Най-добрите истории се
намират между страниците на паспорта е казал Сабер бен Хасен. А аз ще добавя, че между
страниците на паспорта са и най-добрите инвестиции.
Първият гост в „Покана за пътуване“ може да подреди от
страниците на паспорта си цяла библиотека. Проф. д-р Станислав Семерджиев е
създател е на специалността Драматургия и трети мандат ректор на НАТФИЗ – академията,
която отбелязва 7-ото си десетилетие. Вече осем години, Стенли, както го
наричат студентите му, е неизменно избиран за изпълнителен директор на СИЛЕКТ,
световната асоциация на висшите театрални и филмови училища, която има 180
членове. На разговора в ректорския кабинет, естествено, първият ми въпрос беше
дали е обиколил всички 180 държави. Проф. Станислав Семерджиев е отявлен
почитател на Азия. Това ме предизвика да го попитам и дали е чувал английската
поговорка „Ако китаец ти се усмихва, провери дали не ти е изял кучето“
Ректорът на НАТФИЗ е съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на повече от 50 филмови и телевизионни проекти за компании в над 10 държави. Освен
това на 6 януари има рожден ден – честит и все така успяващ да е!
В швейцарския град
Лозана на брега на Женевското езеро има ярка
българска диря – в Музея на
олимпийското движение се влиза под арка от летвата с рекорда на Стефка
Костадинова, 209 см на скок височина, който никой все още не е успял да
преодолее.
В рубриката „Пътеводител на
гастрономическия стопаджия“ ще ви водя до Йордания, но не по утъпканите
туристически явки, а там, където и крал Абдула Втори яде с ръце. “Хашем” е мъничко ресторантче за традиционна арабска
храна в йорданската столица Аман.
В
непредставителното заведение никой не се
учудва, ако отпред е паркирана лимузината на йорданския монарх, а той вътре нагъва фалафел (кюфтенца от счукана бакла или
нахут) или хумус (стрит нахут със зехтин и сусамов тахан).
Който не засече краля лично, може да прочете дописките за “хранителните му бягства”.
Стените на заведението са “тапицирани” с изрезки от вестници. А поради общото
фамилно име на
ресторанта с управляващата хашемитска династия
собствениците не твърдят, че са роднини, но и не отричат общите им
корени.
В “Хашем” турист трудно може да попадне, освен
ако не го доведе местен ценител на арабската бърза закуска. Капанчето работи по
24 часа, не е затваряло от 1952 г. (и май не е ремонтирано оттогава), но пък е
тайната забележителност на Аман, макар да се гуши в стръмен сокак на Стария
град.
Скарите и котлоните на дървени
въглища са отпред, в огромни бакъри къкри каша от нахут, обилно подправена със
сусам. Ако не носите на люто, не се пресягайте към червения сос от домати,
зелен лук и взривоопасни подправки. Арабските питки хрупкат топли-топли и
изпълняват няколко функции: на храна, на пожарогасител и на прибори - с тях се
гребат пастообразните гозби от чиниите, независимо дали е по-гъст от сметана
катък с много магданоз и зелен лук, или е традиционната салата табуле от
булгур, ситно нарязани домати и отново магданоз.
Ако свиете хляба на фунийка, кусате
като с лъжица и от неповторимото овче кисело мляко. За да спазите местните
обичаи, е по-добре да прокарате вкуснотиите с безбройни чаши сладък като шербет
черен чай, сварен с кори от канела и семена на кардамон и сервиран със стрък
зелен джоджен вътре. Един
от специалитетите - пиле в питка, се нарича “булгари”.
Традицията монархът инкогнито да
наминава за залък истинско хапване идва от бащата на сегашния владетел -
Хюсеин, който имал навика да “слиза сред хората”. Всеки шофьор на такси в Аман
ще ви разкаже “преживяна от първо лице” история как покойният вече владетел
обичал да “върти геврека”, предрешен като таксиджия и никога не взимал бакшиш.
(Сигурно по това са познавали, че е кралят, защото бакшишът в Йордания е начин
на живот.)
В кафенето “Ал
Рашид кортс” от 1924 г. насам се кове истинската политика на Йордания. На не
едно безкрайно припалвано наргиле и чаша кафе с кардамон са се решили повече
съдбини на хашемитското кралство, отколкото в парламента. Сервитьорите знаят
кой от постоянните
клиенти с колко шекер си пие гилфито - дъхав чай с канела, ванилия и
настърган вътре кокос. Над терасата, от която отлично се наблюдава стъргалото
на Аман, се стелят ароматни облаци дим.
Да си сложим ръката на сърцето и да помислим
колко пъти пътуваме до далечни места, за да се дивим и ахкаме пред
забележителности, които далеч не превъзхождат наши, родни кътчета. Знаете ли,
например, че на 8 км от центъра на Пловдив има 1000-годишен манастир и чинар с
дебелината на секвоя? Не? Юлия Бачева от Белащица ще ни разкрие тази добре
кътана в пазвите на Родопа планина тайна. Тя дава идея за още една отбивка по
пътя за Пловдив, която не бива да пропускаме.
Да осъзнаем, че малките чудеса в България са на всяка крачка. Докато ги
има…
Още приключения, че
и награди - на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/
Няма коментари:
Публикуване на коментар