Текст Алис Димишева
Сандро Княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба. Това интригуващо име носи изложбата за княз Александър фон Батенберг с непознати снимки и факти, която ще остане в Националната галерия до 29 октомври. Интересните истории и фотографии, които откриваме на общо 28-те пана, са резултат от обстойните проучвания на фондация „Хайлигенберг Югенхайм”, а представянето им в България се случва благодарение на фондация „Ценности” на Антонина Стоянова.
Чрез сканиране на QR-кодовете в долния край на всяко пано, гостите могат да прочетат текстовете на немски и на английски език.
На пресконференцията доктор Комати и Джони Гловър (част от екипа, създал изложбата) разказаха за постепенното забравяне на фамилия Батенберг, която сякаш се слива с историята, вместо да изпъкне на фона ѝ. С тази изложба фондация „Хайлигенберг Югенхайм”, кръстена на фамилния дворец на княза, цели хората да обърнат внимание на важните приноси на княз Александър фон Батенберг, които са изненадващо много, въпреки краткото му 7-годишно управление в България.
Освен аграрната реформа, създаването на ЖП линии, изграждането на цялата държавна администрация и развитието на образованието и културния живот, княз Сандро (или „князчето”, наричан с обич от българите заради младата си възраст) подкрепя Съединението и по-късно застава начело на армията в Сръбско-българската война. (Никак не е случайно, че изложбата бе открита точно в навечерието на 6-и септември…)
Друго важно нововъведение в живота на българите, което става възможно, благодарение на княза, е телеграфът. Дори някои съседни държави завиждат на България по това време, че има поща и телеграфи. Освен това благодарение на Александър фон Батенберг се изграждат градоустройствени планове, правят се улици и много важно – големи красиви паркове, на които другите държави отново са завиждали. Изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски” също е основно подпомогнато от княза (което веднага повдига въпроса защо катедралата не е кръстена на българския княз, управлявал след Освобождението, а на руския княз, управлявал през Средновековието).
За любителите на интересни и забавни факти мога да кажа, че първата коледна елха и пързалянето със зимни кънки са навлезли в България благодарение на Сандро. Освен това идеята да имаш куче като домашен любимец е въведена от княза и неговата болонка. Когато българите научили, че кучето спи на леглото до господаря си, това било много странно, но както е видно от съвремието ни, в някакъв момент тази идея много ни е допаднала…
Изложбата „Сандро княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, която бе тържествено открита в Националната галерия, ще бъде първата експозиция, показана в новата сграда на парламента.
Това огласи председателят на Народното събрание Росен Желязков след разговор с Антонина Стоянова, председател на фондация „Ценности“, благодарение на която неизвестните до сега фотоси и факти за живота на първия български владетел след освобождението през 1878 година достигнаха до България.
Миналата есен фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ (по името на замъка недалеч от Дармщат, където е роден княза) показа резултатът от тригодишните издирвания на екип от учени и изследователи.
При откриването на изложбата Антонина Стоянова подчерта изключителната заслуга на Батенберг за Съединението и припомни, че той прави възможно съединението на Княжество България и Източна Румелия, рискувайки трона си. „Така от български княз се превръща в обединител на българската държава. Нищо друго да не беше направил Александър фон Батенберг, с тази жертвоготовна постъпка той ще остане завинаги в нашето съзнание“, каза тя.
„Това е човекът, който влизайки в Пловдив, е посрещнат с възгласите: „Княз на Северна и на Южна България!“, заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков. Той подчерта, че князът избира български имена за децата си – Вера-Цветана и Крум-Асен и пожелава да бъде погребан в София. „И днес неговата гробница толкова естествено се вписва в нашия градски пейзаж, че почти никой не я забелязва. Така се е вписал в българската история, че сякаш никой не го забелязва. И тази изложба има за цел да бъде забелязан“, развълнува се председателят на парламента.
Кметът на София Йорданка Фандъкова не пожела да вземе думата, а само поднесе огромен букет на Антонина Стоянова. Столична община е спомоществувател на изложбата и тя е включена в културния календар за 2023 година.
Ръководителят на отдела „Култура и връзка с медиите“ Дебора Лавал поздрави събитието от името на германската посланичка Ирене Мария Планк.
Специален адрес прочете и Джони Гловър от името на председателя на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ д-р Йоахим Кернер, който не успя да дойде в България по здравословни причини.
Д-р Зигрун Комати представи председателя на общинския съвет на Карлово Доньо Тодоров. (Градът е побратимен с община Зеехайм-Югенхайм и двете населени места се радват на дългогодишно сътрудничество). Умилителна бе срещата и на д-р Зигрун Комати с нейната преподавателка от следването й в България – проф. Руска Симеонова.
Сред множеството дошло да разгледа изложбата изпъкваха бившият премиер Филип Димитров и съпругата му Елена, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, върховният и конституционен съдия доц. Маргарита Златарева, специалистът по епохата на Батенберг проф. Веселин Янчев, радиолегендата Божана Димитрова, учени, дипломати, представители на бизнеса, светски личности.
Бяха отправени благодарности и към Мило Борисов и Роси Маккий – меценати и предприемачи.
Ръководител на проекта за България е Слава Иванова, а дизайнът на таблата е дело на Ива Велинова.
Снимки Кайа Христова и Фотогруп
Няма коментари:
Публикуване на коментар