Бойка Велкова:

Снимах се с Ал Пачино, но не му казах, че съм актриса
Магдалена ГИГОВА

Актрисата с Ал Пачино и Итън Хоук в Ню Йорк. 

Мнозина помнят Бойка Велкова като Десислава от филма „Боянският майстор“. Последната роля на актрисата е в моноспектакъла „Пътят към Афродита“ по Исабел Алиенде. Пиесата деликатно показва съвместното съществуване на Телесната и Небесната Афродита, на греха и духовността, на подправките, които правят живота вкусен. Това представление все още е играно само десетина пъти, но „Две“ на Таня Шахова вече отбелязва 50 спектакъла на сцената на Народния театър. В него Бойка играе ролята на Дора Габе в заника на живота й. По сценарий поетесата съжителства с Елисавета Багряна в Дома на писателите в Хисаря, но общуването им е далеч от пикантната представа.

Актрисата е носителка на най-престижните театрални награди „Икар“ и „Аскеер“, преподава в МОНТФИЗ.

Разговорът с Бойка Велкова тръгва от пиесите, за да стигне отвъд очевидния театрален факт.

- Моноспектакълът ви „Пътят към Афродита“ е по книгата на Исабел Алиенде, но в него са вплетени и ваши текстове. Водите си дневник или записвате какво чувствате в разични моменти от живота си?

- Записвам някои неща, които ми правят впечатление.

- Това означава, че споделяте с публиката и много лични неща.

- Да.

- Нужда от катарзис ли е това или вече не се притеснявате?

- Никога не съм се притеснявала, просто сега му дойде моментът. Не знам дали е катарзис. Всеки автор е откровен. Исабел Алиенде едва ли пише книгите си само за да изпита катарзис. Това е начин на изразяване. Всеки намира своя път.

- Хората които са гледали спектакъла, казват, че сякаш виждат душата ви разголена. С какво се сбогувахте - със суетата или с премълчаването?

- Не е толкова драматично. Просто това е още една възможност да споделя какво мисля.

- От сцената се стеле „аромат на канела, вино, мъжки устни, пропуснати нощи и други афродизиаци“. Някоя жена казвала ли ви е след представление, че е погледнала живота си с други очи? Или поне мъжа си по друг начин?

- Случвало ми се е да имам обратна връзка след спектакъла. Хората са благодарни, че поне малко са се събудили емоционално през този час и 20 минути и си обещават, че нещо ще променят, което е най-ценното в представлението. Играла съм го само 10 пъти. Спектакълът все още няма своята биография, но аз очаквам менния, които може би ще променят и мен.

- На афиша пише „музикална картина Теодосий Спасов“. Как се роди музиката за „Афродита“? Спорихте ли, разказвахте ли на мъжа си как си представяте мелодиите?
- Не, аз не се карам със съпруга си. Доверявам му се. Той прочете текста, гледа репетиции и извървя своя път към музикалната картина. Всичко е прекрасно!

- Поставяли ли сте си граница в „Пътят към Афродита“. Къде свършва Бойка Велкова и къде започва Исабел Алиенде? Или сте се сраснали?

- Казват, че не може да се разбере къде е моят текст и къде нейният. Не съм се замисляла дали е комплимент. От себе си съм сложила не повече от 15 изречения. А от книгата на Алиенде, която е 500 страници, съм извадила онова, което мен ме вълнува и най-много ме докосва. Моите думи са малка подправка към нейните. Нищо повече.

- В „Пътят към Афродита“ има много подправки, една от които е самоиронията. Присъщо качество ли ви е или го придобихте покрай работата върху пиесата?
- Човек се развива и в един момент самоиронията се оказва нещо, без което не бива да се живее, защото иначе ставаш недоволен индивид с много претенции. Аз не съм на 20 години и съм претърпяла не едно развитие.

- Пиесата на Таня Шахова „Две“, в която играете Дора Габе, също се развива - стигна до 50 представления при пълен салон в Народния театър. Как приемате признанието на авторката, че докато е пишела, си е представяла Мариус Куркински във вашата роля?

- Всеки автор има право да бъде вдъхновен от каквото му харесва. Така че уважавам това, което е казала.

- Амбицирахте ли се да изтриете представата й?

- Въобще не съм се замисляла за това. Просто се опитах да си свърша работата. Спектакълът върви, има своя успех и своята публика, което нас с Мария Каварджикова ни прави много, много щастливи.

- Как се сработихте с Мария? Тя играе ролята на Елисавета Багряна. Действието се развива в залеза на живота на двете поетеси.

- Аз и друг път съм работила с нея. Никога не имало някакви крайни спорове. В творческа атмосфера работата спори. Режисьорът Юрий Дачев много спокойно и търпеливо води целия процес.

- Всеки българин има свое мнение за отношенията между Дора Габе и Елисавета Багряна. Успявате ли да обърнете представите?

- Не, лично не познавам поетесата, която играя. Но хората не идват да гледат възстановка на Дора Габе и Елисавета Багряна, а да се докоснат до две много специални жени, истински талантливи, европейки, говорели са по 4-5 езика, превеждали са, прославяли са България навсякъде по света, красиви, умни. Ние просто се опитваме да разкажем едно парче живот на тези две уникални поетеси. Не знаем какви са били отношенията им извън този отрязък. Не мога да се досещам какво са правили. А и градските легенди и митове понякога са една лъжа. Опитваме се да споделим с хората, това което сме избрали да разкажем като емоция, като гледна точка към тези две изключителни дами.

- Как възприемате тяхното отношение към старостта? В пиесата те отказват да споменават думата „стар“ и затова казват „отиваме във Възрастна Загора, ще минем през Възрастна планина“.

- Това е проява на чувство за хумор и носи в себе си много ирония и самоирония. Затова са толкова изключителни.

- Вие сте една от малкото театрални актриси със собствен уебсайт. Имате ли планове за интерактивен спектакъл с използване на повече технологии?

- Не съм се замисляла за това. Ако се случи нещо такова - ще се чуе.

- Родителите ви решават да инвестират част от заработените от тях в чужбина пари в образованието ви и ви изпращат в прочутата школа на Лий Страсбърг в Ню Йорк. Казват, че има драстична разлика между методите му и тези на Станиславски и Немирович-Данченко, по които се учи в нашето театрално училище. Когато попаднахте там, изпитахте ли стрес?
- Не съм получила никакъв стрес, защото вече бях професионална актриса. Това е една доста интересна система и тя е надстройка на Станиславски. Школата е много ценно място за актьора, който иска да се развива и да научи повече не само за професията, а и за себе си. Така че не бих казала, че е нещо много по-различно. Да, различава се само по себе си, но е малко парче от един общ пъзел от много гледни точки към театъра. Мен това ме е интересувало и затова отидох там.

- В курса ви имаше ли актьори, които след това са се развили до степен да се гордеете, че сте учили заедно?

- Не съм сигурна. Аз все пак карах летните курсове. В тях имаше артисти от цяла Европа - шведи, германци, испанци. Може и да са направили нещо в собствените си държави, но ако за това питате - не познавам холивудска звезда.

- Аааа, познавате! Имате снимка с Ал Пачино. Как се случи да се снимате с него? Това сбъдната мечта ли е за вас?

- Попаднах на представлението „Гленгари Глен Рос“ от Дейвид Мамет, в което участваше и реших да остана след спектакъла, за да го видя отблизо. Въобще не очаквах, че може да се случи. Застанах с заедно всички останали почитатели и любители на Ал Пачино да чакам пред служебния вход и когато той излезе, те наистина онемяха. Никой не помръдна и аз първа си позволих да го помоля за снимка. Той веднага се отзова, което го прави просто прекрасен. Беше подготвен, че навън го чакат за снимки, за автографи. Дори едно момиче до мен каза: „Аз не искам снимка. Искам да ме целунете.“ И той го направи. Това си е едно преживяване, но не мога да кажа, че е сбъдната мечта. Същото се получи и с Итън Хоук след участието му в „Иванов“ на Чехов.

Като млада актриса много харесвах Марлон Брандо, но вече среща с него е невъзможна.

- Казахте ли на Ал Пачино, че сте актриса?

- Не. Толкова много хора го чакаха. А и него какво го интересува каква съм. Щеше да бъде излишно.

- Вашият флирт с киното започна гръмовно - с Десислава в „Боянският майстор“. Дори след толкова роли в театъра някои хора все още ви свързват с този образ. Но флиртът не продължи. Театърът ли се оказа голямата ви любов?

- Просто след „Боянският майстор“ киното се срина. Сега то наново се събужда. Има прекрасни млади творци - режисьори, сценаристи. Надявам се, въпреки че толкова години са минали, някой да се сети за мен. Бих се радвала да се снимам пак. Обичам театъра и киното еднакво.

- Завършили сте балетно училище, но се отказвате поради заболяване. В спектаклите ви има много танци. Това носталгия по недовършената кариера ли е или просто умение, което си струва да бъде показано?

- Получавам роли, в които се танцува. Така се случва. Не е нещо специално. Танцът е още един инструмент на актьора, с който се изразява. Да пееш, да танцуваш - това е част от професията. Няма носталгия и не е на всяка цена. Имаш инструменти - работиш с тях. Както казва Айсидора Дънкан, във всеки танц, дори в несъвършения, ако има любов, всичко е наред.

- Бихте ли се включили в танцов риалити формат?

- Защо не? Ако ме поканят.

- Обикновено актрисите изживяват труден преход от младежки към зрели роли. При вас това се получи плавно. Или само така изглежда?

- Нормално приемам всичко. Такъв е животът. Трябва да има приемственост. На младите да се помага и да се дава възможност за реализация, да им се отвори пространство. Изключително толерантна съм към всеки, който идва след мен. Надявам се повече хора да са такива, за да може и моят син да си намери мястото.

- Синът ви Теодор е избрал различна от вашата и на баща си професия. След като завърши Американския колеж, замина да следва международни отношения в Шотландия.

- Той е много артистичен и много музикален, но има право да избере какво иска да прави и ние го уважихме.

- А когато се появят внуците, каква баба бихте искали да бъдете?

- Вие ми задавате въпроси от бъдещето и не мога да ви отговоря.

- Как си представяте своето бъдеще в изкуството. Има ли роли, за които мечтаете?

- Надявам се да изиграя вълнуващи неща, които да докоснат публиката, да ме развият като актриса, да ме направят по-мъдра и по-спокойна.

Дмитрий Оскин от „Посрещнете руснаците“ по Фокс пред „Преса“

В Камбоджа се чувствах като Анджелина Джоли

Маги НИКОЛОВА

Риалити шоуто за баснословно богати и ексцентрични „емигранти“ от Москва и Санкт Петербург в Лондон - „Посрещнете руснаците“ ( Meet The Russians), което се излъчва и у нас по Фокс тв, понякога ни кара да се усмихваме иронично, друг път да не вярваме на очите си, трети – да се възмущаваме, но никога не оставаме безразлични. Поредицата роди нов руски израз „Богатите също плачат, но в Лондон“, а някои дори наричат британската столица Лондонград, заради многото преселили се там олигарси. Дмитрий Оскин е един от главните герои в риалити щоуто. Запомнили сме го с неестествено острите му обувки и с хапливите му забележки. Той разказа пред „Преса“ как един обикновен фотограф от Санкт Петербург се оказва партньор на най-състоятелните руснаци. Естествено първият въпрос е „Защо милионерите толкова си падат по Лондон?“.

Не милионерите, а успелите руснаци харесват Англия. Те пристигат тук в търсене на по-комфортен живот. Според мен в Лондон има всичко за всеки. Единственото важно е да уважаваш местната култура и да живееш по британските закони, иначе рискуваш да не останеш дълго“, отговори Дмитрий. Той приел без колебание да участва в риалитито, въпреки твърде ироничното отношение на продуцентите дори към най-заможните участници. Цяла Англия обсъжда със злост как съпругата на руски олигарх, нагиздена посред лято в кожено палто за 100 000 паунда, купува имение за 4,5 млн. британски лири, сякаш пазарува кило картофи. „Винаги съм искал да се пробвам в телевизията. Когато казах „да“, нямах представа кои са останалите участници. Имах собствени интереси. Но благодарение на шоуто се запознах с прекрасни хора и никой не може да ме раздели с тях.

В живота на Дмитрий Оскин има не само британска, а и „българска връзка“. На традиционния Руски бал в Лондон той се среща с Евгени Минчев, който от години е гост там. „Запознахме се съвсем неочаквано. Аз бях излязал от снимките на „Посрещнете руснаците“ и отидох на светското парти, което е едно от най-бляскавите, да си почина. Общи познати ни представиха един на друг и се сприятелихме“, разкри Дима. Той е категоричен, че не дели приятелите си на знаменитости, благородници и „обикновени хора“, но пък винаги попада в необичайни ситуации. Дори когато е на път. „В Камбоджа се почувствах като Анджелина Джоли. Това е шега, разбира се. Историята е следната: бях тръгнал към древните храмове Ангкор Ват и изведнъж се оказах заобиколен от деца между 5 и 12 години, които се опитваха да ми продадат сувенири. Разбира се, че купих, но те изведнъж сякаш започнаха да извират от всички сттрати. Ставаха все повече и повече. Наложи ми се да се втурна да бягам. Можете да си представите каква гледка бяхме – аз тичам напред, а след мен глутница дечица. В крайна сметка не се оказах достатъчно бърз. Догониха ме и сега имам сувенири от Камбоджа до края на живота си“.

Дмитрий има съвсем конкретни планове какво ще прави след края на шоуто. Първо няма да прекъсне връзките си с новите си приятели и второ – ще направи изложба. Все пак е риалити знаменитост, но и фотограф. След това планира да отвори собствено студио и да събере екип.

А относно неговата „запазена марка“ - прекомерно острите обувки, обещава да не се разделя с тях. „Те са творение на Кристиан Луботен. Обичам неговите обувки! Имам огромна колекция от тях. Харесват ми заради оригиналните токове, които изглеждат много стилно с всякакъв вид облекло“, завърши Оскин.

С Евгени Минчев и собственика на клуб „Мосимън“ - Антон, носител на ордена на британската империя. 

Низ от скандали в Англия и в Русия

Благодарение на руснаците Лондон оглавява класацията за най-много млади милионери на глава от населението. Средната им възраст е между 46 и 55 години. По официални данни в британската столица постоянно живеят 400 000 преселници от бившия Съветски съюз. Това обаче не прави англичаните по-толерантни към разсипническия начин на живот на новите им съграждани. Веднага след премиерата скандално жужене премина през Русия и през Великобритания.

Хората на Острова са възмутени от разюздания шопинг, надбягванията с поршета по центалните улици, джакузитата пълни с „Дом Периньон“ и „Круг“... Според тях „Посрещнете руснаците“ е най-вулгарното шоу на всички времена и народи. „Заради такива хора, ние, лондончаните, сме принудени да търсим домове извън града. Те разнасят куфарчета с пари на задните седалки на бентлитата си. Заятова цените на недвижимите имоти преминаха гранизата на разумното“, твърдят жители на британската столица. В Москва са не по-малко люти. Хората взели участие в риалитито са обвинени, че са станали част от най-мащабната дискредитация на родината си в странство. „Британцитеса събрали най-чудовищните стереотипи за руснаците на едно място“, вайкат се в родината на участниците.

С Кристина Сисоева – дъщеря на топмениджър на Лукойл и съпруга на британски милионер.

Царските наследници

 Mагдалена Гигова

Борис е новият престолонаследник на България. Колкото и напълно условна да е тази титла. След кончината на баща му Кардам по династично право първородният му син ще приеме титлата княз Търновски. Ако някога му се случи да седне на престола, ще се подписва под указите си като „Борис Четвърти“. В момента той учи в Европейския лицей в Австрия.

Момчето ще навърши пълнолетие на 12 октомври 2015-а. След него в редицата за имагинерния трон е по-малкият с две години негов брат Белтран. Той е близо до майка си в Испания и е талантлив пианист. Поради многолюдието на фамилията Сакскобургготски - пет деца и 11 внуци, списъкът за български цар се оказва невероятно сложен, но не чак толкова дълъг - трите момичета по закон не могат да имат претенции към престола.
Последен в „листата на чакащите“ е 8-годишният Симеон Хасан. По ирония на съдбата той е единственият от внуците, който е роден в София, кръстен е в православната вяра и говори български. Упражнява го у дома с майка си и в нашето училище в Рабат, столицата на Мароко, където живеят родителите му. 

Маргарита и Симеон - 3 сватби, 5 деца, 11 внуци

През януари 2013 година Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита Гомес Асебо отпразнуваха златната си сватба. Заради световната финансова криза семейството предпочете да отбележи 50 г. съвместен живот без официални тържества.

Двамата се срещат случайно за първи път през 1958 г. на празника Сан Хуан в клуб „Пуерта де Йеро“ в Мадрид. „С него танцувах за пръв и последен път в онази нощ - спомня си Маргарита. - Заведението не ми харесваше.“ Симеон пък добавя: „Когато я видях, тя изглеждаше някак много тъжна и изящна и я поканих на танц. Беше изключително красива, грациозна и одухотворена. Казах й, че отивам във военна академия в Съединените щати. И тя ми отговори: „Виж ти, аз пък ще ходя там през декември на гости на една приятелка.“

Срещата им в Америка не се състояла, защото Маргарита заминава за Япония. Виждат се отново година по-късно в Мадрид. Връзката им започва плахо, но любовта взема връх. Две години по-късно решават да се оженят, без да обръщат внимание, че макар и с благороднически произход, тя няма във вените си кралска кръв. Това обаче не е толкова просто по династически причини. Испанското общество и Ватиканът не приемат брак между католичка и православен. Симеон като монарх, макар и в изгнание, не може да си позволи да приеме друга вяра. Той иска лична аудиенция с Йоан XXIII, за да измоли разрешение за брака въпреки предразсъдъците. Майка му, царица Йоанна, като издънка на Савойската династия пуска в действие всички семейни връзки. Залага и на личното си познанство със светия отец, който навремето е бил папски нунций в София под името монсеньор Анджело Ронкали.  Сложните маневри се увенчават с успех. На 10 август 1961 г. царица Йоанна обявява годежа на сина си. На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии. Втората венчавка всъщност е граждански брак, сключен в Лозана на 20 януари. Кулминацията е на следващия ден в златната руска черква в градчето Веве. Там митрополит Андрей в съслужение с руския архиепископ на Швейцария благославя брака. Кумуват княз Дмитрий Романов, известен изследовател на българските военни ордени и медали, написал научни трудове и книги по въпроса - племенник на последния руски цар, и княгиня Мария Луиза - сестра на младоженеца. Главата на булката е украсена с диадемата на царица Йоанна, направена от диаманти, изумруди и рубини в цветовете на българския трибагреник. Гощавката след церемонията е в хотел „Трите корони“ на брега на Женевското езеро.

Когато я питат как семейството им е оцеляло цели 50 години, доня Маргарита шеговито отговаря: „Почти невъзможно е да разтрогнеш три брака.“ А и наличието на пет деца също заздравява фамилната издържливост. Първородният е Кардам (роден през 1962 г.), който почина неотдавна след дългогодишна кома. Той е женен за Мириям Унгрия Лопес. Имат двама синове - Борис (1997) и Бертран (1999). Две години по-късно се ражда Кирил. Той и жена му - известната светска красавица и муза на Валентино Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила, отглеждат три деца - Мафалда (1994), Олимпия (1995) и Тасильо (2002). Двамата се развеждат, но в името на потомството запазват чудесни взаимоотношения. 365 дни по-късно семейството се сдобива с трети син - Кубрат. Неговата съпруга Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасуп написа книга със съвети за добрите обноски в обществото, преведена и на български. Тя се опита да произвежда козметика с автентично наше розово масло, но бизнес инициативата й не потръгна толкова масово, колкото очакваше. Те също имат три деца - Мирко (1995), Лукас (1997), Тирсо (2002). Пет години по-късно се появява четвъртият син Константин Асен. С половинката си Мария Гарсия де ла Расиля и Гортасар са родители на Умберто (1999) и София (1999). Изтърсачето в семейството княгиня Калина се появява като подарък за 10-годишнината от брака на родителите си. Тя е омъжена за мореплавателя и изследовател Антонио (Китин) Муньос Валкарсел. Синът им Симеон-Хасан е 11-ият поред царски внук и единственият роден в България.

Когато питат Сакскобургготски защо имената ни всичките му деца започват с „К“, той обяснява: „Престолонаследника Кардам бе логично да кръстя на един от любимите ми български владетели. Пък и името му лесно се произнася на всички езици. Кирил е наречен на вуйчо ми Кирил, когото много обичах и така тръгна. Дори като малки децата се шегуваха, че са като ракети К-1, К-2...“ Според израелското списание „Фар“ обаче еднаквите първи букви на царските наследници се дължат на преклонение към двата богати рода, от които произлиза дядо му Фердинанд - Кобург и Кохари.

Потомците на Симеон и Маргарита говорят по няколко европейски езика. Немският е задължителен заради корена на баща им, испанският идва по линия на майка им, почти всички учат във френски лицей и паралелно работят върху английския си с частни учители и гувернантки. От всички обаче само Калина положи усилия да научи и български заради факта, че в началото отглеждаше сина си Симеон-Хасан в „Царска Бистрица“ с помощта на жена от Самоков и поради интереса си към нашите шевици и дантели.

Цялото семейство спортува активно и споделя голяма любов към животните. В дома им в Мадрид винаги има поне няколко домашни любимци, а в двореца „Врана“ - дори частен минизоопарк. Хората от околните села знаят и понякога оставят на прага на семейство Сакскобургготски ранена животинка. Калина дори беше донесла от пустинята Сахара питомна лисица с огромни уши - фенек.

Когато Симеон решава да се върне за постоянно в родината си, Маргарита с чувство за хумор разказва как първата нощ във „Врана“ прекарали в спални чували на пода. Тя бързо научава български, с удоволствие пазарува сама или придружена от приятелка, кара колело из София, пътува с метрото, ходи на Витоша. Тъй като е две години по-голяма от съпруга си, доня Асебо отпразнува тази година през януари 80-ия си юбилей, заобиколена от деца и внуци в Мадрид. Тя изрично пожела парите за букетите и подаръците да бъдат внесени във фонда за подпомагане на пострадалите от наводненията. Близки до семейството казаха, че доня Маргарита е съкрушена от кончината на сина си Кардам.

Борис Търновски е новият престолонаследник

Княз Кардам Търновски, който почина след 2548 дни в кома, идва на бял свят на 2 декември 1962 г. в Мадрид като първороден син в семейството на Симеон Сакскобургготски и Маргарита Гомес Асебо и Сехуела. Според статията за него в „Уикипедия“ той е завършил Френския лицей в Мадрид, както и всички деца от семейството след него. Учи философия и международна икономика в университета „Кларк (САЩ). Има научна степен по селскостопанска икономика; специализира агроиндустрия и хидромелиорации в университета „Пен в Пенсилвания. Работи в Аржентина и в САЩ.

Малко преди фаталната дата 15 август 2008 г., когато катастрофира със зеления си спортен „Ягуар“, Кардам обмисля да промени коренно живота си и да се занимава с биоземеделие у нас. Той може да води сносен разговор на български, но понеже е перфекционист, рядко го прави. Съпругата му Мириам Унгрия, която също е от благородническо потекло, има рядката специалност „гемолог“. Освен че оценява скъпоценни камъни, тя изработва от тях ефектни бижута, които според сайта й вървят по няколко хиляди евро. Тя става и кръстница на най-големия диамант в света. С повече от 20-годишния си професионален опит тя е търсен консултант на голямата ювелирна компания „Карера и Карера“. Семейството има двама синове: Борис, кръстен на прадядо си, и Белтран. Новият престолонаследник, който би трябвало да получи титлата Борис Четвърти, се увлича от изкуство и компютри, обича пътешествията. Той скоро ще навърши пълнолетие. Брат му е две години по-малък. Учителите му по пиано твърдят, че притежава истински талант. Той обаче разделя вниманието си между музиката, химията и компютърните игри. И двамата братя са минали през подготвителното училище интернат „Котхил хаус“ в Оксфорд.

Мафалда на Кирил пее "Хубава си, моя горо"

Княз Кирил Преславски е чест гост в нашето посолство в британската столица и основател на Сити клуб - общността на успелите българи в Лондон. Понякога го придружават трите му деца Мафалда, Олимпия и Тасило, които с радост обличат носии и пеят народни песни на национални празници. 

За първи път княз Кирил дойде в България като част от инициативата „Българския Великден“. Той не говори езика на бащината си родина, но е много добронамерен при общуване със сънародниците си. Бившата му вече съпруга Росарио Надал неизменно влизаше в класациите на най-добре облечените и стилни жени в Европа. 

След развода им се заговори, че красавицата има връзка с Хю Грант, но се оказа, че е залюбила фотограф от албански произход. Тя се изявява като съветничка по въпросите на изкуството на мексиканския магнат Еухенио Лопес Алонсо. Освен собственик на конгломерата за производство на сокове „Хумекс“ той притежава и една от най-скъпите в света колекции на произведения на изкуството.

Цялата титла на втория царски син е княз Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип Преславски и херцог Саксонски. Той е завършил квантова физика в Принстън, но от години работи във финансови и инвестиционни фондове, включително и във фалиралата банка „Лемън брадърс. Трите му деца не носят български имена. Най-голямата, 21-годишната Мафалда, е кръстена на сестрата на баба му Йоанна Савойска. Красивата италианска принцеса загива в концлагера „Бухенвалд“ по личната заповед на Адолф Хитлер, въпреки че е омъжена за немския принц Фридрих фон Хесен. Заради милосърдието си и мъченическата си смърт е канонизирана за светица от Ватикана. Втората дъщеря на княз Кирил се казва Олимпия и е родена през 1995 г. Брат им Тасило е на 13 години. Мафалда е човек на изкуството, следва музикология в Бостън, композира, пише текстове за песните, които изпълнява. Гордее се с няколко издадени сингъла. Макар да знае едва няколко думи на български, тя пее народни песни и се хваща на хорото на всички събития, организирани от Сити клуб в Лондон. Научила е докрай „Хубава си, моя горо“. Сестра й  Олимпия също изпитва интерес към всичко българско. Преди време двете с Мафалда създават онлайн проекта „Нашата България“, с който подпомагат събирането на средства за българска чешма в Кенсингтън Гардънс в Лондон. По-късно тя бе открита от баща им и от Димитър Бербатов.

20-годишната Олимпия беше на стаж в ателието на модната компания на световния дизайнер Валентино в Рим покрай отличните връзки на майка й с дизайнера. Въпреки че и тя често посещава българското училище в Лондон, засега говори свободно френски (завършила е лицей в британската столица), от гувернантките си е научила немски, с брат си и сестра си говори на испански, а с останалите - на английски. Мафалда, Олимпия и брат им Тасило са възпитаници на Френския лицей в Лондон, който е завършил и баща им. Там научават френски, помежду си говорят на испански, а с приятелите си - на английски.

Най-малкият от семейството е запален спортист. Тасило е състезател по водни ски. Заедно с баща си тримата карат сърф, колело и ски, играят тенис.

Фелипе Шести кумува на Кубрат

Кум на третия царски син княз Кубрат Панагюрски при брака му с Карла Ройо-Виланова е сегашният монарх на Испания Фелипе Шести и сестра му, инфантата Кристина. Церемонията е в храма на Кралския манастир „Енкарнасион“.

Кубрат е хирург по вътрешни болести с няколко патента за техники при опериране на стомаха, ръководител на отделението по хирургия и колопроктология в болницата „Сан Камило“ в Мадрид. Съпругата му е завършила право, специализирала е поп-арт и реклама в Лондон. Тя лансира в Испания своя марка козметика с българско розово масло - Carla Bulgarian Roses Beauty, която се продава в повече от 270 магазина в цяла Испания. За този пробив получи приза „Жена предприемач“ за 2011 г. на Пиренеите. Авторка е на няколко книги, сътрудничи на престижни издания за мода.

Семейството има трима синове: Мирко (роден през 1995 г.), Лукас (1997 г.) и Тирсо. Най-големият е гордостта на баща си, защото върви с ентусиазъм по неговите стъпки. Миналата година испанското списание „Магазин“ го включи в „Отборът мечта“ на хирургията в страната. Той е избрал да учи в татковата си Алма матер в Памплона. Сериозните научни занимания не пречат на Мирко да се отдава на другата си страст - сърфа, гонейки големите вълни. Като по-малки братята му Лукас и Тирсо имат типичните за деца желания: единият иска да стане ветеринар, другият - готвач, но кой знае още какъв акъл ще им дойде.

Близнаците на Константин-Асен

Княз Константин-Асен Видински е роден на 5 декември 1967 г. Както всички деца от семейството, и той завършва Френския лицей, след което учи икономика в Мадрид и получава магистърска степен от Колумбийския университет в САЩ. Работи като директор на банка „Родшилд“ за Испания, а вече е в местния филиал на британската банкова група „Барклис“. Отговаря за няколко страни и пътува често.

Съпругата му Мария Гарсия да ла Расия и Гортасар също принадлежи към аристокрацията. Тя отговаря за протокола и личните ангажименти на посланика на САЩ в Мадрид като негов личен сътрудник. На 20 ноември 1999 г. се раждат близнаците им Умберто и София. Те носят имената на брата на царица Йоанна - крал Умберто, и на испанската кралица София. Дъщерята на днешния монарх Фелипе Шести и съпругата му кралица Летисия носи същото име, а българският княз и съпругата му са кръстници на инфантата. Константин-Асен е един от кумовете на сватбата на испанския крал.

След една година в Лондон близнаците им отново учат в Мадрид. Умберто се увлича по тениса.

Единствен Симеон-Хасан говори български

 Симеон-Хасан Муньос Сакскобургготски е кръстен на дядо си и на неговия добър приятел и благодетел на семейството, покойния марокански крал Хасан Втори. Момчето, което навърши 8 години, е пълен отличник във френския лицей в Рабат. От учебното заведение твърдят, че уроците му се удават, а любимият му предмет е географията. Това никак не е чудно - нали баща му е известният изследовател и мореплавател Антонио (Китин) Хосе Муньос Валкарсел. А и по едно време цялото семейство живееше в шатра в пустинята Сахара заради проучване на таткото. Симеон-Хасан се увлича и по историята, което също е нормално. Все пак е наследник на едни от най-прочутите кралски династии на Европа - Кобург, Савоя, и е потомък на крал Луи Филип. Сигурно по същите причини любимата му игра е на войници - дядо му Симеон е учил в американска военна академия с псевдонима кадет Рилски, а баща му е бивш офицер от елитните части на испанската армия. Симеон-Хасан, който бе удостоен с титлата княз, когато навърши четири годинки, още преди да проходи, яздеше пони в двора на „Царска Бистрица“. Той вече се справя отлично с конете, плува и кара ски в Атласките планини и на Боровец. Малчуганът говори свободно пет езика. С майка си - на български, с баща си на испански, с приятелчетата на арабски, в училище - на френски и английски.

За да осъзнае неусетно, но завинаги, от какво потекло е, Симеон Сакскобургготски му подарил албум със семейни снимки на неговите дядовци царе - Фердинанд и Борис II, както повелява семейната традиция за онагледяване на родовата история. Според запознати това било семейна традиция - на внуците да се подаряват такива албуми, които разказват нагледно родовия епос. Майка му Калина пък е завършила история на изкуството в Мадрид, 

Лондонската академия по изкуствата и филология. В дома си в Мадрид Симеон гордо показва на гостите масичка, изработена от нея като дизайнер.

Даниел Михайлов от „Денят започва” станал водещ заради гадже

Магдалена Гигова

Виждаме Даниел Михайлов доста по-често от най-близките си роднини - той ни събужда всяка сутрин с „Денят започва” по БНТ. За краткото време откакто е на екран гостуванията на политиците се „нашариха” със спортни шеги и закачки, интервюта с музиканти и архитекти. Просто това са нещата, от които Дани истински се интересува. За разпита на управник или партиец се готви по-

усилено, защото признава, че е прекалено доверчив, а не бива да приема казаното от събеседника за чиста монета. Тук в дуета на водещите проличава балансът, защото политиката и енергетиката са страстта на колежката му Ася Методиева.

„Всички констатират, че помежду ни има някаква химия. Ние с Ася се намерихме още докато свиквах с обстановката. Може би защото сме две противоположности, си паснахме”, каза пред „Преса” Даниел Михайлов. Въпреки убеждението, че водещите на сутрешните блокове разчитат много на „вътрешния глас” – въпросите, които им диктуват редакторите в слушалката, Дани призна, че най-често им казват колко минути остават до края на разговора. Иначе двамата с Ася решават какво да питат. Той няма проблем с ранното ставане, защото 7 г. от живота си е водил сутрешно предаване в радио „Меджик ФМ” и едва в последната година минал в следобедния блок на Канал 3.

„В БНТ разликата е в това, че ходиш малко по-рано да те гримират и когато застанем на опашката за пудра, става навалица”, усмихва се Михайлов. – Ставам в четири часа (много тихичко, за да не разбудя домашните), пия кафе, преглеждам новинарските сайтове, вестниците и в 5,30 съм на работа”. Тъй като Дани е от щастливците, при които хобито е и професия, единственото, което му липсва в новото амплоа е невъзможността да пътува извън България, освен през отпуските. Но пък активно опознава родината и я обиква. Само внимава да не избира посоки, където може да заседне в преспите през зимата, за да бъде в понеделник в студиото. Иначе компенсира ранното ставане със следобеден сън, защото не успява да заспи по-рано от полунощ.

Водещият попада в журналистиката, заради гадже. В гимназията в родната му Стара Загора той, любимата му и нейна приятелка решават да направят училищно радио. „Отидохме в една от местните радиостанции с молба да ни помогнат. Там обаче ни казаха „Не можем, но дайте да ви опитаме дали ставате. Аз и общата ни приятелка ставахме, гаджето ми – не. И на 16 години започнахме да водим вечерно младежко шоу. А когато момиче и момче са непрекъснато заедно... любовта идва неусетно. Беше голяма драма. Бившето ми гадже я обвини „Взе ми работата, взе ми приятеля”... Е, и втората си любима изпуснах – аз станах радиоводещ в София, а тя живее в Брюксел и работи в Европейската банка”, усмихва се 34-годишният водещ. Той не крие, че радиото му липсва понякога. „Пред микрофона си абсолютно сам, разчиташ единствено на себе си. Докато в телевизията зависиш от много хора – оператори, режисьори, звукорежисьори. В радиото отговорът на въпроса „Какво правиш в стресова ситуация?” е ясен – оправяш се сам”, признава Дани.

В сутрешния блок, обаче също доста неща зависят от водещите. Щом приключат с предаването, Ася и той сядат с редакторите да уточнят гостите за следващия ден. На някои от тях се обаждат лично, за други разчитат на екипа и започват да се готвят по дискутираните теми. „Хората само си мислят, че работният ни ден свършва в 9 сутринта. Той тогава едва започва. В късния следобед получаваме готовия ред и отново преглеждаме въпросите си. Ако имахме сценаристи, щяхме да изгубим тръпката на разговорите”, убеден е Михайлов. Той е много доволен, че чрез „Денят започва” се опитват и пряко да помагат на хората. Но понякога историите им го просълзяват. Дори се чуди как издържат на напрежението репортерите (които са все млади и чувствителни) при сблъсъка с човешкото нещастие. Особено при живите включвания.

Малкият трик за „поемане на дъх” на Дани е за десетина минути да не поглежда изпратените му от редакторите съобщения, които текат като върволица през целия ден. Благословен със спокоен нрав, водещият засега не е бил изненадан или изнервен от нито един гост. А и никой досега не е напускал преждевременно студиото, вбесен от негов въпрос. „Ние с Ася много внимателно проучваме гостите четем им интервюта, изказвания и няма как да ни хванат неподготвени. Прави ми впечатление, че и политиците се подготвят при кого отиват. Ще дам пример с Лютви Местан, който е много трудно да бъде „хванат натясно”. Той беше наясно, че сме нова двойка, откъде идвам, кой съм... Беше си намислил какво точно иска да каже и го направи”, сподели Дани. Той предпочита да се чуе лично с човека, с когото му предстои да разговаря на следващата сутрин.

Зрителите на БНТ забелязват, че с неговата поява сутрешният блок е по-разчупен и диалогов отпреди. А фактът, че той чете и новините добавя допълнителна хомогенност и плавност в предаването. „Може би сутрешните новини на БНТ нашите са единствените в българския ефир, в които водещите си разменят реплики. Това че можем да си кажемм нещо между съобщаването на факти много ми харесва като формат. Вмятането на лично мнение не само в блока, ами и в новините бе рисково, но е успешно. Рейтингите показват, че хората също го харесват”, усмихва се Даниел Михайлов. Той се шегува, че не мисли за бъдещето, защото едва е дошъл в БНТ и още не си е стъпил на краката. За него е важно, че се чувства добре и на правилното място.     

Ванга обича двама мъже на име Димитър

Магдалена Гигова

Простичкият наглед живот на българската порочица Ванга е обрасъл с мистични фантазии и легенди, но едно е сигурно - в него са намерили място двама мъже на име Димитър. И те са факт извън мълвата, че Вангелия Пандева-Гущерова си е отишла от живота девствена. Не по-малко стряскаща е и версията на журналистката Светослава Рудолф, че прорицателката е била брутално изнасилена и бита. Това я е ослепило и лишило от щастието да има свои деца, но е отключило необикновената й дарба. Официалният мит за погубеното зрение на Ванга също не звучи особено достоверно, обаче е пряко свързан с първата й любов. Нострадамус в пола, както я наричат руските й почитатели, рядко говорела за страшния ден, в който вихрушката я грабнала от пътя, въртяла я във въздуха и я запокитила в далечни трънаци. Кошмарът се разиграл, когато бъдещата Петричка врачка е на 12 години. Като най-голямо дете в семейството тя била натоварена да надзирава магаретата и да носи вода. Тръгнали с братовчедка й по Гергьовден с менците към Анската чешма. Стихията първо повалила по-голямото девойче, после отнесла Ванга като перце. „Магарето като вървеше, она падна... Гледам, по пътя едни книжчета играят така, ей вятърът ги носи... Дойде до мене и ме дигна... и ме носи, колкото оттука до Левуново... десет километра... Ама това са години и като ми напомнюват, наново раната ми се разработва. Аз не искам да казвам всичко, оти мене ме боли“, споделяла приживе Ванга и се затваряла в себе си. Спасението й е истинско чудо. Близките, които я дирели, никога не биха се сетили да я потърсят толкова далеч. Овчарче обаче видяло, че „едно моме лежи в трънето, ама и от двете му очи тече кръв“. Тя почти е затрупана от кал, камъни и клони, а очите й са направо набити с пясъчни частици. Бабешките мехлеми с мед и промивките с билки не облекчават болките й. Жени Костадинова, една от авторите на 24-те книги за Ванга, публикувани досега у нас, я цитира в последното издание „Ванга пророчицата“: „Лекарите от Струмица ме лекуваха три години. От Струмица - в Скопие, от Скопие - в Белград, от Белград - в Загреб. Накрая казаха: „Девойко, ние сме дотук. Не можем да ти помогнем.“ Седем пъти операция ми правиха.“

Чешмата, където я е засмукало торнадото, все още съществува близо до македонския днес град Струмица. Заради култа към способностите на пророчицата, от смъртта на която ще честваме 20 години през 2016-а, тук продължават да идват хора на поклонение. Чешмата се е превърнала н туристическа забележителност. Местната община е поставила табела с кратка нейна биография. А хората продължават да вярват, че когато вихрушката я е вдигнала към небето, Ванга е била „подменена“, получила е нов дух - посредник между Господа и хората.

„Занизват се дълги години на мъки и живот в тъмнина. Ванга постъпва в училището за слепи в сръбския град Земун. Там се научава да плете, да свири на пиано, да чете Брайлово писмо“, пише в официалния сайт на фондацията „Ванга“. Това са едни от най-щастливите години в живота на пророчицата. Тя не може да се нарадва на кафявата плисирана униформа. Учителите са възхитени от бързия й ум, сръчност и изключителен музикален слух. Бързо усвоява и уменияте да „вижда“ с ръце. Но най-вече е добре гледана и винаги нахранена, което рядко се случва в бедняшкия й бащин дом. В Земун пророчицата среща първия Димитър в живота си. Той също е незрящ и е неин връстник - и двамата са на 18 години. Момъкът бил от заможно семейство от село Гято. Той бил привлечен от гласа на веселата си съученичка, а и нейното сърце забивало учестено в негово присъствие. Макар да не можела да се види в огледалото, знаела, че руменец облива страните й всеки път, когато са заедно. Двамата се чувствали щастливи и спокойни един с друг. Един ден Димитър признал чувствата си пред Ванга и предложил да се оженят. Родителите му също били съгласни да приютят младото семейство в големия си и уютен дом. Ванга, която не се поколебала да каже „Да“, замечтано си представяла как ще бъде булка с дълга бяла рокля, покрила косите си с нежен воал. На крилете на радостта пратила хабер на семейството си, че е намерила любовта и ще се омъжи. Дълго време не идвал никакъв хабер, а когато пристигнал, я попарил като слана. Баща й Панде пишел, че мащехата е починала при раждането на четвъртото си дете и Ванга спешно трябва да се върне, за да се грижи за осиротелите си братчета Васил на 5 годинки, Томе на 4 и Любка на две. Не е било нужно Ванга да е пророчица, за да осъзнае, че се сбогува не само с първата си любов, а и с осигуреното си бъдеще, с надеждата за по-добър живот. Чувствата между нея и Димитър явно са били големи, защото близки до пророчицата твърдят, че малко преди кончината й довели Димитър „да го види“. Заради това звучи приемливо твърдението на Вера Евтимова, че Ванга е пожелала мъже с името Димитър да носят ковчега й - било е съдбовно за нея.

Човекът, за когото Ванга се омъжва, се казва по същия начин, но носи фамилията Гущеров. Историята на запознанството им е свързана с дарбата й и отново фактите се преплитат с градски легенди и слухове. Според бившия уредник в къщата музей на Ванга Севда Георгиева Димитър отишъл при нея в Струмица за съвет как да изцери нетърпимото си главоболие, тя внезапно му казала: „Ти ке ми направиш къща, па ке се върниш още един път при мен. Втория път аз ке дойда с теб в Петрич.“ Другата версия е с криминален привкус Тя разказва, че през 1942 г. при прорицателката дошъл смугъл войник от 14-и интендантски полк. Ванга излязла от стаичката си и го извикала по име. Тя вече знаела какво го е довело при нея - брат му, търговец на свине, бил убит и ограбен. Оставил три ситни сирачета и болна от туберкулоза жена. Пророчицата занареждала, че знае за какво е дошъл - да разбере кои са убийците на брат му. Казала му, че може и да разкрие имената им след време само ако й се закълне, че няма да тръгне да им отмъщава. Уверила го, че деянието им ще бъде наказано и той ще види смъртта им. Димитър е смаян. Толкова, че дори не помнел как е напуснал дома й. Ето какво разказва писателят Николай Стоянов (чийто баща Методи е кум на пророчицата) и автор на книгата „Случаят Ванга“ в интервю пред вестник „Борба“: „Един ден у дома дойде бъдещият й съпруг Димитър. Той беше наш комшия и ние знаехме за голямата трагедия в живота му. Тогава убиха брат му и откраднаха много пари от него. Защо ги беше взел със себе си на нивата този човек, не знам, но Димитър дойде у дома за съвет. Леля ми го прати при Ванга. И влязъл той при Ванга да пита какво се е случило с брат му, а тя му казала: „Знам защо идеш, ама Богородица ми се яви и ми каза, че трябва да се ожениш за мен и после ще ти кажа кой, как и защо.“ И този човек колкото шашардисан дошъл при нея, още по-объркан си тръгнал, защото бил сгоден. А в Македония да се развали годеж, означаваше почти да ти отрежат главата.
Много съм се чудил защо и как този човек развали годежа, защо прие да стане мъж на сляпата Ванга. Той беше човек на ръцете, всичко сам си правеше, сам и къщата за семейството си направи, затворен, мълчалив. Не можеше да се каже, че беше духовно богат човек, че заради духовността на Ванга да приеме този брак. Пък и е ужасно да знаеш, че ти винаги си като отворена книга - не можеш да излъжеш жена си за нищо.“

Писателят Николай Стоянов пръв разкрива, че преди да се ожени за Ванга, съпругът й имал годеница на име Зоица. „Аз бях забравил тази история с мъжа на Ванга и когато говорихме с Евтим Евтимов нещо за дъщеря й, той всъщност ме подсети. След това, понеже аз обичам да проверявам нещата, отидох в къщата на Ванга, преди да издам книгата, и говорих със сегашния уредник. Тогава каза: „Да, да, така е...“ Даже нейният син потвърди. „Идва в къщата Зоица, идва синът й, ние разговаряхме с него, така е било“, потвърждава в разговор пред агенция „Блиц“ авторът на „Случаят Ванга“ и допълва: „Това ми даде ключ към въпроса защо се е осъществил този брак, как е просъществувал. Леля ми, която е била не само много хубава жена, но и много сугестивна, му е казала на Димитър: „Виж какво, нищо няма да загубиш. Първо, тя е страшно свястна жена, много хубав човек. Готви страхотно, шие, плете... Чистофайница е. Освен това с тази нейна способност никога няма да останете гладни.“ Плюс това Ванга познала къде са откраднатите от убития му брат златни наполеони. Него го намират на нивата с размазана глава. Димитър беше добър човек сам по себе си, но не беше духовен. Не беше уникален, не беше някакъв богат дух, че да си каже: „Абе, край, на колене й падам на тази жена, жертвам си живота!“ Беше практичен човек, даже и къщата сам си я построи. Но за този жест се иска нещо друго... Когато леля ми на майтап пита Ванга „Какво ще кажеш за брачната нощ?“, тя й отговаря: „Тая работа не е за чужди очи.“ И приключва въпроса. Въпреки това помоему бракът е бил консумиран“, разбулва Николай Стоянов една от най-обсъжданите мистерии - дали пророчицата не е починала непорочна.

Макар женихът да е със златни ръце, Ванга просто заменя една бедност с друга. Младото семейство дели схлупената къщурка в Петрич с майката на Димитър - Магдалена, която не крие неприязънта си към сляпата снаха и шумно въздиша: „Сине, сине, това ли ти беше късметът!“ В съседното стайче са трите невръстни дечица на убития брат на Димитър и умиращата му от туберкулоза жена. Младото семейство спи на легло от груби дъски върху четири тенекии от газ. Възглавниците са пълни с царевична шума, а дюшек няма. Ванга прибавя скромния си чеиз - изплетен от нея вълнен шал, бакърена тенджера и гюмче. Към фамилията се присъединява и малката й сестра Любка, която не се отделя от кака си през целия си живот. 
 

С много труд и лишения през 1947 г. семейство Гущерови построява мечтаната от тях къща - малка, но с двор, пълен с цветя. За уменията на пророчицата се предава от уста на уста и опашката пред вратата й не секва. Идват хора от цяла България за съвет и утеха. Но това разрушава брака й с Димитър. Той би искал жена му да е „обикновена“, да гледа къщата и да ражда деца. Съпругът сякаш е вградил сянката си в новата къща. Постоянно се чувства отпаднал, има силни стомашни болки. Посъветвали го да пие ракия, за да ги потуши. Започнал да се „лекува“ със скоросмъртницата, уж пийвал по малко всеки ден, но се пристрастил. Престанал да разговаря с близките си, затварял се сам в едната стая и само пиел. Ванга по цели нощи плачела, молела се на Бог да стори чудо и мъжът й да се оправи. Един ден обаче споделила със сестра си Любка, най-близкия й човек, че за Димитър спасение няма. Личната драма на пророчицата продължила 12 години. Дори осиновяването на племенницата й Венета, която отглежда като свое дете, не помогнало на съпруга й да изплува от тъмнината, в която потънал. Получил цироза на черния дроб. Когато го приели в болница, Ванга цяла седмица прекарала на стол до леглото му. Един ден лекарят казал на сестра й Любка, че иска да говори с нея. Пророчицата знаела за какво я вика. Прибрала съпруга си, за да умре у дома, сред близки хора. Когато легнал в собствения си креват, Димитър сякаш се успокоил и задремал. На пода до него се свила и Ванга. Шестте месеца на боледуването му били за нея едно мъчително сбогуване с човека, с когото живяла 20 години. Митко си отива на 1 април 1962 г. Сестра й Любка споделя, че в мига, в който склопил очи, Ванга заспала непробудно. Събудила се чак когато ковчегът тръгнал за гробището. „Придружих го до мястото, където му беше определено“, са единствените думи, изречени от пророчицата. Когато на сутринта след погребението близките на прорицателката казали на струпалите се от ранни зори хора да се разотиват, защото е погребала съпруга си, Ванга извикала на Любка да не връща хората, защото всеки е дошъл с болката си и имат нужда от нея.

Всъщност в живота на пророчицата има още един Димитър - осиновеният й син, който остава с нея до смъртта й и продължава да се грижи за паметта й.

Пророчицата пред проф. Никола Шипковенски:

„Той имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласът ми казва: „Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя, що ме ръкува пръв, той уби брат ти.“ А, колко съм била будала! Сега не казвам…
Той дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село - единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: „Сега знам вече.“ Но нищо не направил. И после ми каза гласо: „Ето мъжо ти.“ После цяла година мина и както се каза, така стана. Една друга жена му кажа, една приятелка в Петрич му кажа, така и така, и той рекъл: „Тая мома нема мене да земе, аз съм сиромах.“ И после майка му казала: „Тая мома е светица, тая може ли да се жени, как може да се жени, тая светица не може да се жени.“ Аз се ожених и после животът ми мина така, не е много за говорене...“

От книгата на Невена Тошева "Ванга автентично"

Яна Маринова: 

Нямам нужда от адреналин извън сцената

Магдалена Гигова

• Яна, очевидно си падаш по предизвикателствата и екстремните шоута.
• Всъщност съм била само в едно - „Сървайвър“. Риалити форматите са много забавни, когато са направени добре и публиката може да бъде съпричастна и да изживява приключенията на участниците. Не се и замислих, когато приех да стана част от „И аз го мога“.
• Къде е по-трудно - в „И аз го мога“ или в „Сървайвър“? В първото се изискват умения, а във второто - силна воля.
• Много са различни. В „Сървайвър“ физическите усилия се съчетаваха с глад, стрес, студ, недоспиване, перманентна болка. Много е различно! В „И аз го мога“ се чувстваш в безопасност. Шоуто е направено с премерен риск.
• Повечето хора си мислят, че в „Сървайвър“ ви снимат кални и изнемощели, а вечер си лягате в петзвездния хотел.
• Грешат! „Сървайвър“ е един от най-трудните периоди в живота ми. Зъбите ми още са вдлъбнати оттогава.
• От липса на витамини?
• От глад! Стискаш зъби през нощта. Там всички игри бяха направени по индиански мъчения, при които се предполага, че измъчваният умира. Изпитанието е доколко можеш да издържиш на болка. Докато в „И аз го мога“ пак има болки, но те са от контузии и всичко е в рамките на шоуто.
• Значи нищо няма да ти се опре в „лекото“ шоу.
• Хич не е леко, напротив! За мен е страшно сложно да забавлявам зрителя, да го накарам да съпреживява и да е съпричастен. Трябва да се усмихваш, когато те боли, да понасяш страх - това е задължително за „И аз го мога“, защото никой не иска да гледа някого, който се мъчи и се напъва. На мен ми се опря акробатичният рокендрол. Исках да са ми бързи краката, но след задно салто, независимо че партньорът ми помагаше с ръка, имах такъв спазъм на мускулатурата... Мозъкът ми подаваше сигнала къде трябва да са ми краката, но те бяха като едни забодени клечици.
• Изключително е важно да намериш баланса между това да откриеш кои елементи биха могли да бъдат научени за пет дни и да ги изпълниш без грешка. Който каквото ще да казва, ако едно нещо се усвоява за цяла година, не може да се научи за пет дни. То може да бъде научено кьопаво и нелицеприятно за екрана. Трябва да намериш баланса между шоу и правилно представяне. Ако между сложните елементи си несръчен и неуверен, това дразни окото на зрителя. И на журито!
• Имаш ли някаква фобия, която може да ти попречи?
• Страх ме е от всички страшни неща. Само глупаците не се боят. Но няма нещо специфично, което да е маниакално. Аз съм човек, който обича свободата и ако в живота ми има нещо, което да ме плаши до степента на фобия, ще се посъветвам с психолог, за да го преодолея. Да си ходя с фобия цял живот, не е в мой стил.
• В твой стил е стремежът към екстремното.
• Аз не търся някакви страшни предизвикателства. Нямам нужда от прекален адреналин. Не съм скачала с бънджи или с парашут. Прекалено екстремните неща ме накараха да се отдръпна от каскадьорството.
• Но продължаваш да го вършиш.
• Защото съм добра в хореографията на боя, научена съм да имитирам красиво единоборствата. Нямам нужда от преживявания, които да ми спират дъха, но със сигурност не обичам да ми е скучно.
• Дали непрекъснатото търсене на физическо самодоказване не се корени в трудното ти детство?
• Като малка се биех по улиците. Това беше моето самодоказване. Успях да го преодолея, разбрах, че е глупаво. Както и лошата компания, в която бях попаднала на 16 години. Намерих сили да кажа „Край“. Това беше самодоказване.
• Сега обичам да ми е хубаво. За мен синоним на това е „мускулната радост“. Когато вървиш по дългия и труден път, в който се срещаш с хора, истински добри в това, което искаш да постигнеш, се чувстваш удовлетворен и по-съвършен. Когато мускулатурата ти е напрегната, а след това почива, храната е по-вкусна, любовта е по-вкусна, един хубав филм е по-вкусен, един разговор с приятел е по-вкусен...
• Говориш като пристрастена.
• Хората се радват да вземат наркотик, да отидат на шопинг, да пият алкохол, да клюкарстват... Аз тези неща ги заменям с мускулната радост. И не само от упражненията, а да отида в планината с кучето - 82-килограмов алабай, или с приятелка да изкачим витошките скали Ушите, ако съм на море, да се разходя по плажа...
• 
  
  
• Значи си вечно активна?
• Боже! Трябваше да ме видиш вчера пред камината. Излежавах се като котка с часове. Не ми трябва телевизия, а хубава книга или филм. Лежа и си мечтая. Ужасно самодостатъчна съм си. Дори понякога приятелите ме обвиняват, че съм саможива.
• Със сина си Никола как се забавлявате?
• Във всичко участва. Ходим на ски, играем волейбол, язди. Дори спечели едно състезание за начинаещи. Вторият ми съпруг му е треньор по карате, тренира и баскетбол. Но не е само спортна натура. Учи в Руския лицей. Беше на три олимпиади - по математика, литература и руски език, и се представи много добре.
• Идва ли да те гледа?
• Аз сина си не го занимавам много със себе си. Той е на 12 и има собствен живот.
• С какво американските продукции се различават от българските? Ти си се снимала и в двете.
• Много е различно. Не знам как е при големите звезди. Аз участвам в масовото производство на филми. Там дисциплината и йерархията за железни. Няма го разбирането „Аз съм артистичен и симпатичен“ и останалото е лигавщини. Там всеки е всестранно развит, когато става дума за актьори. Те трябва да са физически издържливи, да пеят и да танцуват, да свалят и да качват килограми, когато стане нужда за роля. Колкото повече умения имаш, толкова по-вероятно е да успееш, но дисциплината е водещата.
• Как реагират, когато разберат, че каскадьорката е и актриса?
• Една от спецификите на каскадьора е да не се мъчи да изпъкне, т.е. и когато общувам с актьорите, не отивам да кажа „Аз съм актриса“. Ето, в The way back дублирах главната героиня. Имах сцена върху изкуствен лед в Самоков и бях застанала върху него и си разгрявах стъпалата с балетни стъпки. Колин Фарел дойде при мен и ме попита: „Ти танцьорка ли си?“ Аз му казах, че това са упражнения за гъвкавост. Говорихме три минути, но аз не му разказах за себе си. За мен беше важно той какво ще сподели.
• Е, какво сподели?
• Каза ми няколко неща, които веднага ми определиха мнението за него, обаче няма да ги разкрия. За мен са важни, може за другите хора да не са Бог знае какви, но аз запомних и анализирах всяка дума. Но не го занимавах със себе си.
• Много си играла, но чувстваш ли се актриса?
• Не знам какво да отговоря на този въпрос. Хората, които не са в артистичния бранш, чуват „Актриса, модел, каскадьор...“ Повечето холивудски актриси са били модели. Актриса е название на извършваните от мен действия, но дали се чувствам такава. Да, чувствам се, защото това работя.
• Как те възприеха в началото колегите в сериалите „Хотел „България“, „Стъклен дом“, „Фамилията“?
• Много ми помагаха. Цялата ми школа е при Георги Кадурин и Асен Блатечки, Стефан Данаилов, Васил Банов. 
• Когато стана Мисис България, вярвала ли си, че ще стигнеш дотук?
• Надявах се, мечтаех го всяка Божа нощ.
• На световния конкурс спечели приза за най-красива усмивка.
• О, беше готино, попивах всяко нещо, учех се как се прави шоу.
• Т.е. възприемаш всяко нещо, което ти се случва като училище - трупаш знания, умения.
• Това е целият живот. Едно училище. Иначе какъв е смисълът да живееш.
• Той няма ли да се срути, ако нямаш възможност за физическа активност?
• Предполагам, че ще си предавам знанията или ще гледам спортове. Затова хората пълнят стадионите, концертните и кинозалите, защото им липсва нещо. Ако не можеш да участваш лично, можеш да го изживееш чрез другите.
• Непрекъснато разтягаш мускули, докато говорим.
• Идвам от тренировка за „И аз го мога“. Готвя номер на обръч във въздуха, вися на него и трябва да изпълня фигури. Трудно е, свързано е с болка, с преодоляване на страха от високото.
• А имаш ли какво да преодоляваш по отношение на жълтите медии?
• Имам питане към онези, които се дразнят от тях. Когато си известен и направиш нещо суперуспешно, цяла България разбира и го коментира. Ако направиш нещо лошо, всички я коментират. Когато не си известен, дори да направиш нещо велико, цяла България не знае и те обсъждат само в кварталното кафене. Не можеш да пиеш вода, без да си намокриш устата. Да, гадно е, когато напишат някаква лъжа, но времето минава и хората виждат истината. Разбира се, в някои моменти те нараняват, друг път те развеселяват, но и жълтите медии са необходимо зло. Мен ме нараняват, когато напишат нещо злобно и баба ми се разплаче.
• Ти много държиш на баба си?
• Майка ми почина и тя е моят близък човек. Макар че и на майка си дължа страшно много. Тя беше психолог и учителка, артистична. Тя ме накара да се влюбя в театъра, в балета, в оперетата. Майка ми беше моралната подкрепа, а баба ми - физическата.
• 
• Играеше в една пиеса с Елен Колева и Деси Бакърджиева. Как се спогаждахте три красиви жени?
• С уважение. Това е разковничето. Когато има уважение, конфликтът загива.
• Не спорехте ли?
• Спорехме, но скандалите са типични за хора, които не са интелектуално претоварени.
• Въпреки това имаш повече приятели мъже, отколкото жени.
• Да, по-момчешка съм някак си. А приятелките ми не са от актьорския бранш, всичките са бивши състезателки, но не пипват спорт.
• Ти обаче си състезателна натура, имаш ли амбиция да спечелиш „И аз го мога“?
• Това не е състезание, а шоу. В него става въпрос за късмет. Могат да ти се паднат неща, които можеш, но пък онзи, който да не е успял да се справи да е сладък в провала си.
• А когато свърши? Какво ще е следващото предизвикателство?
  - Няма как да знам. Аз обичам да живея в днешно време. Имам планове, но не може да си добър в нещо, ако се разпиляваш.
• Да не си суеверна и се боиш да си кажеш плановете?
• Гениалният филм „Теорията на всичко“ за Стивън Хокинг. Той обяснява разликата между суеверието и физиката. Суеверието е незнание как да си обясниш физични и химични процеси.
• Значи си реалист? Аз си представяш, че имаш някаква бляскава мечта.
• Не можеш да мечтаеш за бляскавото. Мечтая утре да нямам контузия. Надявам се, когато се засиля с обръча, да се синхронизирам със Сашо Балкански, който го вдига. Мечтая да изпълня елемента, както ми го е показала менторката Ана Леон. Тези неща ако се случат, бляскавото е дошло. Бляскавото само ако го мечтаеш, вече си го изпуснал!

Лексикон

• Пазиш ли диети?
• Всички знаят, че с мен не се говори, когато съм гладна. А това се случва поне четири пъти дневно.
• А на кого се възхищаваш?
• На Новак Джокович. Не го познавам, не искам да приличам на него, но му се възхищавам. А в тениса хич ме няма.
• Не се ли опитваш да станеш по-добра?
  Насочвам се главно към неща, които ще ми помогнат в професията.

Две прахчета водка, моля!

Разтворимите питиета „палкохол“ вече се продават свободно в Щатите

Пакетчето изглежда като „3 в 1“, също като при кафето добавяте вода и... казвате „Наздраве“ с водка, ром, „Космополитън“, „Лемън дроп“ или „Маргарита“. Алкохолът на прах не е питие за космонавти, а от миналата седмица се продава легално в САЩ. При вековната традиция да се произвежда алкохол чрез ферментация след желатиновите шотове, напитките на прах, нарича и „палкохол“ са истинска революция в баровете.

Неразбориите по узаконяването в различните държави минават през подозрението, че някои ще опитат да го смъркат. Производителите се кълнат, че „пудрата“ е прекалено една и това е невъзможно, но със сигурност някои ще опитат. Основната идея на палкохола е да се използва на места, където внасянето на спиртни напитки е забранено или на него не се гледа с добро око. Друг проблем е продажбата му на малолетни. В законите на повечето страни е записано, че на лица под 18 (респективно 21 години) не бива да се продават спиртни напитки, т.е. течности и няма нито дума за прах. В Холандия четирима студенти от факултета по хранителни технологии в Бокстеле още през 2007 г. използват вратичката, за да превземат младежкия пазар с „Booz2go“ - 20 грама за 1,50 евро, които в 250 мл вода се превръщат в слабооалкохолна напитка от рода на сайдера.

Японците също произвеждат саке на прах още от 1999 г. Субстанцията е жълтеникава и силно напомня картофено пюре от пликче, но смесена с хладка вода е неразличима от оригиналния вкус.

В Германия от 2004 г. се продава приличен на нишесте продукт в пакетчета по 65 и 100 грама или на разтворими таблети, подобни на аспирин с витамин С. При смесване с вода алкохолният градус стига до 6.

В Русия обаче няма шанс напитката да стигне до пазара, защото шефът на Центъра за изследване на алкохолния пазар е обявил, че питие на прах не може да съществува и това със сигурност е нова форма дрога. Специалистите по наркотиците побързаха да нарекат палкохола „Новата смърт“, най-вече заради ниската му цена и тоталната му достъпност до всички възрасти с продажбите по интернет. Производителите на питието обаче енергично отстояват ценността на изобретението, наблягайки на страничните му ползи. Пакет разтворим алкохол може да се използва при туристически походи за обработка на рани, при автомобилите – за антифриз, а в хранителната промишленост като добавка за десерти и сладолед. От него са заинтересовани и авиокомпаниите, които ще си спестяк качването на безброй стъклени шишенца на борда.