Журналисти събират легенди в сайт

Разказите от членовете на АБУЖЕТ вече са качени на сайт www.legends.abujet.net и са достъпни за всеки, който иска да научи интересни истории от националната ни култура, за желаещия да открие и посети нови места

Създаването на повечето цивилизации, държави, дори градове е обвито в митове. Легендарни са историите за Троянската война, за Одисей, епоса за Гилгамеш, историята на крал Артур…  Не спорим с авторите, които ще ни убедят, че това са действителни истории. Защото всяка легенда има своя история, която може да е измислена, може и да не е, може да е преувеличена, но може и да не е разказана докрай. Най-характерното за разказите не е достоверността им, а тяхната увлекателност. Те са сред най-приятните четива – от древността до наши дни.

Затова, когато АБУЖЕТ – българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели,  взе решение да представи интересни места, свързани с националната ни история и култура, към които да се привлече интереса за посещения, избра жанра на легендата.

Разбиране и подкрепа бе получена от Националния фонд „Култура“ и от БТС, който стана наш партньор. Проектът бе наречен „16 живи легенди“. Журналистите и писателите от АБУЖЕТ разговаряха със специалисти от различни области, за да изберат не само най-интересните легенди, но и най-интересните културни дестинации в страната. Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова високо оцени замисъла. „Идеята да се съберат и популяризират легенди, каза тя, е просто фантастична, защото легендите са „приказки за големи деца“.

Всяка от легендите е свързана с конкретен обект. Обектите са или в самите населени места или към тях се тръгва от определено населено място. Проектът е „средство“ за привличане на туристически интерес към тези места, той е предизвикателство към местните предприемачи да развиват на местно ниво туризма, като една от най-перспективните индустрии. Туризмът е много повече от гид, хотел, пътека или ресторант. Туризъм означава поминък за десетки, а на места стотици, дори хиляди хора.

„Ние сме убедени, че е много важно за нас, като журналисти и писатели, казва генералният секретар на АБУЖЕТ Пламен Старев, да стимулираме широк интерес към сравнително по-малко познати обекти на културния туризъм и да покажем тяхната значимост не само в национален, но и в международен контекст. Затова сме избрали и жанра на легендата, считайки че с нейната увлекателност и митологичност, ще съумеем да достигнем до най-широки кръгове от населението, включително до деца и подрастващи, които няма да дадат мира на родителите си, докато не ги заведат по тези „чудни“ места.“

Легендите, събрани от членовете на АБУЖЕТ вече са качени на сайт www.legends.abujet.net и са достъпни за всеки, който иска да научи интересни истории от националната ни култура, както и за всеки желаещ да открие и посети нови места.

На сайта са качени легендите за:

1.       Растящия камък в Горни Богров, който лекува и изпълнява желания

2.      Тайната на Юдите или тайната на Пирин

3.      Тайната на Ржана планина

4.      Побитите камъни

5.      Крепостта Перистера, свързана с най-войнственото тракийски племе – бесите

6.      Тайните на стария Лозенец

7.      Дворецът на румънската кралица Мария в Балчик

8.     Съкровището на Вълчан войвода

9.      Село Брягово /Родопите/, основано от родолюбив българин

10.  Село Шишенци, където оживяват самодиви

11.   Златолист, където се сбъдват желанията

12.  Защо Пампорово се казва Пампорово?

13.  Изворът на нимфите и Афродита /култов комплекс в с. Каснаково/

14.  Крушунското овчарче

15.  Вкаменената сватба край с. Зимзелен, Кърджалийско;

16.  Рангел и Раца /Ждрелото на Ерма/

17.   Рилските езера се раждат от сълзите на жена-великан

18.  Белинташ

Сайтът е отворен за нови легенди. Всеки, който знае и може да разкаже интересна легенда за място, свързано с националната ни история и култура, е „добре дошъл“. Трябва само да изпрати текста със снимки до contact@abujet.net.

Златолист - там, където се сбъдват желанията

http://legends.abujet.net

Оля Стоянова

Фотографии: Оля Стоянова

Златолист се намира в подножието на Пирин, на две крачки от Мелник. И няма значение по кое време ще дойдете тук, защото гледките винаги са едни и същи – пясъчни пътища и много синьо небе. Разбира се, дъжд пада рядко, снегът изобщо не се задържа, а пясъчните пирамиди са все така жълти и голи през цялата година. Може би само през есента листата на дърветата стават златни, но не разчитайте много на това - зад името на селото не се крие поетична история. Старото име е Долна Сушица – точно и ясно, защото малко по-нагоре от Мелник се намира и Горна Сушица. Но името е сменено със Златолист заради тютюна, който започва да се отглежда по тези места. И така – дотук нямаме никаква поетична история. Но поетичното предстои.

В Златолист от двете страни на пясъчния път ще ви посрещнат редица къщи - стари и тук-там стегнати. Това е Златолист. Някога селото е създадено точно така – като един чифлик, който се е разраснал. Днес Златолист съществува пак така – като една църква, без която селото съвсем ще изчезне.

Църквата „Свети Георги“ се намира в края на пътя. Отвън изглежда нова и спретната. От вътре е различна – полутъмна и празнична, а лицата на светците са поопушени от дима на свещите. Ако искате стенописи, които не приличат на никои други – тук сте на правилното място. Свети Христофор с кучешка глава, черен дявол, който язди кон и стреля с арбалет, грешница с разголени гърди, реалистични фигури на светци и пророци, нарисувани не съвсем по канона. И много цветове. Първото изписване на храма е през 1876 г. Дори днес всяко ъгълче е запълнено със стенописи, но това, което веднага задържа вниманието, е светлината. Църквата „Свети Георги“ е вкопана в земята, но отвътре е огряна от светлина – от лъчите, които се спукат от купола, от запалените свещи и полилея. В нея има от онзи уют, който се усеща в поддържаните селски църкви, за които се грижи някой непрекъснато. Все едно женска ръка е подредила всичко. Има цветя, поставени пред иконостаса, иконите са окичени със зелени клонки, винаги има свещи, които горят.

От много години я няма жената, която се грижи за църквата, но хората казват, че нейното присъствие все още се усеща. Повече от петдесет години село Златолист е поклонническо място - тук прекарва по-голяма част от живота си Преподобна Стойна, а в спомените на местните хора тя е с ранг на светица. Наричат я пророчица, разказват как е помагала на всеки, не деляла хората на добри и лоши, сравняват я с Ванга. Съдбите на двете жени наистина си приличат – Преподобна Стойна е родена в  село Хазнатар, Серско, а когато става на седем години, се разболява от едра шарка и ослепява. Малко по-късно се проявява дарбата й. Според легендата пред нея се явява Свети Георги, който й показва къде да намери скрити в земята икона и кандило. Преподобна Стойна и близките й откриват свещените предмети и построяват параклис на Свети Георги, а момичето се премества да живее там. През 1913 г. семейството й се изселва в България, а по пътя Преподобна Стойна решава, че иска да я оставят в Долна Сушица, където е църквата „Свети Георги“. Така слабичкото русокосо момиче, за което днес се разказват легенди, остава в селото. Първо местните хора се грижат за него, след това то започва да се грижи за всички. Лекувала главоболие на възрастните, давала утеха, грижела се за малките деца, поддържала църквата и успявала да измоли здраве на всички.

Може и сега да се заговорите с хората, които влизат в двора на църквата. Всеки от тях знае по някоя история за Преподобна Стойна. Всеки е чувал от някой друг за чудесата. Всеки може да даде доказателства. А можете и сами да ги потърсите - на втория етаж до църквата е стаичката, където е живяла пророчицата. Казват, че всичко е запазено във вида, в който е оставено преди години - стая, която побира само дървено легло, маса и прозорче. Стая, в която днес се влиза бос. Върху дървеното легло са оставени купища детски играчки. На стените висят портрети на Преподобна Стойна, многобройни икони и стотици снимки, които са пъхнати във всяка пролука между дъските. Снимки на бебета, млади жени, мъже на средна възраст, деца, старци. Хора, за които някой се е опитал да измоли помощ или чудо от Преподобна Стойна.

На масата в стаята седи и отворената книга на молбите и желанията. Пишеш и без да искаш четеш, написаното преди тебе. Но всички молби си приличат - любов, здраве, пак любов, пак здраве - това са желанията на хората. Дори само да хвърлиш поглед между страниците на тази книга, имаш усещането, че надникваш неканен в света на най-съкровеното. А то се оказва едно и също за всички.

Казват, че понякога поклонниците остават да пренощуват в тази стаичка сред стотиците снимки. Други се люлеят за здраве на въжените люлки, окачени на клоните на огромния чинар. На табелка е отбелязано, че дървото е на почти 13 века – клоните му са дебели и приличат на люспесто чудовище. В кората на дървото са забити също стотици бели листчета с желания, сигурно също с молба за здраве и любов. И сигурно тези молби някой ги чува, защото по пясъчните пътища Златолист има непрекъснат трафик. Възрастни жени и деца, които изминават пеша разстоянието от съседното село Катуница до Златолист и автомобили, дори автобуси, които оставят след себе си облаци жълта прах.

Но не се ядосвайте на пясъчния път – просто внимавайте да не затънете в меките пясъци и не питайте защо никой не се е погрижил да има по-нормална настилка. Това, което сега виждате като път, през пролетта е пясъчното корито на реката. Но при този климат, реката тече само за ден-два и после пътят отново става път. Нали помните – Долна Сушица, сега Златолист, където поклонниците търсят и намират надежда.