понеделник, 30 април 2012 г.


Турция 3 в 1

За българина Турция е синоним на „3 в 1”. Място, където да си почине, да се наслади на отлично обслужване и щедър ол инклузив и да поеме отпускарска доза история и култура. Ето ви няколко идеи какво да се види извън плажа  и голямото плюскане при основните български посоки у комшиите.

Кушадасъ-Ефес-Памуккале





Най-достъпната дестинация е Кушадасъ, защото е най-близо, а и цените там са по-благи. Не може да стигнеш до там и да не запалиш свещ в къщата на Дева Мария в Ефес. Според легендата Богородица живяла там през последните си години. Църковни източници твърдят, че след смъртта на Христос на кръста и възкресението му, апостол Йоан и Божията майка избягват в Ефес. Любопитна е и историята как е открит домът на Дева Мария. „Немската Ванга”, пророчицата Катерина Емерих, която никога не е напускала Германия, през 18-ти век детайлно описва мястото. Поклонниците могат да пият от чучурите, на които се е мила Богородица, да си налеят светена вода и да оставят листче на Стената на желанията.

В останките от древния Ефес, където се е намирало едно от чудесата на античния свят – храмът на Артемида, могат да се видят детайли от библиотеката на Целзиус, храма на Адриан, доста запазения амфитеатър с 25 000 седящи места.

В по-скъпите екскурзии с гид от Кушадасъ до къщата на Дева Мария и Ефес влиза вписаниото в съкровищницата на ЮНЕСКО Памуккале. Не се стискайте. Бройте 35-40 евро, че тази гледка е единствена в света. Митовете твърдят, че по извисяващите се на 100 м стъпаловидни склонове нинавине простирали да съхне реколтата си от памук. От тям и името на уникалния комплекс от минерални извори с вода, изобилстваща от бикарбонати на калция. Тюркоазени езерца и стелещ се изкрящо бял памук! На връщане се минава и покрай извора на Клеопатра с „газирана” вода. През май почивка в Кушадасъ може да се намери и за 200 лева от сайтовете за колективно пазаруване.

Кападокия

Каппадокия в превод от персийски означава „страна на прекрасните коне”. Областта в централна Турция по-скоро трябва да се нарича „страна на причудливите камъни”. Природните феномени от скали в невероятни форми, които повече приличат на лувнен или марсиански пейзаж, са част от световната съкровищница на ЮНЕСКО. Преди около 1000 години първите християни „построили” (по-точно издълбали) ту удивителни пещерни църкви и манастири ,обединени н "Музей под открито небе”. Около тях възникнали цели скални градове, които днес радват взора на пътешественика. От София до централна Анатолия, обаче са повече от 1400 км и най-разумно е да се прелетят на два пъти – до Истанбул и от там до Невшехир. „Кападокия кейв ризорт и СПА” е най-новият и най-луксозен петзвезден хотел от пещерен тип – частично е издълбан в скалите, а в три от апартаментите има мини-басейни с минерална вода.

Със самолет цената за 4 дни тръгва от 350 евро, докато 6-дневна екскурзия с автобус е същата сума в лева.

Анталия




До Памуккале може да се отиде и от Анталия, но това далеч не е единствената причина да изберете перлата на турската ривиера. Тук планината Торос целува Средиземно море, а хотелите са по-луксозни и туристите по-състоятелни. Градът е основан през І в. сл. Хр. от цар Атал II, който кръщава града на себе си. През ХІV в. мароканският пътешественик Ибн Батута, пише, че Анталия е най-красивия град, който някога е виждал. В Калейчи (Kaleiçi), старият квартал може да усетите истинската атмосфера сред реставрирани джамии и дървени османски къщички, потънали в зеленина. Пристанището пък е приказно място, където да изпиете по нещо и да наблюдавате корабите. В Анталия има несметно количество барове, дискотеки и ресторанти, вкл. два аквапарка и делфинариум. Но мястото не е само хотели и плажове. Недалеч е Кайран, където могат да се видят останките от най-стария град в Турция. На около 40 км е древният град Аспендос. Най-известен е с амфитеатъра от II в., който се смята за най-добре съхранения в света. Запазен е и участък от римския акведукт с дължина 15 км. Град Демре (Кале) се намира на 48 км източно от Каш и ок. 140 км западно от Анталия. Тук е проповядвал и починал Свети Николай Чудотворец Мирликийски, първообразът на дядо Коледа. В археологическия музей на Анталия дори има част от челюстна кост, за която се твърди, че е принадлежала на щедрия старец. Църквата от 11-ти век „Св. Николай" с първоначалния гроб на светеца (през 1087 г. мощите му били пренесени в Бари, Италия) се издига в центъра на Демре и тук се стичат много поклонници.

За почивка в Анталия може да броите и 250 евро с намалението за ранно записване, и 600 евро за петзвезден хотел, че и 1000 за свръхлукс.

събота, 28 април 2012 г.

KENYA - the zebras wearing red pajamas


В Кения зебрите ходят с червени пижами
Откъс от книгата „Новите пътешествия на Маги, от Магелан”




Керемидено розови слонове, зебри с червени пижами, пръст с цвят на доматена супа. И всичко това в контраст с искрящата зеленина на дърветата и небето, синьо като  младоженски югран. Не, това не е психеделичен сън на отчаян датонист, а нормален пейзаж от резервата Цаво в Кения. Със своите 21 000 кв.км. националният парк е втори по големина света и първи в Африка.  Той  е разделен на две части,  всяка със свой чар и фауна.  На Изток (площ от 11 000 кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но съща така на дребни и по-едрички хищници. В джиповете с туристи радиостанциите  жужат на суахили и водачите се уведомяват един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от дърветата.  Цаво-Запад (9 000 кв.км чак до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози. Тук сред вулканичните планини се гушат непоносимо  райски кътчета  като изворите Мзимиа, в които се плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги наблюдават и под водата.  Сафарито с пушки в цяла Кения е забранено, но всички „стрелят” с фотоапарати наволя.




Обветрен, в откритата кола  разбираш какво е усещането за свобода. Само дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В по-влажните части на Цаво виреят не само храсти, а и древни баобаби, чадърообразни акации, пустинни рози... Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и над 400 разновидности пернати. Но световната известност на резервата идва от огромните стада "червени" слонове (повече от 10 000) и често срещащите се носорози (над 8 хиляди). Е, невинаги ентусиастите успяват да заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам), но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а  "обагрянето" им се дължи  на тяхната чистоплътност. Грамадните животни обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се "пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на древните боабаби, до които преди не се докосвали.




Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка. "Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс  и импала се придържа в близост до реките, защото не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа претичва или прелита нещо екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...

Националният природен парк Цаво е на 290 км от столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век. Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове човекоядци да нападат строителите. Митът гласи, че през 1898 два лъва за 9 месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет през 50-те години на ХХ век с римейк през 90-те с Вал Килмър и Майкъл Дъглас.

Масайските войни, които наричат себе си лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за "бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не "бутафорно". Полуномадският им начин на живот кара масайските родове да търсят паша за стадата си. Щом я намерят,  жените иззиждат от пръст и кал колиби без прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно. Семействата спят върху тънки като пергамент, изсушени кравешки кожи. А основната им храна е кръв, варена с мляко. Месо си позволяват при специални случаи,  кокошките, които отглеждат и яйцата им са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки. Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината - за лечение.

четвъртък, 19 април 2012 г.

With withe lion in the cage


Насаме с белия лъв




Магдалена ГИГОВА
Тръпчивият гъдел на страха изобщо не ме полази, когато се озовах в една клетка с белия лъв в цирк „Балкански”. След като видях как дресьорът го гняви като безобидно котенце,  непредпазливо се втурнах и аз да го галя. Ужасеният Джейсън Питърс едва ме озапти. „Не забравяй, че това е диво животно и от него всичко може да се очаква. Да не хареса парфюма ти, нещо да го подразни. Пък и ти за него си напълно непознат човек. Ако в продължение на седмица минаваш покрай клетката на мъжките лъвове и участваш в храненето им, бих могъл да поема риска”, каза британецът, шесто поколение цирков дресьор.

А защо подчерта, че би ме допуснал  при мъжките лъвове, разбрах мигом щом минах до клетката на лъвиците. И четирите се втурнаха заплашително към мен, а в очите им се огледах като сочно парче месо.  Нищо чудно! И в лъвския свят разпределението е като в голяма част от човешкия. Женските отглеждат потомството, сплотяват прайда и доставят храната. Докато мъжките идват да се наядат наготово,  бият се за надмощие помежду си и правят деца.  Заради лъвиците дресьорите много внимават да няма малчугани  покрай клетките им. „Те инстинктивно възприемат малките и слабите като лесна плячка. Така са програмирани. И както ръцете им са дълги по 90 см, видят ли потенциален улов, стават по метър и петдесет и изненадващо се пресягат. Въпреки че в хладния сезон изяждат по 18 кг месо дневно”, казва с усмивка Джейсън, който сгряваше лъвовете си с калорифери.

Той наследил занаята от баща си, който в момента  е в Малайзия, където работи с проблемни животни в зоопарка на Куала Лумпур. След като се пенсионирал като дресьор той е нещо като „Говорещият с кучета” от Анимал планет, но превъзпитава по-големи котки.  Според него добрите животни по-често са мързеливи артисти, докато качествените „работници” понякаго са агресивни. За да си артист на манежа е нужен характер.

„Трябва да му покажеш кой е шефът. Да не му разрешаваш да се налага. Ако не надделееш, край на дресурата. А понякога и на дресьора. С мъжки лъвове се работи по-лесно,  пък и с гривите си са по-атрактивни. Затова в цирка предпочитат мъжкари. Само „вътрешен човек” оценява колко е сложна дресурата ми с 11 лъва, три от които бели и 4 лъвици. Тези животни не могат да се кастрират – опадат им гривите, стават мързеливи. А разгони ли се една женска, последват я всичките. Тогава стават раздразнителни. Мъжкарите пък се съревновават не само един с друг, но и с дресьора. Започват да го възприемат като конкурент.

Останат ли прекалено дълго в една клетка само мъжки пък „обръщат резбата” и пак отказват да работят”, сензационно разкри Джейсън Питърс.

Дресьорът има уникален подход при опитомяването на животните. Малките спят при него от бебета, той не ги наказва, а си играе с тях. Разбира на кой лъв какъв номер му доставя удоволствие, така че да го чувства част от забавата, и му дава да го изпълнява на манежа. Моят бял любимец, тригодишният Паша, например умира да скача върху висок постамент. За награда там винаги го чака парче месо.

„Все пак царят на животните е по-лесен за дресиране. Лъв се спира, тигър – не. Свие ли ушите, тръгне ли тигърът, изгубен си. Той не реагира на болка, лъвът  по се плаши от камшика”, сподели лични наблюдения Николай Балкански, син на собственика на цирка. Ники отглеждаше тигърчето Тайра в бебешко креватче заедно със сина си Тициано (осмо поколение цирков артист),   така че има опит в общуването с големи котки. 

Често казано, не се почувствах застрашена нито за миг в клетката на белия лъв Паша, който ме гледаше благо, припичайки се на зъбатото зимно слънце.  Обаче инстинктивно се дръпнах назад от „апетитното” ръмжене на лъвиците срещу мен. Обръгналите стари артисти, „обикновените” лъвове Сами и Алекс, подаваха гушки за галене, също като котета.  Но козината им на пипане е остра, като четка за буркани.

В края на цирковия сезон „Балкански” разглоби шапитото, а лъвовете тръгнаха на седемдневно пътешествие към базата си в Англия. Докато пристигнат те ще получават само вода. Не няма нужда да викате дружеството за защита на животните. Тоталният пост бил полезен за тях, така прочиствали организмите си. Нещо като нашето религиозно тримирене. Ама по лъвски.

Снимки Авторката и Николай Блакански

неделя, 15 април 2012 г.

Санкт Гален, Швейцария - тартан и бароково бижу



“Дом” от тартан насред площад

Special thanks to Switzerland Tourism

Текст и снимки Магдалена ГИГОВА


Три улици в Санкт Гален, покрити с червена тартанова настилка, са превърнати в дом с хол, спалня, кухня и дори... гараж с Порше от ексцентричната художничка Пипилоти Рист. 
Тя, заедно с архитекта Карлос Мартинес, печели ппез 2005 г. конкурса за 3,5 млн. швейцарски франка от банка Креди Суис за разнообразяване на градската среда в Санкт Гален. (Тартан е материята, от която се правят състезателните писти за бягане)

Младежите се забавляват да се събират вечер в необичайния "хол" – свирят на китара и забиват по някоя бира.  Майки оставят децата си да играят около „ваната”, а туристите умират да се снимат върху Поршето.

На една крачка от тартановия апартамент, който е пешеходна зона, огледална банкова фасада отразява старинна синагога. Понеже архитектът не могъл да измисли никакво съвременно решение, което да е в съзвучие с еврейския храм, решил, че е най-смислено днешния ден да е огледало на миналия. По същия хитроумен начин е оцеляла „берлинската стена”, дебела 120 см, разделяла преди векове католическата от протестантската част на Санкт Гален.  Тя не само е  свидителство за вълчите времена на калвинизма,  ами просто част от стената е използвана за „гръб” на няколко старинни къщи.

В градчето, което местните произнасят като Занкт Гален (с ударение върху а-то) може да пропуснете катедралата, но задължително влезте в библиотеката.  Макар в католическата църква органистът да е истински вълшебник, книгохранителницата е по-въздействаща от бароков концерт. Най-старият том там е от 820 г. И като него има още 400 книги! Легендата разказва, че първият път са оцелели благодарение на Вибо Рада – първата жена канонизирана за светица по тези места. Вибо е старогерманската дума за госпожа, Frau.  А Рада идва от Ratt, съвет. Защото жената била билкарка, знахарка и малко вещица. Хората ходели при нея за цяр и за акъл – Госпожа Съвет. И понеже къщата на Вибо Рада била до крепостните стени тя чула от странници, че маджарските войски настъпват. Брат й бил монах в манастира, основан от Свети Гален. Вибо Рада го предупредила да скрият 400-те безценни книги и свещениците ги отнесли   на остров в Боденското езеро. Ръкописите били спасени, но маджарите отсекли главата на Госпожа Съвет, задето предупредила града. 100 г.по-късно я канонизирали.

По времето на калвинизма, когато всичко католическо отивало на клада, библиотеката пък извадила късмет  с протестантски епископ, просветен книголюбител.

Уникалните издания с подвързии от слонова кост, злато, магарешка кожа, емайл и сребро и днес могат да се ползват. Е, не от всеки. Но ако докажете, че са необходимиза научната ви работа, получавате книгата, чифт бели памучни ръкавици и маска.

Единственото забранено в библиотеката са снимките. Иначе посетителите нахлузват плъстени пантофи над обувките си и се гмурват в миналото. Паркетът е по-красив от персийски килим – картина от различни видове дърво. В библиотеката няма климатик, запазена е естествената вентилация, която осигурява на книгите необходимата влага. Шкафовете са пълни с томове, които са хем мъдрост, хем изкуство – подвързани с кожа, гравирани със златни букви и подредени сред очарователни извивки от резбовано дърво в стил „рококо”. Най-ценните екземпляри се редуват през сезоните в стъклените витрини. Калиграфски „бродерии”,при които една изкусно изписана буква е една страница. Речник от 850 г. Старо и новолатински, преведени на старонемски.

Основите на библиотеката са поставени през 1551 г., а в този вид е от 1758. От същото време са написаните на ръка каталози, хитроумно скрити зад „тайни” врати в дълги и тесни шкафове. В хранилищата има 160 000 ръкописи и книги.



събота, 14 април 2012 г.

Новите пътешествия на Маги, от Магелан


Маги Гигова съблече спонсора на четвъртата си книга


 За първи път в историята спомоществувателят на литературно произведение не съблече обекта на спорсорството си, ами сам се разголи. Това стана в клуб „Библиотеката“ при представянето на четвъртата книга на журналистката от вестник „Преса“ Магдалена Гигова „Новите пътешествия на Маги, от Магелан“.
Авторката, събрала екзотични кътчета в томчето от 450 страници с 230 авторски снимки, благодари на д-р Ангел Енчев за приятелската подкрепа и призова на сцената бизнесдамата Мерлин Арнаудова, другият си благодетел, за бодиарт.

Щеше да е необичайно, ако Мерлин не беше световна шампионка на 100 метра за ветерани от първенството в Ричоне (Италия) и медалистка от състезания по бодифитнес. Художникът Иван Яхнаджиев призна, че никога не е рисувал върху толкова изваяно тяло, а фойерверките на „Огнена хризантема“, които се стелеха наоколо, допълниха усещането за празник.

Повече от 200 души съпреживяха празника с чилийско вино „Санта Хелена“. Италианското „Ла гараф“, швейцарската водка „Ксения“ и уискито „Къти сарк“ бяха от „Леопард трейдинг“. Бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков, който рядко може да бъде видян на светско събитие, дори грабна четката и постави последна мазка върху произведението на изкуството Мерлин. Издателката Светлана Тилкова-Алена подчерта, че много внимателно подбира книгите, но издава вече трета на Магдалена Гигова.

Тъй като във времена на криза четенето трябва да се поощрява, първите 50 закупили „Новите пътешествия на Маги, от магелан“ получиха комплект с естествена козметика от „Рефан“. Пълен комплект носителки на титлата „Мисис България“, първата „Мисис Баба“ Капка Амзина и единствената българка със световна титла от консурс за красота „Мисис Глоуб-2004“ Румяна Маринова, дойдоха „под строй“. Актьорите Деси Тенекеджиева и Ники Сотиров ,  ексдепутатката Весела Драганова, лейди Петя Колинс, модният спец проф. Любомир Стойков, писателите Димитър Шумналиев и Иван Голев, легендарната радиоводеща Божана Димитрова, агент Тенев, светският лъв Евгени Минчев, Ива Екимова, певицата Есил Дюран, десетки водещи журналисти, писатели, художници и приятели на Гигова се забавляваха заедно с авторката, нагиздена в оригинален арабски кафтан. Асистентката на Яхнаджиев, Катя Арсова бе в сингапурска носия, а пиарката на клуб „Библиотеката“ - в изискана китайска роба. Букет с поздравителна картичка пристигна от Министерството на културата.



Във Виена с Клинтън и Чери Блеър


Виена, но с Клинтън и Чери Блеър


Това ми пътуване до Виена  трая само 24 часа, но това беше най-плътният и смислен ден в журналистическия ми живот. Защото общувах неформално и отблизо с толкова много световни политически лидери, че чак получих световъртеж.

И го дължа на бившия държавен глава Петър Стоянов. Използвам това словосъчетание, защото, както е знайно, бивш президент и бивш негър няма. Впрочем, като се замисля за Майкъл Джексън, негърът някак си отпада от фразата...

Та! Петър Стоянов откри тържествено във Виена фондацията си „Център за глобален диалог и сътрудничество”, а списъкът на гостите започваше с Бил Клинтън, Чери Блеър и генерал Уесли Кларк, бившия главнокомандващ силите на НАТО в Европа, и свършваше с „по-дребни” особи като Бакир Изетбегович, принцеса на Оман, представители на саудитското кралско семейство, президента на Роснефт, политически светила от Югоизточна Европа, банкери... И Анджелина Джоли бе обещала да дойде, но в последния момент я извикаха за рекламно представяне на филма й в САЩ.

Представете си целия този елит свободно разхождащ се из прочутия виенски „Курсалон” – сецесионово бижу насред централния парк, точно зад статуята на Йохан Щраус. Организацията е перфектна и граничи с военна операция – обядът и вечерята са в същата сграда, отделена е нарочна зала за приятни разговори на кафе и бисквитки с яркосини орхидеи по масите, орда доброволки начело с дъщерята на Петър Стоянов, Фани,  сменят чуждите езици в зависимост от госта, тичат с папки под мишница и се чувстват част от нещо важно. За журналистите е отделена зала за интервюта и компютър с интернет да изпращат дописките си. Както казах на организатора на целия този разкош, генералния секретар на фондацията Стамен Станчев:  „Положението ви е много тежко. Така високо вдигнахте летвата при тази първа среща, че ще ви е много трудно да се надскочите при следващата”,  а той отговори, че е подходил към събитието не като към политическа, а като към бизнес-среща и затова се е получило.

На журналистите бе абсолютно забранено да снимат Бил Клинтън, докато произнасяше речта си в залата, да задават въпроси и да го записват. Естествено всички извадихме телефоните си и речта му бе „прибрана в историята”. Но от пиар агенцията на фондацията му „Клинтън глобъл инишитив” (Петър Стоянов е в борда на директорите) бяха категорични, че няма да прави лични изявления. Нормално! Като се има предвид, че Клинтън произнася реч за 25 000 долара, и то, ако реши, че си струва. Е, все пак си откраднах снимка и той ми стисна ръката на излизане. А като бонус получих и книгата му с автограф. Това с ръкостискането ми се получи само защото се оказах единствената жена сред гмежта от политически муцуни, които искаха да се съприкосноват с него. Човекът видя едно усмихнато лице от дамския пол и се завтече да се ръкува. Знаем си му нрава.

„За първи път се почувствах горд, че съм българин, когато видях нашия президент и американския да си говорят като стари приятели, небрежно кръстосали крака.” Тази реплика на един от присъстващите  при речта на Бил Клинтън най-синтезирано илюстрира случилото се във Виена. Всъщност бившият ни държавен глава се прояви като говорител на цялата зала, изпълнена до краен предел с лидери от Югоизточна Европа, световни държавници и потенциални инвеститори от най-богатите страни. Петър Стоянов зададе на Клинтън  подбор от най-задълбочените им въпроси. Т.е. оказа се нещо като тамада на политическия купон или казано посъвременному - „модератор”.

42-рият президент на САЩ затвърди репутацията си на увличащ оратор, като обагри речта си с притча за Нелсън Мандела: „Когато го попитах: „Нима не мразеше тези, които те бяха затворили за 27 години?”,  той ми отговори: „Разбира се, че ги мразех. Та те ме лишиха от свобода за десетилетия, не ми позволиха да видя как растат децата ми, съсипаха брака ми. Но докато стигна до колата, излизайки от затвора, вече бях решил, че, ако продължавам да ги мразя, никога няма да бъда свободен”.
Клинтън започна речта си с похвали за „стария ми приятел Петър Стоянов, чиято великолепна инициатива за развитие на Западните Балкани не мога да не подкрепя”. Американският президент се разходи из всички общочовешки проблеми - от глобалното затопляне и опазването на Амазонската джунгла до влиянието на новите  технологии върху революциите в Северна Африка. Не без чувство за хумор той спомена и човешкия геном. „Според последните открития ние сме 99,5% еднакви. Но употребяваме 99,5%  от времето си да се тревожим за онези 0,5%, които ни отличават един от друг.
Не можеш да споделяш бъдещето, ако си обсебен от миналото” каза още Клинтън и добави, че прозрачността в политиката и бизнеса намалява корупцията.
"Ако се вярва на жена ми и дъщеря ми, аз съм неандерталец", допълни той и отново присъстващите избухнаха в смях. Клинтън говори по много въпроси - от младежите в Тунис и Египет, сдружили се по интернет и направили революцията, през опазването на Амазонската джунгла чрез производство на биогорива, до това, че всеки американец е дал средно по 57 долара в помощ на Индонезия за опустошителното цунами през 2004 г. Парите бяха събрани чрез фондацията на Клинтън.

Американският президент бе видимо отслабнал, но в отлична форма, и типично по каубойски отпиваше вода направо от бутилката въпреки поставената чаша. Той охотно позира с основателите на „Център за глобален диалог и сътрудничество” Петър Стоянов,  Стамен Станчев, генерален секретар  на фондацията,  Валтер Швимер (бивш генерален секретар на Съвета на Европа), Вернер Фаслабенд (ексвоенен министър на Австрия) и бизнесмена Етиен Деклерк.
Специално за първата годишна среща на фондацията Чери Блеър долетя от столицата на Казахстан, Астана, където бе участвала в дискусия  на Европейската банка за развитие. „Беше мой дълг да дойда тук и да говоря за правата и мястото на жените в съвременния свят, въпреки че днес 11-годишният ми син има рожден ден”, каза председателката на фондацията „Справедливост за Африка”. Чери Блеър с горчивина констатира, че няма страна в света, където цари абсолютно равенство между половете и едва 10%  от кредитите в глобален мащаб се отпускат на дами. 
На отличен английски Петър Стоянов  се обърна към гостите си, за да изложи причините да основе фондацията:   сътрудничество между хората от различни етноси, религии и култури. Затова първата конференция е посветена на Западните Балкани с идеята да станат модел за стабилност в желанието си да бъдат членки на ЕС.
„Дори това да ви се вижда невъзможно, аз ще ви припомня един стар виц: „Отишъл тогавашният президент на Полша при Господ и го попитал кога държавата му ще стане член на ЕС. „О, не до края на твоя мандат!”, отвърнал Бог. Отишъл българският президент при Всевишния и му задал същия въпрос, а Господ отговорил „О, не до края на моя мандат!” А вижте къде е днес страната ни.
Бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк имаше две задължения – да ръководи  дискусията за засилване държавността на Балканите и икономическото им развитие и да получи наградата на фондацията за взаимно разбирателство и диалог между хората. Генералът посвети отличието си на починалия през декември м.г. Ричард Холбрук.  Той  се смята за един от „бащите” на Дейтънския договор от 1995 г., който сложи край на войната в бивша Югославия. „С него сме имали много  търкания, но той работеше за мира дори от болничното легло”, каза Уесли Кларк.
Втората статуетка (във формата на ажурено земно кълбо)  бе отредена за Анджелина Джоли. Тя обаче се извини, че по силата на договор за филм трябва да е в Лос Анджелис, с което потопи в печал мъжката част от присъстващите.  „Градският” на Клинтън (ген. Уесли Кларк също е роден в Литъл рок, Аризона), обеща лично да предаде приза на Джоли. Той  прочете от блекбърито си  СМС от  актрисата, с който тя благодари за честта. Вътрешни люде издадоха, че е цяло чудо,  дето Анджелина се е съгласила изобщо да приеме отличие, което се връчва от частна фондация, а не държавна или световна институция. Посланичката на добра воля на ООН използва благодатната аудитория и в пространно писмо до присъстващите разказа за филма си „В земя на кръв  и мед”, посветен на войната в бивша Югославия. Ген. Кларк е прочел сценария и похвали разтърсващия му сюжет, посветен на любовта между сръбски капитан  и босненка. 

Съпругата на Петър Стоянов,  Антонина  (с която го развеждат още отпреди да встъпи в длъжност, а все са си женени)  свърши „тихата дипломатическа работа”, разговаряйки  с  всички, на които президентът не успя да обърне внимание. Официалната среща завърши с вечеря, на която пя Ники Шелдън, беквокалистка на Уитни Хюстън. По едно време на сцената излезе изключително привлекателна негърка, която изуми всички с етнопарче. Оказа се, че, преди да се омъжи за африкански лидер, била певица.

Генерал Уесли Кларк стоя почти до края и се наслаждава на всеки момент. Сигурно заради неформалната обстановка той ми се зарадва, сякаш вижда отдавна изчезналата си племенница. Просто  месец преди срещата във Виена правих интервю с него в София и от душа си поговорихме не само за фуражката на  Ратко Младич и „Уикилийкс”, а и за хремата, която му бяха лепнали внуците му.

Когато плахо попитах Чери Блеър дали ще ми даде интервю, направо се бях сковала от притеснение: дали ще се навие, няма ли да се ужаси от несъвършения ми английски. Тя така охотно реагира, сякаш единствената й цел в живота е да разговаря с българска журналистка. И усетила вдървеността ми, я разчупи с типично женски разговор. По-късно разбрах, че по същия начин е предразположила Фани, дъщерята на Петър Стоянов – казала й, че в момента дантелите са много модерни. А тогавашната студентка от Роял колидж бе с черна рокличка с плетена на една кука яка и грейна.

На мен пък ми направи комплимент за обувките – велурени, наситеносини, които биха подхождали доста и на тоалета на самата Чери. Тя бе без абсолютно никакъв грим, с лесна за поддържане прическа, рокля на сини цветя и сако в същия небесен нюанс. Когато й върнах комплимента за колието и попитах дали е от истински диаманти,  Чери призна, че е обикновено, от кристали „Сваровски”: „Да не съм луда да тръгна на път с истински диаманти. А и не мога да им платя застраховката”. И това го казва адвокатката с доход от 3-4 млн. лири годишно?! След като омекоти атмосферата, Чери Блеър ми даде следното интервю и се снимахме за спомен. Аз обещах и й изпратих фотографиите ни, както и страницата от „Труд” и получих от нея благодарствено писмо. Ясно ми е, че го е написала някоя сътрудничка, но гъделът си е гъдел.

-        Г-жо Блеър, защо насочихте усилията на благотворителните си организации „Справедливост за Африка” и „Фондация за жените” към правата на „слабия пол”?

-        Докато съпругът ми Тони беше премиер, аз бях сравнително ограничена в изказванията си, но сега мога да кажа: „Няма страна в света, където жените и мъжете да имат равни права”. Дори в скандинавските държави, които са в Топ 5 на своеобразната класация, равенството не е пълно. Великобритания е на 16-о място, в Хърватия жените печелят по-малко пари за същата свършена работа, дори ако са по-добре образовани, в Македония едва 10 на сто са дамите в парламента... В световен мащаб 70% от жените са на границата на бедността, едва 10 процента от глобално отпуснатите кредити се дават  на жени... Статистиката за дискриминацията в  областта на икономиката, здравеопазването, обучението, политиката наистина е тревожна. Затова с радост подкрепям фондацията на моя приятел Питър (Стоянов) „Център за глобален диалог и сътрудничество”.

-         Наричате българския президент „Питър” на малко име. Очевидно сте близки приятели.

-        Да, ние се харесахме със семейство Стоянови още докато бяхме на „Даунинг стрийт” 10. Може би защото сме близки по възраст, ние с Антонина сме юристки, мъжете ни – също, споделяме еднакви идеи. Приятелството ни се разрасна с годините, сега вече и дъщеря им Фани учи в Лондон... Държим връзка.

-        Пристигнахте за срещата във Виена от Казахстан. Какво правихте там?

-        Ох, тръгнах от Астана (столицата на Казахстан) в 4 часа сутринта тамошно време, а часовата разлика е четири часа. Но не се чувствам изморена. Там говорих на срещата на Европейската банка за възстановяване и развитие. А сега ще бързам да се прибера след речта си, защото малкият ми син Лео днес навършва 11 години и трябва да съм с него.

-        Подарихте си за 50-ия рожден ден книгата за британските първи дами „Аквариум със златни рибки”, а после публикувахте и автобиография. Защо решихте да я напишете?

-        Както вече ви казах, докато съпругът ми беше премиер, не можех да се изказвам толкова свободно по политическите проблеми, защото погледите прекалено много се бяха фокусирали върху мен, но повече гледаха как съм облечена и какво правя, отколкото какво говоря. Чувствах се малко като във вакуум. Разбира се, занимавах се много с благотворителност, подкрепях съпруга си, който беше най-младият министър-председател в историята на Великобритания.

   Книгата не е точно автобиография. Това е       

   историята за промените в моята страна през         

   последните 50 години, за възможността едно    

   обикновено момиче от работническата класа

   в Ливърпул да измине своя път, да се изучи,  

   да стане успял адвокат, да има пътища за  

   развитие, каквито моите майка и баба не са

   имали... Това е история за промените в

   обществото.

-        Споделете личното си ноу-хау как успявате да балансирате между кариерата и майчинството?

-        Често ме питат как се справяш – четири деца, адвокатска кариера, беше съпруга на премиер. Трябва да се правят компромиси през цялото време. В един период се фокусираш върху кариерата, друг път я оставяш на заден план заради майчинството, непрекъснатият възход не е задължителен, трябва да можеш да намалиш темпото. Аз не съм изоставяла кариерата си, но съм я забавяла. Дължа много на баба си и майка си, но най-много на съпруга си. Той ми помогна да се изявя,  да се развия, да покажа какво мога и същевременно да бъда добра майка. Много е важно качеството на връзката, доброто партньорство, хармонията, общите изяви в обществото, разбирателството. И да подредиш приоритетите си. Сега пътувам много по света, за да помагам на жените с  благотворителната си дейност, но срещам разбиране от мъжа си.

-        Какво бъдеще мечтаете за единствената си дъщеря?

-        Иска ми се да развие потенциала си, независимо в каква област. Да си намери добър партньор в живота, който да я предизвиква и окуражава да се развива, да работи здраво, да я обича и подкрепя.

-        Извинете за въпроса, но каква е тази гривна на ръката ви с номер, който прилича на затворнически?

-        Познахте! Получих я от Нелсън Мандела на  90-ия му рожден ден. Това е неговият затворнически номер 46664. Гривната е от сребро и аз я нося доста често, защото в нея има послание. Както и в другата ми гривна от розов силикон срещу рака на гърдата.

-        Живяхте доста време на „Даунинг стрийт” 10, сградата е от 1786 година. Не срещнахте ли призрака на някоя първа дама?

-        Да, сградата наистина е стара и наситена с история. За мен беше изненадващо голяма, защото продължава назад с двореца на дюка. Понякога нощем чувахме странни шумове, проскърцвания. И понеже има много истории за призраци, си мислехме, че тези странни звуци са от тях.

-        Фокусирали сте усилията си върху Африка и Близкия изток. Нима само там жените имат нужда от насърчаване и подкрепа?

-        Разбира се, че не. Никога няма да забравя безкрайните върволици от бежанци от бивша Югославия и жените с тъжни лица. Подпомагаме вдовици от Косово и Албания, работим много и в Европа, и във Великобритания. Но подходите ни са различни. В Англия правим семинари, обучения, разработваме стратегии. Докато в Африка ги подпомагаме на базово ниво – в образованието, медицината, икономиката. Защото знаем, че ако жените започнат и осъществят промените в своя малък свят, заключен от семейството и близките им, те могат да променят и света.

-        Накрая един страничен въпрос – викате ли за „Манчестър Юнайтед”?

-        О, не! Аз съм от „Ливърпул” и викам за моя отбор. Големите ми синове – също. Но най-малкият, Лео, е от „Манчестър Юнайтед”.

четвъртък, 5 април 2012 г.

India - palaces, Maharadjas, camps and princes


Индия: махараджи, палати, динозаври


Магдалена ГИГОВА

mgigova@presa.bg



  Принц язди с Мадона по задължение

„Михир гарх” близо до индийския град Джодпур е хотел само от девет апартамента, но въпреки скромният брой всеки от тях е по 500 кв.м. и разполага със собствена кула, увенчана с джакузи под открито небе. Престоят там струва 500 долара на ден. Нищо пари за Мадона, която отседнала в хотела за седмица, но изкарала четири от нощите на палатка в околната пустош. Разбира се, тентата била тристайна, с баня и климатик, а в обиколката си световната знаменитост е придружавана от жив принц. Защото  язденето на едни от малкото останали коне от прочутата индийска порода марвари и компанията на монарха са част от обслужването.

Това „Преса” научи на място от принц Ранджит Синх Пармар, управляващ собственик на „Палатите и биваците на Индия”, верига от шест оригинални дворци на махараджи, превърнати в хотели и седем лагера от петзвезнти палатки в сърцата на природни резервати. Т.е. бивак е просто другото име на удобната и екологична екзотика, а от замъците е останала само оригиналната обвивка и старинните мебели, след като са си отишли майсторите на климатици, съвременна канализация и всякакъв хай-тек. „Всеки от дворците е собственост на мой роднина. Най-често това са 200- и повече годишни къщи, връщане към колониалните времена. Махараджата е лице на хотела, той задължително посреща всеки гост, знае го по име, оказва му специално внимание, развежда го не само из хотела, ами и при различните видове сафарита из околността”, каза принц Ранджит и поясни: „Той придружава посетителите при посещението им в селата или при номадските племена, където слушат музика, участват в танците или в бродирането, тъкането, изработването на керамика. Има още пустинно сафари, бийч сафари (индийският щат Гуджарат разполага с 3000 км девствени плажове на Арабско море), за наблюдаване на птици, диви животни, фотосафари, езда... Мадона, например, която преди месец отседна при нас с антуража си и нае целия „Махир гарх палас” държеше да язди коне от породата марвари”, каза принц Ранджит.

Конете марвари  са изящни и същевременно излъчват сила. Разказват се легенди, в които тези четирикраки войни издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница, а после домъквали в къщи примрелия ездач.   С идването на британците породата изпаднала в немилост, тъй като за тях те били ниски и вироглави. Чак в последните години раджастанците възраждат породата.

Най-атрактивното сафари е в националния парк „Рантамбор”. Той е бил ловен резерват на махараджите на Джайпур. Тук е едно от малкото места, където могат да се видят бенгалски тигри. През 2005 г. те са били 26, сега са 34. Наплашените от ловни набези тигри, обаче изчезват в гъсталака, надушат ли човек и за да „нямат празно” туристите, управата на резервата използва древна хитрост. „Разбираме разочарованието на посетителите, ако не видят тигър или леопард. За да не го допуснем пускаме слонове в резервата. Тигрите свикват с миризмата и с присъствието им. Сутрин туристите влизат в националния парк върху слоновете, партулите съобщават по радиостанцията къде са големите котки и ги насочват с водачите натам. Вечер отново пускаме слоновете свободно да се разхождат из резервата, за да поддържаме симбиозата им с тигрите”, разкри хватката Ранджит Синх Пармар.


Хотелът-дворец е построен върху свещената дюна Мали Натджи ка Дора, посветена на бога на войната. Гозбите са от личния рецептурник на майката на собственика, а  съпругата му е надзиравала дизайна на всеки елемент от обстановката, чак до  кърпите в банята, извезани от жени от номадските племена.

Най-любимият проект на принца, обаче е „Лайън сафари кемп” луксозен лагер от 21 палатки в резервата „Сасан-Гир” в сърцето на щата Гуджарат. Това е единствената обител в света на изключително редкия азиатски лъв, чието латинското наименование е Panthera Leo Persica.

За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред изчезващия им вид и са отделили 1421,1 квадратни километра гори, водопади и реки за “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км. Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2011 година лъвовете наброяват 411 и продължават така волно да се множат, че дори ги разселват по други национални паркове.   Когато им се прияде, веднъж на три дни, те могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи, а ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък. За да се съхрани не само еко- ами и мирното равновесие, законът е такъв, че селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига. Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните. Служителите на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомци. Те повече вардят пришълците да не направят нещо на екосистемата, отколкото туристите да не бъдат изядени от лъв.  „Слотовете” за влизане на посетители в парка са строго регламентирани  – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 18 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.  А понеже и движението на лъвските прайдове (семейства) се следи по същия начин, е лесно да бъдат пресрещнати за „фотосесия” тъкмо когато отиват сити на водопой и не са опасни.

Единствената възможност да пренощуваш в резервата е „Лайън сафари кемп”, мястото където собственикът на дворците-хотели се чувства наистина щастлив. Това са 21 двустайни и тристайни палатки, от чиито веранди се наблюдава залезът над река Хиран.  Те са разположени сред 900 мангови дървета. От класическите удобства липсва единствено басейн, но той би нарушил еко-равновесието. Палатка може да звучи спартански, но когато е с климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с джакузи, усещането определено се променя. Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата. „Освен лъвовете, леопардите и петнистите елени, тук могат да се наблюдават още единствените четирироги антилопи в света - чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек... Общо 32 вида бозайници. Над тях прелитат близо 300 “модела” птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс към 40 вида змии и земноводни. Районът е обявен от ЮНЕСКО за световно бионаследство”, горд е принц Ранджит.

След изисканата вечеря, сътворена от ливанския майстор-готвач, носител на една звезда „Мишлен”, е  ред на танците около лагерния огън.    А те са автентични и.... сякаш идват от сърцето на Африка. Нищо чудно. Прадядото на принца, основател на сихската империя, преди 300 години докарал от Африка две племена, които и до днес са запазили типичните си песни, танци и облекла. Те не били роби, а войни и потомците им днес наброяват 60 000 души, наричани „сиди” в 12 села. 
Най-новата страст на Ранджит е реконструкцията на дядовия му дворец в областта Куч, на земята, която родът му управлява от 540 години.

 С дъщеря на набаб на лов за вкаменелости



Аалия е усмихната пухкавелка, опънала дънките си до спукване. Кой да предположи, че освен „царска дъщеря” е и повелителка на динозаврите?! Цялото й име е Аалия Султана Баби Баласинор, а титлата й е „наваб сиди”, което ще рече щерка на местен мюсюлмански владетел. Преди година тя е избрана да участва в британското реалити Secret Princes, „принцеса под прикритие”. Взимат три синьокръвни нсаледнички от различни краища на света, изпращат ги в къща в Есекс, където ги оставят да се оправят сами, без прислуга и цяла Англия им гледа сеира по ВВС. Аалия се справила без проблем, защото в Баласинор върти 125-годишния дворец на баща си, където приемат гости  плюс 12 луксозни палатки, сред аюрведична ботаническа градина. Но покрай внезапното откритие на останки от 7 различни вида динозаври в земите си е станала парче палеонтолог. Най-любопитна е историята на запъртък от тиранозавър. Аалия забелязала жена от селото да чука подправките си с нещо обло, което се оказало недоразвито яйце от утробата на древно животно. Принцесата поканила 50 палеонтолози от цял свят и така се зародила идеята за динозавърски парк с пикници край макети на изчезналите гиганти. Всеки може да проследи гръбнака на динозавър в морените и да пипне отломката от бедрена кост в хола на двореца.  Най-зашеметяващата вкаменелостэе на 67 млн. години. Динозавърка, захапала змия, в мига, когато атакува яйцата й.

Целият каменен блок – 3,5 метра дълъг, за жалост е отнесен в музея в Бомбай, след като е проучен в университета в Бостън. Аалия обаче всеки ден е в динозавърския парк и със сигурност ще открие още нещо. Междувременно майка й е истинска звезда във всяко кулинарно шоу в Индия, прочута с гозбите, които сервира на гостите в двореца или подготвя за царски сватби.



Владетел моли Раджив Ганди за резерват



Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи е молил съученика си Раджив Ганди за едно-единствено ходатайство – премиерът на Индия да обяви владенията му за резерват, защото там се въдят леопарди и над 300 вида птици. Самата област Чампанер е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО.  Докато съседите му правели пачки от изсичането на тиковите си гори, махараджата предпочел да няма с какво да поправи покрива на двореца си, но да запази природата.

Мебелите в стаите за гости са най-малка на век с приказни балдахини, гоблени по стените и кожи на истински тигри пред фотьойлите.  Днес синът на махараджата отговаря за настаняването на гостите, а лично владетелят ги развежда из природните красоти наоколо.

Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

  Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай Тя е символ на новата вълна в електронната музика Най-опасната, най-секси и най-неудър...