Диана Дафова пее
любимата молитва на Ганди. Художникът Цветан Лазаров за „реброто Адамово“ в
картините си
”Един свят в хармония”, глобалният културен проект на Диана Дафова е благословен от папа Франциск на личната им среща във Ватикана през септември
2017-а. Песните й са неповторима амалгама от различни жанрове и култури от цял
свят. Те умело
преплитат модерната звучност с фолклорни, етно и ортодоксални интонации със съвременни аранжименти. Посланието в творчеството на Диана е общочовешко, с дълбока духовна насоченост.
Последният й авторски проект
призовава за любов, мир, толерантност и световно единство в многообразието. Неотдавна тя получи признание от
индийското правителство за изпълнението на любимата песен-молитва на Махатма
Ганди „Добър човек“.
Сигурно и на
гуджарати гласът на Диана Дафова има мощно въздействие. Научни изследвания
доказват експлозивния заряд на нейните композиции и лечебните свойства на
изпълненията й. Особено в „Добър човек“. Тъй като много от слушателите ще искат
да осмислят текста, видеото към изпълнението на Диана е със субтитри на
български. Тя го предостави специално.
За Индия казват, че
или се влюбваш в нея, или я намразваш от пръв поглед. Очевидно при Диана
Дафова, разговорът, с която продължава, любовта е взела превес.
Родолюбивата
ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ разкрива новина от
близка Македония.
В
катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица над 250 души от България
и Македония заедно отбелязаха 100 години от смъртта на митрополит Герасим
Струмишки. Общителен и надарен с голямо красноречие, той е отдал
живота си за утвърждаването на екзархийското дело в Струмишката епархия.
Съвместното честване се проведе по инициатива и с финансовата подкрепа
на председателя на Фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и със
съдействието на Български културен клуб в Скопие. Церемонията
бе водена от Негово Високопреосвещенство Струмишкия митрополит Наум, който
съвсем скоро бе удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на ВТУ „Св.
св. Кирил и Методий“. След заупокойната литургияс в памет на Герасим Струмишки,
проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН представи
интересни факти около неговия живот и дело.
Д-р Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет“, заяви: „Нашата задача тук е да направим
поредна крачка към сближаване, побратимяване, за да може децата ни да се научат
да живеят в обич, разбирателство и всяко едно от тях да знае, че трябва да
добавя стойност към развитието на собственото си общество, независимо от коя
страна на границата е. Важно е на първо място да сме човеци и чак след това да
се съобразяваме с едни или други конюнктури, които както обикновено са движени
основно от икономически интереси“. Д-р Милен
Врабевски обяви и началото на конкурс за есе с мотивиращ
награден фонд за младежите от региона на Източна Македония, който ще бъде на
тема, свързана с живота на митрополит Герасим Струмишки.
Съвместното честване е поредна
инициатива за установяване на ефективен добросъседски диалог и устойчиво
трансгранично сътрудничество, което Фондация „Българска памет“ реализира.
Според
Уикипедия, която невинаги е меродавен източник, думата художник е
заимствана от старославянското хѫдогъ –
„опитен, сръчен“, произлизащо от готското handags –
„изкусен“, производно на handus – „ръка“. Художникът Цветан Лазаров има повече от 30
самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Самият той признава, че по на юг от Франция не е стигал, но пък е особено
ценен в северната част на Европа – в Швеция, Белгия, Дания, Холандия. Първият
ми въпрос, обаче, бе за темата на предстоящата му експозиция в София. А тя е…"ребро Адамово"
След десетки
изключително успешни изложби в Швеция художникът Цветан Лазаров получава постоянна експозиция в престижната галерия Смедбин в
град Хускварна.
Пред Покана за пътуване той сподели наблюденията си за омаята на шведския
пейзаж.
"Невидимото
е нещото, което не бих могъл да нарисувам директно, но за което си мисля,
докато рисувам", споделя художникът
Цветан Лазаров, чиито пътешествия на духа преобразяват незримото в реално
съществуващ обект. Творбите на Цветан Лазаров са като пътуване във
въображението. Колкото да ги гледа човек, винаги открива нов образ, видение,
изскачащо като дяволче от кутията на фантазията.