“Дом” от тартан насред площад
Special thanks to Switzerland Tourism
Текст и снимки Магдалена ГИГОВА
Три улици в Санкт Гален, покрити с червена тартанова настилка, са превърнати в дом с хол, спалня, кухня и дори... гараж с Порше от ексцентричната художничка Пипилоти Рист.
Тя, заедно с архитекта Карлос Мартинес, печели ппез 2005 г. конкурса за 3,5 млн. швейцарски франка от банка Креди Суис за разнообразяване на градската среда в Санкт Гален. (Тартан е материята, от която се правят състезателните писти за бягане)
Младежите се забавляват да се събират вечер в необичайния "хол" – свирят на китара и забиват по някоя бира. Майки оставят децата си да играят около „ваната”, а туристите умират да се снимат върху Поршето.
На една крачка от тартановия апартамент, който е пешеходна зона, огледална банкова фасада отразява старинна синагога. Понеже архитектът не могъл да измисли никакво съвременно решение, което да е в съзвучие с еврейския храм, решил, че е най-смислено днешния ден да е огледало на миналия. По същия хитроумен начин е оцеляла „берлинската стена”, дебела 120 см, разделяла преди векове католическата от протестантската част на Санкт Гален. Тя не само е свидителство за вълчите времена на калвинизма, ами просто част от стената е използвана за „гръб” на няколко старинни къщи.
В градчето, което местните произнасят като Занкт Гален (с ударение върху а-то) може да пропуснете катедралата, но задължително влезте в библиотеката. Макар в католическата църква органистът да е истински вълшебник, книгохранителницата е по-въздействаща от бароков концерт. Най-старият том там е от 820 г. И като него има още 400 книги! Легендата разказва, че първият път са оцелели благодарение на Вибо Рада – първата жена канонизирана за светица по тези места. Вибо е старогерманската дума за госпожа, Frau. А Рада идва от Ratt, съвет. Защото жената била билкарка, знахарка и малко вещица. Хората ходели при нея за цяр и за акъл – Госпожа Съвет. И понеже къщата на Вибо Рада била до крепостните стени тя чула от странници, че маджарските войски настъпват. Брат й бил монах в манастира, основан от Свети Гален. Вибо Рада го предупредила да скрият 400-те безценни книги и свещениците ги отнесли на остров в Боденското езеро. Ръкописите били спасени, но маджарите отсекли главата на Госпожа Съвет, задето предупредила града. 100 г.по-късно я канонизирали.
По времето на калвинизма, когато всичко католическо отивало на клада, библиотеката пък извадила късмет с протестантски епископ, просветен книголюбител.
Уникалните издания с подвързии от слонова кост, злато, магарешка кожа, емайл и сребро и днес могат да се ползват. Е, не от всеки. Но ако докажете, че са необходимиза научната ви работа, получавате книгата, чифт бели памучни ръкавици и маска.
Единственото забранено в библиотеката са снимките. Иначе посетителите нахлузват плъстени пантофи над обувките си и се гмурват в миналото. Паркетът е по-красив от персийски килим – картина от различни видове дърво. В библиотеката няма климатик, запазена е естествената вентилация, която осигурява на книгите необходимата влага. Шкафовете са пълни с томове, които са хем мъдрост, хем изкуство – подвързани с кожа, гравирани със златни букви и подредени сред очарователни извивки от резбовано дърво в стил „рококо”. Най-ценните екземпляри се редуват през сезоните в стъклените витрини. Калиграфски „бродерии”,при които една изкусно изписана буква е една страница. Речник от 850 г. Старо и новолатински, преведени на старонемски.
Основите на библиотеката са поставени през 1551 г., а в този вид е от 1758. От същото време са написаните на ръка каталози, хитроумно скрити зад „тайни” врати в дълги и тесни шкафове. В хранилищата има 160 000 ръкописи и книги.
