Клаус Майне от „Скорпиънс“

Клаус Майне от „Скорпиънс“

Медитирам с гласа си

Магдалена ГИГОВА

Клаус Майне е фронтмен на „Скорпиънс“. Той е роден през 1948 г. в Хановер. Завършил е колеж по дизайн със специалност декорация, но пеенето винаги му е било страст. Китаристът Рудолф Шенкер създава „Скорпиънс“ през 1965 г. и кани Майне за вокал. Той приема 5 години по-късно. Групата е една от най-продаваните в света с общо над 100 млн. копия. Албумите и синглите им достигат 200 пъти до златен, платинен и мултиплатинен статус в различни държави. Клаус и съпругата му Габи се познават от 1972 г., когато тя е на 16 години. Женят се две години по-късно и бракът им е истински сървайвър в рок средите. Синът им Кристиан има две висши образования в областта на медиите и комуникациите.

Клаус Майне даде интервю за „Преса“ във Виена. Той бе почетен гост на годишната среща на фондацията на Петър Стоянов „Център за глобален диалог и сътрудничество“. През 2012 г. вокалът на „Скорпиънс“ получи голямата награда на организацията за популяризиране на музиката като диалог между хората. Т.г. той връчи приза на Феликс Баумгартнер - австриеца, който пръв в света скочи с парашут от стратосферата, на 39 км височина.

- Клаус, през 2010 г. обявихте, че тръгвате на последното си турне. Но не се сдържахте и направихте голямото си завръщане. Хрумвало ли ви е, че може да се прекръстите на „Стари, но златни“?

• Oldy, but goldy ще ни отива, но само физически. Съдейки по младите хора, които харесват „Скорпиънс“ във Фейсбук и които виждаме срещу себе си на концертите си, сме далеч от „стари, но златни“. Все още имаме доста сили. Понякога дори се чудим как имаме толкова много публика по света, която иска да ни чуе на живо. А за младите ни почитатели сме чисто нова банда (смее се). Нищо че са ни слушали и родителите им. Защото те сега ни откриват като музиканти. И това е чудесно!
  

Фантастично е, че младата рок генерация харесва песните ни. Гледам с надежда напред и сега, преди Коледа обещавам голяма рок нощ на феновете си в България.

- Превръщането на „Вятърът на промяната“ в химн на рухването на социализма е нещо, което се случва веднъж в живота. И то не във всеки живот. Не ви ли се е искало понякога отново да уловите магията на мига?

- Не! Аз винаги съм готов да напиша нова песен за чувствата, които ме вълнуват в момента. И се надявам тя да бъде прекрасна и да докосне сърцата на много хора по света, но да пея за политика и да пиша песни за политици - това не го мога! Винаги съм опитвал да се вдъхновявам от това, което виждам и чувствам, и да изразя себе си, чувствата си. Но да искам да се повтори магията от „Вятърът на промяната“ - това е невъзможно!

- Не пеете за политици, но имате доста почитатели сред тях.

- Да, казвал съм много пъти, че Горбачов ни е фен. А и ние - негови. Още от 1990 г., когато като последен президент на СССР ни покани да пеем в Кремъл. Тогава един час си говорихме за перестройката и за рок музика.

- И Петър Стоянов ви е фен. Как се запознахте с него?

- Срещнахме се в Кьолн, на традиционното парти на най-големите производители на шоколад и бисквити в Германия - „Ламбертц“. Това е много престижно светско събитие. Веднага си допаднахме, той ми разказа как е пял песните ни, когато в България се е създавала демокрацията. После ми разказа за своя Център за глобален диалог и ме покани да стана част от него. Харесах идеите и посланията за сътрудничество между хората и приех. Дори миналата година пях „Вятърът на промяната“ с детския хор към Виенската опера.

- Очевидно имате сърце за подобни неща. Неотдавна „Московские новости“ писа, че сте пели по телефона на умиращ руснак.

- Да. Във Фейсбук над 4000 пъти беше споделена молбата на 29-годишния Алексей, който си отива от рак. Той е голям почитател на „Скорпиънс“ още от малък и предсмъртната му мечта била да ни види на живо. Не успях да отида при него в хосписа, но му изпратих автограф. Обадих му се по телефона, разговаряхме и му изтананиках любимата му песен Holiday. Със съжаление научих, че в края на ноември е починал.

- Чух ви да казвате на актьора Рик Юн, че медитацията ви помага да балансирате между кариерата и семейството.

- Да, наистина медитирам, но не по общоприетия начин. Аз медитирам заради гласа си. Опитвам се да се фокусирам върху гласа си, да обмислям нещата, които пея, и начина, по който го правя. Гласът е центърът на моята вселена. Не е много известно, че през 1980 г. имах проблеми с гласа, не успях да взема една висока нота. Реших, че е простуда, но се оказа проблем с гласните връзки. Можеше да се оправи само с операция. При това с несигурен изход. Когато след рехабилитацията можех поне да говоря отново, никой не разпознаваше гласа ми. Казах на Рудолф Шенкер да ми търси заместник. Той обаче не пожела, намери ми най-добрите вокални педагози и резултатът наистина беше добър. През 1982 г. записах с „новия“ си глас албума Blаckout, които постигна голям успех.

- Вие сте феномен - рокаджия, женен от 1977 г. за една и съща жена.

- Ааа, имам две паралелни семейства - едното е Габи, а другото „Скорпиънс“. Запознах се с жена ми през 1972-ра на концерт. Сега осъзнавам, че срещата ни е била специален момент, който предопредели целия ми по-нататъшен живот. Порази ме като мълния - нещо, което не мога да обясня. Сякаш бяхме предопределени един за друг. Двама души се срещат в точното време на точното място и споделят живота си завинаги.

Разбира се, през годините ни преследваха почитателки, които хвърляха фланелките си на сцената и искаха автограф върху голата си кожа. Това не може да се спре! Но никога не ми е идвало на ум да поставя на карта брака си заради една нощ или кратко приключение. Нашите почитателки обичат музиката, образа на рок звездата и нямат понятие от човека зад нея.
Би било лъжа да кажа, че не съм бил подлаган на съблазни. Но прекалено много зависи не само от отношенията ми с Габи, а и от моето уважение към феновете ни. Пред очите ми се разбиха прекалено много семейства, съдби се преобръщаха и истински таланти претърпяваха крах, когато им се налагаше да започват всичко от нулата. Нищо не продължава вечно, а животът е дива езда по хълмове в търсене на щастието. Но ако сте намерили партньор, с когото сте действително щастливи, трябва да сторите всичко, за да съхраните отношенията си.

Interiew with Klaus Meine, frontmen of Scorpions

Клаус Майне от „Скорпиънс”:

               Обичам да троша бариери

Магдалена ГИГОВА разговаря с автора на „Вятърът на промяната”

Клаус Майне, фронтменът на „Скорпиънс”, получи от Центъра за глобален диагол и сътрудничество на Петър Стоянов награда за разбирателство между хората във Виена преди броени дни.  Интересното е, че двамата приятели са астрални близнаци. Родени са на една и съща дата – 25 май. Но  музикантът през 1948 г. в Хановер, а бившият български президент – през 1952-а в Пловдив. В речта си за награждаването Петър Стоянов каза „Когато чух за първи път „Вятърът на промяната”  изпаднах в шок. Как една група от Западна Германия успава да изрази в песен чувствата на моето поколение и да се превърне в химн на промените в Източна Европа”.  

Клаус Майне е висок 168 см, тежи 62 кг и има любознателни сини очи.  Обича автомобилите, японската кухня, фубола и тениса, чете биографии на световни политици.

- Как възприемате наградата за музика като диалог между хората?

- Хубаво е хората да се разбират един друг. Това е идея за цял свят. Като музиканти и артисти ние я подкрепяме по нашия си начин, съзнавайки, че не можем да промени света...

- Но с „Вятъра на промяната” го направихте!

- Просто искахме да кажем, че хората не бива да се делят по идеологии. Когато има криза е работа на политиците да намерят решение. Но за артистите, когато хората са обезверени, работата ни е да им дадем надежда.

Написах „Вярътът на промяната” преди много годишни в Русия и  тя беше нещо като послание  да се научим да живеем заедно.  Това е оптимизъм, който без мостовете на музиката не би могъл да стигне до толкова много хора.  Когато музиката е заредена с емоции, посланието достига по-лесно. Преди 10 години ние пяхме „Вятърът на промяната” с деца в Израел, в Ливан и край пирамидите в кайро. Хората пееха с нас една и съща песен, с едни и същи чувства – от сърце, реагираха по един и същ начин. И това ви го казвам, не защото виждам  света през моите розови очила на артист.

- Но различията съществуват!

- Да, те са реалност и често се използват от политиците. Но в света на музиката ние споделяме едни и същи чувства. За мене  чест след 40 г. „Скорпиънс” да прави турнета по света и нашата музика да е послание - в някои страни повече, в други по-малко. Но тази прекрасна награда е признание за това ,което правим. Благодаря ти, Петър, ти  докосна сърцето ми.

- Очевидно „Вятърът на промяната” е песента на вашия живот.

- Може би наистина е така и никога няма да се повтори подобна магия. Аз не седнах да пиша тази песен. Тя сама дойде при мен. Просто изразих моите мисли и чувства от случващото се през 1989 г. в Съветския съюз. Ние сме родени в Западна Германия и за нас беше особено емоционално да видим колко много руснаците обичат нашата музика.  Беше изключителен момент, чевствата избликнаха от дълбоко в мен и само се опитах да ги изразя. А за това не е необходимо особено умение. Разбира се, не е лесно да се напише хит.  Но тази песен отиде по-далеч от хита. Превърна се в химн и бе възприета от милиони като идеология. Беше издключително свързана с емоционалната енергия на момента, но го надскочи.

- Осъзнавате ли колко много сте допринесли за демокрацията в Източна Европа?

- Със сигурност доста сме допринесли и за демографията. През 90-те в Източна Европа не минаваше нито един купон без нашата балада „Вятърът на промяната”. А през 80-те във Франция парчето ни Still loving you беше хит. Струва ми се ,че и в двата случая силно повлияхме върху ръста на населението. Казват, че и двете песни са идеални за правене на любов. Така че шансовете да сме повлияли върху демографията колкото върху демокрацията са доста големи.

- А в личен план как е демографията?

- Щастливо женен съм и имам един доказан син.

- Случвало ли се е да пишете по поръчка?

 - Сега хората ми казват „Клаус, напиши песен за икономическата криза в Европа!”. В никакъв случай! Дори няма да опитвам. Нужна е буря от чувства, която се случва веднъж в живота. Така че, да, отговарям на предишния ви въпрос. „Вятърът на промяната” е песента на моя живот.

- Като дар ог Бога ли е възприемате?

- Подарът ми е от Господ. И аз не съм единственият автор на песни, който го казва. Пол Макартни също признава „Песента дойде сама при мен”. Няма значение как е написана. Важното е, че се случи и това е велико! И на концертите продължаваме да пеем не само за връстниците си, а и за младита генерация. И те пеят с нас. В България също, макар песента да е написана преди много от тях да се родят..

- Имате ли някакъв ритуал преди излизане на сцената?

- Когато пееш в група, на първо място се грижиш за своя инструмент, в моя случай – това е гласът. Преди всяко шоу се разпявам, та когато изляза на сцената и концертът започне да се чувствам на правилното място, да усещам заряд на енергия. Затова „заргявам”.
- А как си почивате?

 - Аз съм футболен запалянко, гледам всички мачове, викам за немския национален отбор. Често играя. Непрофесионално, разбира се.  Аз се грижа за себе си и за мен футболът не е само хоби, ами и тренировка. Обичам и тениса, но сега играя по-малко, защото той изисква повече време.

- Застаравящ рокаджия, това не е ли оксиморон?

- Младостта ми премина през златните 80 години, епохата на безумните дрехи, гтолемите промени по света, възпламеняващата музика. Бяха луди години. Спомням си,  отидохме в Америка на някакъв фестивал. Изобщо не знаехме кой ще е там. След концерта ни при мен дойде Ричи Блекмор, китаристът на „дийп Пърпъл”. Така се запознахме и станахме приятели. Какви купони сме правили заедно... А когато преди 40 г. създавахме „Скорпиънс”  и в най-безумните си мечти не бихме могли да сънуваме, че групата ще има толкова дълъг живот. Та в онова време нямаше рокаджии по-възрастни от 30! Затова за нас е толкова ценно, че успяхме тези 40 години да ги изживеем в ритъма на „Скорпиънс” и на нашите концерти да продължават да идват толкова млади хора, колкото и навремето. .
- Вие първи запяхте на английски сред немските групи. Откъде такъв кураж?
- Изобщо не става дума за смелост. Обичам да троша бариери. Просто в Германия имаше много добри групи, но заради езика не успяваха да постигнат извествост. А ние искахме да пробием в световния рок. Само на уникум като „Рамщайн” постигна световен успех, без да изневерява на родния си език.

- Като сте такива полиглоти защо не опитате да изпеете и нещо на български?

Засега се пробвахме само с руския. Изпяхме един от куплетите на „Вятърът на промяната”. Честно казано, не мога да се произнеса доколко беше правилно. Може би публиката не разбра нито една дума. Защото да се пее на слявански език е доста трудно.

- Видях сълзи в очите ви, когато децата от хора на Виенската опера пееха вашата песен. Може би тя генерира добра енергия.

- Определено тя създава добра енергия. Трудно е да се обясни, невъзможно е. Това са само чувства и част от историята.

- Мечтаете ли нова песен популярна като тази, енергетична като тази?

- Още една?  Не знам. Не знам дали ще го понеса....