В Покана за пътуване на 15 септември 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Магдалена Гигова за Киргизстан, директорът на Българския културно-информационен център в Скопие Антония Велева за Северна Македония
Неотдавна бях в Киргизстан и там почти всички ме питаха Била си си в Швейцария. Защото някои гости сравнявали природата на далечната азиатска страна с държавата на шоколадите и Алпите. Да, наистина в Киргизстан има ледници,върхове седемхилядници, тучни ливади с щастливо пасящи крави, овце и кончета и бистри реки, от които с наслада да пиеш.
Обаче още не са осъзнали, че това е националното им богатство и трябва да го рекламират, но и да предложат обслужване на швейцарско ниво.
Целият ми разказ можете да прочетете тук или да го чуете по БНР в 17 часа
А сега да се пренесем съвсем наблизо. В Северна Македония, където в Българския културно-информационен център в Скопие имах прелюбопитна среща.
Антония Велева, директор на центъра е дипломат от кариерата и повече от 20 години се занимава с въпросите на културата и образованието при мандатите си в Кипър, Сърбия, Северна Македония. Аз уж отидох за откриването на изложбата на фондация Ценности, посветена на Александър фон Батенберг, пък се върнах с цяла торба новини. Отскоро Българският културен център е на нов адрес в сърцето на Скопие, съвсем близо до централния площад и прочутия мост.
От началото на годината в Българския културно-информационен център в Скопие са организирани повече от 72 културни събития, научих от директора Антония Велева.
Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра.
Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите са открили това приказно място.
В миналото за индианците каньонът бил свещен и посещението му може да се сравни само с влизане в катедрала. Навахо идвали тук, за да се докоснат до мощта на майката природа и да засвидетелстват уважението си към нещо, много по-голямо от тях. Спирали, преди да влязат, за да подготвят духа си. За тях Каньонът на антилопата е бил и все още е едно духовно преживяване.
Невероятните форми на този природен феномен са образувани при ерозията на местния пясъчник при внезапните преминавания на потоци от насъбрала се дъждовна вода. Всъщност каньонът има две части – Горен и Долен. Много красиви и драстично различни една от друга.
С тази тирада ви подготвих да пътешествието до Каньона на антилопата, което ви обещах неотдавна, разказано от сладкодумеца Крикор Асланян, автор на книгата “Разказите на един софийски малчуган”. Той от години живее в Монреал и щъка не само из американския континент, ами и навсякъде по света. До този момент е посетил 35 държави.
Природният феномен е известен и с това, че в определено време от денонощието през процепи проникват вертикални слънчеви лъчи, които се заснемат идеално и изглеждат като майсторски обработени с фотошоп кадри. Само че не са – абсолютно истински са. Най-доброто време да ги видите в цялата им пъстрота е ранната пролет или късната есен, когато лъчите проникват до самото дъно на каньона и превръщат всичко наоколо в уникално зрелище, за което Крикор Асланян разказва.
Размечтах се да видя Каньон на антилопата на живо след разказа на госта в Покана за пътуване. Пожелавам го и на вас.
Филмчето, създадено от Крикор Асланян с кадри от Каньона на антилопата за профила му във Фейсбук, можете да видите тук
https://www.facebook.com/tony.gudman/videos/1403354353555450
