Най-интелигентният човек в света пред

ПРЕСА

Имаме нужда от човечност

Магдалена ГИГОВА

Исмаил Серагелдин получава първия си докторат по философия в Харвард и след това още 33 в различни университети по света. Автор е на 60 книги и повече от 200 статии с научна стойност. От 1992 до 2000 г. е вицепрезидент на Световната банка. Носител е на Ордена на изгряващото слънце в Япония, на Почетния легион във Франция и на медала на Академията на науките на САЩ. Той бе сред основните лектори на срещата на фондацията на Петър Стоянов Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена.

За променящия се свят

Светът се променя. Ще ви дам конкретен пример. Ако искате да инвестирате във фабрика, вие ще изберете технология, при която няма да изхвърляте в реката вредни вещества, въпреки че тя ще ви струва по-скъпо. Защото ако системно замърсявате околната среда, реката и чрез нея посевите и животните, това ще ви струва много по-скъпо под формата на глоби. Обществото хвърля много пари и време да чисти токсични отпадъци, да намалява вредните газове, да рециклира. Дори Китай, който беше известен със замърсения си въздух, сега полага много усилия. Правителствата вземат по-добри решения, когато имат предвид не само печалбата, а и социалната и екологичната страна.

Аз вярвам в устойчивото развитие като възможност, т.е. да дадем на бъдещите поколения повече възможности, отколкото сме имали самите ние. И то не да им оставим в наследство коли, сгради, мебели, а от природни ресурси, околна среда и човешки капитал. Но и социален капитал - за равноправно общуване между хората, независимо дали са от Югославия или Сомалия.

 

За положението в родния Египет

• Преминаваме през труден период, защото имаме фундаментално неразбирателство във вижданията ни за бъдещето. Половината от обществото смята, че ислямът е единствената алтернатива, а останалите не вярват в това. Моите виждания са, че социално-политическите структури трябва да започнат да работят, понеже уличните боеве няма да направят хората свободни. Аз вярвам, че всички трябва да са равни пред закона, независимо дали са мюсюлмани, християни, евреи или будисти, мъже или жени. От моя гледна точка законът е в основата на всичко.
• За мюсюлманския закон Шериата и за исляма
• 
  
• Шериатът е неразбран от Запада. През средните векове той е бил много по-човечен и прогресивен от останалите закони. Например през седми век халиф Омар Мухатаб Втори пише, че няма престъпление и наказание, ако престъплението не е такова спрямо текста на закона, че всеки е невинен до доказване на противното, че нелегално събраните доказателства не бива да се приемат като такива... Съвсем модерна концепция! Америка в момента разисква дали може да се приемат доказателствата, събрани чрез подслушване или следене на имейли. А халифът го е писал през 641 година!
• През средните векове ислямът е бил много толерантен. Пример е андалуският период в Испания, когато различните етноси и религии са живели мирно и са постигнали невиждан разцвет. Ислямът е стопроцентен арабски феномен, но много бързо арабите стават малцинство сред мюсюлманите. Така е и в съвременния свят - в Индонезия, Иран, Турция, Нигерия не са араби. Днес хората, които говорят за каноните на Шериата, го гледат от исторически грешна перспектива. Бих искал да спорим за това, но фундаменталистите казват „Аз съм прав,ти грешиш!“. Разбира се, ислямският закон е един от източниците за юриспруденция, но трябва да се има предвид и гражданския съд, както и другите видове право. Но ние можем да решим съвременните проблеми с помощта на генерални принципи. Приоритетите се променят. Дълго време робството е било нормално, държавите не са били управлявани демократично, насилствено са колонизирани цели континенти с огън и меч. Днес имаме съвсем други стремежи. И това е чудесно, защото, както е казал Виктор Юго, „Няма армия, която може да победи идеите“.
• 
  
• За 34-те доктората
• 
  
• Не всички докторати са постигнати с труд, някои са почетни. За първи път станах почетен доктор по социология и се оказа, че моят документ е първият, подписан от Емил Константинеску като първи демократичен президент на Румъния и последният като ректор на университета. Повече се гордея с медала от Академията на науките на САЩ. Това е най-престижната награда, давана от тази институция, по-стойността дори от приза за наука, който дава американският президент. Отличието е на сто години и досега аз съм единственият неамериканец, който го е получил. Това бе наистина огромна чест за мен.
• 
  
• За Александрийската библиотека
• 
  
• Александрийската библиотека от Античността е била напълно унищожена през 48 г. Тя е била най-голямото приключение за човешкия ум, защото преди нея са съществували коренно различни библиотеки в Египет и в Елада, но Александрийската е била първата, събрала универсалното познание, като са превеждали трудове от един на друг език. Там например за първи път Старият завет е бил преведен от хибру??? на гръцки. В Александрия се стичали ученици и учени от целия свят - поети, математици, астрономи, философи да работят и спорят заедно. Малцина знаят, че Аристарх от Самос е първият в света, който е казал, че Земята се върти около Слънцето. Точно 1800 г. преди Коперник. За жалост неговите трудове не са оцелели, но ние знаем за тях от ироничните забележки и унищожителните критики на неговите колеги, които го наричали „Лудия Аристарх“. Друг учен от Александрия – Птолемей, е създал звездната система, която църквата поддържала в продължение на хиляда години. Ние учим Евклидова геометрия, а създателят й Евклид е бил писар в Александрийската библиотека. А каталогизирането на книгите, което ползваме и до днес, е измислено за Александрийската библиотека от Калимах, гръцки поет. За да се издържа, той направил първия каталог на ръкописите. Така за първи път универсалното познание е било организирано и систематизирано по азбучен ред. 2300 години по-късно използваме същата система.
• Идеята да върна не толкова старата слава, колкото духът на библиотеката ме привлече. Затова напуснах Световната банка и станах директор - защото познанието е инструментът на новия век.
• В Александрийската библиотека има 15 научноизследователски института, организираме 700 културни събития годишно. След революцията посещаемостта поспадна, но преди това имахме по 1,4 милиона посетители годишно плюс три милиона справки дневно в нашия уебсайт. Опитваме се да върнем духа на старата библиотека по съвременен начин.
• За нас истинските ценности са свободата на изразяване на мнения, обменът на научни познания, диалогът и разбирателството. От това има нужда моята страна, целият регион. Имаме нужда от човечност!

Феликс Баумгартнер, който скочи от 39 км височина пред "Преса"

Аз съм човекът-птица

Магдалена Гигова

Австриецът Феликс Баумгартнер е роден на 20 април 1969 г. Той е известен търсач на приключения, професионален смелчага, а от 14 октомври м.г. и носител на световния рекорд за скачане с парашут. От 39 км височина Феликс достигна скорост от 1357,64 км /ч и стана първият човек, преодолял звуковата бариера. Баумгартнер е бил парашутист в австрийската армия, където специализирал приземяване в малки целеви зони, освен това е известен с опасните си въздушни каскади.  С проекта Red Bull Stratos постави също така рекорди за височина с пилотиран балон с хелий като достигна стратосферата и за най-долго свободно падане. На 4 декември т.г. Феликс Баумгартнер получи във Виена наградата за диалог в спорта на годишната среща на фондацията на Петър Стоянов Център за глобален диалог и сътрудничество. На гала вечерта след церемонията той отговори на въпросите на „Преса”.

- Феликс, със скока си от 39 км височина преодоляхте звуковата бариера. Сигурно вече ви иде да закрещите, когато ви питат „Не ви ли беше страх”, но е неизбежно. Какво почувствахте?

- Когото стоях на ръба на капсулата пред мен се откри невероятнагледка – Земята и най-черното небе, което можете да си представите. Съзнаваш, че си във враждебна среда, че наистина е красиво, но недружелюбно. Когато се разкачих от животоспасяващите системи, знаех, че имам въздух само за 10 минути. Затова нямах време да се любувам на гледката. Осъзнах, че това е момента, в който ще разбера дали са си стрували петте години на интензивна и скъпа подготовка. По-късно гледах много пъти записа на скока си, но филмчето не може да се сравнява с онова, което видях със собствените си очи. Пък и съзнавам, че съм единственият човек в света, наслаждавал се на подобна гледка.

• Какво би могло да провали проекта ви?
• От години скачам от голяма височина и знам едно едно нещо – докато не се приземиш, може да ти се случи всичко. Затова ми е нужен екип, на когото да вярвам. Разбира се, основната цел на експеримента беше оцеляването на човек в екстремни условия. Това ще помогне на космонавтите. А кой знае може би и на хората, които след време ще се разселват по други планети.
• Говорите за практическата полза от скока си. Тя не е ли в сферата на фантастиката?
• О, не! Ние изпитвахме скафандър от ново поколение, който да издържа на свръхзвукова скорост. Доказахме годността му и той ще се използва при космически мисии. Събраните от нас данни са достъпни за всички, не само за НАСА, защото искаме бъдещите изследвания на космоса да стават все по-безопасни.
• При навлизането на самолет в звуковата бариера се чува пукот. Вие усетихте ли нещо?
• Макар и да падах със скорост 1,24 Маха (1342 км/ч) в скафандъра нямах индикатор на скоростта. Очакваше се звуков сигнал, но или не съм го чул, или не се е получил. Поначало когато преодоляваш звуковата бариера пукотът, за който говорите се възпроизвежда далеч зад теб, така че е нормално да не го чуя. Но няколко души, които по време на скока ми са били в различни краища на земята се кълнат, че са го чули.
• Четох, че сте изпитали клаустрофобия в скафандъра. Как се връзва това с безстрашния човек-птица?

- Не мога да кажа,че имам каквито и да било фобии. Е, не обичам паяци и хлебарки, но не ме е страх от тях. Но и изобщо не съм чак толкова отявлен смелчага. Просто не ме е страх от високото. Дори всичките ми детски снимки са на някой висок клон. А що се отнася до клаустрофобията в костюма, признавам, имаше я. Скафандърът е един малък свят, в който чувах единствено дишането си. А дишах тежко, заради усилията по придвижването и сякаш не ми достигаше въздух. Наложи се да се върна в Австрия, заради този проблем. Дори мисията изглеждаше под въпрос. Но намерихме психиатър, който разбра, че проблемът е психологически. Обличах костюма си и всеки път, когато ме връхлиташе чувство за клаустрофобия, започвахме да разговаряме с терапевта. Колкото повече време прекарвах в скафандъра, толкова по-добре започвах да се чувствам в него. След три седмици вече можех да изкарам в костюма шест часа. Без тази промяна нямаше да мога да скоча.
Вие сте като рокзвезда – искат ви автографи, снимат се с вас. Къде свършва шоуто и заповча науката?

• Разбира се, че има шоу, но скокът ми беше предшестван от сериозна научна подготовка. Сравнявам скока си с първата човешка стъпка на Луната. Целта ми - да вдъхновя младите хора е постигната. Получавам безброй имейли от деца.
• Не мога да не ви запитам за претенциите на българина Иван Трифонов, който твърди, че сте му задигнали идеята.

- Преди да се запозная с Иван Трифонов през 2004 г. вече се бях замислял за скок от височина близка до космоса. Той ми сподели своите идеи. Иван Трифонов бе летял с въздушни балони и бе планирал такъв скок отдавна. Но той беше на възраст и не би могъл да осъществи мечтата си. Разговарял съм и с Пер Линстрад, който работеше по подобен проект с милиардера Ричард Брансън за околосветски полет с балон. Те искаха да подобрят рекорда на Джо Китинджър, но се отказаха. (Китинджър е първият човек извършил скок с парашут от стратосферата на 31 333 м и от 1960 г. до скока на Баумгартнер рекордът му не е бил счупен – б.а.) В последствие се запознах с Арт Томпсън, експерт в авиокосмонавтиката, участвал в проекта „Стелс В2”, с когото започнах да работя.

- Къде е границата между стремежа и безразсъдството?

Жак Пикар, легендарният океанограф, който през 1960 г. извършва историческото спускане в най-долбокото място на световния океан е казал «У всеки от нас има някаква движеща сила, която не ни позволява да спираме прекалено дълго преди да направим следващата крачка». Тази сила ни кара да преодоляваме граници, да развиваме способностите си и да сме разумно безразсъдни.

• Вие такъв ли сте?

- По-скоро съм решителен, дисциплиниран, целеустремен, забавлявам се само в свободното си време и страстно обичам да летя. Небето е моят втори дом и в полет се чувствам най-добре. Когато вертолетът ми докосва земята, вече не се чувствам на мястото си. Моята стихия е когато излитам. Домът ми е във ъздуха, а не на земята.

- Забелязах на подлакътницата ви татуировка «Роден да лети». Преди скока ли си я направихте?
- Не. Дори не помня кога си я направих, мисля, че преди повече от 10 г. Над фразата обаче мислих по-малко от 10 секунди. Цял живот съм искал да летя, значи съм роден за това. В хотелите винаги избирам последния етаж, за да гледам света отвисоко. Понякога си мисля, че започнах да скачам, защото не мога да си позволя собствен самолет. Скоковете са най-евтиният начин да се почувстваш като птица. Дори разработих костюм с карбоново крило, с който прелетях над Ламанша. В небето се чувствам най-естествено. Другите стихии не ме вълнуват. Пробвах да се гмуркам и беше ужасно – наоколо само вода, не можеш да дишаш без бутилка кислород. Определено съм птица, а не риба.
- Скочихте от стратосферата пред очите на 2,1 млрд. зрители. Сега накъде – към нов рекорд или е време да спрете?
Трудно е да разбереш кога си достигнал своя връх. Как да разбереш дали си на ръба на възможностите си или можеш още?

• Адреналинът явно е движещата ви сила?

Никога не ми е пречил или помагал. Повече ме привличат сложните задачи и тяхното осъществяване. Например, когато скачах от кулите-близнаци „Петронас” в Куала Лумпур по-трудно беше да измисля как да измамя изключително добрата им охрана, за да стигна до покрива. А когато скоча – как да изчезна възможно най-бързо. Подготовката е най-интересната част от който и да е рекорд. Разбира се, когато скачам в нищото взривът от адреналин го има. Но той изобщо не ми е нужен, за да съм щастлив.

• • През лятото се разделихте с приятелката си Никол Йотл след четиригодишна връзка. Има ли нова любов на хоризонта?
  • Не искам да говоря по този въпрос. (През октомври обаче Баумгартнер написа в профила си във Фейсбук по повод спекулациите, че има ново гадже: „Обикновено не реагирам на булевардните писания, защото те са фалшиви и целят единствено да задоловят нездравото любопитство на някои читатели. Сега съм принуден да го направя, защото тиражираната новина, че имам нова жена до себе си е абсолютна наглост. Изживях четири прекрасни години с моята Ники и не бих искал да пропусна нито един миг от тях. Ще мине много време докато някоя друга заеме мястото й, ако изобщо това се случи” – б.а.)
  • Как си почивате от екстремните занимания?

- Толкова много тренирам и пътувам по света, че се изморявам и когато се върна у дома просто искам да си хапна добре, да общувам с близките си и да разпусна.

Най-страховитият момент от полета

- След скока сякаш изгубихте равновесие и започнахте да се въртите. Какво излезе от контрол?

— Нищо! Ние знаехме, че ще започна да се въртя. На подобна височина заобиколящата среда е вакуум, а за да спре въртенето е необходим въздух. Затова ми беше толкова трудно да стабилизирам тялото си при развиваната от мен свръхзвукова скорост. Когато се въртиш с такава скорост си подложен на голямо натоварване. Кръвта нахлува в мозъка. А понеже преди мен никой друг не беше падал със свръхзвукова скорост, не можехме да предвидим всичко.

Непрекъснато пробвах различни положения на ръцете и краката и в един момент открих идеалната поза. Тогава въртенето престана и успях да се стабилизирам. Не мога да кажа, че съм треперил от страх. В този момент просто не мислех, че мога да загина. Та нали бях тренирал толкова здраво. Не се боях от смъртта, а че може да не изпълня мисията си. Когато те гледа целият свят не ти се иска да се провалиш.