Interview with gen. Wesley Clark

Генерал Уесли Кларк:

Войните никога нямат перфектна развръзка

 Магдалена ГИГОВА разговаря във Виена с бившия главнокомандващ силите на НАТО за войната в Косово, балканската политика и размяната на шапки с Ратко Младич

Уесли Кейн Кларк е роден на 23 декември 1043 г. в Литъл рок, Арканзас. Раняван е 4 пъти във Виетнам. Като върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа  от 1997 до 2000 г. води войната в Косово. Съветник е на Ричард Холбрук по Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., с което приключи войната в Босна.

 Кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия през 2004 и 2008 г. Заедно с Петър Стоянов е член на борда на фондацията на Бил Клинтън „Глобъл инишитив“. Част от управата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество и носител на Голямата награда за принос за разбирателството в следконфликтните региони на света.

- Генерал Кларк, през м.г. вие получихте голямата награда на Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов. През т.г. тя бе за Бил Клинтън. Не е зле за две обикновени момчета от Литър рок, Арканзас.

-       Президентът Клинтън е изключителен човек. Той е невероятно надарен, забележително умен и има невероятния талант да работи с хора. А що се отнася до Литъл рок, мястото на раждане няма нищо общо с посветеността да служиш на обществото. С други думи, когато работиш за хората, никой не бива да обръща внимание къде си роден, колко пари имаш, а какво вършиш.

-       Държите ли под око балканската политика все още?

-        О, да. Мисля, че Косово бележи прогрес. Сърбите се опитват да използват Косовския проблем като национален за вътрешната си политика. Босна ще направи промяна в конституцията си, която дискриминира малцинства да се кандидатират за високи изборни постове. Това ще й помогне за членството й в Европеийския съюз. В Хърватия развитието изглежда добро. Резултатите на Словения - също. Македония има нужда от помощ за приемането й в НАТО. Целият регион, изглежда, е тръгнал по добър път в политическо отношение, но има нужда от икономическо развитие.

-        Преди година обаче казахте в интервю, че на Косово ще са му нужни 100 г., за да се оправят отношенията мужду сърби и косовари?

-       Не помня да съм го казвал. Но мисля, че в Косово нещата ще се оправят стъпка по стъпка. Тук, във Виена, разговаряхме  с вицепремиера на Косово и министър на икономиката и търговията Мимоза Кусари-Лила. Тя направи забележителен анализ. Страната има нужда от подобни лидери.

-       И до днес създаването на държавата Косово има много противници. Смятате ли, че то бе оправдано?

-       Да. Всяко правило си има изключения и създаването на Косово е изключение от общите предписания за промяна на границите. Бе станало невъзможно след години на нарушения на човешките права, прераснало в кървав конфликт, Косово да бъде смятано за реинтегрирана част от Сърбия.

-       А сръбското малцинство там?

-       Що се отнася до сръбското малцинство, аз съм един от хората, изготвили програмата за защита на косовските сърби.

-       Доволен ли сте от начина, по който американските и балканските политици използваха победата ви във войната, която водихте и спечелихте в Косово?

-       Много съм доволен, че успяхме да спрем междуетническите сблъсъци. От моя приятел, покойния Ричард Холбрук, научих, че войните никога нямат перфектна развръзка. Но непременно първо трябва да спре избиването на хора и тогава да се оставят дипломатите и политиците да намерят правилния изход. Аз съм доволен, защото хората вече не се избиват един друг. Спряхме последното етническо прочистване на Балканите и сега е работа на световните лидери - американски, европейски и балкански, да заздравят демокрацията в засегнатите страни. Човек се научава да цени мира, когато е на война. Това е моят извод от случилото се.

-       Коя беше най-голямата ви грешка като главнокомандващ на НАТО в бивша Югославия  и кое бе най-доброто решение, което взехте?

-       О, аз никога не се съсредоточавам върху себе си и не се вглеждам в миналото. Имах стратегия и насочвах усилията си в използването на силите на дипломацията. Изградих стратегическото си мислене през 70-те години, когато бях млад офицер. Стараех се да изграждам плановете си стъпка по стъпка. Когато приема една работа, знам, че просто трябва да я свърша по най-добрия начин. 

- А може би най-голямата ви грешка е размяната на шапките с генерал Ратко Младич? (Като директор по стратегическото планиране в Пентагона на 27 август 1994 г. в разгара на войната в Босна ген. Уесли Кларк се срещна в Баня Лука с командващия армията на босненските сърби ген. Ратко Младич.
Обвиненият в геноцид и военни престъпления сръбски генерал, чието дело влезе в съда т.м. Предложи на американеца да си сменят фуражките. Кларк вежливо се съгласи, но актът бе изтълкуван като американска подкрепа за сърбите и неколцина конгресмени поискаха отзоваването на американския генерал)

- Това се случи, преди да стана главнокомандващ на НАТО. Младич по онова време не беше военнопрестъпник. Това беше преди Дейтънското споразумение и  ние се опитвахме да постигнем мирно решение. Аз само се стараех да бъда добър и приятелски настроен посетител и не очаквах, че моят подарък ще бъде използван за пропагандни цели. Ратко Младич наистина не постъпи честно. Никой вече не си спомня за това. Дори аз не си спомням.

- Процесът срещу Ратко Младич започна и спря. Имате ли хипотеза какво означава това?

- Трябва да питате съда. Аз вече съм далеч от политиката.

- Поддържате ли все още връзка с хора от онова време?

- Да, имам много приятели, вкл. и сърби. Някои от тях отдавна са извън политиката, други все още са в нея. 

- Казахте, че сте далеч от политиката. С какво се занимавате сега?

- Бизнесмен съм. Работя в частния сектор като инвестиционен банкер и консултант. В областта най-вече на горивата и енергията.

-    Наричаха ви „перфектния кандидат за президент“ през 2004 г. -  завършил пръв по успех Уестпойнт, учил в Оксфорд, раняван във Виетнам, с отлична биография, привлекателен мъж. Защо се отказахте? Може би политическата класа не желае да бъде управлявана от честен военен?

-    Не сте права! Генерал Дуайт Айзенхауер не само стана президент, но дори беше преизбран (през 1956 г. - б.ред.). Но тази ваша грешка сигурно няма да я публикувате във вестника.

-    Господин генерал, вие сте честен с мен и аз ще бъда честна с вас. Обещавам ви да я публикувам.

-    (Смее се заразително.) Ще ви държа под око. А сега сериозно - когато се втурваш в политическа кампания, ти трябва да си дадеш достатъчно време да добиеш практика. Аз никога не се бях занимавал с външна политика преди това например. По много причини не се включих достатъчно ожесточено в надпреварата. Напуснах, за да дам възможност да се състезават хора, които наистина се наслаждават на политическите борби.  Да се консолидират и усилията им да имат успех.

-    Официалното обяснение за спиране на кампанията бе, че сте свършили парите.

-    Когато започнах кампанията през септември 2003 г., нямах никакъв партиен опит, не бях член на Демократическата партия, хората вътре в нея не ме познаваха. Във всяка страна е различно, но в повечето е необходимо хората да те познават добре, да са усетили силата и възможностите ти, да са възприели идеите и страстта ти. Да са те опознали като личност. А ме познаваха само като генерал. Имаше личности, които се бяха стремили към позицията ми с години, преминавайки през цялата партийна йерархия. Доста хора ми обещаха подкрепата си и не удържаха на думата си. Те казаха: „Окей, аз обещах да ти помогна, но сега възнамерявам да дам подкрепата си на някой друг.“

-    Може би заради военната стратегия в момента сте толкова добър бизнесмен, колкото сте били генерал?

-    Във всяка професия трябва да познаваш детайлите и да работиш здраво. Да виждаш малките неща и да познаваш околната среда.

-    Използвате ли уменията си при работата за Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов като член на борда?

-    Аз съм тук да помогна за съзидателния диалог и сътрудничеството, за който говори Бил Клинтън.