Клаус Майне от „Скорпиънс“

Клаус Майне от „Скорпиънс“

Медитирам с гласа си

Магдалена ГИГОВА

Клаус Майне е фронтмен на „Скорпиънс“. Той е роден през 1948 г. в Хановер. Завършил е колеж по дизайн със специалност декорация, но пеенето винаги му е било страст. Китаристът Рудолф Шенкер създава „Скорпиънс“ през 1965 г. и кани Майне за вокал. Той приема 5 години по-късно. Групата е една от най-продаваните в света с общо над 100 млн. копия. Албумите и синглите им достигат 200 пъти до златен, платинен и мултиплатинен статус в различни държави. Клаус и съпругата му Габи се познават от 1972 г., когато тя е на 16 години. Женят се две години по-късно и бракът им е истински сървайвър в рок средите. Синът им Кристиан има две висши образования в областта на медиите и комуникациите.

Клаус Майне даде интервю за „Преса“ във Виена. Той бе почетен гост на годишната среща на фондацията на Петър Стоянов „Център за глобален диалог и сътрудничество“. През 2012 г. вокалът на „Скорпиънс“ получи голямата награда на организацията за популяризиране на музиката като диалог между хората. Т.г. той връчи приза на Феликс Баумгартнер - австриеца, който пръв в света скочи с парашут от стратосферата, на 39 км височина.

- Клаус, през 2010 г. обявихте, че тръгвате на последното си турне. Но не се сдържахте и направихте голямото си завръщане. Хрумвало ли ви е, че може да се прекръстите на „Стари, но златни“?

• Oldy, but goldy ще ни отива, но само физически. Съдейки по младите хора, които харесват „Скорпиънс“ във Фейсбук и които виждаме срещу себе си на концертите си, сме далеч от „стари, но златни“. Все още имаме доста сили. Понякога дори се чудим как имаме толкова много публика по света, която иска да ни чуе на живо. А за младите ни почитатели сме чисто нова банда (смее се). Нищо че са ни слушали и родителите им. Защото те сега ни откриват като музиканти. И това е чудесно!
  

Фантастично е, че младата рок генерация харесва песните ни. Гледам с надежда напред и сега, преди Коледа обещавам голяма рок нощ на феновете си в България.

- Превръщането на „Вятърът на промяната“ в химн на рухването на социализма е нещо, което се случва веднъж в живота. И то не във всеки живот. Не ви ли се е искало понякога отново да уловите магията на мига?

- Не! Аз винаги съм готов да напиша нова песен за чувствата, които ме вълнуват в момента. И се надявам тя да бъде прекрасна и да докосне сърцата на много хора по света, но да пея за политика и да пиша песни за политици - това не го мога! Винаги съм опитвал да се вдъхновявам от това, което виждам и чувствам, и да изразя себе си, чувствата си. Но да искам да се повтори магията от „Вятърът на промяната“ - това е невъзможно!

- Не пеете за политици, но имате доста почитатели сред тях.

- Да, казвал съм много пъти, че Горбачов ни е фен. А и ние - негови. Още от 1990 г., когато като последен президент на СССР ни покани да пеем в Кремъл. Тогава един час си говорихме за перестройката и за рок музика.

- И Петър Стоянов ви е фен. Как се запознахте с него?

- Срещнахме се в Кьолн, на традиционното парти на най-големите производители на шоколад и бисквити в Германия - „Ламбертц“. Това е много престижно светско събитие. Веднага си допаднахме, той ми разказа как е пял песните ни, когато в България се е създавала демокрацията. После ми разказа за своя Център за глобален диалог и ме покани да стана част от него. Харесах идеите и посланията за сътрудничество между хората и приех. Дори миналата година пях „Вятърът на промяната“ с детския хор към Виенската опера.

- Очевидно имате сърце за подобни неща. Неотдавна „Московские новости“ писа, че сте пели по телефона на умиращ руснак.

- Да. Във Фейсбук над 4000 пъти беше споделена молбата на 29-годишния Алексей, който си отива от рак. Той е голям почитател на „Скорпиънс“ още от малък и предсмъртната му мечта била да ни види на живо. Не успях да отида при него в хосписа, но му изпратих автограф. Обадих му се по телефона, разговаряхме и му изтананиках любимата му песен Holiday. Със съжаление научих, че в края на ноември е починал.

- Чух ви да казвате на актьора Рик Юн, че медитацията ви помага да балансирате между кариерата и семейството.

- Да, наистина медитирам, но не по общоприетия начин. Аз медитирам заради гласа си. Опитвам се да се фокусирам върху гласа си, да обмислям нещата, които пея, и начина, по който го правя. Гласът е центърът на моята вселена. Не е много известно, че през 1980 г. имах проблеми с гласа, не успях да взема една висока нота. Реших, че е простуда, но се оказа проблем с гласните връзки. Можеше да се оправи само с операция. При това с несигурен изход. Когато след рехабилитацията можех поне да говоря отново, никой не разпознаваше гласа ми. Казах на Рудолф Шенкер да ми търси заместник. Той обаче не пожела, намери ми най-добрите вокални педагози и резултатът наистина беше добър. През 1982 г. записах с „новия“ си глас албума Blаckout, които постигна голям успех.

- Вие сте феномен - рокаджия, женен от 1977 г. за една и съща жена.

- Ааа, имам две паралелни семейства - едното е Габи, а другото „Скорпиънс“. Запознах се с жена ми през 1972-ра на концерт. Сега осъзнавам, че срещата ни е била специален момент, който предопредели целия ми по-нататъшен живот. Порази ме като мълния - нещо, което не мога да обясня. Сякаш бяхме предопределени един за друг. Двама души се срещат в точното време на точното място и споделят живота си завинаги.

Разбира се, през годините ни преследваха почитателки, които хвърляха фланелките си на сцената и искаха автограф върху голата си кожа. Това не може да се спре! Но никога не ми е идвало на ум да поставя на карта брака си заради една нощ или кратко приключение. Нашите почитателки обичат музиката, образа на рок звездата и нямат понятие от човека зад нея.
Би било лъжа да кажа, че не съм бил подлаган на съблазни. Но прекалено много зависи не само от отношенията ми с Габи, а и от моето уважение към феновете ни. Пред очите ми се разбиха прекалено много семейства, съдби се преобръщаха и истински таланти претърпяваха крах, когато им се налагаше да започват всичко от нулата. Нищо не продължава вечно, а животът е дива езда по хълмове в търсене на щастието. Но ако сте намерили партньор, с когото сте действително щастливи, трябва да сторите всичко, за да съхраните отношенията си.

Актьорът Рик Юн от „Не умирай днес“ и „Бързи яростни“:

Актьорът Рик Юн от „Не умирай днес“ и „Бързи яростни“:

Гримираха ме по 5 часа за ролята на Зао

Магдалена ГИГОВА

Холивудският актьор Рик Юн придоби световна слава като Зао - убиеца на Джеймс Бонд от филма „Не умирай днес“ с Пиърс Броснан и Холи Бери, но роденият във Вашингтон на 22 август 1971 г. американец с корейски, монголски и китайски корени се е снимал в повече от 20 филма.

Докато учи за магистърската си степен по бизнес администрация, работи в хедж-фонд. Междувременно става първият азиатски модел в реклами на „Версаче“ и „Ралф Лорън“. Рик има различни по цвят колани в няколко бойни изкуства, а по таекондо е бил член на олимпийския отбор на САЩ. Той е играл в „Кедри в снега“, „Бързи и яростни“, „Петата заповед“. Последният му филм е „Падането на Олимп“ с Морган Фрийман, Ашли Джъд и Анджела Басет. Участвал е в сериалите „Отделът“, „Наричана още“, „Адвокатите от Бостън“, „От местопрестъплението“... През 2002 г. е обявен от списание „Пейпъл“ за най-секси мъж.

„Преса“ разговаря с Рик във Виена на срещата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество. Юн е почетен член на борда на фондацията на Петър Стоянов.

- Рик, ти си бил достатъчно известен и преди да станеш актьор – шампион по таекуондо, модел на „Версаче“ и „Ралф Лорън“, как реши да се насочиш към киното?

• Понякога хората осъзнават, че за да намерят своя път в живота, това, което правят, трябва да им идва отвътре, да изпитват интерес към него, да го обичат. Аз винаги съм искал да опитвам нови неща, да имам възможност да експериментирам, да общувам с различни хора, да съм въвлечен в нова интересна среда. Обичам да откривам нови страни от живота и от собствената си личност. Затова се насочих към актьорството - защото всеки ден е различен, можеш да бъдеш всякакъв, да се потапяш в нещо ново. Но може някога да опитам и друга професия.
• Може би следващата ти професия ще е астронавт?
• (Смее се.) Никога не се знае!
• Достатъчно силен и във форма си, за да опиташ.
• Благодаря! Защо не!
• Ти си известен в България най-вече с 20-ия филм за Джеймс Бонд „Не умирай днес“. Тежък ли беше кастингът за ролята на злодея с диамантеното лице Зао?
• Режисьорът Лий Тамахори ме беше гледал в „Бързи и яростни“ и ме покани във филма за 40-ата годишнина на героя Джеймс Бонд. Това беше много интересно приключение да участвам в този филм и доста трудно - всеки ден ме гримираха по пет часа за ролята на Зао и почти толкова време сваляха грима. Беше труден и деликатен процес, защото филмът не е фантастика. Той е базиран на реалността и всичко трябваше да изглежда истинско. Тогава бях на 31 г. В началото бях доста притеснен, но после осъзнах, че просто трябва да се спусна в бързея на историята и да дам най-доброто от себе си. Историята ще покаже какво е моето място сред злодеите на Бонд. В момента, в който разбрах, че нямам контрол над ситуацията, започнах да се забавлявам и да не се боя, че точно моят герой, който по сценарий убива Джеймс Бонд, ще сложи край на 40-годишна история. Агент 007 в този филм е от новото хилядолетие. Всичко е ново - взаимоотношенията между героите, екшън сцените... Всички тези елементи отразяват настъпилите промени в света. Разбира се, историята е в духа на Бонд. Просто е малко по-умна и съвременна от предишните. Като дете мечтаех да бъда Агент 007, защото го споделях с баща ми. Заедно сме изгледали 19-те филма за Бонд, някои по два-три пъти и за мен беше невероятно приключение да играя в 20-ия.
• Последният ти филм „Падането на Олимп“ излезе на екран през пролетта т.г.

- Игра и във филма The Man with the Iron Fists с Ръсел Кроу и Луси Лиу, върху който е работил и Тарантино.

-Той излезе на екран през ноември м.г. Моят герой се нарича Ексблейд. Това е режисьорски дебют за RZA, който играе и една от главните роли. Познавах го от години и винаги съм знаел, че е изключително талантлив, но в умението да извлече най-доброто от хората, с които работи, е направо гений. Във филма всички участвахме заради него, включително и Ръсел Кроу.

• С него познавахте ли се отпреди?
• Не, но бях голям фен на „Гладиатор“ и имах чувството, че се познаваме отдавна, когато започнахме работа върху филма (усмихва се), и затова толкова успешно се бием един до друг срещу лошите. Никога не бях срещал по-надарен и съпричастен човек към хората около него. За мен беше чест да се уча и да работя с него.

- Ти имаш огромен опит в бойните изкуства, как се сработихте с постановчика на бойните сцени Кори Юен?
- Аз бях единственият актьор с такъв опит и той ме остави сам да си правя каскадите. Във филма имаше още неколцина със спортно минало, но понеже съм участвал в екшъни като „Нинджи убийци“, Кори ми имаше пълно доверие. Аз пък вземах най-доброто от него и се получи доста по-различен филмов бой.

- Значи има полза от таекуондото?

- Не само, аз също така съм се боксирал в „Златните ръкавици“ в Ню Йорк. Учил съм и кунг-фу като малък. Въпреки това за филма репетирах и тренирах понякога по 20 часа на ден, понеже китайските бойни изкуства са различни.

- Каква е ролята на Куентин Тарантино във филма?

• Куентин и режисьорът RZA са приятели от години. RZA написа музиката за „Убий Бил“ и придружаваше Куентин в Пекин, където снимаха филма. Тарантино участва в снимането на някои сцени от филма, даде ценни съвети и много окуражи първия режисьорски опит на приятеля си RZA. Той пък за благодарност го постави на афиша. Мнозина ще кажат, че са гледали милиони подобни филми, но аз съм убеден, че той е най-доброто, което съм правил досега.
• Последният ти филм е „Падането на Олимп“. Играеш с Джералд Бътлър.

- Режисьорът Антъни Фукуа (познат от „Тренировъчен ден“) е базирал моя герой върху ролята на Дензъл Уошингтън в този филм. В него участват още носителката на „Оскар“ Мелиса Лио, Аарон Екхард и Ашли Джъд.

• Освен актьор ти си и успешен бизнесмен. С какво точно се занимаваш?
• Оглеждам се в различни посоки в областта на устойчивото развитие. Смятам, че там има големи възможности, особено сега, когато техническият прогрес размива границите между държавите. Фокусирам се върху дизайна, развитието на различни умения, върху човешката природа, върху смесването на различни култури и личности. И това ми доставя удоволствие.
• Но това звучи повече като социална дейност, отколкото като бизнес?
• Повярвайте ми, и от добрите дела може да се печели не зле! Успявам да съчетавам социалната работа и бизнеса. Да помагаш и да проявяваш разбиране, е безкраен труд, докато всеки проект си има начало и край. Но виждам светлина в тунела и за решаването на социалните проблеми.
• Покрай спорта имаш голяма лична дисциплина. Доколко тя помага в актьорската игра?
• Понякога помага, понякога вреди. Защото актьорът трябва да е като вода - да приема различни форми, да бъде гъвкав. А дисциплината пречи на фантазията, чрез която да намериш правилния път към ролята. В актьорската игра се използват техники, с които да разбереш различните гледни точки.
• Нямаш ли желание да застанеш от другата страна на камерата?
• Аз съм продуцирал няколко екшън филма, имам планове и занапред.
• Как се вписваш в суетата на Холивуд? Ходиш ли по партита?
• Ходя, това е част от живота. Но Холивуд се променя забележимо. И актьорите се приспособяват към него. Социалните медии промениха живота и той вече е доста различен отпреди 20 години. Днес заниманията са други. Аз се наслаждавам повече на работата си, отколкото на задължителните за посещаване „важни“ партита. Възприел съм ги. Но повече ми харесва да съм част от съзидателен процес.
• Е, хората очакват от холивудската звезда да е малко ексцентрична.
• Всеки има различни очаквания. Но за мен е важно да бъда самият себе си.
• Каква е ролята ти като почетен член на борда във фондацията на Петър Стоянов Център за глобален диалог и сътрудничество?
• С Петър се запознахме на традиционното парти на най-големия производител на шоколад в Германия „Ламбретц“. Веднага ми допаднаха идеите му. Аз съм сред основателите на фондацията. Съзнавам, че светът е смесил бизнеса и политиката и колко е важен диалогът между тях. Защото той не съществува в много части на света и от това страдат хората. В Съединените щати е лесно да се прави бизнес, има правила. Но е съвсем различно да правиш бизнес в Мароко или в Италия. Трябва да поставяме жалони, да създаваме традиции, за да има спокойствие за хората, които искат да развиват производство, технологии.
• Очевидно си изкушен от политиката. Мислил ли си за кариера и в тази област?
• Аз не съм политик и никога няма да бъда. Това е против природата ми. Аз никога не крия нищо, докато в политиката винаги има втори план.
• Щом ще оставаш в киното, защо не дойдеш да снимаш в България? Много американски звезди вече го направиха.
• С удоволствие бих снимал филм у вас. Когато бях в София за 60-ия рожден ден на Петър Стоянов, аз харесах и хората, и природата, и храната. Също така много ми хареса студията, където се правят филмите. Не, не съм участвал, просто ме заведоха да разгледам. Бях в България за няколко дни. Поднесох на Петър Стоянов подаръка от Клинтън, пях заедно с български певци и актьори „Честит рожден ден!“ и танцувах със съпругата му.
• Успя ли да видиш нещо от София?
• Тя е много красив град и е очарователно зелен през май.
• Разкажи нещо за корейско-японско-китайските си корени? Каква е родовата ти история?
• Мога само да кажа, че родителите ми са постигнали американската мечта. Всъщност американската мечта е универсална - да открият мястото, където да се чувстват реализирани и сред приятели. Да имат възможност да го направят. Аз съм благодарен на съдбата, че съм имал шансовете да стигна до това положение, да живея със своите страсти и да постигам мечтите си.
• Но ти не отговори на въпроса ми как трите азиатски националности са се преплели в американската мечта.
• Как? Това е личен въпрос и искам да остане такъв. Никога не говоря по тези въпроси.
• За отмъщение ще ти задам най-досадния въпрос. Какви са плановете ти за бъдещето?
• Да продължа да работя, да гледам позитивно и да се стремя все повече хора да имат оптимизъм. Всичко, което правим, е за следващите поколения и затова се надявам с фондацията да отворим по-широко пътя за тях.

Генерал Уесли Кларк пред „Преса“

Хилъри е най-подготвена за президент

Магдалена ГИГОВА

Генералът с четири звезди Уесли Кларк е роден на 23 декември 1944 г. Завършва военната академия Уест пойнт и печели стипендия за Оксфорд, където изучава философия, политика и икономика. 34 години служи в американската армия като достига пост главнокомандващ силите на НАТО (1997-2000). През 2004 г. е номиниран като кандидат за президент от Демократическата партия. Въпреки големите си шансове и спечелени местни избори, прекъсва кампанията си, поради липса на средства. В частния бизнес се занимава с енергетика, алтернативна енергия и софтуеър за облагане на онлайн хазарт.

Заедно с Петър Стоянов е член на борда на фондацията „Клинтън глобъл инишитив” и е в управата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество на бившия български държавен глава.

• Генерал Кларк, хората ви познават като главнокомандващ силите на НАТО и политик, но сега сте бизнесмен. С какво точно се занимавате?
• Имам консултантски бизнес в две компании и в инвестиционна банка. Занимавам се предимно с енергетика и естествени суровини, с технология, свързана със сигурността, с логистика, финанси.
• Сигурността е най-близо до предишната ви дейност?
• Но това е единствената връзка.
• Обаче преди три години бяхте в България да представите система за облагане на приходите от хазарт. Имахте ли успех?
• В България – не. Но иначе това е много успешна канадска компания. Причината да се присъединя към нея е, че тя работи за хазната, за увеличаване не приходите. Принципният проблем на всички правителства по света е невъзможността да събират данъците изцяло. Софтуерът е насочен към облагането на печалбите от онлайн хазарт. Държавният бюджет може да се пълни по-лесно ако хората вярват в честността, но и ако са убедени, че е необходимо правителството да събира данъците. В по-бедните държави населението по-често избягва да плаща задълженията си. А трябва да е обратното. Защото те имат нужда от силно и ефективно правителство, за да подпомогне икономическия растеж на страната.
• Неотдавна бях в Панама. Там данъкът върху доходите се основава на прогресивна скала като е едва 7 процента за суми над 9000 долара, за да стигне максимум от 27 на сто. При това не всички ги плащат. Е, какво ще си кажат състоятелните хора, когато научат за това?! „Това правителство е пълно с некадърници. Няма да плащам данъци!“ и ще направят всичко възможно, за да ги избегнат. А в хазартния бизнес ние се борим да събираме налозите за правителството. Особено, когато се играе комар онлайн, защото контролът е по-труден.
• Обикновено този вид бизнес е в ръцете на мафията. Не се ли притеснявате за сигурността си?
• Не и в Америка! Там бизнесът вече е чист. В САЩ, а и в по-голямата част от света, хората осъзнават, че не само приходите от хазарта и неговото изваждане на светло, а данъците като цяло са най-чистия и пряк път да се събират приходи за държавата. Страни като България губят милиони от интернет-хазарта. Хората, които печелят избягват да платят дължимото на държавата. Но ако правителството на България се замисли за това, може да го поправи. Това не е видимо с просто око, но десетки милиони долари, които могат да бъдат много полезни, изтичат извън бюджета.
• Какво стана с контактите ви по този повод у нас?
• Българите са отворени за тези възможности, но доколкото разбирам законодателството все още не е приспособено в тази посока.
• На срещата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество вие участвахте в дискусията „Ролята на Евразия на световната сцена“ и говорихте за трансформацията на сътрудничеството не само в политиката, ами и в икономиката, най-вече в нефта и газа.
• Да, Евразия не е просто територия от Пасифика до Атлантика. Трябва да имаме предвид китайския икономически възход, растежа на страни като Казахстан, производството на нефт и транзитните точки за транспортирането му, когато говорим за връзките им с Европа. Според мен обаче трябва да обърнем внимание на промяната на енергията. В момента се извличат милиарди барели нефт, но трябва да гледаме напред, защото енергията на 22-ри век ще бъде неконвенционална.
• Какво имате предвид? Това, че американските медии ви наричат „етаноловия генерал“? Доколкото разбирам става дума за гориво от царевица.
• (смее се) И това, но по начало има два принципни източника за неконвенционален нефт. Единият е онзи, който е свързан със шелфа и е дълбоко под земята и е необходимо високо налягане, за да откриете микроскопични процепи и след това да извлечете газа или нефта от скалата. Добивът никак не е лесен, макар запасите от него да са огромни. Това е шистовият нефт. Другият е кероджин ойл (Kerogen oil) – нефт, който се добива от пясъци, от органични седиментни скали и естесвени химически компоненти. В Съединените щати има 2 трилиона барела скрит кероджийн ойл...
• Но продължават да купуват нефт от други страни?
• Защото цената от 30-40 долара на барел е мотив да се купува нефт от други източници. Но ако цената стане 100 долара, всички неконвенционални източници, които сега са „невидими“, ще станат „видими“ и желани.
• Защо лобирате за етаноловото гориво?
• Защото ако се въведе т.нар. бензин Е15, целулозен етанол от второ поколение от царевица или от просо, това ще са 7 млрд. Галона гориво за 10 млрд. Долара, които американците няма да дават за вносен петрол, а ще инвестират в икономиката си.
• Говорихте за сътрудничеството между Европа, Казахстан и Китай. Окей, но чували ли вица „Господ е създал света за 7 дни. Всичко останало е Made in China”. Може би старата Европа не е в добри позиция за преговори?
• А може би проблемът е, че всяка страна от Европа прави опит по отделно да преговаря с Китай. Ако Европа и САЩ се съюзят, ще имат истинска сила в преговорите, независимо колко е могъщ Китай. Това е възможно ако се създаде трансатлантическа свободна търговия. Засега обаче проблемът е в националните агенции за сигурност. Затова идеята е оставена да отлежава.
• Вероятно тъкмо заради военната си кариера сте толкова успешен бизнесмен, колкото бяхте генерал.
• Във всяка професия трябва да познаваш детайлите, да работиш здраво. Да забелязваш малките неща и да познаваш околната среда.
• Все още ли държите под око балканската политика?
• Твърде малко. Целият регион изглежда е тръгнал по добър път в политическо отношение, но има нужда от икономическо развитие.
• Българският президент Росен Плевнелиев в речта си на срещата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена говори за успеха в развитието на Балканите през последните 15 години. Споделяте ли този оптимизъм?
• Не бих искал да коментирам нищо казано от конкретен политик.
• Очаквате ли нови сътресения на Балканите?
• Мисля, че цялата мобилизация на политиците трябва да се мотивира от желанието на хората да се противопоставят на незаконното трупане на богатства. Нечестното забогатяване може да разклати всяко правителство. И върху това трябва да се съсредоточат управляващите.
• През есента т.г. разбунихте света като разкрихте, че десетина дни след 11 септември 2011 г., САЩ вече са имали планове да превземат 7 държави за 5 години, започвайки с Ирак и Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран.
• Бях в Пентагона, минах да кажа „Здравей“ на хора от стария ми екип. Един от генералите ми показа документ от секретаря по отбраната как планираме да превземем тези 7 държави.
• Някои видяха в този план връзка с войната в Косово?
• Битката в Косово беше по-голяма, в стратегически различна ситуация, но трябва да се учим да очакваме неочакваното.
• Вие подкрепяте Хилъри Клинтън за президент.
• Да, категорично! Мисля, че тя е най-квалифицираната да изпълнява тази длъжност.
• Може би моят въпрос е несъвсем политически коректен, но смятател ли, че Америка е готова за жена-президент?
• Повече от готова!
• И какъв ще е вашият принос в нейната кампания?
• Ще се опитам за й помогна с каквото мога. Защото смятам, че досега не е имало толкова подготвен човек колкото Хилъри Клинтън да бъде президент на съединетите щати. Та тя беше държавен секретар!
• Не изпитвате ли капчица ревност? Все пак вие бяхте кандидат за президент на Демократическата партия през 2004 г.
• Аз имах изключителната чест да имам възможността да участвам в надпреварата за президент. За мен това беше невероятен жизнен опит. Но когато човек се втурва в политиката той трябва да си даде достатъчно време да придобие практика. Аз никога не се бях занимавал с външна политика, например. По много причини не бях достатъчно ожесточен в борбата. Напуснах, за да дам възможност да се състезават хора, които изпитват наслада от политическите борби. Аз бях просто един аматьор, изпълнен с добри намерения.
• Докато целият живот на Хилъри Клинтън е посветен на политиката! Тя разбира отвътре политиката и хората, има практика и в правителството. Така че съм убеден, че тя е най-подготвената.
• Смятате ли, че ще бъде по-добър обитател на Белия дом от Барак Обама?
• Мисля, че тя ще бъде изключителен президент.
• Да поговорим за личния ви живот. Вие се разведохте след 46-годишен брак.
• Не аз се разведох с Гъртруд, а тя с мен. Защото непрекъснато работя.
• Щастлив ли сте с 30 години по-младата дама, за която пише американската преса?
• Ние вече не сме заедно. Тя бе прекалено материално ориентирана и очевидно честен човек като мен, който просто иска да си върши работата максимално добре, не е за нея.
• Как виждате бъдещето си?
• Аз ще бъда щастлив да продължа да правя добри неща, с които да помагам на хората.
•