Насаме с белия лъв
Тръпчивият гъдел на страха изобщо не ме полази, когато се озовах в една клетка с белия лъв в цирк „Балкански”. След като видях как дресьорът го гняви като безобидно котенце, непредпазливо се втурнах и аз да го галя. Ужасеният Джейсън Питърс едва ме озапти. „Не забравяй, че това е диво животно и от него всичко може да се очаква. Да не хареса парфюма ти, нещо да го подразни. Пък и ти за него си напълно непознат човек. Ако в продължение на седмица минаваш покрай клетката на мъжките лъвове и участваш в храненето им, бих могъл да поема риска”, каза британецът, шесто поколение цирков дресьор.
А защо подчерта, че би ме допуснал при мъжките лъвове, разбрах мигом щом минах до клетката на лъвиците. И четирите се втурнаха заплашително към мен, а в очите им се огледах като сочно парче месо. Нищо чудно! И в лъвския свят разпределението е като в голяма част от човешкия. Женските отглеждат потомството, сплотяват прайда и доставят храната. Докато мъжките идват да се наядат наготово, бият се за надмощие помежду си и правят деца. Заради лъвиците дресьорите много внимават да няма малчугани покрай клетките им. „Те инстинктивно възприемат малките и слабите като лесна плячка. Така са програмирани. И както ръцете им са дълги по 90 см, видят ли потенциален улов, стават по метър и петдесет и изненадващо се пресягат. Въпреки че в хладния сезон изяждат по 18 кг месо дневно”, казва с усмивка Джейсън, който сгряваше лъвовете си с калорифери.
Той наследил занаята от баща си, който в момента е в Малайзия, където работи с проблемни животни в зоопарка на Куала Лумпур. След като се пенсионирал като дресьор той е нещо като „Говорещият с кучета” от Анимал планет, но превъзпитава по-големи котки. Според него добрите животни по-често са мързеливи артисти, докато качествените „работници” понякаго са агресивни. За да си артист на манежа е нужен характер.
„Трябва да му покажеш кой е шефът. Да не му разрешаваш да се налага. Ако не надделееш, край на дресурата. А понякога и на дресьора. С мъжки лъвове се работи по-лесно, пък и с гривите си са по-атрактивни. Затова в цирка предпочитат мъжкари. Само „вътрешен човек” оценява колко е сложна дресурата ми с 11 лъва, три от които бели и 4 лъвици. Тези животни не могат да се кастрират – опадат им гривите, стават мързеливи. А разгони ли се една женска, последват я всичките. Тогава стават раздразнителни. Мъжкарите пък се съревновават не само един с друг, но и с дресьора. Започват да го възприемат като конкурент.
Останат ли прекалено дълго в една клетка само мъжки пък „обръщат резбата” и пак отказват да работят”, сензационно разкри Джейсън Питърс.
Дресьорът има уникален подход при опитомяването на животните. Малките спят при него от бебета, той не ги наказва, а си играе с тях. Разбира на кой лъв какъв номер му доставя удоволствие, така че да го чувства част от забавата, и му дава да го изпълнява на манежа. Моят бял любимец, тригодишният Паша, например умира да скача върху висок постамент. За награда там винаги го чака парче месо.
„Все пак царят на животните е по-лесен за дресиране. Лъв се спира, тигър – не. Свие ли ушите, тръгне ли тигърът, изгубен си. Той не реагира на болка, лъвът по се плаши от камшика”, сподели лични наблюдения Николай Балкански, син на собственика на цирка. Ники отглеждаше тигърчето Тайра в бебешко креватче заедно със сина си Тициано (осмо поколение цирков артист), така че има опит в общуването с големи котки.
Често казано, не се почувствах застрашена нито за миг в клетката на белия лъв Паша, който ме гледаше благо, припичайки се на зъбатото зимно слънце. Обаче инстинктивно се дръпнах назад от „апетитното” ръмжене на лъвиците срещу мен. Обръгналите стари артисти, „обикновените” лъвове Сами и Алекс, подаваха гушки за галене, също като котета. Но козината им на пипане е остра, като четка за буркани.
В края на цирковия сезон „Балкански” разглоби шапитото, а лъвовете тръгнаха на седемдневно пътешествие към базата си в Англия. Докато пристигнат те ще получават само вода. Не няма нужда да викате дружеството за защита на животните. Тоталният пост бил полезен за тях, така прочиствали организмите си. Нещо като нашето религиозно тримирене. Ама по лъвски.
Снимки Авторката и Николай Блакански
