Показват се публикациите с етикет проф. Веселин Янчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет проф. Веселин Янчев. Показване на всички публикации

неделя, 17 септември 2023 г.

Княз Александър срещу император Александър

 Александър срещу Александър

Александър срещу Александър

Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“

Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация "Ценности"
Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“

Автор: Алис Димишева

В Националната галерия професор Веселин Янчев изнесе увлекателна и подробна лекция, в която разказа с детайли какви са били отношенията между княз Александър Батенберг и император Александър Трети. Лекцията беше част от изложбата, организирана от фондация „Ценности” с подкрепата на Столична община, която може да бъде видяна до 29.09.

Много исторически факти, за които почти не се говори, станаха ясни благодарение на проф. Янчев. Ще предам сбито разказаното:

  Княз Батенберг е неоснователно обявен за враг на Русия и славяните след многократни опити на руския император да се меси в политиката на България, като Съединението не е толкова причина, колкото претекст. Останалите причини, които се изтъкват, също не са голям фактор за това. Всъщност разривът в отношенията между двете страни е породен от стратегическите виждания на Александър Трети и конфликтът е предопределен и неизбежен.

Аспектът на проблема, върху който се концентрира проф. Янчев, беше свързан с контрола на Русия върху българската армия.

На първо място, още през 1879 за пръв военен министър в Княжество България е назначен генерал Пьотър Паренсов, като това решение не е съгласувано с нито един от българските представители. Според официалните документи на генералния щаб на руската армия българската армия трябва да представлява: „Руски корпус, формиран от българи, чрез който само ще се видоизмени съкратеният срок на руската окупация.

Този готов авангард от другата страна на Дунава, в случай на бъдеща война с Османската империя, трябва да заеме старопланинските проходи и да ги отбранява до идването на руската армия, а при конфликт с Австро-Унгария  да действа като неин краен ляв фланг.”

   Понеже назначените руски офицери и военният министър са чужди поданици, князът няма право да ги уволнява или да прави оценка на работата им, а това положение е в противоречие с Търновската конституция, според която князът отговаря за армията и назначава министрите.

Чрез Паренсов Русия непрестанно демонстрира влиянието си върху България, като иззема функциите на княза, а това бързо води до недоразумения и конфликти.

Същите започват още от първите дни на пребиваването на княз Александър Първи в България и до последно желанието на руския император е да не позволява на княза каквато и да е намеса в управлението на армията.

  Следват множество промени, нови министри, реформи, с които князът се стреми да модернизира България и да издигне авторитета си. Всичко това се вижда съмнително и дори притеснително на новия военен министър ген. Крилов и на дипломатическия представител в София Михаил Хитрово.

Двамата са убедени, че реформите са с цел откъсване на България от руското влияние. Хитрово се превръща в първия човек, който започва целенасочена пропаганда срещу княз Батенберг и се старае да убеди руския император, че единственият изход е Александър Първи да бъде отстранен и на негово място да бъде поставен човек, който да следва руската политика.

Князът не остава безучастен и успява да убеди Александър Втори в искането си военният министър да бъде уволнен и Хитрово да бъде отзован.

  За да опровергае Хитрово и да докаже своята лоялност към Русия, князът допуска стратегическата  грешка да предложи на императора да изпрати двама руски генерали, които да поемат управлението на страната.

По този начин Батенберг губи изпълнителната власт, а двамата генерали започват да се чувстват като изпратени да управляват България, а не като министри на българския княз.

Батенберг предвижда изравняване на българските и руските офицери в армията, както и намаляване на правомощията на военния министър, като тази програма цели укрепване на княжеската власт и независимост за българската армия. Тя, разбира се, не е одобрена от руските генерали, които са обсебили властта и дори агитират офицерите за насилствена детронация на княз Александър.

  След многобройни доноси от страна на двамата генерали и един опит за държавен преврат Търновската конституция е върната и тя се явява спасителен пояс за България, защото според нея чуждите поданици нямат право да заемат управленчески длъжности.

Това, както и по-нататъчните действия на княз Александър не се харесват на Русия и отношенията между двете страни се влошават все повече. Колкото повече князът и подкрепящите го се стремят да направят българската армия независима, толкова повече конфликтът се задълбочава, защото това е в противоречие с руските разбирания.

Александър срещу Александър. Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация "Ценности"
Александър срещу Александър. Отношенията между княз Батенберг и Русия бяха тема на лекция на проф. Веселин Янчев по покана на фондация „Ценности“

   В крайна сметка Александър Трети използва Съединението като претекст за недоверието си към княза и политиката си спрямо България. Стига се до Деветоавгустовския преврат от 1886г., когато княз Александър е принуден да абдикира и е изпратен до руското пристанище Рени.

Превратът е изцяло подготвен и финансиран от руските представители в София и Петербург е уведомен какво се готви в България.

Въпреки организирания след това контрапреврат и връщането на Батенберг на трона, князът не се задържа дълго. Само девет дни след завръщането си абдикира доброволно, съзнавайки, че след всичко случило се няма как да остане в България.

  В днешно време рядко се говори за княз Александър Батенберг, а лъжепатриотите, които правят преврат и го изпращат едва ли не като подарък на Русия, все още имат паметници в София. Те да бяха единствените, на които отдаваме тези незаслужени почести…

Но в България имаме навика да честваме и защитаваме предателите, докато международно признатите ни управници и културни дейци са просто случайни имена по учебниците (когато изобщо ги има). „Световно признати, у нас непознати”…

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...