В Покана за пътуване: Призрачният град Кайякьой, свещените за индийците Вриндавана, Джайпур и Ришикеш

С Ива Дойчинова по стълбите заникъде в Малта

 Рицари, каменни крепости, причудливи скали, арабски средновековни улички, начумерени зъбери и усмихнато море. Всичко тава е Малта. Обичам да си говоря с Ива Дойчинова за места, които и двете сме посещавали, защото… все едно сме били в различни държави. Толкова дръзка, необичайна и често пъти противоположна на моята е нейната гледна точка. И този път заместник-главният редактор на програма Христо Ботев не изневери на палавия, чисто неин си начин да обикне и опише една страна.

Само Ива Дойчинова може да попадне на две толкова отдалечени като настроение фиести в Малта, както става ясно от първата част на разговора ни. А най-ярката й асоциация от острова на рицарите хоспиталиери са … стълби, които водят заникъде.

Чакаме пак да отиде някъде, за да разказва - цветно и релефно.

Както вече разбрахте,  малтийският език е мелодична комбинация от арабски, италиански и английски. Родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ ще ни отведе в една страна, където говорят четири езика, но без да ги смесват – Швейцария. Напред към Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка българска диря.

Вриндавана, Джайпур, Ришикеш… За онези, които не са чували за тези свещени за индийците градове, ще бъде интересно да се запознаят с тях чрез архитекта на пасивни къщи, фотограф и убеден доброволец Веселин Веселинов. Тези, които мечтаят за поклонническо пътуване, да наострят уши, а щастливците, дето вече са били – да си сверят впечатленията.

Архитект  Веселинов крои планове да повтори своето пътуване до Индия, защото в Маяпур има едно училище, което подпомага с приходите от благотворителните си фотоизложби.

Лебесус, Кармилесус, Ливиси, Кайякьой…Имената на този град се премятат в устата като сладостен бонбон, но мигом загорчават при гледката на призрачните и запуснати каменни къщи. На десетина километра от турския град Фетие почти от век пустеят две големи църкви, 14 параклиса, две училища, два фонтана, две вятърни мелници и над 1000 семейни гнезда. 

Навремето тук е ромоняла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите.

 Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасен ден на 1923 година, когато по междудържавна спогодба 25 хиляди гърци са принудени да напуснат домовете си в Турция само с дрехите на гърба си и фамилните ценности във вързоп. Натоварват жителите на днешния Кайякьой на турски кораб, който ги изсипва на необитаем остров. Чак след три месеца гръцки параход отвежда оцелелите в прародината им, където ги смятат за „чужденци“ и ги подритват като втора ръка хора. 

Изселените от Гърция турци не пожелават да се нанесат в  каменните домове на северния склон и постепенно разрухата превръща жизнерадостния град в обиталище на призраци.  Английският писател Луис де Берние е толкова впечатлен от покъртителната гледка, че написва бестселъра си „Птици без криле” за живота там малко преди и по време на изселването.

„Дни наред след заминаването на християните, всичко което се чуваше през нощта, беше плачът на котките. Те заглушаваха славеите и косовете, плачейки и оплаквайки се…Те бяха по покривите, по улиците, по стените, на бадемовите дървета, в двора на джамията, в гробището на християните, щураха се напред назад, стресирани, самотни, хленчещи. Стонът им беше ужасяващ, плашещ. Лежах на възглавницата и не можех да заспя, разбирах защо плачат в ужасната самота и отчужденост на града”, пише прочувствено Луис де Берние.

Ратърсващо, нали? Днес меланхолията на мястото сякаш се просмуква в душата на посетителя, макар слънцето весело да плющи над отдавна останалите без покриви, врати и прозорци къщи. Само по някоя камина, символ на домашното огнище, нелепо стърчи сред руините.

Бившият град Ливиси, днешен Кайякьой, е издигнат през 18 век върху руините на древните Лебесус и Кармилесус– на остър скат, за да избегнат набезите на нашественици. След опустошителното земетресение във Фетие през 1856 г., много от обитателите му се местят в непоклатимо сигурните каменни сгради. В златното време на града там са живеели близо 25 хиляди обитатели.

През 1957 година Кайякьой опустял окончателно, след като земетръс с магнитуд 7,1 разлюлял много постройки до срутване.

Днес призрачният град е музей под открито небе и туристи от всякакви националности щъкат по неравноделния калдъръм. Да надникнеш отблизо в някоя от къщите е невъзможно – подивялата зеленина наднича от прозорците. Катерейки се към църквата на високото, осъзнаваш, че 14-те параклиса са били разположени така, та дори най-немощният да може да запали свещица Богу, без да се изтощи.
Макар каменните къщи, накацали по склона да изглеждат еднакви, всеки ракурс, врязан в синьото небе те кара да снимаш отново и отново.

В главата неволно зазвучава фразата „На кого е нужна китара без струни“ от песента „Ветрове“ на Лили Иванова. Точно на това напомня призрачния Кайякьой – на китара без струни, на град с изтерзана душа.

Кованата порта към голямата църква е заключена, но нашите домакини Фатош и Илхан знаят откъде да промъкнат любопитните туристи – тясна пролука, при преминаването през която се чувстваш като грешник  пред свещения процеп на Свети Иван Рилски. Но пък преживяването да гледаш избелелите фрески, да снимаш небето през порутения олтар и да се потопиш в отломките от светостта на мястото, си струва дребните неудобства.

Преди пет години е имало търг за отдаване на призрачния град под аренда за 49 години. Кайякьой изглежда така, сякаш никой не го е спечелил, макар да е имало готови да вложат 10 млн. долара във възраждането на хълма и  превръщането му в по-удобна за посещение туристическа атракция. Идеята, обаче, наоколо да се нароят хотели, паркинги и магазини, а къщите да се реставрират до положение на исторически Дисниленд не допада на много от местните.  Те се боят, че „облагородяването“ ще лиши призрачното селище от автентичност.

Обявен от ЮНЕСКО за Световен град на мира и приятелството, Кайякьой все пак е сред основните туристически забележителности в района на Фетие, Даламан и Анталия, заради неподправения си чар. Хубавото е, че българският туроператор emerald travel имат чартърни програми за тази част на Турция.

http://emeraldbg.com/pochivki-v-Turcia.html

За да разведря неизбежната аналогия със съдбата на тракийските бежанци у нас, ще спомена че на няколко километра от Кайякьой се намира единственият в света хотел, чиито начин на управление  се изучава в Харвард - Hillside Beach Club. И то не заради комбинацията от борова гора, планина и море. Че и луксът не е чак толкова въпиещ. Завладяващо е гостоприемството, което те кара да се чувстваш единствен, желан и глезен гост – на 800 посетители се падат 500 души учтив, сърдечен и готов да помогне персонал. А в съседния залив рибарят Осман e създал ресторант, който дори няма сграда – само навес, но е предпочитано място от всички турски звезди, че и някои световни, които наминават от там. Милиардерът Абрамович често заприщвал с гигантската си яхта входа към залива, а Деми Мур била спипана от папараци да яде любимия си печен лук в бивака на Осман, където всичко е току-що извадено от морето или прясно откъснато от градината.

Ако ви домъчнее за Покана за пътуване, на страницата ни във Фейсбук ще откриете още от универсалния антидепресант – пътешествията.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

„НОВ ТЕАТЪР – НДК“ ПРОДЪЛЖАВА МИСИЯТА НА ПЪРВИЯ ЧАСТЕН ТЕАТЪР „ДИАЛОГ“

Режисьорът Бойко Илиев чества 30 години от създаването на първия частен театър в България – „Диалог“. Неговото идейно продължение „Нов театър – НДК“ ще отбележи годишнината на 29 май с документален филм за трудната съдба на „Диалог“. След прожекцията на филма (първа част „Диалог“ и втора част „Нов театър – НДК“) на сцената ще бъде представен спектакълът „Антихрист“ с участието на актьорите: Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ники Сотиров и Веселин Калановски.

            „Театър „Диалог“ се роди като бунт срещу статуквото и продължи като непокорно дете на прохождащата демокрация, създавайки спектакли, които спореха с общоприетите канони. „Нов театър“ – НДК от своя страна е един от малкото независими театри, извън структурата на държавните и е кулминация на търсенето на онзи свободен театър, който изразява творческата воля на актьора.“, споделя основателят на „Диалог“ и директор на „Нов театър – НДК“ – Бойко Илиев.   

В основата на създаването на театър „Диалог“ през пролетта на 1989 г. в София стои неудоволетворението от съществуващата театрална организация, от това, което се предлага като позиция от сцената – съобразена, съгласувана и удобно представена, както и неудоволетвореност от условията на живот. „Във всяка изява на трупата трябва да се чете тази НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ в театрален и социален смисъл…“ – това са думи споделени от Бойко Илиев при една от първите срещи с актьорската трупа на театър „Диалог“.

Сред знаковите спектакли на първия частен театър в България са: „Убийството на Гонзаго“ на Н. Йорданов, „Това е абсурд“ от Иван Кулеков /спрян от ГПУ на 4.11. 1989 г./, „Житие и страдание“ по С. Врачански, „Подли, отчаяни, ненужни“ по Д. Милев, „Скопеният“ от Фр. Крьоц, „Реквием за Хамлет“ по Х. Мюлер и Том Стопард, „Бог“ и „Смърт“ по Уди Алън, „Свобода в Бремен“ от Фасбиндер, „Калигула“ от Камю, „Идиот“ от Достоевски, „Макбет“ от Х. Мюлер, „Постоянството на веселието и мръсотията“ по Ерофеев и Кьоно и др.

Театър „Диалог“ сменя много зали – ЦДНА, Софийски университет, Славянска беседа, зала „Славейков“, зала „Подкрепа“, където завършва първият период на Театър „Диалог“. След това той се възражда на два пъти и през 2006 г. се преименува в продуцентска къща „Евро Диалог“, в чиято дейност влиза правеното на документални и игрални филми – „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Нокаут“ и други. През 2015 г. Продуцентска къща „Евро Диалог“ е в основата на създаването на  „Нов театър – НДК“, с първа премиера „Амадеус“ по Моцарт и П. Шафър. Следват „Поручик Бенц“ по Д. Димов, „Откриването“ от П. Турини, „Краят на дъгата“ от П. Куилтър, „В часа на синята мъгла“ по Яворов, „Пилето, което казва КУ“ от Ал. Урумов, „Антихрист“ по Ем. Станев и много други.

Рачков и Маги Халваджиян възхитени от Стилияна в Нирвана

Звезден поток в галерията на Ники Младжов

Нина Норд, снимки ALINA

Димитър Рачков, Маги и Джуди Халваджиян, Лора Караджова, Ники Кънчев и още куп звезди блестяха на откриването на изложбата „Прожектори“ на талантливата художничка Стилияна Узунова в столичната галерия Нирвана.

Авторката представи 34 великолепни картини в арт пространството на Ники Младжов, известно като един от най-престижните центрове за изкуство в страната. Платната, селектирани под кураторството на Моника Тошева, грабнаха погледите на певицата и актриса Алекс Раева и бившата адреналинка Яна Христова, които сияеха в очакване на предстоящото майчинство.

Дими Стоянович, историк и журналист, представи авторката на откриването на изложбата. Модерната живопис на Стилияна Узунова не остави безпристрастна бизнесдамата Мирела Ненчова, както и режисьора на шоуто „Като две капки вода“ Кирил Киров. Мария Игнатова, бившата адреналинка Жана Брейчева, репортерката на „Господари на ефира“ Ева Веселинова, актьорът Станимир Гъмов, певицата Петя Буюклиева.

Победителят в Сървайвър Ваня Джаферович и съпругата му Жени дълго разглеждаха творбите на Стилияна. Топмоделите Гери Дончева и Диана Иванчева пристигнаха със силните си половинки, за да се насладят на творбите на Стилияна. Бизнесдамата Мая Косева и журналистът Антон Стефанов изразиха възхищението си от платната на талантливата авторка. Творци от различни сфери, представители на културни и финансови институции, ценители и колекционери се спираха за дълго пред всяко едно от платната.

Половината картини на Стилияна Узунова бяха откупени на откриването на изложбата.

„Стилияна е не само талантлив творец, тя е и страхотен човек, участва от години с картините си в благотворителния търг на Дарик радио“, сподели Ники Кънчев. Художниците Николай Янакиев, Лили Сотирова, Николай Панайотов, скулпторката Кунка Димитрова, Явор Цаков и половинката му Капка Амзина обсъждаха невероятната текстура на картините на Стилияна и силните послания на платната.

Силната половинка на Стилияна – Страхил Йорданов, приятелките й Елена Гаврилова и Живка Маринова, които също са художнички, роднини и приятели на авторката не криеха радостта си от грандиозния успех на изложбата.

„Стилияна има изключително рядък талант – да създава светове“, коментира художникът Петър Пиронков. „Живописта на Стилияна е многопластова и ексцентрична, като самата нея. Тя не се страхува да експериментира с различни формати, които ни дават възможността да се потопим в този неин свят“, сподели кураторът на изложбата Моника Тошева.

Стилияна Узунова освен талантлив художник е и отговорен гримьор в шоуто „Като две капки вода“. Тя е известна с работата си като художник гримьор в кинопродукции, телевизионни формати, видео клипове. След изложбата в галерия Нирвана авторката заминава за Париж, където 2 месеца ще твори в ателиетата на СБХ в Сите дез Ар.

Заместник-министърът на културата и туризма на Република Турция посети България по покана на министър Боил Банов

Йозгюл Йозкан Явуз разгледа Народния театър „Иван Вазов“, Националния археологически музей, Ню Бояна Филм Студиос, храм-паметника „Александър Невски“ и джамията „Баня Баши“

Заместник-министърът на културата и туризма на Република Турция Йозгюл Йозкан Явуз бе на еднодневна работна визита в България. Тя участва в заседание на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа, което се проведе в НДК. На форума присъстваха и делегати от Европейската комисия, ЮНЕСКО и Съвета на Европа.

Министрите на културата от ЮИЕ се обединиха около решение да бъде създаден Фонд за културно сътрудничество в Югоизточна Европа, който ще бъде ключов за културния обмен и мобилността на творците в региона. Предвижда се финансирането да дойде от националните бюджети, а България трябва да разработи правилата, по които фондът ще работи.

В програмата на турският заместник-министър на културата бяха включени среща с българската й колега Амелия Гешева, както и посещения на редица културно-исторически забележителности в София. 

Г-жа Явуз разгледа Народния театър „Иван Вазов“, Националния археологически музей, Ню Бояна Филм Студиос, храм-паметника „Александър Невски“ и джамията „Баня Баши“.

Тя бе изключително впечатлена от българската филмова студия, където заедно с културният аташе на Турция Джемал Текканат разгледаха оригинални филмови декори и автентични костюми от Османистиката. Турският заместник-министър се зарадва и на топло посрещане в Народния театър, където научи повече за историята му и получи подарък от ръководството – специално издание на фотоалбум „110 години Народен театър „Иван Вазов“.

Йозгюл Йоскан Явуз проведе двустранна среща със заместник-министъра на културата на България Амелия Гешева. А преди да излети обратно от София бе гост в резиденцията на турския посланик Хасан Улусой и съпругата му Дидем Улусой, където в чест на 19 май – Ден за възпоменание на Ататюрк и празник на младежта и спорта бе проведен рецитал за пиано и цигулка.