Оля Стоянова
Фотографии: Оля
Стоянова
Златолист се намира
в
подножието на Пирин, на две
крачки от Мелник. И няма значение по кое време ще дойдете тук, защото гледките
винаги са едни и същи – пясъчни
пътища и много синьо
небе. Разбира се, дъжд
пада рядко, снегът изобщо не се задържа, а пясъчните
пирамиди са все така жълти и голи
през цялата година. Може би само през есента листата на
дърветата стават златни, но не разчитайте много на това - зад името на селото не се
крие поетична история. Старото име е Долна Сушица – точно и ясно, защото малко по-нагоре от Мелник се
намира и Горна Сушица. Но името е сменено със Златолист
заради тютюна, който започва да се отглежда по тези места. И така – дотук
нямаме никаква поетична история. Но
поетичното
предстои.
В Златолист от
двете страни на пясъчния път ще ви посрещнат редица къщи - стари и тук-там стегнати. Това е Златолист. Някога селото е
създадено точно така – като един чифлик, който се е разраснал. Днес Златолист
съществува пак така – като една църква, без която селото съвсем ще изчезне.
Църквата „Свети Георги“ се намира в края на пътя. Отвън изглежда нова и
спретната. От вътре е различна – полутъмна и празнична, а лицата на светците са
поопушени от дима на свещите. Ако искате стенописи, които не приличат на никои
други – тук сте на правилното място. Свети Христофор с кучешка глава, черен
дявол, който язди кон и стреля с арбалет, грешница с разголени гърди,
реалистични фигури на светци и пророци, нарисувани не съвсем по канона. И много
цветове. Първото изписване на храма е през 1876 г. Дори днес всяко ъгълче е
запълнено със стенописи, но това, което веднага задържа вниманието, е
светлината. Църквата „Свети Георги“ е вкопана в земята, но отвътре е огряна от
светлина – от лъчите, които се спукат от купола, от запалените свещи и полилея.
В нея има от онзи уют, който се усеща в поддържаните селски църкви, за които се
грижи някой непрекъснато. Все едно женска ръка е подредила всичко. Има цветя,
поставени пред иконостаса, иконите са окичени със зелени клонки, винаги има
свещи, които горят.
От много
години я няма жената, която се грижи за църквата, но хората казват, че нейното присъствие
все още се усеща. Повече от
петдесет години село Златолист е поклонническо място - тук прекарва по-голяма част от живота си
Преподобна Стойна, а в
спомените на местните хора тя е
с
ранг на светица. Наричат я пророчица, разказват как е помагала на всеки, не
деляла хората на добри и лоши, сравняват я с Ванга. Съдбите на двете жени
наистина си приличат – Преподобна Стойна е родена в село Хазнатар, Серско, а когато става на
седем години,
се разболява от едра шарка и ослепява. Малко по-късно се проявява дарбата й. Според легендата пред нея се явява Свети
Георги, който й показва къде да намери скрити в земята икона и кандило.
Преподобна Стойна и близките й откриват свещените предмети и построяват параклис на Свети
Георги, а момичето се премества да живее там.
През 1913 г. семейството й се изселва в България, а по пътя Преподобна Стойна
решава, че иска да я оставят в Долна Сушица, където е църквата „Свети Георги“.
Така слабичкото русокосо момиче,
за което днес се разказват легенди, остава в селото. Първо
местните хора се грижат за него, след това то започва да се грижи за всички.
Лекувала главоболие на възрастните, давала
утеха, грижела се за малките деца, поддържала църквата и успявала да измоли здраве на всички.
Може и сега да се заговорите с хората, които влизат
в двора на църквата. Всеки от тях знае по някоя история за Преподобна Стойна.
Всеки е чувал от някой друг за чудесата. Всеки може да даде доказателства. А можете и сами да ги потърсите - на
втория етаж до
църквата е стаичката, където е живяла пророчицата. Казват, че всичко е запазено
във вида, в който е оставено преди години - стая, която побира само дървено легло, маса и
прозорче. Стая, в която днес
се
влиза бос. Върху дървеното легло са оставени купища детски играчки. На стените
висят портрети на Преподобна Стойна, многобройни икони и стотици снимки, които
са пъхнати във всяка пролука между дъските. Снимки на бебета, млади жени, мъже
на средна възраст, деца, старци. Хора, за които някой се е опитал да измоли
помощ или чудо от Преподобна Стойна.
На масата в стаята седи и отворената книга на
молбите и желанията. Пишеш и без да
искаш четеш, написаното преди тебе. Но всички молби си приличат - любов,
здраве, пак любов, пак здраве - това са желанията на хората. Дори само да
хвърлиш поглед между страниците на тази книга, имаш усещането, че надникваш
неканен в света на най-съкровеното. А
то се оказва едно и също за всички.
Казват, че понякога
поклонниците остават да пренощуват в тази стаичка сред стотиците снимки. Други се люлеят за здраве на въжените
люлки, окачени на клоните на огромния чинар. На табелка е отбелязано, че
дървото е на почти 13 века – клоните му са дебели и приличат на люспесто
чудовище. В кората на дървото са забити също стотици бели листчета с желания, сигурно също с молба за здраве и любов. И сигурно тези молби някой ги чува, защото
по
пясъчните пътища Златолист има непрекъснат трафик. Възрастни жени и деца, които
изминават пеша разстоянието от съседното село Катуница до Златолист и
автомобили, дори автобуси, които оставят след себе си облаци жълта прах.
Но
не се ядосвайте на пясъчния път – просто внимавайте да не затънете в меките
пясъци и не питайте защо никой не се е погрижил да има по-нормална настилка.
Това, което сега виждате като път, през пролетта е пясъчното корито на реката.
Но при
този климат,
реката тече само за ден-два и после пътят отново става път. Нали помните –
Долна Сушица, сега Златолист,
където поклонниците търсят и намират надежда.
