На 9 юни от 18 до 19 часа ще чуете още: Сирия, каквато няма да видим вече никога. Йорданка Благоева
преживя тайфун в Токио - екшън-баба и внук тийнейджър до Япония
"Ако избереш пътя на
добродетелта и се стремиш да вършиш само праведни неща, няма защо да завиждаш
на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се
наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от
кръвта." Никога няма да се досетите откъде е този цитат, освен ако снощи
не сте чели „Дон Кихот от Ла Манча“. Книгата на Сервантес може да е претърпяла
първото си издание през 1605 година, но героите й продължават да бродят край
вятърните мелници на провинция Кастилия.
Първата гостенка в Покана за пътуване
ги е виждала с очите си. Е, почти…. Блогърът Гергана Цанкова ни
почерпи виртуално с пивко вино и вкусни истории от Ла Манча.
Тя има късмета да
обикаля Испания по неутъпканите от пълчищата туристи маршрути. Същата добра
слука я заселва за две седмици в неизвестно португалско селце.
Който е ходил в Сирия ще
разбере въздишката ми по онези места, които човечеството няма да види скоро. А
някои от тях и никога. Когато бях в размирната днес държава, тя се гордееше, че
може да покаже повече римски руини отколкото има в Италия - като един от най-запазените
амфитеатри в град Босра, цитаделата в Алепо и колонадите в Афамия. Не мога да
си представя, че оцелелите през вековете безценни свидетелства вече не
съществуват. Затова ще ви разкажа за някои от тях в сегашно време.
Палмира се
споменава в Библията като града на цар
Соломон, но според историците там има
свидетелства за живот от 50 000 г. пр.Хр. Независимо дали се е наричало Тадмор
или Палмира името на мястото все означава палма. По онова време наоколо не е
било пустиня, а джунгла. Местността се обезлесила по три причини: монголите
изсекли дърветата да строят къщи; френските нашественици правели въглища от тях
и ги транспортирали в родината си; бедуините отоплявали с дърветата палатките си.
Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище за всякакви богове. Едно от светилищата
е Храмът
на Баал – въховният бог
на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е
отнел 32 г. Издигнат
е в елински стил, за да напомня за храма на Зевс, който е бил вкопан в земята
под него. Със своите 400 колони той е най-голмемият храм на античността. Въздигнат е от два вида варовик
- твърд за стените и по-мек за статуите.
Баал (известен от Библията като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите
на четирите сезона и зодиите.
Като знак, че на това място е имало
църква върху скалите все още личат кръст и фрески на Свети Георги, Исус Христос
и Дева Мария.
Стените на храма приличат на “избродирани” от
стотици откоси на калашници. Всъщност по тях
има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние,
поставени в четирите краища
на всеки камък. Специална конструкция срещу земетресения. При всякакъв трус
храмът се люлеел , но не падал. През 15-и
век, при отоманското
нашествие,
турците претопили металните пластини за оръжия.
Преди
да го превърнат в скръбни руини Алепо (наричан още и Халеб) бе вторият по големина град в Сирия. Най-голямата му забележителност е цитаделата, където
Авраам е лагерувал. От върха на крепостта се разкрива панорамна гледка към
града. Това е една от най-големите цитадели, строена цели 200
години - от
12 до 14 век. Друга забележителност в Алепо е
хотел “Барон”. Интериорът почти не е променян от 1911 година, когато в стая 203 Агата Кристи е написала “Убийство в “Ориент
експрес”. Впрочем неплатената сметка на
Лорънс Арабски е изложена във фоайето.
Връщането
назад в историята продължава и в град Хама със сирийския вариант на „Етъра”.
Представете си абсолютно автентичен старинен кервансарай – цели улички с
работилнички, в които майстори тъкат платове и килими, навиват ширити и
гайтани, шият дюшеци. Интересното е, че всички тези „женски” по нашите земи
дейности се извършват от мъже. Те дори бродираха дамски дрехи. Държавата ремонтирала кервансарая, подбрала
най-добрите занаятчии от задругата на майсторите в Дамаск и им дала дюкяните в
Хама за абсурдно ниския наем от 40 долара на година. Срещу задължението
майсторите да предадат тайните на занаята си най-малко на двама младежи.
Хомс се намира в центъра на Западна Сирия, почти по средата на пътя между Алепо и Дамаск. През
града минава реката Оронт, която
го дели на стара и нова част.
На нея има внушителни старинни колела на воденици, които хвърлят пръски от
векове. Хомс
се споменава през 2300 година пр.Хр. Вече отбелязах, че в Сирия римските руини са повече,
отколкото в самата Италия, но най-съхранени се оказват мозайките. Нагледах се
на тяхната красота, направо се намозайчих за цял живот. Във всеки музей имаше
специална експозиция с тези приказни картини от малки разноцветни камъчета. Но сбирката
на градчето
Марат ал Номан не може да се
разкаже и опише. Цял музей само от отлично запазени римски мозайки - 1850
кв. м. Просто трябва да се види. Дано
да ги има все още…
Ако някога арестуват следващата гостенка в Покана за пътуване, то ще е за
кражба на цвете. В двора й в местността Калековски манастир над язовир Искър
има повече от 100 различи растения. Петимата й внуци я наричат екшън баба и
сякаш за да оправдае прякора си тя тропа хора поне два пъти седмично и не се
спира – все е на път. Няма да ви държа в неведение, ако не сте се досетили, че
става дума за световната шампионка на висок скок и основателка на аеробиката у
нас Йорданка Благоева.
В миналото предаване Николай Младжов разкри тайните на
японския бизнес-етикет. Днес екшън-бабата пък ще разкаже какво е да кръстосваш
Япония с внук-тийнейджър. И то между няколко обиколки на България, защото
Йорданка Благоева от град на град представя документалния филм „Отвъд скока“ и
книгата „Босоногата кралица“ като един Левски същий.
Данчето и внукът й Борис са пропуснали само един
японски град от занимателната си програма. Оказва се, че целокупните българи
малко бъркат ударението на Осака. То
било на първата буква. А го прескочили, поради съобщение за тайфун, който
засегнал и Токио. Добре че от посолството ги предупредили и приютили.
С Йорданка Благоева за пътешествието
из Япония с внука й Борис разговарях в Българския олимпийски комитет. След като съм се начела на апокалиптични
статии за смога в японската столица неизбежно я попитах дали въздухът в Токио
няма вкус на облизани 5 стотинки. Оказва се, че с помощта на много водоскоци и
велоалеи този проблем е преодолян.
Още пътешествия и интересни снимки – на страницата на
Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks
