Актьорът
Рик Юн от „Не умирай днес“ и „Бързи
яростни“:
Гримираха
ме по 5 часа за ролята на Зао
Магдалена
ГИГОВА
Холивудският актьор Рик Юн придоби световна слава като Зао - убиеца на Джеймс Бонд от филма „Не умирай днес“ с Пиърс Броснан и Холи Бери, но роденият във Вашингтон на 22 август 1971 г. американец с корейски, монголски и китайски корени се е снимал в повече от 20 филма.
Докато
учи за магистърската си степен по бизнес
администрация, работи в хедж-фонд.
Междувременно става първият азиатски
модел в реклами на „Версаче“ и „Ралф
Лорън“. Рик има различни по цвят колани
в няколко бойни изкуства, а по таекондо
е бил член на олимпийския отбор на САЩ.
Той е играл в „Кедри в снега“, „Бързи
и яростни“, „Петата заповед“. Последният
му филм е „Падането на Олимп“ с Морган
Фрийман, Ашли Джъд и Анджела Басет.
Участвал е в сериалите „Отделът“,
„Наричана още“, „Адвокатите от Бостън“,
„От местопрестъплението“... През 2002 г.
е обявен от списание „Пейпъл“ за
най-секси мъж.
„Преса“
разговаря с Рик във Виена на срещата на
Центъра за глобален диалог и сътрудничество.
Юн е почетен член на борда на фондацията
на Петър Стоянов. - Понякога хората осъзнават, че за да намерят своя път в живота, това, което правят, трябва да им идва отвътре, да изпитват интерес към него, да го обичат. Аз винаги съм искал да опитвам нови неща, да имам възможност да експериментирам, да общувам с различни хора, да съм въвлечен в нова интересна среда. Обичам да откривам нови страни от живота и от собствената си личност. Затова се насочих към актьорството - защото всеки ден е различен, можеш да бъдеш всякакъв, да се потапяш в нещо ново. Но може някога да опитам и друга професия.
- Може би следващата ти професия ще е астронавт?
- (Смее се.) Никога не се знае!
- Достатъчно силен и във форма си, за да опиташ.
- Благодаря! Защо не!
- Ти си известен в България най-вече с 20-ия филм за Джеймс Бонд „Не умирай днес“. Тежък ли беше кастингът за ролята на злодея с диамантеното лице Зао?
- Режисьорът Лий Тамахори ме беше гледал в „Бързи и яростни“ и ме покани във филма за 40-ата годишнина на героя Джеймс Бонд. Това беше много интересно приключение да участвам в този филм и доста трудно - всеки ден ме гримираха по пет часа за ролята на Зао и почти толкова време сваляха грима. Беше труден и деликатен процес, защото филмът не е фантастика. Той е базиран на реалността и всичко трябваше да изглежда истинско. Тогава бях на 31 г. В началото бях доста притеснен, но после осъзнах, че просто трябва да се спусна в бързея на историята и да дам най-доброто от себе си. Историята ще покаже какво е моето място сред злодеите на Бонд. В момента, в който разбрах, че нямам контрол над ситуацията, започнах да се забавлявам и да не се боя, че точно моят герой, който по сценарий убива Джеймс Бонд, ще сложи край на 40-годишна история. Агент 007 в този филм е от новото хилядолетие. Всичко е ново - взаимоотношенията между героите, екшън сцените... Всички тези елементи отразяват настъпилите промени в света. Разбира се, историята е в духа на Бонд. Просто е малко по-умна и съвременна от предишните. Като дете мечтаех да бъда Агент 007, защото го споделях с баща ми. Заедно сме изгледали 19-те филма за Бонд, някои по два-три пъти и за мен беше невероятно приключение да играя в 20-ия.
- Последният ти филм „Падането на Олимп“ излезе на екран през пролетта т.г.
- Игра
и във филма The
Man with the Iron Fists
с Ръсел Кроу и Луси Лиу, върху който е
работил и Тарантино.
-Той
излезе на екран през ноември м.г. Моят
герой се нарича Ексблейд. Това е
режисьорски дебют за RZA,
който играе и една от главните роли.
Познавах го от години и винаги съм
знаел, че е изключително талантлив, но
в умението да извлече най-доброто от
хората, с които работи, е направо гений.
Във филма всички участвахме заради
него, включително и Ръсел Кроу. - С него познавахте ли се отпреди?
- Не, но бях голям фен на „Гладиатор“ и имах чувството, че се познаваме отдавна, когато започнахме работа върху филма (усмихва се), и затова толкова успешно се бием един до друг срещу лошите. Никога не бях срещал по-надарен и съпричастен човек към хората около него. За мен беше чест да се уча и да работя с него.
- Аз бях единственият актьор с такъв опит и той ме остави сам да си правя каскадите. Във филма имаше още неколцина със спортно минало, но понеже съм участвал в екшъни като „Нинджи убийци“, Кори ми имаше пълно доверие. Аз пък вземах най-доброто от него и се получи доста по-различен филмов бой.
-
Значи има полза от таекуондото?
-
Не само, аз също така съм се боксирал в
„Златните ръкавици“ в Ню Йорк. Учил
съм и кунг-фу като малък. Въпреки това
за филма репетирах и тренирах понякога
по 20 часа на ден, понеже китайските бойни
изкуства са различни.
- Каква
е ролята на Куентин Тарантино във филма?
- Куентин и режисьорът RZA са приятели от години. RZA написа музиката за „Убий Бил“ и придружаваше Куентин в Пекин, където снимаха филма. Тарантино участва в снимането на някои сцени от филма, даде ценни съвети и много окуражи първия режисьорски опит на приятеля си RZA. Той пък за благодарност го постави на афиша. Мнозина ще кажат, че са гледали милиони подобни филми, но аз съм убеден, че той е най-доброто, което съм правил досега.
- Последният ти филм е „Падането на Олимп“. Играеш с Джералд Бътлър.
- Освен актьор ти си и успешен бизнесмен. С какво точно се занимаваш?
- Оглеждам се в различни посоки в областта на устойчивото развитие. Смятам, че там има големи възможности, особено сега, когато техническият прогрес размива границите между държавите. Фокусирам се върху дизайна, развитието на различни умения, върху човешката природа, върху смесването на различни култури и личности. И това ми доставя удоволствие.
- Но това звучи повече като социална дейност, отколкото като бизнес?
- Повярвайте ми, и от добрите дела може да се печели не зле! Успявам да съчетавам социалната работа и бизнеса. Да помагаш и да проявяваш разбиране, е безкраен труд, докато всеки проект си има начало и край. Но виждам светлина в тунела и за решаването на социалните проблеми.
- Покрай спорта имаш голяма лична дисциплина. Доколко тя помага в актьорската игра?
- Понякога помага, понякога вреди. Защото актьорът трябва да е като вода - да приема различни форми, да бъде гъвкав. А дисциплината пречи на фантазията, чрез която да намериш правилния път към ролята. В актьорската игра се използват техники, с които да разбереш различните гледни точки.
- Нямаш ли желание да застанеш от другата страна на камерата?
- Аз съм продуцирал няколко екшън филма, имам планове и занапред.
- Как се вписваш в суетата на Холивуд? Ходиш ли по партита?
- Ходя, това е част от живота. Но Холивуд се променя забележимо. И актьорите се приспособяват към него. Социалните медии промениха живота и той вече е доста различен отпреди 20 години. Днес заниманията са други. Аз се наслаждавам повече на работата си, отколкото на задължителните за посещаване „важни“ партита. Възприел съм ги. Но повече ми харесва да съм част от съзидателен процес.
- Е, хората очакват от холивудската звезда да е малко ексцентрична.
- Всеки има различни очаквания. Но за мен е важно да бъда самият себе си.
- Каква е ролята ти като почетен член на борда във фондацията на Петър Стоянов Център за глобален диалог и сътрудничество?
- С Петър се запознахме на традиционното парти на най-големия производител на шоколад в Германия „Ламбретц“. Веднага ми допаднаха идеите му. Аз съм сред основателите на фондацията. Съзнавам, че светът е смесил бизнеса и политиката и колко е важен диалогът между тях. Защото той не съществува в много части на света и от това страдат хората. В Съединените щати е лесно да се прави бизнес, има правила. Но е съвсем различно да правиш бизнес в Мароко или в Италия. Трябва да поставяме жалони, да създаваме традиции, за да има спокойствие за хората, които искат да развиват производство, технологии.
- Очевидно си изкушен от политиката. Мислил ли си за кариера и в тази област?
- Аз не съм политик и никога няма да бъда. Това е против природата ми. Аз никога не крия нищо, докато в политиката винаги има втори план.
- Щом ще оставаш в киното, защо не дойдеш да снимаш в България? Много американски звезди вече го направиха.
- С удоволствие бих снимал филм у вас. Когато бях в София за 60-ия рожден ден на Петър Стоянов, аз харесах и хората, и природата, и храната. Също така много ми хареса студията, където се правят филмите. Не, не съм участвал, просто ме заведоха да разгледам. Бях в България за няколко дни. Поднесох на Петър Стоянов подаръка от Клинтън, пях заедно с български певци и актьори „Честит рожден ден!“ и танцувах със съпругата му.
- Успя ли да видиш нещо от София?
- Тя е много красив град и е очарователно зелен през май.
- Разкажи нещо за корейско-японско-китайските си корени? Каква е родовата ти история?
- Мога само да кажа, че родителите ми са постигнали американската мечта. Всъщност американската мечта е универсална - да открият мястото, където да се чувстват реализирани и сред приятели. Да имат възможност да го направят. Аз съм благодарен на съдбата, че съм имал шансовете да стигна до това положение, да живея със своите страсти и да постигам мечтите си.
- Но ти не отговори на въпроса ми как трите азиатски националности са се преплели в американската мечта.
- Как? Това е личен въпрос и искам да остане такъв. Никога не говоря по тези въпроси.
- За отмъщение ще ти задам най-досадния въпрос. Какви са плановете ти за бъдещето?
- Да продължа да работя, да гледам позитивно и да се стремя все повече хора да имат оптимизъм. Всичко, което правим, е за следващите поколения и затова се надявам с фондацията да отворим по-широко пътя за тях.
