петък, 4 януари 2019 г.

В Покана за пътуване: Ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев е запленен от водопадите

Водещата Магдалена Гигова ще ви отведе в Аман, там където и кралят на Йордания яде с ръце. 1000-годишен манастир е скритата тайна на Белащица




Най-добрите истории се намират между страниците на паспорта е казал Сабер бен Хасен. А аз ще добавя, че между страниците на паспорта са и най-добрите инвестиции.
Първият гост в „Покана за пътуване“ може да подреди от страниците на паспорта си цяла библиотека. Проф. д-р Станислав Семерджиев е създател е на специалността Драматургия и трети мандат ректор на НАТФИЗ – академията, която отбелязва 7-ото си десетилетие. Вече осем години, Стенли, както го наричат студентите му, е неизменно избиран за изпълнителен директор на СИЛЕКТ, световната асоциация на висшите театрални и филмови училища, която има 180 членове. На разговора в ректорския кабинет, естествено, първият ми въпрос беше дали е обиколил всички 180 държави. Проф. Станислав Семерджиев е отявлен почитател на Азия. Това ме предизвика да го попитам и дали е чувал английската поговорка „Ако китаец ти се усмихва, провери дали не ти е изял кучето“



Ректорът на НАТФИЗ е съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на повече от 50 филмови и телевизионни проекти за компании в над 10 държави. Освен това на 6 януари има рожден ден – честит и все така успяващ да е!

В швейцарския град Лозана  на брега на Женевското езеро има ярка българска диря – в Музея на олимпийското движение се влиза под арка от летвата с рекорда на Стефка Костадинова, 209 см на скок височина, който никой все още не е успял да преодолее.

В рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ ще ви водя до Йордания, но не по утъпканите туристически явки, а там, където и крал Абдула Втори яде с ръце. “Хашем” е мъничко ресторантче за традиционна арабска храна в йорданската столица Аман.



В непредставителното заведение никой не се учудва, ако отпред е паркирана лимузината на йорданския монарх, а той вътре нагъва фалафел (кюфтенца от счукана бакла или нахут) или хумус (стрит нахут със зехтин и сусамов тахан).

Който не засече краля лично, може да прочете дописките за “хранителните му бягства”. Стените на заведението са “тапицирани” с изрезки от вестници. А поради общото фамилно име на ресторанта с управляващата хашемитска династия собствениците не твърдят, че са роднини, но и не отричат общите им корени.
В “Хашем” турист трудно може да попадне, освен ако не го доведе местен ценител на арабската бърза закуска. Капанчето работи по 24 часа, не е затваряло от 1952 г. (и май не е ремонтирано оттогава), но пък е тайната забележителност на Аман, макар да се гуши в стръмен сокак на Стария град.
Скарите и котлоните на дървени въглища са отпред, в огромни бакъри къкри каша от нахут, обилно подправена със сусам. Ако не носите на люто, не се пресягайте към червения сос от домати, зелен лук и взривоопасни подправки. Арабските питки хрупкат топли-топли и изпълняват няколко функции: на храна, на пожарогасител и на прибори - с тях се гребат пастообразните гозби от чиниите, независимо дали е по-гъст от сметана катък с много магданоз и зелен лук, или е традиционната салата табуле от булгур, ситно нарязани домати и отново магданоз.
Ако свиете хляба на фунийка, кусате като с лъжица и от неповторимото овче кисело мляко. За да спазите местните обичаи, е по-добре да прокарате вкуснотиите с безбройни чаши сладък като шербет черен чай, сварен с кори от канела и семена на кардамон и сервиран със стрък зелен джоджен вътре.  Един от специалитетите - пиле в питка, се нарича “булгари”.
Традицията монархът инкогнито да наминава за залък истинско хапване идва от бащата на сегашния владетел - Хюсеин, който имал навика да “слиза сред хората”. Всеки шофьор на такси в Аман ще ви разкаже “преживяна от първо лице” история как покойният вече владетел обичал да “върти геврека”, предрешен като таксиджия и никога не взимал бакшиш. (Сигурно по това са познавали, че е кралят, защото бакшишът в Йордания е начин на живот.)



В кафенето “Ал Рашид кортс” от 1924 г. насам се кове истинската политика на Йордания. На не едно безкрайно припалвано наргиле и чаша кафе с кардамон са се решили повече съдбини на хашемитското кралство, отколкото в парламента. Сервитьорите знаят кой от постоянните клиенти с колко шекер си пие гилфито - дъхав чай с канела, ванилия и настърган вътре кокос. Над терасата, от която отлично се наблюдава стъргалото на Аман, се стелят ароматни облаци дим.
 Да си сложим ръката на сърцето и да помислим колко пъти пътуваме до далечни места, за да се дивим и ахкаме пред забележителности, които далеч не превъзхождат наши, родни кътчета. Знаете ли, например, че на 8 км от центъра на Пловдив има 1000-годишен манастир и чинар с дебелината на секвоя? Не? Юлия Бачева от Белащица ще ни разкрие тази добре кътана в пазвите на Родопа планина тайна. Тя дава идея за още една отбивка по пътя за Пловдив, която не бива да пропускаме.  Да осъзнаем, че малките чудеса в България са на всяка крачка. Докато ги има…





Още приключения, че и награди - на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

Жената на 50+. Как да излъжем околните, че сме стройни и на 40



Наивно е да смятаме, че над 50 фигурата ни ще остане същата, каквато е била на 20. Освен това е знайно, че излишното килце не прибавя здраве. Но ако белята вече е станала, има подходящи тоалети, с които да си спестим не само няколко килограма, ами и няколко годинки.
Има неща, които можем да си позволим да носим само в безразсъдната си младост и трябва да се примирим с това. Впрочем, изхвърлянето им от гардероба едва ли ще е трагична загуба:
— Поли над коляното. Те не са подходящи и за пълнички девици.
— Тоалети с впечатляващи принтове от рода на пъстри пеперуди, леопардови шарки, огромни цветя и сложни мотиви. Всички те визуално „закръглят“ фигурата..
— Дрехи с лекомислени рисунки като апликации с котенца, розови сърчица върху гърдите, инкрустации с кристали…
— Облекла, прекаляващи с блясъка – ликра, метализирани материи, камъчета. Те не само увеличават обема, ами приковават вниманието върху всички недостатъци
— Сигналните цветове – бонбонено розово, непоносим тюркоаз, неоново зелено, ослепително лилаво. Оставете тези нюанси за тийнейджърите
— Всичко, което е твърде прилепнало или прекалено торбесто. На пълничките им отиват „силуетни“  тоалети.
— Одежди с крупни детайли – например, ярки, позлатени копчета, пищно жабо. Всички тези елементи оптически увеличават теглото. А и няма какво да се лъжем, карат човекът да изглежда евтино.
Тайните на правилния гардероб


За да може притежателките на пищни форми и над 50 да изглеждат елегантно и женствено, за предпочитане е да следват класическия стил.
— Пола молив или „прегърни ме“ с безупречна кройка, от плътна, добре прилягаща материя до средата на прасеца. Тъкмо тази дължина се смята за идеална за пухкавелките на 50+. Първо, тя визуално удължава ръста и следователно “прибира“ излишните килограми. Второ, дори при обща пълнота, прасците и глезените съхраняват изяществото си.
— Елегантни рокли. За препоръчване са роклите-шемизети, малка черна рокля тип „Шанел“, с висока талия в стил Ампир и непременно рокля-пуловер, която да се комбинира с обикновени прави джинси.
- Друга чудесна идея е двуцветната рокля с тъмни вертикални шлицове отстрани – този модел ще ви позволи да изваете оптически плавен пропорционален силует.
— Дългата туника изглежда чудесно с джинси или прави панталони
— Сако, достатъчно дълго, че да покрие ханша и бедрата – вечната проблемна част.
— Черни панталони – прави или леко разширяваши се надолу.
Много жени, зазубрили правилото, че черното изтънява силуета базират гардероба си на този елегантен, изтънчен и благороден, но все пак изискващ умереност при употребата му цвят. Черното наистина спестява някое и друго излишно килце, но също така състарява, ако е в големи количества. Моделиерите съветват дамите старша възраст да не злоупотребяват прекалено с тъмните тонове, особено в горната част на тялото.
Обърнете внимание на нюанси като слонова кост, коралово, пепел от рози, . Бялото също не е строго забранено. Бялата риза, изискано обхващаща фигурата освежава лицето и спомага за създаването на класически образ.
Освен това не само черният цвят прави фигурата стройна. Има толкова много благородни разцветки, които можем да препоръчаме на пълните жени над 50: бордо, тъмносино, сиво, алено..
И макар, че монохромните ансамбли изглеждат върху дами от тази възраст, с успех можете да разнообразите гардероба си с тънко вертикално райе, скромно каре, дискретен цветен принт.

неделя, 30 декември 2018 г.

Какво да облечем и какви гозби да поднесем, за да ни върви през 2019-а - Годината на Жълтата Свиня

Не гответе свинско, наблегнете на салатите, сервирайте пъстри коктейли и се облечете ярко с пищни златни бижута

Макар Годината на Свинята да настъпва на 5 февруари, според Източния календар, омилостивяването на симпатичната владетелка на 2019-а трябва да започне от нощта на 31 декември.
За целта е необходимо да подберете правилното облекло и подходящи блюда, които да се понравят на Жълтата Свиня.

С какво да се нагиздим
На дамите чудесно ще прилягат пищни тоалети в любимия на покровителката на 2019-а жълт цвят. Така ще привлекат късмета и изобилието. Почитателките на по-скромния и дори минималистичен стил, могат да спасят положението с малка черна рокля, светли обувки или бельо, но задължително с ярки бижута от благороден метал. За да преживеете цяла година в хармония, добавете елементи в светли нюанси – шалове, чати, ботуши… Ако ви е по душа класическото съчетание черно и бяло, можете да посрещнете 2019 в тази гама, но за да не изглежда стилът ви твърде скучен, отчетете някои нюанси. Например, бялата блузка или риза да е с обемни ръкави или дантелени апликации. Златна декорация в горната част на тоалета не само ще придаде празничен вид, ами ще привлече богатството и успеха. Въпреки незаслужената репутация на Свинята като мръсно животно, на нея няма да й хареса ако се нагиздите небрежно. Затова през идната година е препоръчително да обърнете особено внимание на прическата. За да избегнете опасността в края на празника да приличате на разплетена кошница в главата, закрепете косата си с шноли, фиби, които биха могли да бъдат в ярки цветове и така да хармонират с цялостния ви образ.
Представителите на силния пол също трябва по-отрано да обмислят празничния си имидж.  Да посрещнат 2019 в спортен анцуг или по домашному е доста лоша идея. Разбира се, не бива  и да се жертват цяла вечер да се мъчат в костюм, който им е неудобен. Ярки ризи и вратовръзки с оригинални разцветки, дори папийонка ще е не само моден, ами и доста сполучлив вариант за посрещане на Новата година. Актуални остават панталоните в бежово, кафяво, или в цвят бордо. Ако желаете видът ви да бъде лаконичен, а не бъбрив, акцентирайте не върху цветовете, а върху аксесоарите. Жълтата Землиста Свиня обича естествеността, затова не прекалявайте с дрънкулките.

С каква трапеза да посрещнем 2019 година
Любителката на веселите и отрупани трапези, обожава да си хапва вкусно. Затова ви предлагаме да изберете ястия, които ще зарадват близките ви, ще привлекат късмета, парите и щастието и няма да обидят Свинята.
Подходете внимателно към избора на месо. Ясно е, че на сланината, колбасите и пържолите няма да бъде погледнато с добро око откъм покровителката на 2019-а.  Заменете свинското с телешко, пилешко, заешко, говеждо, агнешко… Украсете масата с помече плодове  и зеленчуци. Така тя ще изглежда по-свежо, ярко и апетитно и определено ще бъде одобрена от Свинята.
Салатите са сред най-разпространените новогодишни блюда. Разбира се, можете да заложите на „класиката“, но дори руската салата няма да е зле да направите с пилешка или пуешка  шунка. Присъствието на свинско месо може силно да огорчи покровителката на 2019, което ще повлече след себе си беди и неприятности.  Въпреки популярността на месото в новогодишната трапеза, постъпете екстравагантно и сервирайте морски дарове и риби! Но не наблягайте на прекалено постната риба, защото диетичната храна не е по вкуса на Свинята. Заменете свинското с каквото и да е месо или изобилие от сирена. Важното е порциите да изглеждат ярко, привлекателно, пищно. Покровителстващата стихия на новата година е Земята, така че не се бойте да използвате зеленото като украса – магданоз, рукола, маруля… Всичко това ще ви донесе късмет.
Жълтата Свиня обожава сладкото. Не забравяйте десертите – печива, баклави, торти, шоколад… Всичко това не само ще се хареса на гостите, ами ще привлече късмета, здравето и щастието на ваша страна.  Най-добре е десертите да бъдат приготвени лично от домакините.
Подготвяйте ястията и масите задължително в добо настроение, мислете колко успешна година ви чака. Така ще привлечете благополучието за себе си и близките си и ще съхраните хармонията в дома. На Жълтата Свиня особено много ще й харесат ярките и необичайни коктейли, дори да са приготвени без алкохол.  По-добре е напитките да бъдат качествени и скъпи.
В Новогодишната нощ стават чудеса. Тъкмо заради това хората си пожелават разни неща и искрено вярват, че мечтите им ще се изпълнят. За да ускорите сбъдването им, възползвайте се от ефективните ритуали.

събота, 29 декември 2018 г.

В Покана за пътуване - Проф. Лизбет Любенова за личността на Герасим Струмишки



В Панама на Нова година горят чучело на политик. В Горни Богров камък от времето на кръстоносците расте и лекува болести

Поне веднъж годишно пътувайте до място, на което никога не сте били преди!, съветва Далай Лама. Аз бих добавила, че съвсем не е задължително това място да е вдън гори тилилейски. Понякога то е зад ъгъла, прикрило вълшебните си тайни с делова патина.

Неотдавна в рубриката „50 места от българската история отвъд България“ разказахме за  честването на митрополит Герасим Струмишки в съседна Македония, вдъхновено от фондация „Българска памет“. Тогава ви обещахме проф. Лизбет Любенова да ни разкрие подробности за необикновената личност на защитника на българщината срещу набезите на гръкоманите и безчинствата на турците. Речено-сторено! Преди началото на разговора  поздравяваме проф. Любенова с новия й пост – директор на научния архив на БАН.  Тя се занимава  с църковна история, изворознание и историография и е ярък противник на конюнктурните повеи и удобните пътеки в нашата наука. Като автор на книгата „Последните български владици в Македония“ тя е най-подходящият източник на сведения за Герасим Струмишки, който привличал миряните с ангелския си глас и пламенните си речи. А сторонниците на гръцката църква на два пъти правят опит да го убият.

Макар да нямаме рубрика „Челен опит“, историята, която ще ви разкажа направо си плаче за подражание, защото на Нова година в Панама горят чучело на политик.   
На новогодишния карнавал в Панама имат обичай да изгарят чучело на известен политик или на местна знаменитост. 

Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула - „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна като се премахнат всички дразнители от старата.
В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада за омразни близки, роднини или съседи. В разгара на уличното шествие пък публично пламва я клонинг на местен спортист, я на министър, който е вбесил нацията.
Търговците отговарят на търсенето, предлагайки чучела във всякакви размери, като всеки може да залепи неприятното му лице върху тях.
За парцалените кукли има една дума - muñeco. Изгарянето им е придружено с оглушителен звън. Точно в полунощ забиват камбаните на всички огнеборски вишки в столицата Панама сити, в съпровод на клаксони. Адският шум има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“. 

Според статистиката през петте дни на карнавала 90 на сто от панамците му отпускат края по „пълна програма“ - ядене, пиене и разгул. Шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори между живот и смърт. 
Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата. Градчето Пенономе, например, се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал. Цялото действие е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос. Така се нарича традиционното масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика. Освен уличните „спа процедури“ панамците се обсипват с бели конфети и се пръскат със сапунена пяна от балони.
Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица). Карнавалът обаче е „тотална далавера“ - всички зрелища са напълно безплатни.
По централните улици на Панама сити в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти. Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението. Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм. И тя се плиска във възторга на славата си цяла година.
Новогодишният карнавал в Панама е генерална репетиция за големия, който е седмица преди великденските пости.
В началото казах, че понякога не е необходимо да ходим зад девет земи в десета, за да се дивим на някое чудо. И сега ще разберете, че на няколко километра от София камък от времето на кръстоносците необяснимо расте и още по-непонятно помага на хора да оздравяват. Разбира се, че е легенда! Описана от журналистката Антоанета Титянова в сайта, в който членове на бългаската секция - АБУЖЕТ, на световната федерация на пътуващите писатели разказват митове от България, неизвестни за повечето от нас.
Антоанета Титянова може да убеди дори скептиците, че в църквицата на Богров има някаква божествена магия. Тя разказва за този странен камък, който расте и върши чудеса, донесен от Светите земи от кръстоносците.

Казват, че за госта си бедуинът е готов да заколи и последната си коза, защото е убеден, че трябва да го нагости подобаващо, пък Аллах е добър - ще му прати друго добиче. Според кореспондентите на БНР в Израел, Искра и Феня Декало,  бедуините хранят и поят  три дни, без да задават каквито и да е въпроси озовалия се при тях. И не само него, ами и стадото, коня и камилата му. Те също им гостуваха и сме любопитни във вкусната ни рубрика „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ да разберем с какво ги черпиха обитателите на пустинята:


Били сме гости не за по три дни, но за 3 часа, при бедуини в разни краища на Израел. Те са много различни. Зависи какво е племето им, дали са уседнали или са номади. По храната, която поднасят може да се разбере до къде са стигали дедите им . Например, в разделено между Ливан и Израел бедуинско село ни поднесоха цяло пиле пълнено с ориз и подправки. Домакините обясниха, че когато ги е нямало тези граници и държави в Близкия Изток, дедите им са пътували със стадата си от Ирак и Иран до Йемен. Затова този им специалитет е повлиян от Ирак. 
Най-често специфичните бедуински гозби съдържат 3 компонента: месо - овче или камилско, мляко и ориз. В зависимост от района има специфични подправки. Едно от задълженията на мъжете е докато си пасат стадата да събират билки, грудки, семки. Местата където те растат и видовете им се предават от баща на син.
Има няколко правила за държание при гостуване при бедуини. Те не питат кой си и от къде идваш. Гостът има право да пита само 3 неща: на къде е посоката на мястото, за където се е запътил, на къде е Мека за да се моли и къде можа да се усамоти за естествените си нужди (обикновено тоалетната е четвъртата дюна вляво). 
Когато бяхме при бедуини-чергари сред Юдейската пустиня ни почерпиха с две от вкусните си манджи. Едната бе Кабур: цяло пиле пълнено с ориз, евкалиптови семки и много странни корени и гъби, които се срещат само в пустинята, щедро поръсени с непознати подправки. Всичко това - в делва, чийто капак се замазва с тесто и се пече 3-4 часа в дупка пълна с живи въглени.
Названието на второто ястие е дал самият завоевател Салахадин. Той отседнал за 3 дни при бедуините и те  го почерпили с варен патладжан с месо, ориз, бамя и 9 подправки. Тази гозба се вари на тих огън, докато дъното леко прегори и се зачерви. След това се обръща върху чиния по средата на трапезата. Нарекъл го Маклубе (обърнат).
На сватба или при раждане на дете се готви Манса – агнешко или камилско, варени в кисело мляко и накрая прибавен ориз и подправки. Или Канте  - агнешки врат пълнен с зеленчуци и ориз с много подправки. Десертите са нещо като сутляш от козе мляко или различни видове кадаифи. Най-много ни хареса Кнафе – запечен кадаиф като между двата пласта има разтопени сирене или кашкавал, обилно полети със сироп с червеникави подправки. Поднася се топло.
Случи ни се да отидем в Раат, най-голямото селище на бедуините в пустинята Негев. При това при най-известната готвачка-бедуинка Саврия Башахар, при която са стичат любители на екзотиката от цял свят.
Тя била бедна жена, решила да изучи сина си за лекар с единственото, в което била ненадмината - готвенето.
За финал - отговорилите на въпроса на страницата на „Покана за пътуване“ във Фейсбук могат да проверят дали пък късметът да се подложат на последната терапия от диамантения месец не се е усмихнал на тях.

Светлана Хънт и Криско зарадваха децата на Повеляново



Рап звездата и DJ Happy забавляваха малките фенове

Светлана Хънт и нейната Lucky Hunt зарадваха децата от село Повеляново, община Девня, като организираха голямо коледно и новогодишно парти. Собственичката на фондацията е известна като един от най-големите благотворители в този район на България. Г-жа Хънт организира благотворително шоу за малките възпитаници и лично покани най-голямата ни хип-хоп звезда Криско, който изнесе концерт пред възторжената публика. Малчуганите са забавляваха от сърце и пяха на сцената заедно с изпълнителя на „Видимо доволни“ и още куп други хитове. За страхотното настроение на присъстващите се погрижи и известния  DJ Happy, който направи истинска коледна дискотека в местното читалище.

„Искахме да стоплим предпразнично сърцата на нашите деца”, заяви Светлана Хънт. Всички малки палавници получиха и персонални подаръци, а в разгара на купона  едвам сдържаха сълзите си от радост. В края на тържеството малчуганите бяха повече от развълнувани и едвам успяваха да носят всички коледни дарове.
От няколко години насам фондация Lucky Hunt е основен спонсор на различни събития и провежда специална социална политика в района на гр.Девин. Г-жа Хънт е създател на програмата “Children’s Workshop” за деца, болни от аутизъм и синдрома на Аспергер, които чрез нея общуват с животните.
Жителите на Повеляново вече се радват и на светлините на коледната елха, която Светлана Хънт подари на местните жители. Тя е украсена с гирлянди, лампички и стотици други светещи декорации.

Още новини за дейността на Lucky Hunt Foundation може да научите от:

Да си спомним за Стефан Попов, създателя на РЕФАН - орисан със силата да преобърне света край себе си!



На днешния ден, преди 9 години си отиде един от първите частни предприемачи, рискували да поставят основите на частния бизнес в Пловдив. Стефан Попов бе човекът, който можеше гордо да каже откъде му е първия милион. От работа, от шанс и от невероятната си дарба на парфюмерист. Човекът, който създаде една от най-добрите български парфюмерийни компании Рефан България ООД, загуби битката с рака на 28.12.2009-а година.
В продължение на десет години, отписан от повечето лекари, той не спираше да се бори - операция след операция, химиотерапия след радиотерапия... Стефан Попов бе от хората, които са убедени, че със земния път нещата не свършват. Ден, преди да потегли, Стефан Попов направи поредното си добро дело. На Стефанов ден още една мраморна чешма в Родопите даде вода и прохлада на жадните.
Стефан Попов ни показа дори как достойно се отива от този свят: стисна зъби и държа капчицата живот, докато водата от Стефановата чешма потече. Свърши си работата и тръгна.
Днес REFAN е най-разпознаваемата  козметична компания в България, а децата на предприемача управляват и разширяват с отговорност и уважение, наследството, оставено от Попов.
"За Стефан Попов не говоря в минало време. Защото е от  хората, които заразяват - с усмивка, с доброта, с хъс за работа. Е, как да кажа беше, когато продължавам  да се допитвам до него, кое е добро и кое е зло. Как да е бил, когато и сега чувствам, че ако не ми достигат сили, той ми дава. И само на мен ли?  Стефан Попов има невероятна дарба: да дава! Защото има много. Е, и други имат, но имането ги затваря в света на вещите.  А Стефан си знае мярата - има толкова, колкото му е достатъчно. Останалото е суета.  Стефан Попов е от малцината, орисани със силата да преобърнат света край себе си. Към добро. Имам още какво да науча от моя приятел. Затова не го пускам. Хубаво ми е с теб, нека още да си поговорим. За всичко, приятелю.", споделя неговия най-добър приятел журналистът Михаил Ванчев.

"Врана в короната" мащабно изследване за историята на царския дворец

Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване На книжния пазар излезе едно от най-значимите исторически издания през ...