост” играя в един импровизационен театър с трупа „Шизи про”. Името идва точно от шизофреник. По света тази форма на театър е доста разпространена и успешна, макар у нас да не е много известна.

Различни сцени се играят от различни персонажи без декори,  сценарий и реквизит. Сцените се преплитат, всяка има собствена сюжетна линия, накрая се обединяват, но нито един от актьорите не знае как ще завърши това нещо. Те започват образите си на сляпо и ги развиват в течение на спектакъла. Изисква се доста енергия, съсредоточаване и следене, защото няма главни роли. Всички играят всичко. Това е интересното, защото се хвърляш смело напред, използваш импровизирани предмети...”

Докато „си почива” Яна Огнянова пее рок по клубовете. Тя е и царица на имитациите - стигна до финала на конкурса „Народен артист” в „Шоуто на Слави”. „Там играх доктор Ливайн, Татяна Дончева, Баба Яга, Лили Иванова, Робърт де Ниро... Много се забавлявах! А в озвучаването пък съм била какво ли не – Тигрицата в „Нова ледена епоха”, която в оригинала говори с гласа на Дженифър Лопес, аз съм също така Франклин Костенурката, Котаракът Феликс, Мечето Йоги...”, завърши Яна, която докато говори влиза в образ и започва да гледа строго като героинята си в „Етажна собственост”.

Йоан от Холивуд, България

 

Йоан от Холивуд, България

Българинът е снимал с Мила Йовович, Лоренцо Ламас и Арманд Асанте

Магдалена Гигова

 

Йоан Карамфилов е на 18, а вече си е партнирал с Мила Йовович, Лоренцо Ламас, Арманд Асанте и Рон Пърлман. Творческа биография, която звучи сериозно дори за Холивуд, но младият актьор се е прицелил в RADA (Кралската академия за драматичнто изкуство в Лондон). „Англия се слави, че има най-старите университети, но това е най-старата и призната от кралското семейство институция, занимава се с шекспирови неща и дава максимално авторитетно образование. Сега събирам пари, защото догодина, след 12-ти клас отивам там”, каза пред „Преса” Йоан. Той е вложил част от хонорарите от холивудските продуцкии в проектите на майка си Меги Савова, която държи правата на 20 международни конкурси за красота за България. „Това е семеен бизнес, трябваше да се включа, както и да платя някои сметки, но имам пари настрана”, откровен е Карамфилов.

Как едно българче, чиито родители нямат нищо общо с киното, може да попадне сред световните знаменитости? С перфектен анлгийски и много късмет. А езикът усвоил не с частен учител, а от ... телевизията! „Дължа английския си на “Картуун нетуърк” (канал с анимационни филми). Малко хора ми вярват, но според мен има много деца, които са научили английски по този начин. Когато бях малък, не бях много социален и по цял ден седях у дома и превключвах каналите от скука. Имам си теория, че детските филми са много изразителни и са направени така, че да привличат вниманието на малчуганите. Когато направят едно движение и казват дума на английски в този момент, ти я запомняш. А когато гледаш по 14 часа дневно такива филми, няма как да не научиш английски.

Никога не съм ходил на курсове и на частен учител. В училище бях много над нивото на обучението. Продължих да общувам на английски, играейки на една електронна игра онлайн. И сега взех изпит от Кеймбридж, на който получих А минус, което е нещо като шест минус, по дяволите! Защото на “райтинга” (писането) съм допуснал някакви грешки, но като обща оценка е превъзходно. И това е изцяло от телевизора.

Много е смешно нашите как научиха, че говоря английски. Играех си с едни колички и понеже в главата ми имаше някаква сцена от филмче как полицаи гонят престъпници, аз си я преповтарях. По едно време влиза брат ми (юристът Сава Цеков, бивш тв-водещ) в стаята, стои и гледа, а майка ми - зад него с торбите от пазара. Аз не ги виждам и продължавам да бъбря. Брат ми й казва “Тихо, той говори английски!”. И тя изпусна торбите.

Майка ми ме заведе на първи ями кастинг за филм. И при мен се случи както при почти всеки актьор - с малко притеснение и с много късмет. Взеха ме за масовката в “Далида”. Много добре си спомням канапето, което още си е там. На него по време на почивките седеше актьорче от Америка в някаква второстепенна роля. Видях, че му е скучно и отидох да си говорим.

Тогава дойде продуцентът на филма, някакъв италианец, и започна разгневен да крещи със странния си акцент “Какво прави това американче тук с този лош грим, ужасно облечено, сякаш е статист?!”. Кастинг директорът му каза, че съм българче от масовката. Тогава ме добавиха в списъците на “Ню имидж” и ме викаха за кастинги. Благодарение на този човек, чието име и до този момент не знам, но много го обичам. Говоря английски с британски, американски и австралийски акцент. Може да не ви се вярва, но досега не съм ходил в англоговоряща държава”.

Късметът продължава да работи за Йоан. Той влиза от филм във филм – и така цели осем.  Той разказва, че никой от големите холивудски актьори не се е „звездеел” нито на снимачната площадка, нито извън нея. „Освен Стивън Сегал. Аз дори не успях да стигна до него, винаги беше с петима души охрана. Но всички големите актьори бяха много земни хора и те първи започваха разговор. Липсваше този неловък момент, в която аз да им казвам “Здрасти, аз съм Йоан Карамфилов, голям фен съм ви”. Те започваха да си говорят с мен как така едно момче от България са го взели да играе в холивудски филм, защо не са ангажирали американче, откъде знам английски...

С Лоренцо Ламас имах съвсем малка роличка, но си говорихме в продължение на два часа. Сигурно много съм му досадил, но беше адски готин. Най-странното е, че си говорихме за ... цици. Аз бях на 7-8 години. Защо той реши да поведе такъв разговор не знам и досега, но много се забавлявахме. Каза ми, че има страхотна руса жена с невероятни цици, които много ще ми харесат. Все още се чудя той ли ми отвори очите на тема цици или аз на него.

С Арманд Асанте съм играл в “Рин Тин Тин” и после в “Деца от восък”. През прозореца на караваната го виждам как седи и се чуди откъде му е познато името “Йоан Карамфилов”, изписано на вратата й. Тогава излязох и го поздравих и той направи комична гримаса “Ох, пак ли ти?!”. Страхотен актьор! Може би не съм научил много от него за актьорството, но бях суперспокоен и можех да се потопя в ролята. Да бъда себе си.

Всъщност, никога не съм бил притеснен пред камера. Нямам психологическа бариера, но големите актьори са ми давали насоки. Например, когато трябва да бъда изплашен в някоя сцена, защото това не ми е присъща емоция. Аз нямам страх почти от нищо. На репетициите ми казват да бъда задъхан, очите ми да бъдат по-отворени. И веднага го правя, защото гледам да хабя колкото може по-малко метри филм. Професионалист съм. Не обичам да го признавам, но си е горе-долу така”, не се преструва на излишно скромен Йоан.

Последното участие на младия актьор в холивудски филм е в „Конан Варварина” с бюджет от 100 млн. долара. Там играе Донал  - който е приятел и съперник на младия Конан. „Моят герой му е приятел,  но същевременно е и най-големият му враг, защото двамата са най-силните момчета в племето. Между тях има вражда, но и тънка линия от приятелство, някаква братска връзка”. На български екран пък се появява с малка роличка в „Къде е Маги?”. „Там пък паднах от мотор, а дори не го карах. Седях на него и „здравей, гравитация”, полегнат на една страна и аз се тръшнах заедно с неговите 180 кг. На мен нищо ми няма, а слава Богу и на мотора. Нямаше да си го простя. Чакам да завърша курсовете, да се запролети и да си купя мотор”.

Йоан е в 12-ти клас в 18-о училище в китайска паралелка.  „Всички знаем какви икономическа сила е Китай и какви филми прави. Интересното е, че като отидох при баща ми и му съобщих, че съм се записал в 18-о училище, той ми каза, че и той, и дядо ми са учили там. Така че продължавам семейната традиция”.

Докато мечтае за световна кариера в киното, на Йоан му липсва ангажимента в поредния филм у нас. „Събота и неделя ходя в „Училище за таланти” на Дани Ангелов, аботим, играем пиеси, но... друго си е киното”, размечта се младият актьор и отсече „Дали на Изток или на Запад, ще ди намерая реализацията”.