В Покана за пътуване: На Бали националното ястие е прасенце-сукалче. В Коста Рика бананите зреят в пелени от найлон

Андрей Арнаудов за One love tour, който започва на 20 юли в Банско 

ТВ водещата Неда Василева: Манчестър е най-добрият град за живеене на студенти

Първата гостенка в Покана за пътуване става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21.  Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър. Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на Покана за пътуване като дете, което разопакова нова играчка. 

В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 година ще бъде затворено за ремонт. Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони- за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски  и архитектурни сбирки, но сърцето й на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове. 

 Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга -  в Манчестър има музей просто на промишлеността.

Радиодебютът на телевизионната водеща й понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в Покана за пътуване и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“ посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. 

Е, в българо-македонския фестивал One love tour няма опасност да настъпят музикални междуособици. Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.

Сменяме рязко посоката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото. 

В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес. Попитах Грети Гарсия, представител на испанската козметика Natura Bisse Barcelona, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.

В Покана за пътуване нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

 Откъде идват бананите? У нас - от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар  от жълтите плодове с миниатюрни лепенки «Дел Мондо» ги почувствах едва ли не близки и родни.

В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.

Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив - огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки - бъдещите банани

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги "обстрелват" с мощни водни струи. "За да изпаднат паяците", делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.

За още пътешествия, снимки и видеа надниквайте на страницата ни във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Ружка Николова: В Аржентина има над 100 хиляди с потомци на българи

В Покана за пътуване: Мистерии и исторически загадки около първия израелски космонавт. Баку – целувката на три епохи

Вие бихте ли пътували 16 часа, за да преподавате български без пари? Можете ли да преведете книга, ей така, за идеята? Склонни ли сте да избродирате 40 носии, за да ги подарите? Всичко това накуп го прави първата ми гостенка от далечна Аржентина. Ружка Николова бе обявена през 2016-а за Българка на годината от Държавната агенция за българите в чужбина и вместо да приеме званието като знак за почетна почивка, тя се разтича да уреди издаването на спомените на д-р Хорхе Мичофф, потомък на емигранти от Борован, и лично придружи изложбата  „Да обиколиш света за 270 дни“ от Буенос Айрес до България. 

Платната на Стела Сиди, показани в залата на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказват за нейното пътуване от София през  Багдад – Басра – Карачи – Бомбай – Шанхай – Хонконг – Хонолулу и Ню Йорк до Буенос Айрес. Като представители на еврейско семейство 4-годишната през 1942-а художничка и майка й не са можели да се придвижват из Европа. Стела Сиди изгледа тържественото откриване по скайпа, но Ружка Николова, която от 30 години живее в Буенос Айрес, отговори на въпроса ми знае ли се колко точно са хората с български корен в Аржентина. Статистика липсва, но по изчисления ли трябвало да са над 140 хиляди.

От Ружка Николова, вицепрезидент на Българо-аржентинската фондация Буенос Айрес, сензационно научихме и, че у нас положението е доста по-добро, отколкото в Аржентина и много от емигрантите се връщат.

Кореспондентите на Националното радио в Израел Искра и Феня Декало любопитстват за българска следа при всяко пътешествие и доста често успяват да я открият. Досега, обаче, не бяха я търсили в… Космоса. Нееее, сестрите Декало все още не са полетели. Не, че биха отказали, но не са им предлагали. Засега. Те просто присъстваха на откриването на изложба в Ерусалим за израелската космонавтика. На нея бе показан дневникът на първия (съвременен) израелски астронавт Илан Рамон. 8 ситно изписани в космоса страници, оцелели по чудо при пожара на борда на космическата совалка Колумбия. Предполага се, че ги е държал в скута си. 

В огъня загиват израелският астронавт и шестимата му спътника. Останките от космическия кораб преминават през най-горния слоя на атмосферата и се разпръскват в радиус от около 5 километра в диаметър, недалеч от американско селище, носещо названието Палестина. То е основано от европейски евреи, бягащи от антисемитските погроми в началото на миналия век, чиято мечта  била да се заселят в бъдещата еврейска държава в Светите земи. Твърдят, че врачка спряла бъдещият израелски астронавт и му предсказала, че ще загине в …Палестина.

Откриват дневника му, който е на хартиен носител и е изписан с молив, няколко седмици след падането на останките от космическия кораб на Земята. Сред калта, защото през времето от катастрофата до откриването на записките са се вихрили силни бури. Намирали са лист след лист. В началото мислиели, че знаците са технически параметри, но се оказват дневник, писан на иврит. В него се разказва как при подготовката за пътешествието не е било позволено да се носят лични вещи, освен фотографии на семейството и дребни предмети, свързани с религията на астронавта. Затова той, въпреки че не е особено отдаден на юдаима, Илан е взел на космическия кораб миниатюрен свитък на Тората, оцелял в хитлеристкият концлагер Берген-Белзен, където е загинала Ане Франк. За жалост, той не е открит след катастрофата.

Светослав Марков, познат от рубриката „50 места от българската история отвъд България“, призна, че е търсил нашенски дири в Азербайджан, но открил само природни феномени, типично азиатски стар град и главозамайваща съвременна архитектура в Баку.

Още красоти и пътешественически новини на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks