вторник, 9 юли 2019 г.

Райската градина била в Югоизточна Турция



Юлия Вълкова, снимки авторката

Покрай пътя се нижат горички с маслини и шамфъстък, първата реколта жито вече е прибрана, зеленеят се нивите с пипер и патладжани – хората в тази част на страната са направили чудеса – пустинния пейзаж са превърнали в градина с всевъзможни плодове и зеленчуци. Скоро пасторалният пейзаж със стадото кози отстъпва място на предградията на Шанлъурфа или както местните го наричат – Урфа. 


Двумилионният град скоро ще заживее в нощния си ритъм, където гълчавата не секва – магазините са пълни, кръчмите- също, улиците се огласят от клаксони. Ние сме сред малцината чужденци и хората ни гледат с доброжелателно любопитство. Хич и не подозират, че сме тук по един прелюбопитен за археолози, историци, а и писатели повод – 2019-та е обявена за година на Гьобекли тепе – най-старото светилище в света.

Разкопките са датирани на 12 000 години

Като стана дума за романи, тези впечатляващи руини са описани като вълнуващо приключение в една много интригуваща книга – Тайната на сътворението от Том Нокс, излязла на български преди 10 години. Предговорът е красноречив  - в опалените от слънцето пустини археолозите разкриват каменен храм – мегалитен комплекс, който променя гледната точка към човешката история и произхода на религиите, като едновременно с това разбулва истината за местоположението на Райската градина. Според някои тя се е намирала в тази част на Месопотамия, която някога е била зелена, плодородна и прорязана от реки. За да изгради достоворено повествованието, авторът ползва ред научни трудове. Най-маститият сред тях е на архитекта, започнл разкопките през 1994 г. – Клаус Шмит, както и на колегите му от Германския археологически институт.
   
Езерото с рибите пази тайната за Авраам

Не знаем дали Гьобекли тепе е било някога в Райската градина, но Езерото с рибите напълно се вписва в представите ни за нея. Минаваме през покрита пъстра чаршия, която по големина си съперничи с Капълъ чарши. Изкушенията са на всяка стъпка и не можем да им устоим. Накрая една от уличките ни отвежда до широк площад, напечен от слънцето. Сепва ни замайваща гледка – езеро, обрамчено с колони и красиви като в  приказка древни сгради. Водата е изумрудено зелена, а в нея плуват десетки шарани. От едната страна на сводовете са сенчестите градини, от другата – алея с наклечали жени и деца, които хранят рибите със специални гранули по лира за кутийка. И както подобава за историческо селище, така и тук легендите се захващат от пра стари времена.  



Вярва се, че в Урфа са оставили следи трите небесни религии /може би затова градът е сред важните спирки на верския туризъм/. Той се свърза и с пророка Ибрахим, или Авраам, приеман за праотец на арабите и евреите и за езерото Балъклъгьол. Приеман за светец и от християните, Ибрахим е баща на Исмаил, от който произхождат арабите, и на Исхак, откъдето пък идват евреите. Пророкът е назоваван и за отец на единобожието. Легендата носи, че той се родил през 2-хилядната година пр. Хр. именно в Урфа. Баща му бил главен скулптор на владетеля Немрут, който се е самообявил за божество. Младият Ибрахим се противопоставил на идолопоклонничеството и заявил, че обявяването на един човек за божество е огромен грях. Пророкът разпространявал и единобожието и затова бил осъден на смърт от Немрут – да бъде изгорен на клада. Бил качен на нея със съоръжение, което се пази в крепостта на града. В Корана обаче се разказва, че пламъците не го докосват и на мястото им по волята на Аллах се образува езеро, а дърветата се превръщат в риби. Оттогава до днес Езерото и рибите в него се приемат за свещенни и то е назовано Балъклъгьол. Наблизо е пещера, в която бил роден Ибрахим.

Няма да е честно, ако и тук не отдадем почит към местната кухня. Едно от най-прочутото заведение е в бивш кеврансарай. Освен сладки турски кафета, тук се сервират и специалитети. Централно място заема чий кюфте. Според легендата навремето един ловец се върнал в дома си с убита сърна. Но той и жена му нямали дърва и огниво, за да я сготвят.  Тогава тя накълцала месото и дълго го месила с булгур и подправки. 

Това сурово кюфте днес е сред специалитетите в Урфа. И е атракция в един от най-известните им ресторанти с програма. Участие в нея взима едър готвач, който поне половин час меси в голяма тава месо, булгур и подправки, докато то се превърне в гладка маса. Сервира се със салата.

Няма коментари:

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...