Турция - исторически, културни и кулинарни маршрути

В Турция – открития, които пренаписват историята. Неолитното наследство Карахантепе – с нова покривна защита

В Покана за пътуване на 1 юни 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Проф. Неджми Карул за последните археологически открития на Таш Тепелер. Мира Баджева чертае кулинарни, исторически и културни маршрути при комшиите. Маги Гигова за някои от най-необичайните градове в светя

Анкара, новопостроената концертна зала ADA Ankara

Преди броени дни в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод името означава каменни хълмове, но зад него наднича откритие, което разкрива как преди около 12 000 години пр.н.е., с края на последния ледников период започва дълбока трансформация, която променя хода на човешката история.

Интервю по темата – четете тук

Не напускаме южната ни съседка, понеже много българи избират Турция за лятната си почивка. От журналистката Мира Баджева обаче ще научим, че туризмът там далеч не се изчерпва с щедър ол инклузив и море.

• 

• 

• 

Тя посвети цял брой на издаваното от нея списание Voyage на различната Турция, която никога няма да опознаем, ако държим да останем в морските курорти и околните им забележителности. Оказа се, например, че във филигранно издялания от каменна дантела град Мардин е заснет и най-рейтинговия сериал на комшиите – “Далечен град”.

Пътешествието из Турция обещава да бъде безкрайно, особено когато става дума за храна – опасно вкусна във всеки от регионите, но по своему неповторима. Особена око към нея добавим пивкото вино, дъхавия зехтин и силния чай.  

• 

  default

• 

• 

А Мира Баджева освен кулинарни разчертава исторически и културни маршрути за бъдещи пътешествия.  Сигурна съм, че ще си набележим поне няколко чисто нови посоки в съседна Турция за лятото, а защо не и за ски през зимата. Както научихме, там пистите хич не са лоши.

• 

• 

В миналото издание на Покана за пътуване започнах своя виртуален пътеводител из най-необичайните градове в света и ви обещах продължение.

Ами… ето го

Черната Венеция – бедняшки квартал в Макоко, Нигерия

Черната Венеция – бедняшки квартал в Макоко, Нигерия

Малкото рибарско селце близо до Лагос някога е снабдявало нигерийската столица с морски дарове, но днес се е превърнало в огромен град с екстремни условия за живот. Бедняшкият квартал Макоко е известен като Черната Венеция: хиляди бараки, построени от дъски и друи подръчни материали, стоят на кокили над водата. Тук цари катастрофална бедност, а отпадъците и сметта се изхвърлят директно в океана. Те се натрупват около опорите на колибите, което води до неприятна миризма.

Няма медицински грижи, преобладават антихигиенични условия, така че едва пет процента от населението доживява до 60-годишна възраст. Всяка колибаа може да побере до десет души. Нигерийското правителство се е опитвало няколко пъти да събори Макоко, но никога не е предлагало на местните жители жилища в замяна, което е предизвиквало безредици.

От бедняшките квартали се открива отлична гледка към небостъргачите на Лагос и великолепния десеткилометров мост. Контрастът е остър и наподобява сцени от филми за апокалипсиса.  Ако обичате силните усещания, можете да стигнете до Макоко през Третия континентален мост от Лагос.

Град на надморска височина 1400 метра – Ал-Амадия (Амеди), Ирак

 Ел Амадия в Ирак се намира върху планинско плато на надморска височина от 1400 метра от третото хилядолетие пр.н.е.  Тук в мир и съгласие живеят около 6000 души от различни вероизповедания и националности: кюрди и евреи, християни и мюсюлмани.  Ел Амадия има почти всичко необходимо: ресторанти, магазини, полиция и медицински служби. Модерни къщи стоят до древни асирийски сгради, джамии, синагоги и християнски църкви.

Град на надморска височина 1400 метра – Ал-Амадия (Амеди), Ирак

Според легендата, недалеч от селото са живели персийски  жреци, известни със своите магически сили. Оттук тримата влъхви тръгнали за Витлеем, за да поднесат дарове на бебето Исус.

Цял град в един жилищен блок  – Уитиър, Аляска

Целият град Уитиър, Аляска,  се помещава в четиринадесететажна сграда, която някога е била армейска казарма, но сега в нея са разположени различни магазини, полицейски участък, църква и апартаменти.

Трудно е да се намери работа, но обитателите на града-жилищен блок не планират да напускат. Някои успяват да отдават апартаменти под наем на туристи и да създават легенди за необичайния град. Те провеждат обиколки из него срещу малки суми, въпреки че подобни турове са официално забранени.

Цял град в един жилищен блок  – Уитиър, Аляска

Уитиър е заобиколен от планини, но все пак можете да се доберете до него. Влак, който преминава през тунела през връх Мейнард, лодка или самолет ще свършат работа. Тунелът е проектиран тата ке позволява движението в едната посока за 15 минути, а после и в другата посока за 15 минути. Блокът затваря врати в 22:30 ч., след това време не е възможно да се влезе вътре. Анкъридж е на един час път с кола от Уитиър.

Проф. Неджми Карул: Музеят в град Шанлъурфа съдържа най-богатата колекция от неолита

Преди близо 12 хиляди години в Турска Месопотамия се появяват първите селища, което бележи края на номадския начин на живот и началото на уседналостта. Така постепенно започва и епохата на неолита през 10-то хилядолетие пр.н.е. 

Проф. Неджми Карул, който изнесе задълбочена лекция в София, е специалист тъкмо по неолита, ръководител на Катедрата по праисторическа археология в Истанбулския университет и директор на проекта „Таш Тепелер“.

Проф. Неджми Карул на лекцията в Софийския университет

В момента 33 академични институции от целия свят са ангажирани с разкопките там.  “Проектът беше започнат през 2021 г., като досега се радва на голям интерес. В него държавата е инвестирала 14 милиона долара”,  заяви  Н. Пр. Мехмет Саит Уянък, посланик на Република Турция у нас.

Н. Пр. Г-н Мехмет Саит Уянък, Посланик на Република Турция у нас и проф. Неджми Карул

След лекцията разпитах проф. Неджми Карул за едни от най-забележителните открития в района на Шанлъурфа,  Гьобекли тепе и Карахан тепе. С превода помага Мария Желева-Къръбъйк.

Бихте ли ни разказали повече за проекта Таш Тепелер в Горна Месопотамия?

Аз съм човек, който добре познава България. Имам много приятели, с които работим заедно, а също така и те идват в Турция от доста дълги години. Знаете, че Гьобекли тепе е световно известен археологически проект. През 2018 година той беше вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО и придоби световна популярност.

Карахан тепе

Но ние и преди това знаехме, че Гьобекли тепе не е единствен и на територията на Турция има и други места като него. През 2019 година, когато започнахме разкопките на Карахан тепе, осъзнахме колко малко всъщност знаем за мястото. И през 2021 година Министерството на културата и туризма на република Турция даде старт на мащабния проект Таш Тепелер.

В момента там на 10 места по едно и също време се правят разкопки, на терен работят 33 известни учени, 19 от които са чужденци. Защо Гьобекли тепе е толкова важно? Понеже преди десетки хиляди години, когато хората са се местели от едно място на друго, там е регистриран първият уседнал начин на живот. И това е станало преди близо 12 хиляди години! От тогава е стартирал сегашният начин на живот.

Т.е. Гьобекли тепе пренаписва световната история?

Всъщност, всички тези места, които са част от проекта Таш Телепер и за които говорим в момента, ни дават една нова гледна точка за развитието на човечеството. В наши дни на два милиона квадратни километра се отглежда пшеница, отделно се въди добитък, но осъзнатото земеделие тръгва от Гьобекли тепе. Затова правим детайлно проучване на този район.

Непрекъснато правите нови открития. Кои са последните, с които бихте посетителите?

Някои от проучванията, за които говорим са се разпрострели на повече от 14 хектара.  Всяка година в Таш Тепелер се натъкваме на нещо ново, различно, изненадващо, дори за учените. Всеки от десетте обекта, на които работим ни захранва с все повече информация, която да проучим и разтълкуваме.

Карахан тепе

Гьобекли тепе е отворен за туристи, но Карахан тепе, доколкото знам, още не е…

Не, отворен е. Но трябва да подчертая, че ние като археолози не правим проучванията си с туристическа насоченост. Но една от целите на археологията е откритията ни да стигнат до колкото се може повече хора чрез туризма. И всеки човек да има право да види тези световни открития.

Въпреки че не спираме нашата научна работа, полагаме доста усилия да опазваме местата за посещение, да организираме туристически пакети с обиколка из всички важни обекти, но същевременно те да се поддържат и съхраняват.

Със задоволство мога да заявя, че ако един човек е посетил вече мястото, след нашата непрекъсната работа, със сигурност ще се натъкне на много нови артефакти и открития, когато дойде втори път.

Готов ли е вече навесът от 5000 кв.м., който трябва да  предпазва разкопките?

Проф. Неджми Карул на разкопките

Да, проектът е изцяло готов. Дори са подготвени колоните, които ще държат покривната конструкция. През летните месеци проектът ще напредне още повече и сме убедени, че през 2026 година Карахан тепе вече ще има покрив, който да пази разкопките.

До 2026 навесът над разкопките ще е напълно готов

В лекцията си вие ни показахте различни артефакти. Учените правят ли връзка между намереното в Таш Тепелер и експонати от други държави. Например, гравираните върху камъните птици силно наподобяват тези от платото Наска в Перу, залата с фалосите съществува дори в азиатската държава Бутан и на много други места те са символ на плодородие.

По принцип в ранните години на човечеството изобразяваните предмети и животни силно си приличат, но намерените в Карахан и Гьобекли тепе са единствени по рода си, защото са създадени хиляди години преди останалите. Те са тотално различни по големина и начин на изобразяване върху камъка. А са и първи. Като концепция и като стил са уникални.

Карахан тепе

Споменахте, че 19 учени от различни държави работят на разкопките. Сред тях има ли българи?

19-те чуждестранни учени са на ръководни позиции.  В техните екипи има работещи българи, но ние от 25 години извършваме съвместни проучвания с български колеги, така че имаме традиции.

Карахан тепе беше избран на Шанхайския археологически форум за един от деветте най-важни проекта за проучване и изследване на терен през 2023 година.  Какво се случва с невероятно реалистичната дърворезба на движещо се диво магаре, открита там? Може ли вече да се види в музей?

На Шанхайския археологически форум журито беше от над 70 учени. Там никой обект не кандидатства за оценка. Те сами избират кои проекти да разгледат и да оценят. На финала са избрали девет проекта от цял свят и един от тях е Карахан тепе,  което за нас е много мотивиращо. Тичащото магаре, както и оцветеното диво прасе, вече са част от експозицията на музея. Музеят в град Шанлъурфа съдържа най-богатата колекция от неолита.

Бягащото магаре

Вие сте специалист по неолита. От всички намерени фигури успяхте ли да разберете на какви богове са се кланяли древните  хора?

По тази тема често ми задават въпроси, но ние трябва да се запитаме Имало ли е тогава религия. Древните хора са били много силно вярващи, но религията в смисъла, който ние й придаваме днес, е дошла много по-късно. Вероятно шаманите са се прекланяли пред стихиите и животните.

Гьобекли тепе

С какво още обектите от Таш Тепелер продължават да хвърлят светлина върху човешката история и да допринасят за обогатяването й?

В този период хората за първи път започват да се събират заедно на по-големи групи. Защото знаем, че преди това са се събирали не повече от 25 човека на едно място. В този период те все още са ловци и събирачи, първите занаяти идват малко по-късно, но най-важното е, че са започнали да се събират и да живеят заедно на едно място. Говорим за период отпреди 11 500 години.

Те все още са много тясно свързани с природата и зависими от нея. В малко по-късен период, човекът забелязва, че той е частица от този свят, събира се с други хора и постепенно се отдалечава от природата. Можем да обобщим, че това е период на отделянето на човека от природата и това дава началото на продължаващите до днес отношения.

В заключение мога да кажа, че Таш Телепер от една страна ни показва живота по времето на неолита, но всъщност показва на модерния човек откъде и как се е зародил сегашният начин на живот с началото на строителство и събиране на повече хора. Преди 12 хиляди години!

Райската градина била в Югоизточна Турция

Юлия Вълкова, снимки авторката

Покрай пътя се нижат горички с маслини и шамфъстък, първата реколта жито вече е прибрана, зеленеят се нивите с пипер и патладжани – хората в тази част на страната са направили чудеса – пустинния пейзаж са превърнали в градина с всевъзможни плодове и зеленчуци. Скоро пасторалният пейзаж със стадото кози отстъпва място на предградията на Шанлъурфа или както местните го наричат – Урфа. 

Двумилионният град скоро ще заживее в нощния си ритъм, където гълчавата не секва – магазините са пълни, кръчмите- също, улиците се огласят от клаксони. Ние сме сред малцината чужденци и хората ни гледат с доброжелателно любопитство. Хич и не подозират, че сме тук по един прелюбопитен за археолози, историци, а и писатели повод – 2019-та е обявена за година на Гьобекли тепе – най-старото светилище в света.

Разкопките са датирани на 12 000 години

Като стана дума за романи, тези впечатляващи руини са описани като вълнуващо приключение в една много интригуваща книга – Тайната на сътворението от Том Нокс, излязла на български преди 10 години. Предговорът е красноречив  - в опалените от слънцето пустини археолозите разкриват каменен храм – мегалитен комплекс, който променя гледната точка към човешката история и произхода на религиите, като едновременно с това разбулва истината за местоположението на Райската градина. Според някои тя се е намирала в тази част на Месопотамия, която някога е била зелена, плодородна и прорязана от реки. За да изгради достоворено повествованието, авторът ползва ред научни трудове. Най-маститият сред тях е на архитекта, започнл разкопките през 1994 г. – Клаус Шмит, както и на колегите му от Германския археологически институт.

   

Езерото с рибите пази тайната за Авраам

Не знаем дали Гьобекли тепе е било някога в Райската градина, но Езерото с рибите напълно се вписва в представите ни за нея. Минаваме през покрита пъстра чаршия, която по големина си съперничи с Капълъ чарши. Изкушенията са на всяка стъпка и не можем да им устоим. Накрая една от уличките ни отвежда до широк площад, напечен от слънцето. Сепва ни замайваща гледка – езеро, обрамчено с колони и красиви като в  приказка древни сгради. Водата е изумрудено зелена, а в нея плуват десетки шарани. От едната страна на сводовете са сенчестите градини, от другата – алея с наклечали жени и деца, които хранят рибите със специални гранули по лира за кутийка. И както подобава за историческо селище, така и тук легендите се захващат от пра стари времена.  

Вярва се, че в Урфа са оставили следи трите небесни религии /може би затова градът е сред важните спирки на верския туризъм/. Той се свърза и с пророка Ибрахим, или Авраам, приеман за праотец на арабите и евреите и за езерото Балъклъгьол. Приеман за светец и от християните, Ибрахим е баща на Исмаил, от който произхождат арабите, и на Исхак, откъдето пък идват евреите. Пророкът е назоваван и за отец на единобожието. Легендата носи, че той се родил през 2-хилядната година пр. Хр. именно в Урфа. Баща му бил главен скулптор на владетеля Немрут, който се е самообявил за божество. Младият Ибрахим се противопоставил на идолопоклонничеството и заявил, че обявяването на един човек за божество е огромен грях. Пророкът разпространявал и единобожието и затова бил осъден на смърт от Немрут – да бъде изгорен на клада. Бил качен на нея със съоръжение, което се пази в крепостта на града. В Корана обаче се разказва, че пламъците не го докосват и на мястото им по волята на Аллах се образува езеро, а дърветата се превръщат в риби. Оттогава до днес Езерото и рибите в него се приемат за свещенни и то е назовано Балъклъгьол. Наблизо е пещера, в която бил роден Ибрахим.

Няма да е честно, ако и тук не отдадем почит към местната кухня. Едно от най-прочутото заведение е в бивш кеврансарай. Освен сладки турски кафета, тук се сервират и специалитети. Централно място заема чий кюфте. Според легендата навремето един ловец се върнал в дома си с убита сърна. Но той и жена му нямали дърва и огниво, за да я сготвят.  Тогава тя накълцала месото и дълго го месила с булгур и подправки. 

Това сурово кюфте днес е сред специалитетите в Урфа. И е атракция в един от най-известните им ресторанти с програма. Участие в нея взима едър готвач, който поне половин час меси в голяма тава месо, булгур и подправки, докато то се превърне в гладка маса. Сервира се със салата.

Мистичният археологически комплекс Гьобекли тепе в Турция разкрива тайните на човешката цивилизация

Праисторическият мегалит от неолитната епоха в югоизточния окръг Шанлъурфа отчита забележителен ръст на посещаемост, след като Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви 2019-та за Година на Гьобекли тепе и отново отвори вратите му за туристи.

Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в св

ета като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. 

Като археологически обект, Гьобекли тепе е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963 г. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. През 1995 г. Клаус Шмид от Германския археологически институт започва разкопки на мястото в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образните колони са открити, а това проучване се превръща в най-значимия въпрос в живота на немският археолог.

Чудният мегалит се извисява на около 300 м. над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за хора, трайно населявали Гьобекли тепе, Шмид вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.

Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тази на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия.

От 1998 г. там са открити над 100 000 кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.

Някои твърдения сочат, че едва след като вече са били научени на земеделие и живот в общности, хората биха имали възможност и организация да издигнат храм и да подържат сложна социална структура. Възгледите на Клаус Шмид, обаче сочат обратното, неистовите структурирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите за развитието на сложното общество.

Шмид е убеден, че тайната на мегалитната структура се крие под земята, място за вечен покой на общество от ловци или център за изразяване в култ към смъртта и положени под хълма богове и духове от отвъдното.

Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват, че разделението на населението в социални групи и наличието на религиозна прослойка в него и е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация.