Турция - исторически, културни и кулинарни маршрути

В Турция – открития, които пренаписват историята. Неолитното наследство Карахантепе – с нова покривна защита

В Покана за пътуване на 1 юни 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Проф. Неджми Карул за последните археологически открития на Таш Тепелер. Мира Баджева чертае кулинарни, исторически и културни маршрути при комшиите. Маги Гигова за някои от най-необичайните градове в светя

Анкара, новопостроената концертна зала ADA Ankara

Преди броени дни в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод името означава каменни хълмове, но зад него наднича откритие, което разкрива как преди около 12 000 години пр.н.е., с края на последния ледников период започва дълбока трансформация, която променя хода на човешката история.

Интервю по темата – четете тук

Не напускаме южната ни съседка, понеже много българи избират Турция за лятната си почивка. От журналистката Мира Баджева обаче ще научим, че туризмът там далеч не се изчерпва с щедър ол инклузив и море.

• 

• 

• 

Тя посвети цял брой на издаваното от нея списание Voyage на различната Турция, която никога няма да опознаем, ако държим да останем в морските курорти и околните им забележителности. Оказа се, например, че във филигранно издялания от каменна дантела град Мардин е заснет и най-рейтинговия сериал на комшиите – “Далечен град”.

Пътешествието из Турция обещава да бъде безкрайно, особено когато става дума за храна – опасно вкусна във всеки от регионите, но по своему неповторима. Особена око към нея добавим пивкото вино, дъхавия зехтин и силния чай.  

• 

  default

• 

• 

А Мира Баджева освен кулинарни разчертава исторически и културни маршрути за бъдещи пътешествия.  Сигурна съм, че ще си набележим поне няколко чисто нови посоки в съседна Турция за лятото, а защо не и за ски през зимата. Както научихме, там пистите хич не са лоши.

• 

• 

В миналото издание на Покана за пътуване започнах своя виртуален пътеводител из най-необичайните градове в света и ви обещах продължение.

Ами… ето го

Черната Венеция – бедняшки квартал в Макоко, Нигерия

Черната Венеция – бедняшки квартал в Макоко, Нигерия

Малкото рибарско селце близо до Лагос някога е снабдявало нигерийската столица с морски дарове, но днес се е превърнало в огромен град с екстремни условия за живот. Бедняшкият квартал Макоко е известен като Черната Венеция: хиляди бараки, построени от дъски и друи подръчни материали, стоят на кокили над водата. Тук цари катастрофална бедност, а отпадъците и сметта се изхвърлят директно в океана. Те се натрупват около опорите на колибите, което води до неприятна миризма.

Няма медицински грижи, преобладават антихигиенични условия, така че едва пет процента от населението доживява до 60-годишна възраст. Всяка колибаа може да побере до десет души. Нигерийското правителство се е опитвало няколко пъти да събори Макоко, но никога не е предлагало на местните жители жилища в замяна, което е предизвиквало безредици.

От бедняшките квартали се открива отлична гледка към небостъргачите на Лагос и великолепния десеткилометров мост. Контрастът е остър и наподобява сцени от филми за апокалипсиса.  Ако обичате силните усещания, можете да стигнете до Макоко през Третия континентален мост от Лагос.

Град на надморска височина 1400 метра – Ал-Амадия (Амеди), Ирак

 Ел Амадия в Ирак се намира върху планинско плато на надморска височина от 1400 метра от третото хилядолетие пр.н.е.  Тук в мир и съгласие живеят около 6000 души от различни вероизповедания и националности: кюрди и евреи, християни и мюсюлмани.  Ел Амадия има почти всичко необходимо: ресторанти, магазини, полиция и медицински служби. Модерни къщи стоят до древни асирийски сгради, джамии, синагоги и християнски църкви.

Град на надморска височина 1400 метра – Ал-Амадия (Амеди), Ирак

Според легендата, недалеч от селото са живели персийски  жреци, известни със своите магически сили. Оттук тримата влъхви тръгнали за Витлеем, за да поднесат дарове на бебето Исус.

Цял град в един жилищен блок  – Уитиър, Аляска

Целият град Уитиър, Аляска,  се помещава в четиринадесететажна сграда, която някога е била армейска казарма, но сега в нея са разположени различни магазини, полицейски участък, църква и апартаменти.

Трудно е да се намери работа, но обитателите на града-жилищен блок не планират да напускат. Някои успяват да отдават апартаменти под наем на туристи и да създават легенди за необичайния град. Те провеждат обиколки из него срещу малки суми, въпреки че подобни турове са официално забранени.

Цял град в един жилищен блок  – Уитиър, Аляска

Уитиър е заобиколен от планини, но все пак можете да се доберете до него. Влак, който преминава през тунела през връх Мейнард, лодка или самолет ще свършат работа. Тунелът е проектиран тата ке позволява движението в едната посока за 15 минути, а после и в другата посока за 15 минути. Блокът затваря врати в 22:30 ч., след това време не е възможно да се влезе вътре. Анкъридж е на един час път с кола от Уитиър.

В Мардин християнските храмове са повече от джамиите

Юлия Вълкова, снимки авторката

Неотдавна бе премиерата на последния филм на Гай Ричи – „Аладин и вълшебната лампа“ – приключения, изненади, поезия, красота, вълшебства. Ако имате малко късмет, всичко това може да го изпитате на живо в Мардин – град в югоизточна Турция на петдесетина километра от сирийската граница. Смесица от отдавна отминали времена и модерна съвременност. Но ние с удоволствие потънахме в дебрите на историческия дух на града. Говори се, че бил основан още от времето на Великия потоп. Има улици, останали от римляните, сгради във византийски стил, златарски работилнички, в които филигранни гиздила творят сирийци. 

Наричат Мардин каменния град. Старата му част е разположена на хълм и къщите са накачулени една върху друга. Под еркерите му криволичат пасажи, някои доста стръмни. Чувстваш се като в невероятен музей на открито. Не случайно тази част от близо 900-хилядното селище е обявена за исторически и културен резерват, под защитата на държавата са поставени старите конаци и е забранен строежът на нови жилища.. Тук в мир и разбирателство живеят хора от различни религиозни общности. И когато с любопитство тръгнеш из каменните лабиринти, покрити с едър калдаръм, от двете ти страни са високите дувари с железни порти, магазинчетата на занаятчиите, пекарните, лукумджийниците, кафенетата, чувалите с шамфъстък, се чувстваш наистина като Аладин. И скоро вълшебната му лампа разкрива още и още куп удивителни гледки. Облъхва те атмосферата на 16-ти век, а чаршиите замайват от стоки и аромати. 

В тях все още се шият самари, медникарите са приведени над блестящите на слънцето съдове, ухае на леблебии – най-хубавите се приготвят не в Чорум както е познато в Турция, а в Мардин. А една от прекрасните сгради, от която като на длан се вижда околността, е превърната в естествен декор на много от гледаните и у нас турски сериали.

Зад високите манастирски стени е жива православната вяра

Малцина знаят, че по тези места са се появяват първите християнски общности, а поклонниците се наричат сюрянити. Те са около 1 милион и са разпръснати по света, а в района на Мардин са около 5000. Столицата им е не по-малко фантастичният град Мидят с невероятно красиви  православни църкви. Недалеч пък е изцяло реставрираното православно селце Кафро, в чиято пицария сервират пица ала Кафро. Всъщност сюрянитите са доста заможни, те са прекрасни бижутери – сребърните им изделия са невиждано изящни, уменията им са завидни и в правенето на вино.

В Мардин наред с джамиите никнат и кръстове. Като този на църквата Кърклар /от 596-та г. /в центъра на града, построена в чест на мъченика Мар Бехнан и сестра му Сара. В Мар Михаил /построена през 186-та / пък са гробовете на светците Мар Юсуф, Мар Михаил и Мар Сираса. След най-важните православни храмове обаче е манастирът Дейрул-Зафаран. Каквото символизира за католиците Ватиканът, това е за сюрянитите и тази обител. Съградена е през 493-та година от братята архитекти Техеодори и Теходари и до 1937-а година остава център на сюрянидитската религия. В подземията на манастира се намира древен сводест храм на почитателите на слънцето. Всичко това научаваме от отец Габриел. Преди време тук е имало 25 монаси, а сега са само трима. На изпроводяк отчето ни черпи с чай и се усмихва благо.

Не по-малко величествен е манастирът „Св. Гавраил” (на турски „Мор Габриел”). Той е смятан за втория по святост сред православните християни в света. Първият разбира се, е в Ерусалим. Основан е още през 397-а от Св. Самуил и св. Симеон. Цялостната му реставрация завършва през 1997 г. и сега грее в пълния си блясък - неизбродим  и потънал в зеленина. Има поверие, че ако човек 7 пъти дойде в него, става хаджия. Св. Гавраил (Габриел) пристига в него през 7-и век и това е големият разцвет за манастира. В този си вид всъщност той е от 1619 година. В гробницата му са погребани над 10 000 монаси, а в отделни гробове са положени св Гавраил и св. Самуил. На 130-та година след смъртта на Гавраил, обителта е подложена на грабежи, застигат я болести. Тогава изваждат костите на свещеника, отрязват дясната му ръка и тя се превръща в мощи, които се излагат всяка година на 21 август. Манастирът е действащ и в него има 14 монахини, 4 монаха и 1 епископ.

  

Древните Дара и Харан разказват легенди за възход и падение

Немилостивото слънце не ни отказва да видим поредното чудо – Дара. Пред погледа са се ширнали скали с издълбани в тях дупки, останки от градежи – коя от коя по-причудливи. На това място някога е процъфтявал античният град Дара / намира се на 30 километра от Мардин/. В миналото той е бил важно място в Горна Месопотамия. Кръстен е на персийския цар Дарий. След победата на Александър Велики над персите,  регионът преминава под господството на селевкидите. По-късно е завладяван последователно от римляните, партите, византийците, сасанидите и арабите, а накрая е включен в турските територии. Първоначално градът е бил некропол и обиталища от скални пещери, където са открити костите на десетки хиляди хора.  Дара е новооснован през 505 година от император Анастасий I. Построен е след избухналата през 502 г. персийска война, за да заздрави стратегическата позиция на римляните. През 530 г. тук Харан пък е е битката между Източната римска империя с Юстиниан I. Вероятно тогава или по-късно в скалите е издълбан и християнски храм.

Харан пък е друго, съвсем различно изумление. Бусчето подскача по изровените улици, край които са наредени изоставени зидарии със слепи прозорци. Спираме на прашен площад пред невъзмутимия и отегчен поглед на дръглива камила. Пред нас е порта, зад която се открива неочаквана гледка – голям и подреден двор, в чийто край са се скупчили като че ли залепени една за друга кирпичени стаи със странни конусовидни покриви. Селището наистина е едно от най-интересните места в югоизточна Турция - само на 18 км от Алепо (Сирия). Харан е споменат още в Библията и е на около 5000 години. Тези къщи ги има само на три места в света – тук, в Харан, в Дамаск и в Италия (Пулия). Преди трийсетина години те са били 1000 и в тях са живеели хора. Днес е останала само една за туристическа атракция, което не намалява впечатлението за автентичност. Та тя е от няколко стаи, покрити с килими и в някои от тях се продават всякакви дрънкулки. Домакинът- Халил Казил, е преселник второ поколение – навремето тук се заселва баща му, но 3000 г. пр. Хр. идват предците му.

В града стърчат руините на древен храм, останки от джамия, но по-интересни са разкопките на най-древния ислямски университет в света. В средата се извисява пречупена от годините кула – навремето тя била висока 75 м. Обособена като обсерватория на университета, в който знания попиват големи за времето си учени. По-късно тя е превърната в минаре, а накрая целият университет е разрушен от монголите. В Харан се намира и крепост, построена от нумаридите, след тях са дошли римляните, а после и всички останали, които са живели по тези земи.

 На връщане към магнетичния Мардин километри покрай пътя се вие висока бетонна ограда – границата със Сирия е само на десетина километра от шосето. И от двете страни се виждат къщи, отвъд – фабрика, животни. Независимо от вишките и войниците с автомати, животът си тече мирно и спокойно.