В Кения зебрите
ходят с червени пижами
Откъс от книгата „Новите пътешествия на Маги,
от Магелан”
Керемидено розови слонове, зебри с червени
пижами, пръст с цвят на доматена супа. И всичко това в контраст с искрящата
зеленина на дърветата и небето, синьо като
младоженски югран. Не, това не е психеделичен сън на отчаян датонист, а
нормален пейзаж от резервата Цаво в Кения. Със своите 21 000 кв.км.
националният парк е втори по големина света и първи в Африка. Той е
разделен на две части, всяка със свой
чар и фауна. На Изток (площ от 11 000
кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но съща така
на дребни и по-едрички хищници. В джиповете с туристи радиостанциите жужат на суахили и водачите се уведомяват
един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от
дърветата. Цаво-Запад (9 000 кв.км чак
до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като
гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На
тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози. Тук сред вулканичните
планини се гушат непоносимо райски
кътчета като изворите Мзимиа, в които се
плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги
наблюдават и под водата. Сафарито с
пушки в цяла Кения е забранено, но всички „стрелят” с фотоапарати наволя.
Обветрен, в откритата кола разбираш какво е усещането за свобода. Само
дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните
и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато
цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В
по-влажните части на Цаво виреят не само храсти, а и древни баобаби,
чадърообразни акации, пустинни рози... Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и
над 400 разновидности пернати. Но световната известност на резервата идва от
огромните стада "червени" слонове (повече от 10 000) и често
срещащите се носорози (над 8 хиляди). Е, невинаги ентусиастите успяват да
заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам),
но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а "обагрянето" им се дължи на тяхната чистоплътност. Грамадните животни
обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се
"пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят
листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и
заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен
слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове
резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на
древните боабаби, до които преди не се докосвали.
Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в
Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка.
"Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс и импала се придържа в близост до реките, защото
не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа претичва или прелита нещо
екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат
на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...
Националният природен парк Цаво е на 290 км от
столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го
железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век.
Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове
човекоядци да нападат строителите. Митът гласи, че през 1898 два лъва за 9
месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и
Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет през 50-те
години на ХХ век с римейк през 90-те с Вал Килмър и Майкъл Дъглас.
Масайските войни, които наричат себе си
лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят
из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори
са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за
"бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш
селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не
"бутафорно". Полуномадският им начин на живот кара масайските родове
да търсят паша за стадата си. Щом я намерят, жените иззиждат от пръст и кал колиби без
прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно.
Семействата спят върху тънки като пергамент, изсушени кравешки кожи. А
основната им храна е кръв, варена с мляко. Месо си позволяват при специални случаи,
кокошките, които отглеждат и яйцата им
са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки.
Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината - за
лечение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар