Рафи:

Ще бъда девствен до 50

Магдалена ГИГОВА

 

-       Рафи, за промото на шоуто „Като две капки вода”, което започва на 13 март се превъплъщаваш в Лейди Гага, а харесваш ли я?

-       Започнах да я харесвам, след като отидох на концерта й. За първи път виждах такава сцена, построена само за един човек. Но като Лейди Гага ме гримираха за рекламата на шоуто. Беше голамо приключение, макар и малко досадно, защото отне 2,5 часа. После пък ми взеха гипсова отливка на лицето, за да мога да се превъплъщавам в останалите 12 роли, които ми предстои да играя.

-       Ти и в живота си човек с много превъплъщения – завършил си търговската гимназия, занимаваш се с фотография и с бойни изкуства, пееш, свириш на барабани, продавал си зеленчук на пазара, бил си озвучител…

-       Хората си мислят, че да работиш на пазара е (имитира продавач) „Хайде на картофите, доматите, най-добрата цена е само тук, сами при нас”, но не е така.  Има паузи, когато хората са на работа и никой не купува. И ти седиш, четеш книги, слушаш музика. Аз надувах главите на останалите, защото си тропах разни неща на щанда. Интересното при всяка работа е че си има плюсове и минуси и от тях трябва да се вземе най-доброто и да се черпи опит.

-       В шоубизнеса колкото и да си добър трябва да умееш и да се продадеш. Какво те научи продаването на картофи?

-       Научи ме не толкова да продавам, колкото да преценявам хората, с които водя търговията. Като мина един месец още като дойдеше на щанда разбирах дали ще си купи или не.  Само по погледа и по въпроса „Ама сега, тези домати хубави ли са?”. В живота е същото -  всичко е съпоставимо с нещо друго. Примерно сега, когато уговарям някакво участие, щом започнат да ме питат „Ама ти какви песни пееш всъщност? Тези парчета можеш ли ги?”, си казвам „Да, ясно”…

По фотографията съм запален от доста малък, защото и родителите ми са фотографи. Това е страст, хоби. Сега съм се записал на интензивен курс. В Бургас даже снимах за местни медии.  През обектива виждаш нещата от друг ъгъл. През визьора и грозното, и хубавото сякаш изпъкват повече. Това много помага. Понякога си представям нещата фотографски. Примерно, ако се опитвам да си представя как ще изглеждам на сцената, се виждам сякаш ще се снимам.

Бойните изкуства пък помагат винаги. Не се знае кой ще ми изскочи, какво ще се случи.

-       Да изясним, ти се занимаваш с вин-чун, бойно изкуство, където  биеш  дървени фигури?

-       Дървеният манекен, това е най-трудната част от тренировките, за нея се изискват доста умения и чувствителност. Във вин-чун се използва главно чувствителността на ръцете и усещането на противника. Примерно, ако той ме удря, аз не бива да се дърпам, нито да  му спирам удара. Трябва да го избегна така, че той да продължи и аз да „му вляза”.

-       Започвам да тренирам по-интензивно. В Х-фактор бях в перфектна форма, тогава се занимавах редовно. После поспрях, защото излязоха доста ангажименти. Целта ми е да си върна предишната фигура, да си правя с лекота шпагати, да скачам както си искам. От вин-чун се научих да правя шпагат.

-       Как използва наученото от картофите  и доматите да прецениш хората, при които ходи в Лондон да запишеш първото си парче?  Саймън Коуел, създателят на Х-фактор, минава за страшилище в шоубизнеса?

-       Ами той си е страшен по принцип. Този човек е бачкал много години в този бизнес и си е хиена. В Х-фактор той е жури, не бива да изглежда мекушав. Но си е съвсем нормален човек, който знае как се прави бизнес и в момента е номер едно.

-       Ами продуцентът на Ейми Уайнхаус Трой Милър. Победата в Х-фактор ти даде възможност да работиш с него. Как се работи с „хитмейкър”?

-       В България има много добри продуценти и тонрежисьори, но  там видях професионализъм от различно измерение. Трой Милър е отличен музикант, свири на много инструменти, като основният му е барабани.  Композитор е, много отдаден на работата. И когато нещо трябва да се свърши, то се прави без спирка. Неотдавна му чуститих раждането на четвъртото му дете.

-       Докато бях Лондон, два дни не излязох от студиото. При положение, че  отидох с готова песен, готова музика. Просто трябваше да я запишем.  Два дни е много време за запис, но после имаше резултат.

 

-       Той не беше ли шокиран, че ти не познаваш нотите и пееш по слух?

-       Не беше шокиран. Ако ми каже вдигни половин или един тон, това мога да го направя. Това е слухарска работа, те са свикнали да работят със слухари. 20-30 % от музикантите са виртуози, пък не знаят една нота. Сега съм се взел в ръце и мисля да  науча нотите. Едно е да говориш, а друго – да можеш да четеш. -

 - Не е ли малко екстремна идеята ти да пееш по фолк-клубовете? Превземаш крепостта отвътре?

-       Направихме една инвазия, да.

-       Не си ли изяде боя? Хората очакват да щракат с пръсти, а ти им пееш фънк?

-       Аааа, псувни имаше доста. В среда, която не е твойта, това е  нормално. Ако Галена влезе в хип-хоп клуб ще бъде същото.

-       Е, успя ли да ги превъзпиташ?

-       Няма как да се превъзпита публиката. И това е хубаво. Трябва да си има за всеки жанр слушатели. Не може да искаме всички да ни харесват. А това, което правим във фолк-клубовете е социален експеримент. Напоследък българската музика прогресира. Попфолкът преминава в поп. Галена излезе на наградите на „Пайнер” с рапъра 100 кила, Анелия пя на хип-хоп наградите с Алекс Пи.  Някои ще кажат „Ууууу, чалгар е станал този”. Не е така! Това че си изпял дует с някой от друг стил, но си запазил своя, е ценно дори. Така можеш да накараш някой, който е слушал само чалга, да се заслуша и в теб. Това е още един таргет. Защо да не го обхванем?!

-       И все пак танцуваха ли на твоята музика във фолк-клуба?

-       Първите два пъти само ме освиркваха, но на третия бях изумен. Рядко съм имал такива участия, при които целият клуб да пее, да танцува, да крещи и да иска още. (усмихва се хитро) Може би са се раздавали като за последно, защото беше на 21.12. – Армагедон парти, чакаха края на света и се забавляваха като за последно.

 

-       Ти сега да не вземеш да се надуеш и да започнеш да се звездееш – 10 жени са ти предложили брак във фейсбук…

-       Човек са надува, само ако си е бил такъв и преди. Като го връхлети славата, направо ще се пръсне. Мен приятелите ме държат на земята.

-       Как накара Мария Гроздева, Данчо Йовчев и Станка Златева да участват в първия ти клип „4321”?

-       Докато записвахме в Англия, видяхме олимпийските гръгове в Темза на огромна конструкция. Това даже го има и в клипа. Хрумна ни да се обадим на Стефка Костадинова. Ивет Лалова и златните момичета не можаха да се включат, защото бяха в подготовка.   Данчо Йовчев е уникален! Той тъкмо се беше контузил, а трябваше да се хване за халките. И го направи дори няколко пъти, за да стане добър кадър. В клипа го повдигам да се хване. Много благодаря на всички за страхотния жест.

-       Ти трябва и на бургазлии да благодариш че те направиха „Бург на годината”. Но как си обясняваш, че във Варна има протести, а за Бургас нищо не се чува?

-       В Бургас има протести за цените на тока. Всички сме против тях. А които искат да протестират политически – отидоха в София.  За липсата на протести в Бургас причината е кметът. От управлението на държавата можем да се оплачем, но на града – не. Вече 6 г. откакто кмет е Димитър Николов сме град №1 в България. Улиците са реновирани, има нови сгради, културните обекти са реставрирани и осветени, Морската ни градина е уникална, разрушиха всички колиби по плажа и оставиха само 2-3 култови кръчми.  Най-големият музикален фестивал в България „Спирит ъф Бургас” се провежда вече 5 г… Можем само да се гордеем с хубавия си град и да искаме да прогресира. Затова протестите в Бургас са конкретни.

-       Ти включваш ли се?

-       Не, не се включвам. Моят протест бих го изразил с музика. Моята работа не е политиката, аз съм певец. Когато човек пее може да каже много неща и те да стигнат до повече хора. Интернет толкова добре засилва музикалните ни произведения. Една песен пусната днес, след 2 седмици има над  1 млн. гледания.

-       Но те носят само популярност и нито лев за теб и продуцентите ти.

-       В България пари от музика не се вадят. Приходи има само от участия. Ако някой си мисли, че може да забогатее от издадени парчета, жестоко се лъже. Ние го правим за удоволствие и за да имаме участия. А няма по-голямо удоволствие от това да забавляваш хората на живо. Там тръпката е друга.

-       В Лондон ти записа едно парче. А следващото?

-       Ангажиментът на „Вирджиния рекърдс” към мен е за няколко песни. Скоро ще излезе квартет -  Део, Лео, Рафи и Играта. В парчето пеем за купони и веселби, защото и четиримата сме невероятно усмихнати и щури.  През април смятам да изкарам самостоятелна песен, която е почти готово.

-       Какво стана с идеята ти да следваш икономика в Лондон?

-       Разгледах университета в Гринуич, това е моето място. Подал съм документи и през септември заминавам. Междувременно ще пускам песни, ще пестя от участия, за да си платя таксата. Сигурно в Англия ще се хвана на работа. Музикалната си кариера няма да прекъсвам. Участията може да спрат, но няма да спра да вадя песни.

-       Ти познаваш ли арменец, който да не може да пее?

-       Да, брат ми! Той е човекът с финансите. Борави добре със сметките и парите, учи последна година.

-       Ходил ли си в Армeния при корените?

-       Когато свърши „Като две капки вода” ще отида поне за 2 седмици.  Има вариант за клубни участия в Ереван, искам да направя парче за тамошния пазар на арменски. Когато спечелих Х-фактор по всички телевизии там съобщили, че „наше момче” е победителят.

-       Поддържаш ли връзка с ментора си Васко Василев?

-       Разбира се. Той е концерт-майстор на Кралската опера. Когато бях в Лондон се видяхме, беше много готино, бяхме на китайски ресторант с него и с Памела. Тя пък си беше контузила ръката…Чуваме се, когато имам готови песни му ги пускам. Понякога е много критичен, което е хубаво. Аз не искам да ме хвали.

-       Как върви любовният живот?

-       Любовта малко не върви сега. Много съм зает. Постоянно си пиша с почитателки в интернет. И не си права. Повече от 10 ми предложиха брак. Фейсбук е голяма магия! Който си мисли, че е губене на време, значи „копае” във Фермата. Иначе е невероятен начин за контакт с хората.

-       Поправи ли „онази” несправедливост -  преди 2 г. каза, че си девствен.

-       Е, това го бяха пуснали малко като уловка. Но ако искаш пиши, че все още съм девствен. Всички момичета ще искат да са първи! Може да поддържаме легендата докато стана на 50!  Пък и няма лоша реклама. Никога не се тревожа какво пишат за мен. „Рафи съди МВР, Енрике Иглесиас съди Рафи, Рафи се друса”… Аз се кефя и се смея. Само баба ми в Пловдив се коси. Тя чете всичко. В магазина я питали като е арменка дали познава Рафи. „Ма как бе, то ми е внуче”. Вече я знаят „бабата на Рафи” и й дават по-хубаво месо.