Два дни преди официалното откриване на изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ в Регионалния исторически музей в Пловдив, вариант на експозицията бе представен в Българския културно-информационен център в Скопие.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Директорът на центъра Антония Велева с размах и ентусиазъм организира всеки детайл от тържеството, на което за голямо съжаление на гостите не успя да присъства президентът Петър Стоянов, но изпрати видеообръщение.
Изложбата съдържа 28 пана с неизвестни факти и непоказвани снимки от живота на първия български владетел след освобождението от турско робство. Те са събирани в продължение на три години от екип на германската фондация „Хайлигенберг-Югенхайм“, базирана във фамилния замък на Батенберг.
Фондация „Ценности“, създадена и председателствана от Антонина Стоянова (съпруга на президента Петър Стоянов), организира и сърцато популяризира представянето на изложбата в Националната галерия, парламента и МВнР в София, а в чест на празника на Съединението – в Скопие, Пловдив и Черна гора.
В Българския културно-информационен център в столицата на Северна Македония присъстваха представители на нашето посолство, българската общност, на местни институции и журналисти.
Антония Велева откри събитието със слово, в което подчерта забележителната роля на младия княз Батенберг в българската история и благодари на Министерството на културата за подкрепата при реализирането на изложбата.
Първият секретар от посолството Петър Петров подчерта предаността на владетеля към българската кауза, която продължава и след абдикацията му. Въпреки, че няма нито капка нашенска кръв, той кръщава децата си Крум Асен и Вера Цветана и пожелава да бъде погребан на българска земя.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Във вдъхновяващото си видеослово Петър Стоянов подчерта ролята на фондациите „Хайлигенберг-Югенхайм“ и „Ценности“ за реализирането на така важната за българското национално самочувствие изложба и проследи детайлно и с дълбоко познаване на фактите живота на княз Александър фон Батенберг.
Той заяви, че като млад войник бъдещият владетел е участвал в Руско-турската освободителна война, че въпреки близкото си родство с монархиите на Великите сили и натиска от тяхна страна, избира интересите на България, което му коства короната.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Магдалена Гигова от „Ценности“ разказа накратко за мисията на фондацията, създадена през 1998 година от Антонина Стоянова: да просвещава, да буди младите умове, да поощрява изкуството, да почита историята и да съхранява изконните български ценности и да ги популяризира по света.
Тя призова присъстващите ако изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ е докоснала сърцата им, при следващото си идване в София да минат през мавзолея му и да отдадат почит на героя от Дойран.
Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
Автор: Алис Димишева
В Националната галерия професор Веселин Янчев изнесе увлекателна и подробна лекция, в която разказа с детайли какви са били отношенията между княз Александър Батенберг и император Александър Трети. Лекцията беше част от изложбата, организирана от фондация „Ценности” с подкрепата на Столична община, която може да бъде видяна до 29.09.
Много исторически факти, за които почти не се говори, станаха ясни благодарение на проф. Янчев. Ще предам сбито разказаното:
Княз Батенберг е неоснователно обявен за враг на Русия и славяните след многократни опити на руския император да се меси в политиката на България, като Съединението не е толкова причина, колкото претекст. Останалите причини, които се изтъкват, също не са голям фактор за това. Всъщност разривът в отношенията между двете страни е породен от стратегическите виждания на Александър Трети и конфликтът е предопределен и неизбежен.
Аспектът на проблема, върху който се концентрира проф. Янчев, беше свързан с контрола на Русия върху българската армия.
На първо място, още през 1879 за пръв военен министър в Княжество България е назначен генерал Пьотър Паренсов, като това решение не е съгласувано с нито един от българските представители. Според официалните документи на генералния щаб на руската армия българската армия трябва да представлява: „Руски корпус, формиран от българи, чрез който само ще се видоизмени съкратеният срок на руската окупация.
Този готов авангард от другата страна на Дунава, в случай на бъдеща война с Османската империя, трябва да заеме старопланинските проходи и да ги отбранява до идването на руската армия, а при конфликт с Австро-Унгария да действа като неин краен ляв фланг.”
Понеже назначените руски офицери и военният министър са чужди поданици, князът няма право да ги уволнява или да прави оценка на работата им, а това положение е в противоречие с Търновската конституция, според която князът отговаря за армията и назначава министрите.
Чрез Паренсов Русия непрестанно демонстрира влиянието си върху България, като иззема функциите на княза, а това бързо води до недоразумения и конфликти.
Същите започват още от първите дни на пребиваването на княз Александър Първи в България и до последно желанието на руския император е да не позволява на княза каквато и да е намеса в управлението на армията.
Следват множество промени, нови министри, реформи, с които князът се стреми да модернизира България и да издигне авторитета си. Всичко това се вижда съмнително и дори притеснително на новия военен министър ген. Крилов и на дипломатическия представител в София Михаил Хитрово.
Двамата са убедени, че реформите са с цел откъсване на България от руското влияние. Хитрово се превръща в първия човек, който започва целенасочена пропаганда срещу княз Батенберг и се старае да убеди руския император, че единственият изход е Александър Първи да бъде отстранен и на негово място да бъде поставен човек, който да следва руската политика.
Князът не остава безучастен и успява да убеди Александър Втори в искането си военният министър да бъде уволнен и Хитрово да бъде отзован.
За да опровергае Хитрово и да докаже своята лоялност към Русия, князът допуска стратегическата грешка да предложи на императора да изпрати двама руски генерали, които да поемат управлението на страната.
По този начин Батенберг губи изпълнителната власт, а двамата генерали започват да се чувстват като изпратени да управляват България, а не като министри на българския княз.
Батенберг предвижда изравняване на българските и руските офицери в армията, както и намаляване на правомощията на военния министър, като тази програма цели укрепване на княжеската власт и независимост за българската армия. Тя, разбира се, не е одобрена от руските генерали, които са обсебили властта и дори агитират офицерите за насилствена детронация на княз Александър.
След многобройни доноси от страна на двамата генерали и един опит за държавен преврат Търновската конституция е върната и тя се явява спасителен пояс за България, защото според нея чуждите поданици нямат право да заемат управленчески длъжности.
Това, както и по-нататъчните действия на княз Александър не се харесват на Русия и отношенията между двете страни се влошават все повече. Колкото повече князът и подкрепящите го се стремят да направят българската армия независима, толкова повече конфликтът се задълбочава, защото това е в противоречие с руските разбирания.
Александър срещу Александър. Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
В крайна сметка Александър Трети използва Съединението като претекст за недоверието си към княза и политиката си спрямо България. Стига се до Деветоавгустовския преврат от 1886г., когато княз Александър е принуден да абдикира и е изпратен до руското пристанище Рени.
Превратът е изцяло подготвен и финансиран от руските представители в София и Петербург е уведомен какво се готви в България.
Въпреки организирания след това контрапреврат и връщането на Батенберг на трона, князът не се задържа дълго. Само девет дни след завръщането си абдикира доброволно, съзнавайки, че след всичко случило се няма как да остане в България.
В днешно време рядко се говори за княз Александър Батенберг, а лъжепатриотите, които правят преврат и го изпращат едва ли не като подарък на Русия, все още имат паметници в София. Те да бяха единствените, на които отдаваме тези незаслужени почести…
Но в България имаме навика да честваме и защитаваме предателите, докато международно признатите ни управници и културни дейци са просто случайни имена по учебниците (когато изобщо ги има). „Световно признати, у нас непознати”…
Изложбата за Батенберг след Двореца се мести в парламента
Текст Алис Димишева
Сандро Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба. Това интригуващо име носи изложбата за княз Александър фон Батенберг с непознати снимки и факти, която ще остане в Националната галерия до 29 октомври. Интересните истории и фотографии, които откриваме на общо 28-те пана, са резултат от обстойните проучвания на фондация „Хайлигенберг Югенхайм”, а представянето им в България се случва благодарение на фондация „Ценности” на Антонина Стоянова.
Чрез сканиране на QR-кодовете в долния край на всяко пано, гостите могат да прочетат текстовете на немски и на английски език.
На пресконференцията доктор Комати и Джони Гловър (част от екипа, създал изложбата) разказаха за постепенното забравяне на фамилия Батенберг, която сякаш се слива с историята, вместо да изпъкне на фона ѝ. С тази изложба фондация „Хайлигенберг Югенхайм”, кръстена на фамилния дворец на княза, цели хората да обърнат внимание на важните приноси на княз Александър фон Батенберг, които са изненадващо много, въпреки краткото му 7-годишно управление в България.
Освен аграрната реформа, създаването на ЖП линии, изграждането на цялата държавна администрация и развитието на образованието и културния живот, княз Сандро (или „князчето”, наричан с обич от българите заради младата си възраст) подкрепя Съединението и по-късно застава начело на армията в Сръбско-българската война. (Никак не е случайно, че изложбата бе открита точно в навечерието на 6-и септември…)
Друго важно нововъведение в живота на българите, което става възможно, благодарение на княза, е телеграфът. Дори някои съседни държави завиждат на България по това време, че има поща и телеграфи. Освен това благодарение на Александър фон Батенберг се изграждат градоустройствени планове, правят се улици и много важно – големи красиви паркове, на които другите държави отново са завиждали. Изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски” също е основно подпомогнато от княза (което веднага повдига въпроса защо катедралата не е кръстена на българския княз, управлявал след Освобождението, а на руския княз, управлявал през Средновековието).
За любителите на интересни и забавни факти мога да кажа, че първата коледна елха и пързалянето със зимни кънки са навлезли в България благодарение на Сандро. Освен това идеята да имаш куче като домашен любимец е въведена от княза и неговата болонка. Когато българите научили, че кучето спи на леглото до господаря си, това било много странно, но както е видно от съвремието ни, в някакъв момент тази идея много ни е допаднала…
Изложбата „Сандро княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, която бе тържествено открита в Националната галерия, ще бъде първата експозиция, показана в новата сграда на парламента.
Това огласи председателят на Народното събрание Росен Желязков след разговор с Антонина Стоянова, председател на фондация „Ценности“, благодарение на която неизвестните до сега фотоси и факти за живота на първия български владетел след освобождението през 1878 година достигнаха до България.
Миналата есен фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ (по името на замъка недалеч от Дармщат, където е роден княза) показа резултатът от тригодишните издирвания на екип от учени и изследователи.
Изложбата за Батенберг след Двореца се мести в парламентаЪ/ФХПБЦМЧ-745
При откриването на изложбата Антонина Стоянова подчерта изключителната заслуга на Батенберг за Съединението и припомни, че той прави възможно съединението на Княжество България и Източна Румелия, рискувайки трона си. „Така от български княз се превръща в обединител на българската държава. Нищо друго да не беше направил Александър фон Батенберг, с тази жертвоготовна постъпка той ще остане завинаги в нашето съзнание“, каза тя.
„Това е човекът, който влизайки в Пловдив, е посрещнат с възгласите: „Княз на Северна и на Южна България!“, заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков. Той подчерта, че князът избира български имена за децата си – Вера-Цветана и Крум-Асен и пожелава да бъде погребан в София. „И днес неговата гробница толкова естествено се вписва в нашия градски пейзаж, че почти никой не я забелязва. Така се е вписал в българската история, че сякаш никой не го забелязва. И тази изложба има за цел да бъде забелязан“, развълнува се председателят на парламента.
Изложбата за Батенберг след Двореца се мести в парламента
Кметът на София Йорданка Фандъкова не пожела да вземе думата, а само поднесе огромен букет на Антонина Стоянова. Столична община е спомоществувател на изложбата и тя е включена в културния календар за 2023 година.
Ръководителят на отдела „Култура и връзка с медиите“ Дебора Лавал поздрави събитието от името на германската посланичка Ирене Мария Планк.
Специален адрес прочете и Джони Гловър от името на председателя на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ д-р Йоахим Кернер, който не успя да дойде в България по здравословни причини.
Д-р Зигрун Комати представи председателя на общинския съвет на Карлово Доньо Тодоров. (Градът е побратимен с община Зеехайм-Югенхайм и двете населени места се радват на дългогодишно сътрудничество). Умилителна бе срещата и на д-р Зигрун Комати с нейната преподавателка от следването й в България – проф. Руска Симеонова.
Умилителна бе срещата и на д-р Зигрун Комати с нейната преподавателка от следването й в България – проф. Руска Симеонова.
Сред множеството дошло да разгледа изложбата изпъкваха бившият премиер Филип Димитров и съпругата му Елена, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, върховният и конституционен съдия доц. Маргарита Златарева, специалистът по епохата на Батенберг проф. Веселин Янчев, радиолегендата Божана Димитрова, учени, дипломати, представители на бизнеса, светски личности.
Сред множеството дошло да разгледа изложбата изпъкваха бившият премиер Филип Димитров и съпругата му Елена, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, върховният и конституционен съдия доц. Маргарита Златарева
Бяха отправени благодарности и към Мило Борисов и Роси Маккий – меценати и предприемачи.
Ръководител на проекта за България е Слава Иванова, а дизайнът на таблата е дело на Ива Велинова.
Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в Двореца
Изложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, ще бъде открита на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия.
Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в Двореца
Някогашният дворец е най-подходящото място за експозицията, защото тъкмо княз Александър фон Батенберг Първи (1879 – 1886) е превърнал руините на турския конак в съвременна европейска сграда. А ако човек се отклони вдясно от Балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.
Изложбата е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ (името на фамилния замък на българския монарх).
Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в Двореца
Озаглавена е „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, по детския прякор, с който са го наричали близките му. Ранните му години минават в имението „Хайлигенберг“ на семейство Батенберг в германския град Югенхайм.
В България със задачата да представи изложбата се е заела фондация „Ценности“ на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002). Със спомоществувателството на Столична община на втория етаж в двореца ще бъдат показани 28 пана със снимки и текстове на български език. (Версията на английски и немски език на всяко пано може да бъде четена чрез QR кодове.)
От Германия ще пристигнат специално д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България, част от авторския екип на изложбата е и Джони Гловър, член на Консултативния комитет на фондацията.
Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в Двореца
От прецизно и професионално подбраните фотоси, картини, факти и документи личи привързаността на Сандро към България. Князът се е бил в Руско-турската освободителна война, а после е избран от Великото народно събрание във Велико Търново през 1879 година.
Въпреки липсата на политически опит, той поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. Фон Батенберг дори се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество.
В деня на откриването – 5 септември 2023 фондация „Ценности“ ще организира пресконференция с участието на гости от немската фондация. На 6 септември представители на Фондация „Ценности“ и Фондация „Хайлигенберг – Югенхайм“ ще почетат делото на княз Александър I в гробницата му в София.
