Показват се публикациите с етикет Gen. Wesley Clark. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Gen. Wesley Clark. Показване на всички публикации

неделя, 15 декември 2013 г.


Генерал Уесли Кларк пред „Преса“

Хилъри е най-подготвена за президент

Магдалена ГИГОВА



Генералът с четири звезди Уесли Кларк е роден на 23 декември 1944 г. Завършва военната академия Уест пойнт и печели стипендия за Оксфорд, където изучава философия, политика и икономика. 34 години служи в американската армия като достига пост главнокомандващ силите на НАТО (1997-2000). През 2004 г. е номиниран като кандидат за президент от Демократическата партия. Въпреки големите си шансове и спечелени местни избори, прекъсва кампанията си, поради липса на средства. В частния бизнес се занимава с енергетика, алтернативна енергия и софтуеър за облагане на онлайн хазарт.

Заедно с Петър Стоянов е член на борда на фондацията Клинтън глобъл инишитив и е в управата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество на бившия български държавен глава.


  • Генерал Кларк, хората ви познават като главнокомандващ силите на НАТО и политик, но сега сте бизнесмен. С какво точно се занимавате?
  • Имам консултантски бизнес в две компании и в инвестиционна банка. Занимавам се предимно с енергетика и естествени суровини, с технология, свързана със сигурността, с логистика, финанси.
  • Сигурността е най-близо до предишната ви дейност?
  • Но това е единствената връзка.
  • Обаче преди три години бяхте в България да представите система за облагане на приходите от хазарт. Имахте ли успех?
  • В България – не. Но иначе това е много успешна канадска компания. Причината да се присъединя към нея е, че тя работи за хазната, за увеличаване не приходите. Принципният проблем на всички правителства по света е невъзможността да събират данъците изцяло. Софтуерът е насочен към облагането на печалбите от онлайн хазарт. Държавният бюджет може да се пълни по-лесно ако хората вярват в честността, но и ако са убедени, че е необходимо правителството да събира данъците. В по-бедните държави населението по-често избягва да плаща задълженията си. А трябва да е обратното. Защото те имат нужда от силно и ефективно правителство, за да подпомогне икономическия растеж на страната.
  • Неотдавна бях в Панама. Там данъкът върху доходите се основава на прогресивна скала като е едва 7 процента за суми над 9000 долара, за да стигне максимум от 27 на сто. При това не всички ги плащат. Е, какво ще си кажат състоятелните хора, когато научат за това?! „Това правителство е пълно с некадърници. Няма да плащам данъци!“ и ще направят всичко възможно, за да ги избегнат. А в хазартния бизнес ние се борим да събираме налозите за правителството. Особено, когато се играе комар онлайн, защото контролът е по-труден.
  • Обикновено този вид бизнес е в ръцете на мафията. Не се ли притеснявате за сигурността си?
  • Не и в Америка! Там бизнесът вече е чист. В САЩ, а и в по-голямата част от света, хората осъзнават, че не само приходите от хазарта и неговото изваждане на светло, а данъците като цяло са най-чистия и пряк път да се събират приходи за държавата. Страни като България губят милиони от интернет-хазарта. Хората, които печелят избягват да платят дължимото на държавата. Но ако правителството на България се замисли за това, може да го поправи. Това не е видимо с просто око, но десетки милиони долари, които могат да бъдат много полезни, изтичат извън бюджета.
  • Какво стана с контактите ви по този повод у нас?
  • Българите са отворени за тези възможности, но доколкото разбирам законодателството все още не е приспособено в тази посока.
  • На срещата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество вие участвахте в дискусията „Ролята на Евразия на световната сцена“ и говорихте за трансформацията на сътрудничеството не само в политиката, ами и в икономиката, най-вече в нефта и газа.
  • Да, Евразия не е просто територия от Пасифика до Атлантика. Трябва да имаме предвид китайския икономически възход, растежа на страни като Казахстан, производството на нефт и транзитните точки за транспортирането му, когато говорим за връзките им с Европа. Според мен обаче трябва да обърнем внимание на промяната на енергията. В момента се извличат милиарди барели нефт, но трябва да гледаме напред, защото енергията на 22-ри век ще бъде неконвенционална.
  • Какво имате предвид? Това, че американските медии ви наричат „етаноловия генерал“? Доколкото разбирам става дума за гориво от царевица.
  • (смее се) И това, но по начало има два принципни източника за неконвенционален нефт. Единият е онзи, който е свързан със шелфа и е дълбоко под земята и е необходимо високо налягане, за да откриете микроскопични процепи и след това да извлечете газа или нефта от скалата. Добивът никак не е лесен, макар запасите от него да са огромни. Това е шистовият нефт. Другият е кероджин ойл (Kerogen oil) – нефт, който се добива от пясъци, от органични седиментни скали и естесвени химически компоненти. В Съединените щати има 2 трилиона барела скрит кероджийн ойл...
  • Но продължават да купуват нефт от други страни?
  • Защото цената от 30-40 долара на барел е мотив да се купува нефт от други източници. Но ако цената стане 100 долара, всички неконвенционални източници, които сега са „невидими“, ще станат „видими“ и желани.
  • Защо лобирате за етаноловото гориво?
  • Защото ако се въведе т.нар. бензин Е15, целулозен етанол от второ поколение от царевица или от просо, това ще са 7 млрд. Галона гориво за 10 млрд. Долара, които американците няма да дават за вносен петрол, а ще инвестират в икономиката си.
  • Говорихте за сътрудничеството между Европа, Казахстан и Китай. Окей, но чували ли вица „Господ е създал света за 7 дни. Всичко останало е Made in China”. Може би старата Европа не е в добри позиция за преговори?
  • А може би проблемът е, че всяка страна от Европа прави опит по отделно да преговаря с Китай. Ако Европа и САЩ се съюзят, ще имат истинска сила в преговорите, независимо колко е могъщ Китай. Това е възможно ако се създаде трансатлантическа свободна търговия. Засега обаче проблемът е в националните агенции за сигурност. Затова идеята е оставена да отлежава.
  • Вероятно тъкмо заради военната си кариера сте толкова успешен бизнесмен, колкото бяхте генерал.
  • Във всяка професия трябва да познаваш детайлите, да работиш здраво. Да забелязваш малките неща и да познаваш околната среда.
  • Все още ли държите под око балканската политика?
  • Твърде малко. Целият регион изглежда е тръгнал по добър път в политическо отношение, но има нужда от икономическо развитие.
  • Българският президент Росен Плевнелиев в речта си на срещата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена говори за успеха в развитието на Балканите през последните 15 години. Споделяте ли този оптимизъм?
  • Не бих искал да коментирам нищо казано от конкретен политик.
  • Очаквате ли нови сътресения на Балканите?
  • Мисля, че цялата мобилизация на политиците трябва да се мотивира от желанието на хората да се противопоставят на незаконното трупане на богатства. Нечестното забогатяване може да разклати всяко правителство. И върху това трябва да се съсредоточат управляващите.
  • През есента т.г. разбунихте света като разкрихте, че десетина дни след 11 септември 2011 г., САЩ вече са имали планове да превземат 7 държави за 5 години, започвайки с Ирак и Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран.
  • Бях в Пентагона, минах да кажа „Здравей“ на хора от стария ми екип. Един от генералите ми показа документ от секретаря по отбраната как планираме да превземем тези 7 държави.
  • Някои видяха в този план връзка с войната в Косово?
  • Битката в Косово беше по-голяма, в стратегически различна ситуация, но трябва да се учим да очакваме неочакваното.
  • Вие подкрепяте Хилъри Клинтън за президент.
  • Да, категорично! Мисля, че тя е най-квалифицираната да изпълнява тази длъжност.
  • Може би моят въпрос е несъвсем политически коректен, но смятател ли, че Америка е готова за жена-президент?
  • Повече от готова!
  • И какъв ще е вашият принос в нейната кампания?
  • Ще се опитам за й помогна с каквото мога. Защото смятам, че досега не е имало толкова подготвен човек колкото Хилъри Клинтън да бъде президент на съединетите щати. Та тя беше държавен секретар!
  • Не изпитвате ли капчица ревност? Все пак вие бяхте кандидат за президент на Демократическата партия през 2004 г.
  • Аз имах изключителната чест да имам възможността да участвам в надпреварата за президент. За мен това беше невероятен жизнен опит. Но когато човек се втурва в политиката той трябва да си даде достатъчно време да придобие практика. Аз никога не се бях занимавал с външна политика, например. По много причини не бях достатъчно ожесточен в борбата. Напуснах, за да дам възможност да се състезават хора, които изпитват наслада от политическите борби. Аз бях просто един аматьор, изпълнен с добри намерения.
  • Докато целият живот на Хилъри Клинтън е посветен на политиката! Тя разбира отвътре политиката и хората, има практика и в правителството. Така че съм убеден, че тя е най-подготвената.
  • Смятате ли, че ще бъде по-добър обитател на Белия дом от Барак Обама?
  • Мисля, че тя ще бъде изключителен президент.
  • Да поговорим за личния ви живот. Вие се разведохте след 46-годишен брак.
  • Не аз се разведох с Гъртруд, а тя с мен. Защото непрекъснато работя.
  • Щастлив ли сте с 30 години по-младата дама, за която пише американската преса?
  • Ние вече не сме заедно. Тя бе прекалено материално ориентирана и очевидно честен човек като мен, който просто иска да си върши работата максимално добре, не е за нея.
  • Как виждате бъдещето си?
  • Аз ще бъда щастлив да продължа да правя добри неща, с които да помагам на хората.



четвъртък, 24 май 2012 г.

Interview with gen. Wesley Clark


Генерал Уесли Кларк:

Войните никога нямат перфектна развръзка





 Магдалена ГИГОВА разговаря във Виена с бившия главнокомандващ силите на НАТО за войната в Косово, балканската политика и размяната на шапки с Ратко Младич



Уесли Кейн Кларк е роден на 23 декември 1043 г. в Литъл рок, Арканзас. Раняван е 4 пъти във Виетнам. Като върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа  от 1997 до 2000 г. води войната в Косово. Съветник е на Ричард Холбрук по Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., с което приключи войната в Босна.

 Кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия през 2004 и 2008 г. Заедно с Петър Стоянов е член на борда на фондацията на Бил Клинтън „Глобъл инишитив“. Част от управата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество и носител на Голямата награда за принос за разбирателството в следконфликтните региони на света.



- Генерал Кларк, през м.г. вие получихте голямата награда на Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов. През т.г. тя бе за Бил Клинтън. Не е зле за две обикновени момчета от Литър рок, Арканзас.

-       Президентът Клинтън е изключителен човек. Той е невероятно надарен, забележително умен и има невероятния талант да работи с хора. А що се отнася до Литъл рок, мястото на раждане няма нищо общо с посветеността да служиш на обществото. С други думи, когато работиш за хората, никой не бива да обръща внимание къде си роден, колко пари имаш, а какво вършиш.

-       Държите ли под око балканската политика все още?

-        О, да. Мисля, че Косово бележи прогрес. Сърбите се опитват да използват Косовския проблем като национален за вътрешната си политика. Босна ще направи промяна в конституцията си, която дискриминира малцинства да се кандидатират за високи изборни постове. Това ще й помогне за членството й в Европеийския съюз. В Хърватия развитието изглежда добро. Резултатите на Словения - също. Македония има нужда от помощ за приемането й в НАТО. Целият регион, изглежда, е тръгнал по добър път в политическо отношение, но има нужда от икономическо развитие.

-        Преди година обаче казахте в интервю, че на Косово ще са му нужни 100 г., за да се оправят отношенията мужду сърби и косовари?

-       Не помня да съм го казвал. Но мисля, че в Косово нещата ще се оправят стъпка по стъпка. Тук, във Виена, разговаряхме  с вицепремиера на Косово и министър на икономиката и търговията Мимоза Кусари-Лила. Тя направи забележителен анализ. Страната има нужда от подобни лидери.

-       И до днес създаването на държавата Косово има много противници. Смятате ли, че то бе оправдано?

-       Да. Всяко правило си има изключения и създаването на Косово е изключение от общите предписания за промяна на границите. Бе станало невъзможно след години на нарушения на човешките права, прераснало в кървав конфликт, Косово да бъде смятано за реинтегрирана част от Сърбия.

-       А сръбското малцинство там?

-       Що се отнася до сръбското малцинство, аз съм един от хората, изготвили програмата за защита на косовските сърби.

-       Доволен ли сте от начина, по който американските и балканските политици използваха победата ви във войната, която водихте и спечелихте в Косово?

-       Много съм доволен, че успяхме да спрем междуетническите сблъсъци. От моя приятел, покойния Ричард Холбрук, научих, че войните никога нямат перфектна развръзка. Но непременно първо трябва да спре избиването на хора и тогава да се оставят дипломатите и политиците да намерят правилния изход. Аз съм доволен, защото хората вече не се избиват един друг. Спряхме последното етническо прочистване на Балканите и сега е работа на световните лидери - американски, европейски и балкански, да заздравят демокрацията в засегнатите страни. Човек се научава да цени мира, когато е на война. Това е моят извод от случилото се.

-       Коя беше най-голямата ви грешка като главнокомандващ на НАТО в бивша Югославия  и кое бе най-доброто решение, което взехте?

-       О, аз никога не се съсредоточавам върху себе си и не се вглеждам в миналото. Имах стратегия и насочвах усилията си в използването на силите на дипломацията. Изградих стратегическото си мислене през 70-те години, когато бях млад офицер. Стараех се да изграждам плановете си стъпка по стъпка. Когато приема една работа, знам, че просто трябва да я свърша по най-добрия начин. 

- А може би най-голямата ви грешка е размяната на шапките с генерал Ратко Младич? (Като директор по стратегическото планиране в Пентагона на 27 август 1994 г. в разгара на войната в Босна ген. Уесли Кларк се срещна в Баня Лука с командващия армията на босненските сърби ген. Ратко Младич.
Обвиненият в геноцид и военни престъпления сръбски генерал, чието дело влезе в съда т.м. Предложи на американеца да си сменят фуражките. Кларк вежливо се съгласи, но актът бе изтълкуван като американска подкрепа за сърбите и неколцина конгресмени поискаха отзоваването на американския генерал)

- Това се случи, преди да стана главнокомандващ на НАТО. Младич по онова време не беше военнопрестъпник. Това беше преди Дейтънското споразумение и  ние се опитвахме да постигнем мирно решение. Аз само се стараех да бъда добър и приятелски настроен посетител и не очаквах, че моят подарък ще бъде използван за пропагандни цели. Ратко Младич наистина не постъпи честно. Никой вече не си спомня за това. Дори аз не си спомням.

- Процесът срещу Ратко Младич започна и спря. Имате ли хипотеза какво означава това?

- Трябва да питате съда. Аз вече съм далеч от политиката.

- Поддържате ли все още връзка с хора от онова време?

- Да, имам много приятели, вкл. и сърби. Някои от тях отдавна са извън политиката, други все още са в нея. 

- Казахте, че сте далеч от политиката. С какво се занимавате сега?

- Бизнесмен съм. Работя в частния сектор като инвестиционен банкер и консултант. В областта най-вече на горивата и енергията.


-    Наричаха ви „перфектния кандидат за президент“ през 2004 г. -  завършил пръв по успех Уестпойнт, учил в Оксфорд, раняван във Виетнам, с отлична биография, привлекателен мъж. Защо се отказахте? Може би политическата класа не желае да бъде управлявана от честен военен?

-    Не сте права! Генерал Дуайт Айзенхауер не само стана президент, но дори беше преизбран (през 1956 г. - б.ред.). Но тази ваша грешка сигурно няма да я публикувате във вестника.

-    Господин генерал, вие сте честен с мен и аз ще бъда честна с вас. Обещавам ви да я публикувам.

-    (Смее се заразително.) Ще ви държа под око. А сега сериозно - когато се втурваш в политическа кампания, ти трябва да си дадеш достатъчно време да добиеш практика. Аз никога не се бях занимавал с външна политика преди това например. По много причини не се включих достатъчно ожесточено в надпреварата. Напуснах, за да дам възможност да се състезават хора, които наистина се наслаждават на политическите борби.  Да се консолидират и усилията им да имат успех.

-    Официалното обяснение за спиране на кампанията бе, че сте свършили парите.

-    Когато започнах кампанията през септември 2003 г., нямах никакъв партиен опит, не бях член на Демократическата партия, хората вътре в нея не ме познаваха. Във всяка страна е различно, но в повечето е необходимо хората да те познават добре, да са усетили силата и възможностите ти, да са възприели идеите и страстта ти. Да са те опознали като личност. А ме познаваха само като генерал. Имаше личности, които се бяха стремили към позицията ми с години, преминавайки през цялата партийна йерархия. Доста хора ми обещаха подкрепата си и не удържаха на думата си. Те казаха: „Окей, аз обещах да ти помогна, но сега възнамерявам да дам подкрепата си на някой друг.“

-    Може би заради военната стратегия в момента сте толкова добър бизнесмен, колкото сте били генерал?

-    Във всяка професия трябва да познаваш детайлите и да работиш здраво. Да виждаш малките неща и да познаваш околната среда.

-    Използвате ли уменията си при работата за Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов като член на борда?

-    Аз съм тук да помогна за съзидателния диалог и сътрудничеството, за който говори Бил Клинтън.

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...