Росен Желязков и Петър Стоянов с вдъхновени речи за княз Александър фон Батенберг
Изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ бе представена в Народното събрание по покана на председателя му Росен Желязков. В навечерието на Съединението той откри същата експозиция в Двореца и тогава покани организаторите от фондацията на Антонина Стоянова – „Ценности“ да направят съпричастни към съдбата на първия български владетел и депутатите.
29-те табла с непоказвани снимки и неизвестни факти от живота на Сандро, както са го наричали близките му, са предоставени от германската фондация „Хайлигенберг – Югенхайм“. Неин петчленен екип в продължение на три години е издирвал материалите. А в България от фондация „Ценности“ ги представя със съдействието на Столична община.
Чрез QR код на всяко табло текстовете могат да бъдат прочетени на немски и на английски.
Председателят на парламента Росен Желязков подчерта важността на фотосите в изложбата, които по думите му са визуалното свидетелство на историческата непреходност.
В наши дни имаме все по-голяма нужда от тези образни документи, които създават допълнителна емоция и хвърлят светлина върху единствения владетел, чийто гроб и мавзолей е на територията на България, отбеляза той.
Александър фон Батенберг е избран за български княз един ден след приемането на Търновската конституция и с пълно единодушие от Великото народно събрание, припомни председателят на Народното събрание. Макар и само 22-годишен той вече е записал своето име в българската историческа летопис като поручик в Руско-турската освободителна война в дивизията на ген. Йосиф Гурко, посочи Росен Желязков.
Председателят на Народното събрание допълни, че през седемте години управление на княз Александър фон Батенберг като монарх се случват разнородни исторически събития в сложна вътрешнополитическа и дипломатическа обстановка.
Той ще остане като последния български владетел, главнокомандващ, който лично участва в битка – тази край Сливница, но и като монарха, който с решителност и политически умения защитава по безапелационен начин Съединението, каза Росен Желязков.
Във възпламеняваща и мъдра реч президентът на Република България (1997 – 2002 г.) Петър Стоянов заяви:
Председателят Желязков представи една много точна картина, връщайки ни към едно от най-романтичните времена в българската история – възкачването на Батенберг на българския престол. И както казваше любимата ми учителка по история от 25-о основно училище, да се запитаме какви са изводите от всичко казано току-що.
И на мене ми се иска да кажа няколко думи точно върху туй. Защото от сутринта, мислейки как да конструирам днешната си реч пред вас, аз все повече се убеждавам каква дълбока аналогия има между онова време и това време. Ако щете и заради отсъствието на народните представители на днешния ден.
Една аналогия, която не знам дали трябва да навява повече скръб или примирение. Защото пък от друга страна някой ще рече: да, де, ама там, където в парламентите има вечно съгласие, значи това са тоталитарни държави. Това е според нашето скромно разбиране за демокрацията и спирам дотук.
Княз Александър Батенберг е сякаш останал малко встрани както от погледа на историците, но и на цялото наше общество. Всички знаят кой е княз Александър Батенберг, но много малко се замислят каква е неговата роля в българската политика.
Ролята му е и противоречива: суспендирането на Конституцията и назначаването на двама руски генерали да управляват държавата. Проблемът не е само в нарушаването на предишния принцип на управление. Проблемът е, че за първи път се отправя директна покана към една чужда държава, в случая Русия, да се намеси във вътрешните работи на България.
Това е прецедент, който през годините ще има все по-голямо и то все по-негативно влияние за нашата страна, и това е първата аналогия, която аз правя с днешното време.
Разбира се, това действие на Александър Батенберг стократно се компенсира от неговите действия по време на Съединението. Неговото поведение по време на Съединението е героично. Представете си един княз, който е избран за княз на България от Великите сили по предложение на Русия, и той трябва да е верен на Русия. Той е племенник на императрица Мария, която виждате зад мене. Той трябва да има дипломатически отношения с Германия, с Австро-Унгария и трябва да се съобразява с турския султан. Защото дори Княжеството още не е независима държава. Става чак през 1908 година. И това е човек на 22 години!
В живота на всеки цар, княз, политик има много възходи и падения. Историята почти никога не ги отбелязва. Има обаче един или два исторически момента, които ако царят, князът, политикът успее да овладее, той влиза в историята. Този момент за княз Батенберг е Съединението.
Два дни преди Съединението представителят на Революционния комитет Димитър Ризов от Пловдив отива при него и го сюрпризира, а той е на учения в Шумен. И му казва: след два дни вдигаме Съединението, независимо дали си съгласен или не.
Той трябва да вземе съдбоносно решение. Да ви представя каква е ситуацията към онзи момент: Обявяване на Съединението означава почти автоматично обявяване на война на Османската империя. Всъщност чрез Съединението се откъсва една от икономически най-развитите части на европейска Турция. Това означава да ни се разсърдят и Сърбия, и Гърция, за които разширяването на България означава един много силен конкурент.
Да напомним, че правителството в София начело с Петко Каравелов смята, че моментът не е удобен. Каравелов праща заръка до харамиите в Пловдив: „Кажете на ония в Пловдив да си натиснат парцалите“. Точно това представлява един лист хартия, ако трябва да вярваме на Симеон Радев.
В самия Пловдив, където управлява Народната партия, там са също родолюбиви българи като Иван Евстатиев Гешов, Константин Величков, Иван Вазов, Михаил Маджаров, те също се чудят какво да правят.
В един момент Константин Величков, и това трябва да остане в историята, прави предложение: те, официалната власт в Пловдив, да обяви Съединението. Решението е обаче първо да отидат до Руското посолство и да се посъветват. Съветът оттам е: Не. Ние сме против Съединението. Така те пропускат историческата възможност да се запишат в българската история.
На този фон го прави един 26-годишен младеж, който на всичкото отгоре не е родом българин. Той обявява Съединението в Пловдив и с това остава завинаги в българската история, и това подпечатва неговия обратен билет към родното му място.
Събитията имат още едно значение: за първи път обръщат девственото политическо съзнание. До този момент Великите сили са наши неприятели. Ние имаме само един приятел и това е Русия. Русия обаче е против Съединението. След Съединението тя отзовава всички свои офицери от българската армия.
За първи път в българското национално съзнание се появява въпросът имаме ли ние други национални интереси, които са различни от тези на Русия? По-будните българи веднага отговарят Да!
До голяма степен роля в това самоосъзнаване има княз Александър Батенберг. И той пак е начело на войската в Сръбско-Българската война. Двете събития Съединението и Сръбско-Българската война категорично трябва да се изучават заедно.
Без победата в Сръбско-Българската война никой не знае дали изобщо щяхме да имаме Съединение.
Победата при Сливница и Гургулят подпечата българското Съединение. По този начин Александър I подпечата своя билет за връщане в родния му дом.
И все пак нека да си припомним защо и най-обикновеният българин от най-отдалечените селски колиби е гледал с умиление и с истинска любов Александър Батенберг? Защото той персонализира възродената българска държавност. Млад, хубавец…
Спомнете си известния разказ на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Йоцо, който е ослепял в Освободителната война, и не може да види какво означава свободна България. Когато в затънтеното селце се връща единственият войник, и той пипа копчетата, униформата, фуражката, целува сабята и вика: Значи е нашата войска! Имаме наши войници, имаме наши капитани. Имаме и наш княз. Е, щом имаме и наш княз, усетих свободата на България. Анджък и на нас сега ни трябват очи!
Анджък, и на нас сега ни трябват очи, за да правим аналогии с онези романтични и много драматични периоди от историята на България.
Още веднъж ви благодаря, завърши Петър Стоянов.
