Интервю с Анатолий Карпов

Анатолий Карпов пред „Преса“

Превърнаха шаха във финансова пирамида

Магдалена ГИГОВА разговаря с бившия световен шампион по шахмат за девалвирането на титлата в този спорт,  Чернобил и  чистенето на Черно море

 Анатолий Карпов е роден на 23 май 1951 г. В уралския град Златоуст. Той е световен шампион по шах от 1975 до 1985 г. И световен шампион на ФИДЕ от 1993 до 1999 г.  По брой победи в международни състезания едва ли някога ще бъде задминат.

Собственик на една от най-ценните колекции от марки в Русия на стойност повече от 13 млн. долара. От 4 декември 2011 г. е депутат от партията Единна Русия  и заместник-председател на Комисията по природни ресурси и екология в Руската дума. Бил е предсадетел на съвета на директорите на Федералната промишлена банка,  президент на руския екологичен Фонд „Техеко“. Посланик е на добра воля за Европа на УНИЦЕФ,  президент на Международната асоциациа за мир и председател на фондацията за помощ на жертвите от Чернобил. Претендент е за поста президент на Международната шахматна организация ФИДЕ.

- Вие бяхте световен шампион по шах, а сега сте успешен бизнесмен. Помага ли ви умението да мислите 10 хода напред?

(смее се) – Има нещо вярно, но най-важното е, че шахмата ме научи да се отнасям сериозно към всичко, с което се захващам. Вече 30 г. ръководя огромна обществена организация – Фонда на мира. Когато учех, се учех истински, когато отварях школа, го правех с всички усилия.  Навремето може да получавам всички оценки в университета даром, защото бах световен шампион, но аз бях убеден, че трябва да имам знания. Неслучайно днес съм професор в три  университети.

- Това почетни титли ли са или истински?

  - Аз създадох катедра по специалността „Икономическа екологична политика” – първата в Русия в държавния търговско-икономически университет. И аз я завеждам. Когато завърших Санкт-Петербургския университет аз се занимавах с изследователска работа, продължих в Московския и сега съм професор на всички тези места.

- Как се стече личният ви живот след шахмата? Ние в България не знаем много за вас, извън спорта.

- Живея в Москва повече от 30 години. Имама пораснал син, скоро ще навърши 33 и дъщеричка, родена през 1999 г. Децата растат бързо.

- Играете ли шах?

- Много рядко.

- Какво мислите за съревнованието между човек и компютър в шахмата?
- Те са поствени в неравни условия.

- Защо – човекът има въображение, а компютърът- не. Винаги може да бъде изненадан с нестандартно решение.

- Да но в компютъра може да бъде заложена цялата информация, до която е достигнало човечеството. А човекът губи време, енергия, нервничи, за да си спомни къде и какво да търси.

- Вие някога играли ли сте с машина?

- Играх и я победих, но тогава програмите бяха по-слаби. Сега играят на високо ниво и затова въпросите, които поставям са сериозни. А професионалните шахматистите смятат турнирите с компютър за начин да изкарат допълнителен доход, неразбирайки че всяко поражение от компютъра създава впечатление у хората, че машината е разгромила шахматиста.

- Винаги сте били много различни с вечния си противник Каспаров, сега също сте на различни политически позиции.

- Ние подължаваме да сме на различни политически позиции, но в момента сме съюзници. Защото виждането ни за шахмата е едно и също.  Спортът изпусна фантастични възможности, тръгна по лош път. По времето на нашето противоборство с Каспаров, хиляди хора идваха да ни гледат в залата, милиони тръпнеха пред телевизорите. А днес няма интерес. Вече девети ден тече световно първонство по шахмат в Москва. Но вие не знаете за това, нали?  

- Кирсан Илюмжинов ли е виновен?

- Той е виновен дотолкото е инат. Започна необмислени реформи, без да познава дълбоко шахмата. Тревожи ме, че не само се опитва да промени формата на съревнованието, а по недопусним начин да промена правилата на шаха. Та това е игра на повече от 5000 години. Неслучайно се борех за позицията президент на ФИДЕ  и Каспаров активно ме подкрепяше.

В решението ми да се кандидатирам нямаше грам политика. Разбира се, не можех да обещая, че мигом ще върна популярността на шахмата. Това е сложна задача.  Но със сигурност знам, че бих подписал договор с УНИЦЕФ за развитие на детския шах, за обучение в училища, школи и институти.

Лошото е, че званието световен шампион е дискредитирано. Превърнаха шахмата във финансова пирамида, а ако наградният фонд на световния шампионат падне под 1 млн. долара, останалите състезания ще олекнат неимоверно.

- Какво правите като посланик на УНИЦЕФ в Европа?

- От 2004 г. имам конкретно поръчение да развивам програмата за йодиране но солта.

- Това има ли нещо общо с Чернобил?

- Отчасти. Организмът ни се нуждае от този химичен елемент в много малки дози, но ако има недостатък, то тялото започва да си „го взема” отвсякъде и радиоактивният йод много бързо се усвоява. Йодът подобрява паметта и подобрява умствените способности,  особено при децата. 

Тази програма бе приета на конференция на ООН и важи за цял свят.  Между другото, България е с отлични резултати. Когато започнахме програмата, направихме изследване. В страните от Източна Европа 26 процента бяха застрашените, а в Западна Европа – 42 на сто.  В този момент 56% от хората в Източна Европа и Русия са вън от зоната на опасност. А в Западна Европа – са 48 на сто. Значи рязко сме подобрили положението.

-        Вие сте председател на фондацията за Чернобил. Имате ли статистика колко души са заболели и умрели не само в Русия, а и в България?

-        Единна статистика няма. Тя би могла да бъде направена от Министерството на здравеопазването, но това правителство няма интерес. А общестевна организация няма възможности и информация.

-        Какво решавате в Комисията по природни ресурси, околна среда и екология в Руската Дума, на която сте зам.-пресдедател?

-        Колкото и да и странно Русия е открила Антарктида и работи там от 1819 г. , но никога не е имала закон за този континет и за хората в станцията там. Ние приехме такъв. Ръководя работна група за икономическо стимулиране рециклирането на отпадъците. Сега ще ви кажа и една новина, която засяга и България! Всички битови отпадъци от Черноморското крайбрежие ще бъдат извозвани с влакове и ще се преработват в Краснодарския край. Защото имаме ужасни депа за смет, които при дъждове и снегове се наводняват и отпадъците отиват в Черно море. Така че първо ще предотвратим бъдещо замърсяване, а после ще започнем да чистим.

-        Желая ви успех, морето ни е общо!

-         

Interiew with Klaus Meine, frontmen of Scorpions

Клаус Майне от „Скорпиънс”:

               Обичам да троша бариери

Магдалена ГИГОВА разговаря с автора на „Вятърът на промяната”

Клаус Майне, фронтменът на „Скорпиънс”, получи от Центъра за глобален диагол и сътрудничество на Петър Стоянов награда за разбирателство между хората във Виена преди броени дни.  Интересното е, че двамата приятели са астрални близнаци. Родени са на една и съща дата – 25 май. Но  музикантът през 1948 г. в Хановер, а бившият български президент – през 1952-а в Пловдив. В речта си за награждаването Петър Стоянов каза „Когато чух за първи път „Вятърът на промяната”  изпаднах в шок. Как една група от Западна Германия успава да изрази в песен чувствата на моето поколение и да се превърне в химн на промените в Източна Европа”.  

Клаус Майне е висок 168 см, тежи 62 кг и има любознателни сини очи.  Обича автомобилите, японската кухня, фубола и тениса, чете биографии на световни политици.

- Как възприемате наградата за музика като диалог между хората?

- Хубаво е хората да се разбират един друг. Това е идея за цял свят. Като музиканти и артисти ние я подкрепяме по нашия си начин, съзнавайки, че не можем да промени света...

- Но с „Вятъра на промяната” го направихте!

- Просто искахме да кажем, че хората не бива да се делят по идеологии. Когато има криза е работа на политиците да намерят решение. Но за артистите, когато хората са обезверени, работата ни е да им дадем надежда.

Написах „Вярътът на промяната” преди много годишни в Русия и  тя беше нещо като послание  да се научим да живеем заедно.  Това е оптимизъм, който без мостовете на музиката не би могъл да стигне до толкова много хора.  Когато музиката е заредена с емоции, посланието достига по-лесно. Преди 10 години ние пяхме „Вятърът на промяната” с деца в Израел, в Ливан и край пирамидите в кайро. Хората пееха с нас една и съща песен, с едни и същи чувства – от сърце, реагираха по един и същ начин. И това ви го казвам, не защото виждам  света през моите розови очила на артист.

- Но различията съществуват!

- Да, те са реалност и често се използват от политиците. Но в света на музиката ние споделяме едни и същи чувства. За мене  чест след 40 г. „Скорпиънс” да прави турнета по света и нашата музика да е послание - в някои страни повече, в други по-малко. Но тази прекрасна награда е признание за това ,което правим. Благодаря ти, Петър, ти  докосна сърцето ми.

- Очевидно „Вятърът на промяната” е песента на вашия живот.

- Може би наистина е така и никога няма да се повтори подобна магия. Аз не седнах да пиша тази песен. Тя сама дойде при мен. Просто изразих моите мисли и чувства от случващото се през 1989 г. в Съветския съюз. Ние сме родени в Западна Германия и за нас беше особено емоционално да видим колко много руснаците обичат нашата музика.  Беше изключителен момент, чевствата избликнаха от дълбоко в мен и само се опитах да ги изразя. А за това не е необходимо особено умение. Разбира се, не е лесно да се напише хит.  Но тази песен отиде по-далеч от хита. Превърна се в химн и бе възприета от милиони като идеология. Беше издключително свързана с емоционалната енергия на момента, но го надскочи.

- Осъзнавате ли колко много сте допринесли за демокрацията в Източна Европа?

- Със сигурност доста сме допринесли и за демографията. През 90-те в Източна Европа не минаваше нито един купон без нашата балада „Вятърът на промяната”. А през 80-те във Франция парчето ни Still loving you беше хит. Струва ми се ,че и в двата случая силно повлияхме върху ръста на населението. Казват, че и двете песни са идеални за правене на любов. Така че шансовете да сме повлияли върху демографията колкото върху демокрацията са доста големи.

- А в личен план как е демографията?

- Щастливо женен съм и имам един доказан син.

- Случвало ли се е да пишете по поръчка?

 - Сега хората ми казват „Клаус, напиши песен за икономическата криза в Европа!”. В никакъв случай! Дори няма да опитвам. Нужна е буря от чувства, която се случва веднъж в живота. Така че, да, отговарям на предишния ви въпрос. „Вятърът на промяната” е песента на моя живот.

- Като дар ог Бога ли е възприемате?

- Подарът ми е от Господ. И аз не съм единственият автор на песни, който го казва. Пол Макартни също признава „Песента дойде сама при мен”. Няма значение как е написана. Важното е, че се случи и това е велико! И на концертите продължаваме да пеем не само за връстниците си, а и за младита генерация. И те пеят с нас. В България също, макар песента да е написана преди много от тях да се родят..

- Имате ли някакъв ритуал преди излизане на сцената?

- Когато пееш в група, на първо място се грижиш за своя инструмент, в моя случай – това е гласът. Преди всяко шоу се разпявам, та когато изляза на сцената и концертът започне да се чувствам на правилното място, да усещам заряд на енергия. Затова „заргявам”.
- А как си почивате?

 - Аз съм футболен запалянко, гледам всички мачове, викам за немския национален отбор. Често играя. Непрофесионално, разбира се.  Аз се грижа за себе си и за мен футболът не е само хоби, ами и тренировка. Обичам и тениса, но сега играя по-малко, защото той изисква повече време.

- Застаравящ рокаджия, това не е ли оксиморон?

- Младостта ми премина през златните 80 години, епохата на безумните дрехи, гтолемите промени по света, възпламеняващата музика. Бяха луди години. Спомням си,  отидохме в Америка на някакъв фестивал. Изобщо не знаехме кой ще е там. След концерта ни при мен дойде Ричи Блекмор, китаристът на „дийп Пърпъл”. Така се запознахме и станахме приятели. Какви купони сме правили заедно... А когато преди 40 г. създавахме „Скорпиънс”  и в най-безумните си мечти не бихме могли да сънуваме, че групата ще има толкова дълъг живот. Та в онова време нямаше рокаджии по-възрастни от 30! Затова за нас е толкова ценно, че успяхме тези 40 години да ги изживеем в ритъма на „Скорпиънс” и на нашите концерти да продължават да идват толкова млади хора, колкото и навремето. .
- Вие първи запяхте на английски сред немските групи. Откъде такъв кураж?
- Изобщо не става дума за смелост. Обичам да троша бариери. Просто в Германия имаше много добри групи, но заради езика не успяваха да постигнат извествост. А ние искахме да пробием в световния рок. Само на уникум като „Рамщайн” постигна световен успех, без да изневерява на родния си език.

- Като сте такива полиглоти защо не опитате да изпеете и нещо на български?

Засега се пробвахме само с руския. Изпяхме един от куплетите на „Вятърът на промяната”. Честно казано, не мога да се произнеса доколко беше правилно. Може би публиката не разбра нито една дума. Защото да се пее на слявански език е доста трудно.

- Видях сълзи в очите ви, когато децата от хора на Виенската опера пееха вашата песен. Може би тя генерира добра енергия.

- Определено тя създава добра енергия. Трудно е да се обясни, невъзможно е. Това са само чувства и част от историята.

- Мечтаете ли нова песен популярна като тази, енергетична като тази?

- Още една?  Не знам. Не знам дали ще го понеса....

Interview with gen. Wesley Clark

Генерал Уесли Кларк:

Войните никога нямат перфектна развръзка

 Магдалена ГИГОВА разговаря във Виена с бившия главнокомандващ силите на НАТО за войната в Косово, балканската политика и размяната на шапки с Ратко Младич

Уесли Кейн Кларк е роден на 23 декември 1043 г. в Литъл рок, Арканзас. Раняван е 4 пъти във Виетнам. Като върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа  от 1997 до 2000 г. води войната в Косово. Съветник е на Ричард Холбрук по Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., с което приключи войната в Босна.

 Кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия през 2004 и 2008 г. Заедно с Петър Стоянов е член на борда на фондацията на Бил Клинтън „Глобъл инишитив“. Част от управата на Центъра за глобален диалог и сътрудничество и носител на Голямата награда за принос за разбирателството в следконфликтните региони на света.

- Генерал Кларк, през м.г. вие получихте голямата награда на Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов. През т.г. тя бе за Бил Клинтън. Не е зле за две обикновени момчета от Литър рок, Арканзас.

-       Президентът Клинтън е изключителен човек. Той е невероятно надарен, забележително умен и има невероятния талант да работи с хора. А що се отнася до Литъл рок, мястото на раждане няма нищо общо с посветеността да служиш на обществото. С други думи, когато работиш за хората, никой не бива да обръща внимание къде си роден, колко пари имаш, а какво вършиш.

-       Държите ли под око балканската политика все още?

-        О, да. Мисля, че Косово бележи прогрес. Сърбите се опитват да използват Косовския проблем като национален за вътрешната си политика. Босна ще направи промяна в конституцията си, която дискриминира малцинства да се кандидатират за високи изборни постове. Това ще й помогне за членството й в Европеийския съюз. В Хърватия развитието изглежда добро. Резултатите на Словения - също. Македония има нужда от помощ за приемането й в НАТО. Целият регион, изглежда, е тръгнал по добър път в политическо отношение, но има нужда от икономическо развитие.

-        Преди година обаче казахте в интервю, че на Косово ще са му нужни 100 г., за да се оправят отношенията мужду сърби и косовари?

-       Не помня да съм го казвал. Но мисля, че в Косово нещата ще се оправят стъпка по стъпка. Тук, във Виена, разговаряхме  с вицепремиера на Косово и министър на икономиката и търговията Мимоза Кусари-Лила. Тя направи забележителен анализ. Страната има нужда от подобни лидери.

-       И до днес създаването на държавата Косово има много противници. Смятате ли, че то бе оправдано?

-       Да. Всяко правило си има изключения и създаването на Косово е изключение от общите предписания за промяна на границите. Бе станало невъзможно след години на нарушения на човешките права, прераснало в кървав конфликт, Косово да бъде смятано за реинтегрирана част от Сърбия.

-       А сръбското малцинство там?

-       Що се отнася до сръбското малцинство, аз съм един от хората, изготвили програмата за защита на косовските сърби.

-       Доволен ли сте от начина, по който американските и балканските политици използваха победата ви във войната, която водихте и спечелихте в Косово?

-       Много съм доволен, че успяхме да спрем междуетническите сблъсъци. От моя приятел, покойния Ричард Холбрук, научих, че войните никога нямат перфектна развръзка. Но непременно първо трябва да спре избиването на хора и тогава да се оставят дипломатите и политиците да намерят правилния изход. Аз съм доволен, защото хората вече не се избиват един друг. Спряхме последното етническо прочистване на Балканите и сега е работа на световните лидери - американски, европейски и балкански, да заздравят демокрацията в засегнатите страни. Човек се научава да цени мира, когато е на война. Това е моят извод от случилото се.

-       Коя беше най-голямата ви грешка като главнокомандващ на НАТО в бивша Югославия  и кое бе най-доброто решение, което взехте?

-       О, аз никога не се съсредоточавам върху себе си и не се вглеждам в миналото. Имах стратегия и насочвах усилията си в използването на силите на дипломацията. Изградих стратегическото си мислене през 70-те години, когато бях млад офицер. Стараех се да изграждам плановете си стъпка по стъпка. Когато приема една работа, знам, че просто трябва да я свърша по най-добрия начин. 

- А може би най-голямата ви грешка е размяната на шапките с генерал Ратко Младич? (Като директор по стратегическото планиране в Пентагона на 27 август 1994 г. в разгара на войната в Босна ген. Уесли Кларк се срещна в Баня Лука с командващия армията на босненските сърби ген. Ратко Младич.
Обвиненият в геноцид и военни престъпления сръбски генерал, чието дело влезе в съда т.м. Предложи на американеца да си сменят фуражките. Кларк вежливо се съгласи, но актът бе изтълкуван като американска подкрепа за сърбите и неколцина конгресмени поискаха отзоваването на американския генерал)

- Това се случи, преди да стана главнокомандващ на НАТО. Младич по онова време не беше военнопрестъпник. Това беше преди Дейтънското споразумение и  ние се опитвахме да постигнем мирно решение. Аз само се стараех да бъда добър и приятелски настроен посетител и не очаквах, че моят подарък ще бъде използван за пропагандни цели. Ратко Младич наистина не постъпи честно. Никой вече не си спомня за това. Дори аз не си спомням.

- Процесът срещу Ратко Младич започна и спря. Имате ли хипотеза какво означава това?

- Трябва да питате съда. Аз вече съм далеч от политиката.

- Поддържате ли все още връзка с хора от онова време?

- Да, имам много приятели, вкл. и сърби. Някои от тях отдавна са извън политиката, други все още са в нея. 

- Казахте, че сте далеч от политиката. С какво се занимавате сега?

- Бизнесмен съм. Работя в частния сектор като инвестиционен банкер и консултант. В областта най-вече на горивата и енергията.

-    Наричаха ви „перфектния кандидат за президент“ през 2004 г. -  завършил пръв по успех Уестпойнт, учил в Оксфорд, раняван във Виетнам, с отлична биография, привлекателен мъж. Защо се отказахте? Може би политическата класа не желае да бъде управлявана от честен военен?

-    Не сте права! Генерал Дуайт Айзенхауер не само стана президент, но дори беше преизбран (през 1956 г. - б.ред.). Но тази ваша грешка сигурно няма да я публикувате във вестника.

-    Господин генерал, вие сте честен с мен и аз ще бъда честна с вас. Обещавам ви да я публикувам.

-    (Смее се заразително.) Ще ви държа под око. А сега сериозно - когато се втурваш в политическа кампания, ти трябва да си дадеш достатъчно време да добиеш практика. Аз никога не се бях занимавал с външна политика преди това например. По много причини не се включих достатъчно ожесточено в надпреварата. Напуснах, за да дам възможност да се състезават хора, които наистина се наслаждават на политическите борби.  Да се консолидират и усилията им да имат успех.

-    Официалното обяснение за спиране на кампанията бе, че сте свършили парите.

-    Когато започнах кампанията през септември 2003 г., нямах никакъв партиен опит, не бях член на Демократическата партия, хората вътре в нея не ме познаваха. Във всяка страна е различно, но в повечето е необходимо хората да те познават добре, да са усетили силата и възможностите ти, да са възприели идеите и страстта ти. Да са те опознали като личност. А ме познаваха само като генерал. Имаше личности, които се бяха стремили към позицията ми с години, преминавайки през цялата партийна йерархия. Доста хора ми обещаха подкрепата си и не удържаха на думата си. Те казаха: „Окей, аз обещах да ти помогна, но сега възнамерявам да дам подкрепата си на някой друг.“

-    Може би заради военната стратегия в момента сте толкова добър бизнесмен, колкото сте били генерал?

-    Във всяка професия трябва да познаваш детайлите и да работиш здраво. Да виждаш малките неща и да познаваш околната среда.

-    Използвате ли уменията си при работата за Центъра за глобален диалог и сътрудничество на Петър Стоянов като член на борда?

-    Аз съм тук да помогна за съзидателния диалог и сътрудничеството, за който говори Бил Клинтън.