Райската градина била в Югоизточна Турция

Юлия Вълкова, снимки авторката

Покрай пътя се нижат горички с маслини и шамфъстък, първата реколта жито вече е прибрана, зеленеят се нивите с пипер и патладжани – хората в тази част на страната са направили чудеса – пустинния пейзаж са превърнали в градина с всевъзможни плодове и зеленчуци. Скоро пасторалният пейзаж със стадото кози отстъпва място на предградията на Шанлъурфа или както местните го наричат – Урфа. 

Двумилионният град скоро ще заживее в нощния си ритъм, където гълчавата не секва – магазините са пълни, кръчмите- също, улиците се огласят от клаксони. Ние сме сред малцината чужденци и хората ни гледат с доброжелателно любопитство. Хич и не подозират, че сме тук по един прелюбопитен за археолози, историци, а и писатели повод – 2019-та е обявена за година на Гьобекли тепе – най-старото светилище в света.

Разкопките са датирани на 12 000 години

Като стана дума за романи, тези впечатляващи руини са описани като вълнуващо приключение в една много интригуваща книга – Тайната на сътворението от Том Нокс, излязла на български преди 10 години. Предговорът е красноречив  - в опалените от слънцето пустини археолозите разкриват каменен храм – мегалитен комплекс, който променя гледната точка към човешката история и произхода на религиите, като едновременно с това разбулва истината за местоположението на Райската градина. Според някои тя се е намирала в тази част на Месопотамия, която някога е била зелена, плодородна и прорязана от реки. За да изгради достоворено повествованието, авторът ползва ред научни трудове. Най-маститият сред тях е на архитекта, започнл разкопките през 1994 г. – Клаус Шмит, както и на колегите му от Германския археологически институт.

   

Езерото с рибите пази тайната за Авраам

Не знаем дали Гьобекли тепе е било някога в Райската градина, но Езерото с рибите напълно се вписва в представите ни за нея. Минаваме през покрита пъстра чаршия, която по големина си съперничи с Капълъ чарши. Изкушенията са на всяка стъпка и не можем да им устоим. Накрая една от уличките ни отвежда до широк площад, напечен от слънцето. Сепва ни замайваща гледка – езеро, обрамчено с колони и красиви като в  приказка древни сгради. Водата е изумрудено зелена, а в нея плуват десетки шарани. От едната страна на сводовете са сенчестите градини, от другата – алея с наклечали жени и деца, които хранят рибите със специални гранули по лира за кутийка. И както подобава за историческо селище, така и тук легендите се захващат от пра стари времена.  

Вярва се, че в Урфа са оставили следи трите небесни религии /може би затова градът е сред важните спирки на верския туризъм/. Той се свърза и с пророка Ибрахим, или Авраам, приеман за праотец на арабите и евреите и за езерото Балъклъгьол. Приеман за светец и от християните, Ибрахим е баща на Исмаил, от който произхождат арабите, и на Исхак, откъдето пък идват евреите. Пророкът е назоваван и за отец на единобожието. Легендата носи, че той се родил през 2-хилядната година пр. Хр. именно в Урфа. Баща му бил главен скулптор на владетеля Немрут, който се е самообявил за божество. Младият Ибрахим се противопоставил на идолопоклонничеството и заявил, че обявяването на един човек за божество е огромен грях. Пророкът разпространявал и единобожието и затова бил осъден на смърт от Немрут – да бъде изгорен на клада. Бил качен на нея със съоръжение, което се пази в крепостта на града. В Корана обаче се разказва, че пламъците не го докосват и на мястото им по волята на Аллах се образува езеро, а дърветата се превръщат в риби. Оттогава до днес Езерото и рибите в него се приемат за свещенни и то е назовано Балъклъгьол. Наблизо е пещера, в която бил роден Ибрахим.

Няма да е честно, ако и тук не отдадем почит към местната кухня. Едно от най-прочутото заведение е в бивш кеврансарай. Освен сладки турски кафета, тук се сервират и специалитети. Централно място заема чий кюфте. Според легендата навремето един ловец се върнал в дома си с убита сърна. Но той и жена му нямали дърва и огниво, за да я сготвят.  Тогава тя накълцала месото и дълго го месила с булгур и подправки. 

Това сурово кюфте днес е сред специалитетите в Урфа. И е атракция в един от най-известните им ресторанти с програма. Участие в нея взима едър готвач, който поне половин час меси в голяма тава месо, булгур и подправки, докато то се превърне в гладка маса. Сервира се със салата.

Мистичният археологически комплекс Гьобекли тепе в Турция разкрива тайните на човешката цивилизация

Праисторическият мегалит от неолитната епоха в югоизточния окръг Шанлъурфа отчита забележителен ръст на посещаемост, след като Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви 2019-та за Година на Гьобекли тепе и отново отвори вратите му за туристи.

Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в св

ета като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. 

Като археологически обект, Гьобекли тепе е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963 г. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. През 1995 г. Клаус Шмид от Германския археологически институт започва разкопки на мястото в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образните колони са открити, а това проучване се превръща в най-значимия въпрос в живота на немският археолог.

Чудният мегалит се извисява на около 300 м. над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за хора, трайно населявали Гьобекли тепе, Шмид вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.

Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тази на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия.

От 1998 г. там са открити над 100 000 кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.

Някои твърдения сочат, че едва след като вече са били научени на земеделие и живот в общности, хората биха имали възможност и организация да издигнат храм и да подържат сложна социална структура. Възгледите на Клаус Шмид, обаче сочат обратното, неистовите структурирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите за развитието на сложното общество.

Шмид е убеден, че тайната на мегалитната структура се крие под земята, място за вечен покой на общество от ловци или център за изразяване в култ към смъртта и положени под хълма богове и духове от отвъдното.

Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват, че разделението на населението в социални групи и наличието на религиозна прослойка в него и е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация.