Праисторическият мегалит от неолитната
епоха в югоизточния окръг Шанлъурфа отчита забележителен ръст на посещаемост,
след като Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви
2019-та за Година на Гьобекли тепе и отново отвори вратите му за туристи.
Гьобекли тепе представлява изключителна
ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в
Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от
най-древните известни мегалити в св
Като археологически обект, Гьобекли тепе
е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския
университет през 1963 г. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма
като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня
слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината,
поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX
век. През 1995 г. Клаус Шмид от Германския археологически институт започва
разкопки на мястото в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните
Т-образните колони са открити, а това проучване се превръща в най-значимия
въпрос в живота на немският археолог.
Чудният мегалит се извисява на около 300
м. над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да
наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в
течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог –
истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И
тъй като не е открил доказателства за хора, трайно населявали Гьобекли тепе,
Шмид вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от
безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.
Древното съоръжение е впечатляващ пример
за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни,
подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в
центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в
Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тази на
ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече
лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на
мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с
безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и
различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои
изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория
с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия.
От 1998 г. там са открити над
100 000 кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине,
елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е
доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които
не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.
Някои твърдения сочат, че едва след като
вече са били научени на земеделие и живот в общности, хората биха имали
възможност и организация да издигнат храм и да подържат сложна социална
структура. Възгледите на Клаус Шмид, обаче сочат обратното, неистовите
структурирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите
за развитието на сложното общество.
Шмид е убеден, че тайната на мегалитната
структура се крие под земята, място за вечен покой на общество от ловци или
център за изразяване в култ към смъртта и положени под хълма богове и духове от
отвъдното.
Откритията на археолозите край Гьобекли
тепе доказват, че разделението на населението в социални групи и наличието на религиозна
прослойка в него и е съществувало далеч преди предполаганите досега дати.
Изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората
на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща
тайните за създаването на човешката цивилизация.
