Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
В Покана за пътуване на 20 октомври 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Алис Димишева за своята първа Италия. Магдалена Гигова за Керала извън аюрведата
Алис Димишева за своята първа Италия
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френкка Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато самолетът захожда за кацане от въздуха се открива изумителна гледка към най-невероятната лагуна в Тихия океан, чиито цветове преливат във всички нюанси на синьото.
Тъкмо усещането, че човек се разхожда в ковчеже с бижута – сапфирено небе, златен пясък, тюркоазено море, кара милиони да мечтаят за Бора Бора и хиляди да я посещават.
Едни от тези късметлии са Цветелина Николова, управляващ директор на „Катаржина Естейт“ и семейството й. Тя виртуално ни окичи гирлянди с цветя от Бора Бора, островът, на който Никол Кидман и Кийт Ърбан прекарват медения си месец, а Джъстин Бийбър се разхожда по шорти.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
Любопитното е, че все още не е изяснено кой е открил това късче от рая. Едни смятат, че пръв на него е стъпил Джеймс Кук, други го приписват на холандците, трети – на британския офицер Самюъл Уолис, който по време на околосветското си пътешествие открива Таити. Единственото сигурно е че през 1786 година на Бора Бора акостират френски мореплаватели начело с Луи Антоан де Бугенвил. Но историческите факти губят значение при дъхоспиращата красота на острова.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
За съжаление, местните хора не са чак толкова привлекателни – грубо скроени, високи и плътни с едри черти. Поинтересувах се все пак Цветелина Николова не е ли виждала някоя от зашеметяващите полинезийки, които поетите възпяват, а Гоген – рисува. Оказа се, че не.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
С бизнесдамата тръгнахме от живите рифове на Бора Бора и стигнахме до китайските винарни, които приличат на френски замъци.
Онези, които редовно слушат Покана за пътуване, знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления.
Алис Димишева и нейната първа Италия
Неотдавна второкурсничката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята първа Италия.
Алис Димишева и нейната първа Италия
Алис Димишева и нейната първа Италия
Само млад и свеж човек с чувство за хумор като Алис може да каже с усмивка “второто ми име е Паника”, когато с намигване разказва за разменения си куфар при пътуването си до Ботуша.
Алис Димишева и нейната Алис Димишева и нейната първа Италияпърва Италия
Алис Димишева и нейната първа Италия
Както вече ви се похвалих, имах късмета да посетя Керала за втори път. Най-южният индийски щат е известен като люлка на аюрведата и хората го посещават предимно по здравословни причини, но в него има и твърде много места, които не бива да бъдат пропускани. За тях четете тук:
Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
Автор: Алис Димишева
В Националната галерия професор Веселин Янчев изнесе увлекателна и подробна лекция, в която разказа с детайли какви са били отношенията между княз Александър Батенберг и император Александър Трети. Лекцията беше част от изложбата, организирана от фондация „Ценности” с подкрепата на Столична община, която може да бъде видяна до 29.09.
Много исторически факти, за които почти не се говори, станаха ясни благодарение на проф. Янчев. Ще предам сбито разказаното:
Княз Батенберг е неоснователно обявен за враг на Русия и славяните след многократни опити на руския император да се меси в политиката на България, като Съединението не е толкова причина, колкото претекст. Останалите причини, които се изтъкват, също не са голям фактор за това. Всъщност разривът в отношенията между двете страни е породен от стратегическите виждания на Александър Трети и конфликтът е предопределен и неизбежен.
Аспектът на проблема, върху който се концентрира проф. Янчев, беше свързан с контрола на Русия върху българската армия.
На първо място, още през 1879 за пръв военен министър в Княжество България е назначен генерал Пьотър Паренсов, като това решение не е съгласувано с нито един от българските представители. Според официалните документи на генералния щаб на руската армия българската армия трябва да представлява: „Руски корпус, формиран от българи, чрез който само ще се видоизмени съкратеният срок на руската окупация.
Този готов авангард от другата страна на Дунава, в случай на бъдеща война с Османската империя, трябва да заеме старопланинските проходи и да ги отбранява до идването на руската армия, а при конфликт с Австро-Унгария да действа като неин краен ляв фланг.”
Понеже назначените руски офицери и военният министър са чужди поданици, князът няма право да ги уволнява или да прави оценка на работата им, а това положение е в противоречие с Търновската конституция, според която князът отговаря за армията и назначава министрите.
Чрез Паренсов Русия непрестанно демонстрира влиянието си върху България, като иззема функциите на княза, а това бързо води до недоразумения и конфликти.
Същите започват още от първите дни на пребиваването на княз Александър Първи в България и до последно желанието на руския император е да не позволява на княза каквато и да е намеса в управлението на армията.
Следват множество промени, нови министри, реформи, с които князът се стреми да модернизира България и да издигне авторитета си. Всичко това се вижда съмнително и дори притеснително на новия военен министър ген. Крилов и на дипломатическия представител в София Михаил Хитрово.
Двамата са убедени, че реформите са с цел откъсване на България от руското влияние. Хитрово се превръща в първия човек, който започва целенасочена пропаганда срещу княз Батенберг и се старае да убеди руския император, че единственият изход е Александър Първи да бъде отстранен и на негово място да бъде поставен човек, който да следва руската политика.
Князът не остава безучастен и успява да убеди Александър Втори в искането си военният министър да бъде уволнен и Хитрово да бъде отзован.
За да опровергае Хитрово и да докаже своята лоялност към Русия, князът допуска стратегическата грешка да предложи на императора да изпрати двама руски генерали, които да поемат управлението на страната.
По този начин Батенберг губи изпълнителната власт, а двамата генерали започват да се чувстват като изпратени да управляват България, а не като министри на българския княз.
Батенберг предвижда изравняване на българските и руските офицери в армията, както и намаляване на правомощията на военния министър, като тази програма цели укрепване на княжеската власт и независимост за българската армия. Тя, разбира се, не е одобрена от руските генерали, които са обсебили властта и дори агитират офицерите за насилствена детронация на княз Александър.
След многобройни доноси от страна на двамата генерали и един опит за държавен преврат Търновската конституция е върната и тя се явява спасителен пояс за България, защото според нея чуждите поданици нямат право да заемат управленчески длъжности.
Това, както и по-нататъчните действия на княз Александър не се харесват на Русия и отношенията между двете страни се влошават все повече. Колкото повече князът и подкрепящите го се стремят да направят българската армия независима, толкова повече конфликтът се задълбочава, защото това е в противоречие с руските разбирания.
Александър срещу Александър. Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“
В крайна сметка Александър Трети използва Съединението като претекст за недоверието си към княза и политиката си спрямо България. Стига се до Деветоавгустовския преврат от 1886г., когато княз Александър е принуден да абдикира и е изпратен до руското пристанище Рени.
Превратът е изцяло подготвен и финансиран от руските представители в София и Петербург е уведомен какво се готви в България.
Въпреки организирания след това контрапреврат и връщането на Батенберг на трона, князът не се задържа дълго. Само девет дни след завръщането си абдикира доброволно, съзнавайки, че след всичко случило се няма как да остане в България.
В днешно време рядко се говори за княз Александър Батенберг, а лъжепатриотите, които правят преврат и го изпращат едва ли не като подарък на Русия, все още имат паметници в София. Те да бяха единствените, на които отдаваме тези незаслужени почести…
Но в България имаме навика да честваме и защитаваме предателите, докато международно признатите ни управници и културни дейци са просто случайни имена по учебниците (когато изобщо ги има). „Световно признати, у нас непознати”…
В Покана за пътуване на 11 юни по програма Христо Ботев от 17 часа: За базата ни на ледения континент и българския манастир Зограф в Света гора от първо лице. Алис Димишева за своята първа Виена с усмивка и самоирония
Алис Димишева за своята първа Виена с усмивка и самоирония
Повече от 30 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида. Ледената пустошобгражда Южния полюс, като заема 1/10 от сушата на планетата. Това е петият по големина континент на Земята. Тъй като е единственият, без собствено население, той се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор.
От Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов
Съглашението разглежда Антарктика като научен резерват като забранява военна дейност и използване на откритите полезни изкопаеми и залежи. Пълноправни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето. България е една от тях.
От Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов
А в нашата база научни проучвания правят не само български експедиции, ами приемаме и гостуващи учени от други страни. Късметлията да бъде един от тях е Кирил Кандиларов, който заедно с екип от лекари е изследвал как се променят кръвните показатели и кръвното налягане при постоянен стрес и екстремни условия.
Но той разказва за човешките и животинските си срещи на Ледения континент. Там далеч не е съзерцавал само ледници, пингвини и тюлени. Помолих го да сподели какво е всекидневието в базата. А то е строго организирано.
От Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов
От Антарктида до Атон с Кирил КандиларовОт Антарктида до Атон с Кирил КандиларовОт Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов
Приключенецът пътешественик Кирил Кандиларов все още не е набелязал нов маршрут за следващо пътешествие, но не пропуска ходенето до Света гора. От Зографския манастир дори са му издали целогодишна виза, за да може да посещава монасите. Разбира се, не можах да не му задам въпрос и за Атон.
За базата ни на ледения континент и българския манастир Зограф в Света гора от първо лице
Света Гора е автономна монашеска република, под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й устав от 971 година се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи.
Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Божията майка, като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров.
За базата ни на ледения континент и българския манастир Зограф в Света гора от първо лице
От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост“. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът Зограф е български, манастирът Хилендар – сръбски, а „Св. Пантелеймон“ – руски. Останалите, включително Ватопед и Свети Павел са гръцки.
Запитах Кирил Кандиларов какво прави всъщност в нашия манастир два пъти годишно. Оказа се, че следи здравните показатели на 40-те монаси и послушници.
За базата ни на ледения континент и българския манастир Зограф в Света гора от първо лице
Съществува легенда, че когато кръстоносците превзели Атон накарали монасите да се молят с тях по католическия обред. Те отказали и 29 били заключени в кулата и изгорени живи. Само един, силно обгорял, оцелял колкото да разкаже на скрилите се в гората братя, какво се е случило. В продължение на векове никой не докосвал опожарената кула. Когато решили да премахнат руините вътре открили съхранена по чудо икона. И до днес щом пожарите през лятото плъзнат към Света гора, монасите излизат срещу тях с иконата и те чудодейно изгасват.
Това ми разказа Кирил Кандиларов, който освен на Антарктида е добре приет и в българския манастир на Атон.
Алис Димишева вече има в Покана за пътуване своя собствена рубрика, в която разкрива впечатленията си от първото посещение в даден град или държава.
Алис Димишева за своята първа Виена с усмивка и самоирония
Докато виртуално бродихме с Алис из Европа, тя успя да завърши с пълно отличие Първа английска гимназия в София и да се прицели в специалността, за която мечтае от шести клас – българска филология.
Но по БНР г-ца Димишева ще ни заведе в своята първа Виена, където ходи на концерт с класическа музика, посети музея на мадам Тюсо, качи се на Виенското колело и получи урок по целуване на ръка в имперски стил в Пиаристенкирхе. А в прочутото кафене „Демел“ опита за първи път сладкиша Кайзершмарн.
