събота, 2 юни 2018 г.


Със Стивън Ачикор до Нигерия и Бенин, със Соня Момчилова до Мексико 



В Покана за пътуване Карина Караньотова разказва какво е да изкачиш Мусала с дете на 3 години с Карина Караньотова, Магдалена Титова разкрива, че швейцарците празнуват, защото ще работят повече

С изпълнението на „Облаче ле бяло” Стивън Ачикор от Нигерия разтупка сърцата на зрителите на Х-фактор. Той пее в госпъл хор и свири на барабани, обаче завършва информатика и започва работа в нефтена компания. В България идва, за да следва бизнес администрация, но запомнящото му се представяне в музикалното риалити довежда до  договор с голяма компания и записа на дуета „Да избягаме” с Невена Пейкова (също участник в X – Factor),  който е в топ 5 за най-слушаните български песни през 2016 г.



Стивън е номиниран е за най-добър R&B певец за 2016 и 2017 от българските 359 Хип Хоп награди.  През 2018 година певецът записва и продуцира песента "Да обичам", която изпява на български език. С нея се надява да направи впечатление на журито на БГ мюзик фестивал след броени дни. Разговарях с Ачикор за родната му Нигерия и за Бенин, където е преминало детството му. Все страни,  които имат меко казано противоречива репутация у нас. Според събеседника ми – крайно безопасни, невероятно красиви, сд гостоприемно и добронамерено население. И с много забележителности, които непременно трябва да се видят.
Коя е най-добрата възраст да запознаеш детето си с планината? Ако се вярва на Карина Караньотова – колкото по-рано, толкова по-добре.  Синът й Иво е на три и вече е изкачил връх Мусала. А майка му получи доста упреци в социалните мрежи, когато стана ясно, че е тръгнала да се разхожда с едномесечния Иво в цедилката и се… изгубила в планината.  Карина, обаче е убедена, че така се отглежда свободно и щастливо дете – в пряк и непрекъснат контакт с природата.




Преди повече от два месеца в Покана за пътуване със Соня Момчилова съпреживяхме магичното й пътешествие до Гватемала и още тогава си „заплюхме” продължението на историята на мексиканска земя.  Тя започва с номадстване от хотел на хотел, за да завърши с приказното градче на полуостров Юкатан Плая дел Кармен, плуване в пещерите сенотес и магични приключения Чеченица.



 Швейцарците сигурно единствени в света тържествено честват датата, от която започват да работят още повечес парад за празника Зекселойтен в Цюрих.




Преди векове, когато в страната на часовниците те са били недостъпна рядкост, цюрихчани гласели живота си по най-големия циферблат в Европа (9,7 м в диаметър) на кулата в черквата „Свети Петър“. И понеже през лятото светлината позволявала да работят до 6 ч., изпращали зимата с клада на снежен човек.
За местните по-дългият работен ден значи повече пот, но и повече пари. Т.е. на празника Зекселойтен в Цюрих от XIV век насам славят замогването с труд. Името на историческия празник идва от „зекс“, което на немски означава „шест“ (вместо до 5 ще работят до 6 ч.), и „лойтен“ – „звънене“.
Камбаните започват да бият точно в 6 ч. вечерта на празничния ден в Цюрих. От столетия участието в парада е висша чест, за която гилдиите на занаятите (тук те са повече от касти) се готвят цяла година. Традицията в процесията да не участват жени се спазва въпреки протестите. Дамите едва си издействали преди 14 години отделно шествие преди официалното. А той е шеметно пъстър – над 10 000 юнаци от гилдиите в исторически костюми върху платформи като винарни, кораби, лебеди, стъкларни…
Повече от 600 коня, 30 оркестъра, 70 карети… С право цюрихчани се гордеят с най-внушителната процесия в Европа!
Първо минават децата. Поканени са всички етноси с националните си носии. Чак тогава гостът осъзнава че 60 на сто от населението на големия швейцарски град… не е швейцарско. Местните се гордеят с толерантността си, но се бунтуват единствено срещу мюсюлманските общности, които не искат да приемат порядките и законите на страната, която ги е приела, и повечето жени така и не научават нито един от трите официални езика. Впрочем те са доста повече – освен френски, немски и италиански разговор водят още на романски и енгадински – единият с повечко италиански, а другият смес от сенморицки диалект, италиански и хърватски.
Малчугани от всякакви „бои“ и националности дефилират, покачени върху платформи. Въпрос на чест е костюмът ти за шествието да се е предавал в семейството ти по наследство от поне 300 години. Или поне да е шит по поръчка. Платформите също са забележителни – цели градини и къщи, воденици с течащи потоци, крепости, арки от живи цветя. В зависимост от това коя гилдия представляват. Обществото на кожарите например има камила в герба си и взема под наем жив екземпляр от зоопарка специално за парада. Железарите преди година-две успели да спазарят истински слон от пътуващ цирк.
Деца варят супа върху платформа лодка. Легендата разказва, че преди векове между Цюрих и Страсбург имало договор за помощ при война. „По вода ще пристигнем толкова бързо, че супата, започнала да къкри в Цюрих, ще е още топла“, заклели се швейцарците.
Точно в 6 ч. вечерта на площада пред операта пламва кладата с Бьоги – чучелото на снежния човек, направено от памук и кожа. И започват залаганията за колко минути огънят ще близне и ще гръмне снаряда в шапката му. Поверието е – колкото по-кратки пламъци, толкова по-дълго лято. Около кладата обикалят табуни коне със самозвани хусари върху тях, димът потъва в облаци прах, шапката на чучелото Бьоги пламва, залп и… лятото вече е между нас. В небето се рее цепелин с надписа на побратимения град от друг кантон, поканен на веселбата, буретата с бира се отпушват, а позналият брои печалбата си.
Декоративният снежен човек се поставя на кладата предния ден – в неделя. Веселбите обаче започват още в петък вечерта и продължават през уикенда, а всички са празнично облечени. Гости от съседния кантон изнасят представления, звучи народна музика, редуват се духови оркестри, щандовете на панаира работят до късно.
Традицията за изгарянето на Бьоги се корени в древността, когато чучелото е било страшна маска, носена начело на шествието. После децата от квартал „Крац“ изгаряли собствените си снежни човеци, натъпквайки ги с фойерверки. В средата на XIX век признали традицията за официална и по време на парада на гилдиите пренасяли Бьоги през целия град до мястото на изгарянето му. В началото на ХХ век чучелото станало неразделна част от ритуала.
Бьоги е висок 3,4 м, тежи 80 кг, ръцете му са дълги по 1,9 м, а диаметърът на главата му е 1,8 м. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да побере фойерверките, които ознаменуват окончателното изгаряне на фигурата. Причината за взрива е желанието на хората колкото е възможно по-гръмогласно да изпратят студената зима и да посрещнат горещото лято.
Понякога Бьоги бърка, но кой ти помни! Най-често пламъците стигат до главата му за 14 минути. Това поне показва статистиката за последните 10 години.
Да, наистина Цюрих е градът с „най-добро качество на живота“ в света (разбирай най-скъп). Да, само тук по празници даряват полицаите с китки. И – о, да – водата от чешмата е сладка като оная, софийската, в миналото. Но най-поразителното е, че 2 часа след стохилядната вакханалия центърът е изблизан от несметните бутилки и хартии.
За един час около света – това е тайното име на Покана за пътуване.  За да продължите пътешествието – следвайте ни във Фейсбук, където Голяма лятна игра продължава https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...